Още

ПАМЕТ

Националният литературен музей пази паметта за годината живот на младото семейство Пейо Яворов и Лора

Днес се навършват 110 години от кончината на Пейо Яворов (1878-1914) - български поет символист и революционер, автор на произведения като "Молитва", "Две хубави очи", "На Лора", биографичната книга "Гоце Делчев" и др.

ПРЕКЪСВА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ ЗАРАДИ ЛИПСА НА СРЕДСТВА

Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 13 януари 1878 г. Учи в Пловдив, но поради липса на средства прекъсва образованието си. В периода 1893 - 1900 г. е пощенски служител в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (днес Поморие). От 1900 до 1901 г. е завеждащ ІV телеграфо-пощенски клон в София.

УЧАСТВА В ЧЕТИТЕ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ И ЯНЕ САНДАНСКИ

През 1897 г. Пейо Яворов се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), докато работи в Сливен. През февруари 1902 г. заминава за Македония, за да участва в националноосвободителните борби на българите останали в границите на Османската империя. През януари 1903 г. става част от четата на Гоце Делчев, а след убийството му преминава в четата на Яне Сандански. През юли 1903 г. се връща в София и работи за в. "Илинден".

София (18 август 1935) Освещаване на паметника на Пейо Яворов в Борисовата градина. На снимката: Комитетът по организирането на тържеството - проф. Гаврил Кацаров, четвърти отляво на дясно. (Пресфото-БТА/архивПресфото-БТА/архив)

От септември 1904 г. Пейо Яворов е библиотекар в Софийската публична библиотека (дн. Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), а от началото на 1905 г. е неин подуправител. През 1906- 1907 г. е командирован в Нанси, Франция, където се запознава отблизо с модерната френска поезия.

През 1908 г. той е избран за дописен член на Задграничното представителство на ВМРО. От 1908 до 1913 г. е артистичен секретар (драматург) на Народния театър в София, където поставя няколко пиеси, сред които "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

ОСТАВА ПОЛУСЛЯП СЛЕД ОПИТ ЗА САМОУБИЙСТВО

През 1909 г. Яворов посещава Женева, Виена и Париж. През 1910 г. той е командирован в Париж, "за да изучава отблизо театралното дело". По това време там умира неговата любима - Мина Тодорова (сестра на Петко Ю. Тодоров). През септември 1912 г., два месеца преди отново да замине с чета за Македония в помощ на Българската армия по време на Балканската война, Пейо Яворов се венчава за Лора Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов).

На 29 ноември 1913 г. Лора се самоубива. След това и той прави опит да сложи край на живота си, прострелва се и остава полусляп. Обвинен в убийството на съпругата си, оскърбен и изтерзан от съдебните разследвания Пейо Яворов се застрелва и умира на 29 октомври 1914 г.

РОДОНАЧАЛНИК НА СИМВОЛИЗМА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Още

ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ НА БЪЛГАРИЯ

Излезе книга с пълния разчетен текст на списвания от Пейо Яворов вестник "Свобода или смърт"

Яворов е един от най-големите майстори на българския стих. Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред!...", (в. "Глас македонский", 17 август 1895 г.). За пръв път поетът се подписва с псевдоним П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков, под стихотворението "Свърнах стадо, либе Радо..." (сп. "Мисъл", 1899). Той пише изпълнена с драматизъм и психологична дълбочина социална поезия - стихотворенията "На нивата", "Градушка", "Арменци" (1900) и др. Яворов е родоначалник на символизма в българската литература.

Той утвърждава философската проблематика, темата за отчуждението на индивида, за смъртта - сборниците "Безсъници" (1907), "Подир сенките на облаците" (1910). Създава любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха - стихотворенията "Калиопа", "Обичам те", "Пръстен с опал", "Молитва", "Две хубави очи", "Вълшебница", "На Лора" и др. До 1909 г. Яворов се изявява предимно като автор на социална, романтическа, декадентска, символистична лирика.

НЕГОВИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ СА ПРЕВЕДЕНИ НА 25 ЕЗИКА

Още

СВЕТОВНА ПОЕЗИЯ

В италианския град Борго Верчели започна поставянето на барелефа на Яворов

През 1910 г. е убеден, че драмата е най-адекватният жанр, който би могъл пълноценно да изрази вътрешния му свят. В мемоарните му творби и публицистика се проявява творчеството му, тясно свързано с Македоно-одринското революционно движение, което е и безценно за историографията. Той е един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - "Гоце Делчев" (1904). Автор е и на мемоарите "Хайдушки копнения" (1908), разказващи за премеждията на четниците в Македония.

Редактор е в издания, свързани с ВМРО, сред които в. "Дело", легален печатен орган на организацията (1901-1902), нелегалния "Свобода или смърт", "Илинден" и "Автономия". Автор е и на литературна критика и преводи. Негови произведения са преведени на 25 езика.

Чирпан (20 юни 1953) Къщата на българският поет-символист и революционер Пейо Яворов. (Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив)

Заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров създава литературния кръг "Мисъл", сформиран около сп. "Мисъл" (1892-1907). Мисията на идейния кръг е да отвори българската литература към европейското културно пространство.

ПРИЗНАНИЕ

В памет на Пейо Яворов са издигнати множество паметници в цялата страна, обособени са музеи в Чирпан и София, както и различни културни прояви на негово име. Ежегодно в родния град на Яворов - Чирпан, от 1968 г. до сега се провеждат т.нар. "Яворови януарски дни", посветени на рождението на поета (13 януари 1878).

Още

СИЛАТА НА ДУМИТЕ

Арменци даряват „хачкар“ на къщата-музей на Яворов в Чирпан

Още

ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ НА БЪЛГАРИЯ

Излязоха непознати до днес стихотворения, писма и документи на Яворов

Още

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Още

АРХИТЕКТУРНО И ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Обявиха нов пореден търг за Дома на Яворов