Обичам юбилеите - и моите, и чуждите, защото ни събират и показват кои сме. Думите са на проф. Михаил Неделчев по повод неговия 80-годишен юбилей. Събитието в неделя вечер събра президентът Петър Стоянов, проф. Георги Фотев, проф. Александър Кьосев, проф. Христо Тодоров, проф. Калин Янакиев, проф. Божидар Манов, Павел Койчев, Георги Господинов и още много колеги и приятели на юбиляра.

Проф. Пламен Дойнов, ректор на НБУ, говори за професионалния път на проф. Неделчев, за интелектуалните общности, в които той участва, или сам създава - общо 12, според Дойнов.

Михаил Неделчев на 80 (Снимка: БТА)

Кирил Велев, заместник-председател на Радикалдемократическа партия в България (РДП), разказа за политическия път на Михаил Неделчев от дисидентските години, през възраждането на РДП, ролите му като говорител на СДС, депутат, председател на парламентарната комисия по култура и медиите, до неспиращата му гражданска активност.

Йордан Ефтимов прочете стихотворение за Михаил Неделчев, написано същия ден.

Още

Четирима президенти откриха паметна плоча на д-р Желю Желев в родното му село

Музикалните изпълнения бяха на проф. Анатолий Кръстев - виолончело, както и на поетите музиканти Петър Чухов и Иван Христов.

Михаил Неделчев благодари на всички, които са били с него в дългия му път и специално - на Нов български университет, без който не може да си представи какво би правил през последните 10 години. Той получи поздравителни адреси от Института по литература към БАН, факултета по Славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски", филологическия факултет на Пловдивския университет, от Националния литературен музей и от НБУ.

Ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов (Снимка: БТА)

Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София. Той е български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик.

Завършил е 6-о училище "Граф Игнатиев", което по негово време е все още отлична гимназия, и славянска филология и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". След неуспешен опит да направи аспирантура по теория на литературата, дълги години е светски литературовед и неинституционализиран литературен критик, работил около 15 години в отдел "Литературно наследство" на издателство "Български писател". Интересите му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот.

Още

Президентът Петър Стоянов се вгледа в "България през стъклото на времето"

След промените през 1989 г. е ангажиран с политическа работа в РДП. Бил е депутат във Великото и 36-ото Народно събрание. В момента е ръководител на департамент "Нова българистика" в НБУ, председател на Сдружението на български писатели, главен редактор на излизащото от 1994 г. списание "Демократически преглед" и председател на управителния съвет на Дружеството за разпространение на знания "Гражданин".

Носител е на националната награда за хуманитаристика "Христо Г. Данов" (2003), орден "Св. св. Кирил и Методий" (първа степен, 2018), специалната награда на Салона на изкуствата в НДК (2003), бургаската литературна награда за цялостно творчество "Голям златен Пегас", специалната награда на "Аполония" (2004).

Автор е на десетки книги, сред които "Социални стилове, критически сюжети" (1988), "Личности на българската литература" (1999), "Размишления по българските работи" (2003), "Яворов. Литературна личност, истории на книги и стихотворения" (2004), "Литературноисторическата реконструкция" (2011), "Цензурираните класици" (2011), "Двете култури и техните поети" (2012), "Ефектът на раздалечаването" (2015).

Преди няколко години започва печатането на тритомника "Как работи литературната история? Нови съчинения в три тома". След първия том "Литературноисторически обзорни сюжети" (2019), през декември 2021 г. в две книги излезе вторият том "Литературноисторически персоналистически сюжети".

Още

100 кадъра за Прехода (Галерия)

Още

"Махалото на прехода" е поглед към миналото с мисъл за настоящето и бъдещето

Още

Желю Желев получава посмъртно награда от Скопие

Още

Предлагат паметника на Съветската армия да се казва "Слава на Украйна"