МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО
LIFE през 1949 г.: Джаксън Полък ли е най-великият жив художник в САЩ?
"Енергията и движението стават видими - спомени, задържани в пространството”, казва абстрактният експресионист
Редактор : / 2580 Прочита 8 Коментара
Джаксън Полък сред свои картини в ателието си "The Springs" в Ист Хамптън, Ню Йорк на 23 август 1953 г. (Снимка: Getty Images)
Водещата новина от последните три дни е намерената и конфискувана от ГДБОП картина на Джаксън Полък. Макар и недоказана все още като оригинал на художника, по мнението на вътрешния министър нейната стойност е над 100 милиона евро.
Изнесената информация повдига въпроси, свързани с личността на твореца и мястото му в модерното изкуство. Името на Джаксън Полък се свързва с това, че той развива един от най-радикалните абстрактни стилове, отделяйки линията от цвета, предефинирайки категориите на рисунката и живописта и намирайки нови средства за пресъздаване на картинното пространство.
Пътят към картините...
Пол Джаксън Полък е петият и най-малък син на Стела Мей Макклур и Лерой Полък, които са от шотландско-ирландски произход, родени и израснали в Айова. Семейството му се мести девет пъти, като най-накрая се устройва в Калифорния.
Пред картината "Усилията на птиците", 1946 г. (Снимка: Getty Images)
През 1928 г. Полък се записва в гимназия за ръчни изкуства. Там попада под влиянието на Фредерик Джон де Сейнт Врен Шванковски, художник и илюстратор, който е и член на Теософското общество - секта, която пропагандира метафизична и окултна духовност.
Шванковски дава на Полък начално обучение по рисуване и живопис, запознава го с напредналите течения на европейското модерно изкуство и насърчава интереса му към теософската литература.
По това време Пол, който е възпитан като агностик, посещава и лагерните срещи на бившия месия на теософите Джиду Кришнамурти, личен приятел на Шванковски. Тези духовни търсения го подготвят да възприеме теориите на швейцарския психолог Карл Юнг. И всичко това свързва в изследването на несъзнаваните образи, пресъздадени в картините му.
Изкуство вследствие на войната...
През десетилетията след Втората световна война се появява нов артистичен авангард, особено в Ню Йорк, който въвежда радикално нови насоки в изкуството.
Войната и последиците от нея са в основата на движението, станало известно като абстрактен експресионизъм. Джаксън Полък и други абстрактни експресионисти осъзнават човешката ирационалност и уязвимост, изразяват своите опасения в абстрактно изкуство, което описва страстта и предизвикателствата на съвременния живот.
В средата на 40-те години на ХХ век Полък представя прочутите си "капещи картини", които представляват едно от най-оригиналните произведения на века и завинаги променят курса на американското изкуство. Повлиян от творци като Диего Ривера, Жоан Миро и Хосе Клементе Ороско, американецът изработва своя техника и стил.
Авангарден е начинът, по който излива и накапва боята, дори е смятан за предшественик на т.нар. "екшън пейтинг".
Платната "Сини стълбове" и "Омагьосана гора" (Снимка: Getty Images)
За да се създаде "екшън живописта" повечето от платната, са поставени на пода или до стената вместо да бъдат закрепени на статива. Вместо да използва традиционната четка за рисуване, художникът добавя дълбочина към изображенията си с помощта на ножове, мистрии или пръчки.
Тази форма на рисуване има сходни моменти със сюрреалистичното движение, тъй като има пряка връзка с емоциите, изразяването и настроението на художника.
В допълнение към стила "капки и пръски", методът на рисуване "All-over" също е свързан с Джаксън Полък и много от създадените от него творби. При тази форма на изкуство се избягват всякакви ясни и отчетливи акценти или разпознаваеми части от платното, използвани за създаването на творбата.
Проектите и изображенията, създадени чрез този стил на рисуване, наистина нямат връзка с размера на платното, върху което се работи. Именно поради тяхната липса това е една от уникалните характеристики, които тази форма на изкуство улавя.
Радикалните методи на Полък и нарастващата му репутация бързо привличат вниманието на средствата за масова информация.
Пред "Стенопис", 1943 г. (Снимка: Getty Images)
През август 1949 г. списание Life публикува материал, в който поставя въпроса: "Джаксън Полък:
Той ли е най-великият жив художник в САЩ?" Текстът е микс от подигравки и уважение.
През 1951 г., в разгара на кариерата на художника, списание Vogue публикува модни фотографии на Сесил Бийтън на модели, позиращи пред капковидни картини на Полък. Макар че това комерсиално признание е сигнал за обществено уважение, е и симптом за неизбежното изземване на авангарда от масовата култура.
Полък непрекъснато поставя под въпрос посоката и възприемането на своето изкуство. И въпреки неговите съмнения 49-та е годината, в която е обявен за най-великият художник на Америка.
Етюд от "Стенопис", 1943 г. (Снимка: Getty Images)
Но точно на върха на славата си той внезапно се отказва от стила на капките.
След 1951 г. работите му са с по-тъмен цвят, включително колекция от картини, рисувани в черно върху негрундирани платна. Полък ги нарича "черни заливки" и когато ги излага в галерията "Бети Парсънс" в Ню Йорк, нито една от тях не е продадена.
"Джаксън не пиеше, когато рисуваше. Той пиеше, вместо да рисува, и това беше проблемът."
Подобно на много други известни личности проблемите, от които Пол страда в личния си живот, като например борбата му с алкохолизма и лечението му в психиатрична клиника, допринасят за статута му на "суперзвезда". А преждевременната му смърт, настъпила при автомобилна катастрофа, разгаря още повече страстите и интереса към него.
Новаторството му и приносът му за развитието и пропагандирането на съвременния модернизъм му носи слава и успех.
"Икар", 1945-46 г. (Снимка: Getty Images)
Съвременниците му описват Полък като кротък и съзерцателен, когато е трезвен, и буен, когато е пиян.
Тези крайности намират равновесие в неговото изкуство. Той е изключително интелигентен, начетен и, когато пожелае, изразява се остро.
Вярва, че изкуството произлиза от несъзнаваното, вижда себе си като основен обект на живописта си и оценява своите творби и тези на другите с присъщата си автентичност на лично изразяване.
Предизвикателният отказ на Полък да остане в традиционните граници, насилието, ожесточението и рязкостта - всичко това е парадигматично за Новия свят:
"Не се страхувам да направя промени, унищожаване на изображението и т.н., защото картината има свой собствен живот."
"Без заглавие (гол мъж)", около 1938-1941 (Снимка: Getty Images)
Мария ИВАНОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}