ЗНАМЕНИТИ ЕКСПРЕСИОНИСТИ
ЗА и ПРОТИВ голите тела на Шиле
Англия и Германия отказват да изложат някои "непристойни" платна на художника
Редактор : / 24422 Прочита 0 Коментара
Жена, 1917
След като световните агенции тиражираха новината, че картина на австрийския експресионист от миналия век Егон Шиле е била продадена на търг за два милиона и триста четиридесет и пет хиляди евро, обявиха продажбата за сделката на годината. И то не само за австрийската аукционна къща "Доротеум" - организатор на търга, но за всички тазгодишни продажби на живопис в света, до момента. Някои световни медии припомниха, че това е знаменателно, защото догодина ще се чества 100-годишнината от смъртта на художника.
И тук е моментът да се обърне внимание на един любопитен ракурс към предстоящото честване на Шиле през 2018-а. А именно, че въпреки интереса към творчеството на експресиониста, Европа няма единодушно отношение към него.
"Великобритания и Германия се оказаха по-големи пуритани и от папата!..", пише един критик по повод отказа на тези две държави да изложат в галериите си някои от "голите" картини на художника. Други стигнаха и по-далеч - като направиха нелицеприятна препратка към миналото на Германия.
Всеизвестен факт е, че нацистите налагат забрана на творчеството на Шиле.
Невероятно, но почти сто години след смъртта на художника, когато Европа е свободна и пледира за демокрация, картини на Шиле бяха изложени в Лондонското метро с "карета", прикриващи "срамните места" в тях.
Не е ли парадоксално, че скоро след тази цензура рисунка на Егон Шиле, отбеляза рекорд с продажбата си?
Скъпо продадената рисунка носи името "Легнала жена", рисувана е с черна креда и има средни размери - 45 на 29,7 сантиметра.
В продължение на 90 години творбата е била притежание на частна колекция в Залцбург.
Тя е била съхранена в годините на Втората световна война, когато немците забраняват картините на Шиле след "аншлуса" на Австрия, и наричат художника "австрийски декадент".
И ето че днес, след като Туристическият борд на Виена предлага участие в честването на Шиле в европейските столици, получава обратно отговор от някои от тях, че те не биха изложили някои от "непристойните" картини на художника.
Сред отказаните картини са истински шедьоври - "Момичето в оранжеви чорапи" и автопортретът "Седящ гол мъж". Именно те се появиха с "каре" на рекламните пана на лондонското метро, придружени от надписа:
"СЪЖАЛЯВАМЕ, те са на 100 години, но все още са прекалено дръзки".
По същия начин са "цензурирани" картини на Шиле в Германия.
Май само във Виена рекламите ще се покажат без цензура. Явно австрийците не страдат от излишни скрупули, когато става дума за изкуство. И, правилно.
Кой е Егон Шиле?
Художникът е роден през 1890 г. Живее и твори много кратко - умира само на 28 от инфлуенца.
Въпреки краткото време, което му отрежда съдбата, Шиле оставя завидно творчество, което по оценката на изкуствоведи, с право му отрежда мястото на наследник на знаменития Густав Климт.
Егон Шиле произхожда от средно статистическо семейство. Баща му бил началник на жп станция в Австрия. За жалост умира, когато синът му е едва на 15. От сифилис! Нещо, което белязва като червена нишка болезнените спомени на сина за бащата, и в голяма степен повлиява на Шиле да си изработи своя философия за смисъла на живота.
"Вярвам в безсмъртието на всички създания... Защо в живота ми има толкова скръб? Защо смъртта продължава да живее в мен?", пише художникът в писмо до свой приятел.
Въпросите на Битието го връхлитат от най-ранна възраст, и може би за да им устои с достойнство, той живее на бързи обороти и с демонстративна воля воюва за свободата си на творец.
Според биографите на Шиле, той от най-ранна възраст бил по-привързан към баща си, отколкото към майка си.
Близка му била и сестра му Герта, с която според някои художникът имал интимни отношения?..
Първата среща на художника с учителя му Густав Климт, е през 1906 г. , на приемен изпит в Школата за Изобразително изкуство във Виена.
Климт обичал да поощрява млади таланти и не само дал кураж на Шиле да рисува, но му помогнал и да изкарва пари от картините си.
През 1909 г. Егон Шиле наема жилище под наем във Виена, което превръща в студио.
Там започва да кани деца на улицата - безпризорни бунтари и дребни хулигани, които приютява и рисува.
Русо момиче със зелени чорапи, 1914
В атмосферата на тези освободени от предразсъдъци непокорни млади хора, еротиката се възприемала като нещо естествено. Момчета и момичета позирали голи на художника.
Той самият също не изпитвал свян от голотата си. Шиле е оставил доста свои автопортрети по натура.
Първата публична изява на художника е по инициатива на учителя му Климт. Шиле излага свои творби във Виенското "Kunstschau", където сред поканените да участват бил и Винсент Ван Гог.
Запознанствата с експресионисти провокира у Шиле не само идеи, свързани с формата, но и нова философия на творчеството му - художникът все повече започва да се интересува от човешката сексуалност.
Тя се превръща в негово творческо кредо.
През 1911 г., покрай откривателствата на Шиле в еротиката, идва и истинската любов. Художникът най-сетне се влюбва. Момичето е 17- годишната Валери Нойзил, която заживява с него и му става модел.
Двамата продължават да посрещат в квартирата си малолетни престъпници, останали без подслон, и в един момент това става причина властите да насочат вниманието си към художника.
След известен период на наблюдение, през април 1912 г. полицията намира причина да арестува Шиле - бил съблазнил малолетна?
Обвинението отпада, но художникът преседява почти месец в ареста. И понеже не могат да го осъдят за блудство, му измислят друго "престъпление" - че излагал еротични рисунки на място, посещавано от деца...
Осъждат го на 3 години затвор!
Клекнало момиче, подпряно на лактите си 1917
Арестът и затворът стават причина за унищожаването на много рисунки на художника. Полицията иззема над 100 рисунки на Шиле, като ги обявява за порнографски. В затвора Шиле рисува мрачни картини от битието си зад решетките, част от които също изчезват някъде.
Самият съдия на скалъпения процес срещу Шиле демонстративно изгаря в съдебната зала рисунка на художника.
Авторпортрет с наведена глава, 1912
Художникът преживява дълбоко всяко посегателство върху свободата му на творец. Става мрачен. Отлита през прозореца и любовта към Валери.
Разделя се с нея хладно - с бележка. Момичето преживява тежко раздялата им и постъпва доброволка в Червения кръст. По време на една мисия, Валери заболява от скарлатина и умира.
Шиле обаче отдавна я е заменил в сърцето си с две други жени, негови съседки - Едит и Адел. Видно, чувствата към едната от тях надделяват, и той се жени за Едит.
Въпреки увлеченията си по момичета, Шиле е непоправим егоцентрик и нарцис, обичащ главно... себе си! Според познавачи на биографията му, станал такъв след смъртта на баща си, когато изработил у себе си философията, че обичта е привързване, което носи по-голяма болка при раздялата.
Ето защо Шиле сякаш нарочно възпитал в себе си егоцентризма - като форма на самозащита. В един момент, обаче, явно загубил мярката на Аз-а си, защото има картини, в които се е изобразил като светец, и дори като Иисус Христос на Тайната вечеря!
Около Първата световна война има бум на поръчките за портрети. Шиле получава много такива поръчки. И другите му картини се продават шеметно - печели повече от добре. Но съдбата му готви непоправим удар - бременна в шестия месец умира от грип съпругата му Едит.
Седяща жена, подпряна на лакът, 1914
Всъщност, тя е последният модел в картините му. Едит е жената в последните му картини.
Самият Шиле вече е белязан от Предопределеното - умира три месеца след съпругата си, покосен от испанската инфлуенца, която върлува в Европа и отнема живота на 20 милиона души.
Егон Шиле напуска този свят едва на 28.
Приживе той бил наясно с отношението към творчеството му. На нападките, че то е вулгарно и "порнографско", веднъж отвърнал с фраза, която е емблематична изобщо за личността му:
"Да ограничаваш един артист е криминално престъпление.Това е като да убиеш новородено."
Седяща жена с пристегнато коляно, 1917
Нацистите забраняват творчеството на Шиле.
Според изкуствоведи, Адолф Хитлер изпитвал завистническа ревност към успехите на популярни художници като Шиле, защото самият той бил отхвърлен от Академията през 1907 г.
Съвсем категорично е установено, обаче, че художникът и Фюрера никога не са се познавали лично.
Освен това, през 1909 г. самият Шиле напуска Академията, без да я завърши, и заедно с други недоволни студенти, основава Нова Арт Група, която отрича академичното образование по живопис.
Дали лично Хитлер е забранил показа на картините на Шиле, или някой друг антихуманист-"блюстител на морала", е без значение. Творчеството на художника е високо ценено и до днес.
Любовници - Автопортрет с Уоли, 1914 – 1915
Но отказът на демократична Германия да почете художника подобаващо, в неговия специфичен, но ярък натюрел, е меко казано смущаващ факт. Самият Шиле "квалифицира" ограничаването на свободата на артиста с криминално престъпление!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}