Напусна ни музикантът Методи Недялков, който почти 40 години беше отдаден на музиката.

Завършва Музикалната академия, специализира в академиите "Ференц Лист" в Будапеща и "Санта Чечилия" в Рим. Става помощник-концертмайстор и преподавател в Музикалната академия.

Виолончелист е в Софийската филхармония.

След промените през 1989 г. се включва в еуфорията на обществения живот. Избран е за депутат във Великото народно събрание от квотата на СДС. Участва в създаването на конституцията. Като музикант допринася за едно важно решение - да се запази сегашният ни национален химн. Когато в VII-то Велико народно събрание се обсъжда конституционният текст, отнасящ се до химна, са дадени много предложения, вариращи от "Шуми Марица" до "Върви, народе възродени".

Методи Недялков е един от най-страстните защитници на песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 г.

Със Стоян Попов се изправят пред депутатите и запяват химна, за да покажат неговото въздействие и красота.

От вълната на ентусиазма няколко години след промените Недялков се сгромолясва на дъното на дълбокото разочарование от политиката и участниците в нея. Отдава се отново на изкуството си. Заради напреднал диабет губи единия си крак, а впоследствие и чувствителността на пръстите на ръцете.

Затова Недялков започва да рисува, прави доста изложби акварелни изложби, въпреки че е много критичен към себе си.

Преди време тежък инсулт обездвижва цялата му лява страна. С много твърдост на волята той възстановява мускулите на гърба си дотолкова, че да може да седи и да държи четката. Всеки Божи ден музикантът рисува по два часа с любимите си акварелни бои. Създава и пейзажи по спомени. Рисува Дружбенското езеро, картини от многобройните турнета като музикант, планински и морски гледки.

Картините му носят много емоции, а посланието е позитивно - безкрайна любов към живота!

Поклон!