ТАЛАНТИ
Мариус Донкин се научил на театър в църквата
Малко преди смъртта си, Велко Кънев му подал шише вино в гримьорната и му казал да се щади, разказва директорът на Народния, който на 13 февруари навършва 67
Редактор : / 3700 Прочита 0 Коментара
Мариус Донкин като директор на Народния театър (Снимка: BulFoto)
Директорът на академичната ни трупа Мариус Донкин е син на свещеник. Кръстен е на баба си Мария. Затова за него е важно в кабинета му в Народния театър да има осветена икона на св. Богородица. Любимите му занимания са астрономията и медицината. Болен левскар е.
Баща му искал да го наследи като свещеник. За негово съжаление нито един от двамата му синове не го последвал. Брат му е музикант, цигулар, а той още десетгодишен поел към театъра. Като син на свещеник е вярващ и се надява това да е било някаква утеха за баща му, който вече не е между живите.
Актьорът на 60-годишния си юбилей през 2010 г. (Снимка: BulFoto)
От съвсем малък като ходел на църква възприемал богослужението като театрален спектатъл. Създава се тържествена мистична обстановка, свещеникът облича специална одежда, подготвя се предварително за своята проповед - всичко това много наподобявало театър на малкото момче.
Когато го приели в Театралната академия в София, баща му го изпраща при дядо Йосиф, тогавашния варненски владика, да го благослови. А той му казал:
Няма да те питам защо с този глас не стана свещеник, а ще ти кажа, че просто църквата те научи на театър. В най-добрия смисъл.
Мариус Донкин с трепет си спомня първите роли в Народния театър. Признава, че никога не си е поставял задача да дойде в София, за играе в Народния, не е изгарял от подобни амбиции. Но се чувства добре в първия театър на България.
В моноспектакъла "Господин Ибрахим и цветята на Корана" на сцената на Народния театър (Снимка: BulFoto)
Макар и със завиден стаж на сцената, Мариус Донкин не крие, че му се е случвало да му изчезне от паметта част от дадена реплика и тогава, макар че става за секунда-две, това, което преживява актьорът, е нещо невъзвратимо, умират хиляди нервни клетки...
Често си спомня за Велко Кънев, който направи един от първите моноспектакли, "Великденско вино". След края на спектакъла нямал сили да пророни дума. Толкова много се е раздавал на сцената.
Цар Симеон във филма "Златният Век"
И при него се случва същото, след като слезе от сцената след постановката "Господин Ибрахим и цветята на Корана". Близо половин час седял и гледал в една точка. И пиел вода. След такива представления човек не е нормален и адекватен, казва актьорът. Малко преди да умре, Велко застанал на вратата на гримьорната му, подал му шише вино и му казал да се спре, да не работи толкова.
Новият директор на Народния театър, екранният цар Симеон (във филма "Златният век") няма собствен дом след развода със съпругата си, която оставя да живее в семейния апартамент. Живее ту под наем, ту при брат си или при приятели. Но винаги е изпитвал неудобство да говори за това.
Но пък е щастлив, че има подкрепата на двете любими жени - дъщерята си и приятелката си. Благодарен им е, че го изтърпяват, защото не всички моменти в живота на артиста са красиви. Те успяват да го издържат и да му помагат в такива периоди. Особено сега, когато е на горещия стол на най-голямата ни театрална трупа.
Със Стефан Данаилов в спектакъла "Пигмалион" в Народния театър (Снимка: BulFoto)
Освен това Донкин знае перфектен начин, изпитан във времето как да разбере дали един приятел му е верен и препоръчва формулата:
Просто му се обаждате и му казвате: "Убих човек, ела да го заровим!"
Актьорът има няколко човека, които биха откликнали, ако им се обади.
С ветерани на Народния театър "Иван Вазов"/BulFoto
Мариус Донкин е роден във Варна на 13 февруари 1950 г. През 1971 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство. Започва да играе в трупите на Драматичния театър в Драматичния театър в Пловдив и Театър "София". След 1979 г. се мести в Народния театър "Иван Вазов". Дългогодишен член на трупата на НТ "Иван Вазов". Познат е с екранните си превъплъщения в "Златният век" и "Петимата от Моби Дик". Моноспектакълът му "Господин Ибрахим и цветята на Корана" е отличен с международни награди.
Валерия КАЛЧЕВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}