Само 58 часа бяха необходими, за да се събере сумата, на която писателят Калин Терзийски беше осъден от наследниците на Николай Хайтов. Преди дни той беше признат за последна инстанция по делото за клевета, заведено срещу него от Здравец, Александър и Елена Хайтови за думите му в тв-интервю през 2016 г. по адрес на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Тогава той ги нарече "слуги на режим, който не мога да понасям. Правеха "сви*ки на Живков".

След края на процеса Терзийски призова във Фейсбук своите почитатели да му помогнат да плати сумата от 6345 лева, като направят дарения за "правото на свободно говорене". Само два дни по-късно тя беше събрана и писателят им благодари с емоционален пост в социалната мрежа:

"Приятели. Парите за този тъжен иск на Хайтови бяха събрани за 58 часа! Благодаря на всички от сърце! Всъщност - благодаря и от кожа, от черен дроб, нос, очи и панкреас. Защото целият аз живях ужасно нещастно през тези пет години, в които Хайтови неотстъпно ме преследваха (дори без да се интересуват много-много от това, правеха го адвокатите им)...та - в тия пет години аз се чувствах заплашен, почти обречен. Как ще платя толкова пари? - си казвах посред нощ преди три години и се изпотявах. Ще се справя! - си казвах и потта ми замръзваше - студена и решителна. Понякога ме обземаше яд, понякога - отчаяние. И все пак лъжа де. В тия години аз си бях напълно щастлив. Защото пишех, живеех, рисувах, живеех, тичах по улиците, срещах красиви и грозни лица, пишех за тях, рисувах ги и пак и пак и пак. Безкрайно. Животът е безкраен, ако живееш вътре в него и не мислиш за крайността му. Миговете са милиарди - ако си внимателен и не ги пропускаш. И вие бяхте покрай мене и вие бяхте тия лица. И аз наистина бях щастлив, защото творецът е щастлив. Ако не е - предава си творческите инструменти, сдава униформата - и край - влива се обратно в редиците на тия, които са нещастни, защото не творят. А човек е творец - защото твори дните от живота си. Сега си мисля: Дали да не поплача? Сещам се за Ахил, който предава трупа на убития от него Хектор на баща му Приам. Дали е поплакал Ахил за Хектор? Аз, благодарение на живата любов на хората, победих един грозен червей. Червеят на омразата. Аз, благодарение на вас, победих нелепата алчност или отмъстителност на едни стари хора. Не съм победил Хектор, дявол да го вземе. Победата ми не е над нещо гордо и голямо. Но... Всъщност - аз знам. Победата е над бездушието. Победата е над безразличието. Победата е над малодушното преклонение пред стари кумири. Победата е на новия, волеви дух, който може да избере кого да обича - и да обича този, когото е избрал, не този, когото му заповядват да обича. Много се надявам да съм победил не благодарение на омраза. А на любов и живина. Не на отмъстителност, а на приятелство. Не на злоба, а на нежност. Да съм победил от красота за красота - това се вика победа. И аз вярвам в това!

А, да. Вярвам и във вас. Вие сте добри хора. Всеки - какъвто е. Останете такива, каквито сте. Красотата е в истината. И аз съм добър човек. Защото съм точно такъв, какъвто ме е направил Бог. И аз с радост приемам подаръка му - наречен Аз.

Отново - благодаря на всички с целия си спасен живот. Ура!

П.П. За тези, които обичат да мразят, ще уточня съвсем смирено, че и аз внесох своите единствени събрани около хиляда и незнам си колко лева. Така че и моя кръвчица ще пийнат алчните старци, но - да им е весело, карай.", написа Калин Терзийски във Фейсбук.