АПЕЛИТЕ НА ЕДИН ПИСАТЕЛ
Бойни самолети изместиха хвърчилата на Халед Хосейни в небето над Кабул
Автор, от книгите на който може да разбереш душата на афганистанеца - и красивото и разрушителното
Автор : / 8460 Прочита 8 Коментара
Афганистански момчета пускат хвърчило на постройка с изглед към Кабул на 23 ноември 2006 г. (Снимка: Getty Images)
Събитията в Афганистан извикаха в съзнанието ми три книги, които прочетох на един дъх в едно по-кротко време в тази страна. Като си говорихме преди няколко години кой какво прочел напоследък, една позната ме пита - ти чел ли си "Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни.
Не бях, но се заинтересувах от краткия й разказ за книгата. Купих си я, прочетох я и ...купих и следващите две книги от същия автор. Набързо прочетох и тях.
И така, Халед Хосейни, роден на 4 март 1965 г., в Кабул, американски писател, известен със своите ярки изображения на Афганистан, най-вече във вече споменатата книга с оригинално заглавие The Kite Runner, издадена през 2003 г. Халед израства в родния си град в семейство на баща дипломат и майка гимназиален учител.
Културен шок
Напуска страната си едва на 11 години. Работата на баща му ги отвежда в Париж, а след това, когато съветското нахлуване в Афганистан им попречва да се върнат у дома, търсят политическо убежище в САЩ и се установяват в Калифорния. 15-годишният Хосейни се озовава в гимназия в Сан Хосе, без да говори английски.
Халед Хосейни по време на Book Expo в Лондон през 2009 г. (Снимка: Getty Images)
"Това беше културен шок", казва той. "Беше много отчуждаващо." Малтретиран ли е? "По-лошо- бях напълно игнориран. Чувствах се в периферията на гимназиалната култура; едно от онези невидими същества, които се разхождат из кампуса. Мисля, че беше много по-лошо за родителите ми. Баща ми беше дипломат, а майка ми заместник-директор на гимназия и сега тя е сервитьорка при Дени, работи на смяната на гробището, а баща ми е инструктор по шофиране", казва пред бъдещия писател в едно интервю пред "Guardian".
За семейството
Семейството обаче изглежда плодотворна територия за него. "В Афганистан не разбирате себе си само като личност", казва той. "Разбирате себе си като син, брат, братовчед на някого, чичо на някого. Вие сте част от нещо по-голямо от себе си. Нещата, които се случват в семействата ... Толкова съм очарован от това как хората се унищожават и обичат взаимно."
Апелите на Хосейни
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Преди да се върнем към книгите му, ще отбележим нещо във връзка с разтърсилите света събития от последните седмици. Режимът на талибаните отново сее страх, мнозина успяха да напуснат родината си, но какво ли ще стане с неуспелите?
Всъщност талибаните никога не са си отивали съвсем. Навлизането през 2001 г. в Афганистан на САЩ и други съюзни държави отне контрола на талибаните, но те имат значителен принос в афганистанските конфликти до днес, до завръщането им на власт 20 г. по-късно.
"Сега не е моментът да обърнем гръб на Афганистан ... Дръжте нашите граници отворени за афганистанските бежанци и продължете да подкрепяте онези афганистанци, които бягат от този брутален режим и търсят безопасност." Не можеше да се очаква, че Халед Хосейни ще мълчи, а това са думи, казани в интервю за американския журналист Мехди Хасан от последните дни.
В интервю пред CNN на 22 август пък Хосейни призова "всички държави да запазят границите си отворени и да приветстват афганистанските бежанци, които бягат от 40 години насилие и преследване. "Този момент не е моментът да се откажете от Афганистан. Не е моментът да обърнете гръб на афганистанците и афганистанските бежанци."
След като евакуацията започна, Хосейни атакува в Туитър. "След падането на Сайгон, Законът за подпомагане на миграцията и бежанците в Индокитай позволи на 130 000 бежанци от Южен Виетнам, Лаос и Камбоджа да влязат в САЩ под специален статут. Същото трябва да се направи и за афганистанските бежанци днес." САЩ са морално задължени. Приемете колкото се може повече афганистанци, апелира писателят.
"Президентът Байдън не успя да отговори на фундаменталния въпрос. Какво ще направи Америка с надвисналата хуманитарна криза в Афганистан? Кой ще защитава изоставените мъже, жени и деца?". Въпроси, зададени от страницата на фондацията на Хосейни, носеща неговото име, след обявяването на датата за приключване на евакуацията, но на които и след нейния край нямат отговор.
"Наблюдавах развитието на Афганистан с голяма тъга. Дълбоко съм разочарован и сериозно загрижен за страната", пише авторът и продължава.
"Последните двадесет години бяха предизвикателни, но усиленият напредък в правата на жените, образованието, здравеопазването и други сега е застрашен. САЩ и международната общност като цяло трябва да предприемат мерки за предотвратяване на хуманитарна криза в Афганистан.
Тези афганистанци, които бягат от насилието, трябва да имат достъп както до безопасна територия, така и до процеси за убежище и аз насърчавам участващите държави да увеличат пространството за презаселване за уязвими афганистански бежанци. Освен това е изключително важно международната общност да упражни натиск върху талибаните да зачитат основните човешки права на афганистанците, особено жените и момичетата, и да се въздържат от използване на насилие срещу афганистанските граждани.
Няма да изоставим жените и децата в Афганистан и да признаем, че те се нуждаят от нашата подкрепа сега повече от всякога."
Отгоре, отгоре за книгите
Както прочетох някъде, книгите на Халед Хосейни са прозорец към Афганистан. "Ловецът на хвърчила", "Хиляди сияйни слънца" (оригинално заглавие Thousand Splendid Suns, 2007) и "А планините ехтяха" (And The Mountains Echoed, 2013).
От първите две книги, взети заедно, в САЩ са продадени повече от 10 млн. броя, а в целия свят - повече от 38 милиона.
На въпрос защо историята на Афганистан е толкова важна, че доминира в "Ловецът на хвърчила", "Хиляди сияйни слънца", авторът отговаря, че действието и в двете се развива във време на много политически сътресения и живота на героите е сериозно повлиян от промените, на които стават свидетели. Самият Кабул се превръща в герой, казва Хосейни в интервю за USA Today.
Авторът пише и за времето преди т.нар. съветска война, защото това до голяма степен е забравен период в съвременната афганистанска история.
"Ловецът на хвърчила" е повече мъжка история, а "Хиляди сияйни слънца" - повече женска. Защо е така? Когато се върнал в Афганистан през 2003 г., Хосейни чул разказите на много жени, техните истории, пропити от тъга и мъка и ужас. Тези истории вдъхновили твореца да напише книгата си. Той се надява да е хвърлил малко светлина върху жените с покрити лица, техните стремежи, надежди и разочарования.
"Ловецът на хвърчила" представя съвременната афганистанска история и криза, предизвикана от войни. Роман, написан на фона на политическите сътресения в Афганистан от свалянето на монархията през 70-те години до възхода на талибанския режим през 90-те години на миналия век. Някои от героите вярват, че възходът на талибаните ще бъде благоприятна промяна за страната им - местна група от компетентни бойци, силно ангажирани с религиозните принципи. Много бързо обаче се разбира, че талибаните са толкова разрушителна сила, каквато са били съветските окупатори. Със своето крайно твърдолинейно разбиране за исляма те унищожават афганистанската култура.
Хосейни отбелязва, че героите от книгите му за него са съвсем реални, съпреживява емоциите им, старае се да ги описва, за да ги почувстват и читателите.
По-горе стана дума за семейството, което е всичко за афганистанците - всяко семейство е като отделен свят - многолик, с обща и личностни съдби, превратности, лошо и добро, с пръснати из планетата герои. За един такъв свят разказва Хосейни в "А планините ехтяха".
"Молитва към морето" (оригинално заглавие Sea Prayer, 2018) е последната - описана като кратка, мощна, илюстрирана книга, написана в отговор на бежанската криза. "Молитва към морето" е съставена под формата на писмо, от баща до сина си, в навечерието на пътуването им. Наблюдавайки спящия си син, бащата размишлява за предстоящото опасно пресичане на морето. Това е и ярък портрет на техния живот в Хомс, Сирия, преди войната, и на бързото превръщане на този град от дом в смъртоносна военна зона.
Променя ли се Хосейни, пишейки
Самият Хосейни се променя в книгите си. След като излиза третия му роман през 2013 (тогава на 48 г.) е достатъчно възрастен, за да погледне назад към първите си два романа и да види един различен писател: писател, за който жестокостта и доброжелателността бяха с много различни цветове, отбелязва в интервю с него Guardian в средата на 2013 г.
"Да, изглежда като работа на някой по-млад от мен", казва той с малко тъга. "Радвам се, че ги написах тогава, защото смятам, че ако напиша първия си роман сега, това щеше да е различна книга и може би това няма да е книгата, която всички искат да прочетат. Но ако ми дадете червена химикалка и се върна ... бих разчоплил нещата."
Образите на командирите
И понеже в Афганистан от десетилетия е военно време често в книгите му се натъкваме на образите на командирите. Той ги обобщава така: "Този вид зъл, доброжелателен господар. Това е нещо, което съм виждал често в Афганистан, тези харизматични, по-големи от живота фигури, от които хората едновременно се страхуват и възхищават. "
В "Хиляди сияйни слънца" (стр. 141) изрежда действащите в началото на 90-те години на миналия век, имена оставили траен отпечатък в историята и съвремието:
- Достум, племенният узбекски командир, известен с променливите си пристрастия. (Все още лидер на узбеките и туркмените, един от влиятелните политици в Афганистан - маршал Абдул Рашид Достум);
- крайният в убежденията си навъсен Гулбудин Хекматияр, следвал инженерство пущун (каквито са и талибаните), убил студент маоист;
- таджикът Рабани, преподавал ислямска религия в кабулския университет по време на монархията;
- Саяф, пущун, с арабски връзки;
- Абдул Али Мазари, хазарин, със силни връзки с шиитите в Иран;
- Обаятелният и разсъдлив (както го описват героите в книгата) таджик, командирът Ахмад Шах Масуд (1953-2001), изключително популярен по онова време, добил известност като Панджшерския лъв. В последно време неговият син Ахмад Масуд застана начело на съпротивата на т.нар. Северен съюз в провинция Панджшер.
Приземените хвърчила
Няма как да пропуснем един от символите на Афганистан - традиционният бой с хвърчила, забранен от талибаните (от 1996-2001 г., със сигурност и за в бъдеще), които смятат, че тази култура не влиза в стандартите на тяхното вероизповедание.
Описан подробно в "Ловецът на хвърчила", не само просто като състезание, а като един мини свят.
"Всяка зима кабулските квартали провеждаха състезание по бой с хвърчила. А за момчетата от Кабул денят на турнира беше безспорно най-важният момент през зимния сезон. Никога не заспивах в нощта преди състезанието, въртях се в леглото, правех сенки на животни по стената, дори седях в тъмното на балкона, увит в одеяло. Чувствах се като войник, който се мъчи да заспи в окопа през нощта преди голямо сражение. И донякъде бе точно така. В Кабул боят с хвърчила си беше същинска война." ("Ловецът на хвърчила", стр. 51, издателство "Обсидиан", превод Любомир Николов.)
Това е битка за контрол над небето над стария град - не между летящи машини, изработени от метал и нитове, а е деликатно въздушно изкуство, изработено от хартия и конци. За афганистанските момчета и мъже пускането на хвърчила е начин на живот. Но това не са просто безгрижни следобеди или както е в американската култура, пикници в парка. Това е война, написа в края на далечната 2007 г. NYTimes.
Защо през зимата
Зимата е топ сезонът на битката. Вятърът е силен, а училищата са затворени поради студеното време. Ако попаднеш във време на турнир, гледката разкрива стотици ярко оцветени хвърчила, извисяващи се високо във въздуха.
В гонитба на плячката - падащо хвърчило. (Снимка: Getty Images)
Каква е целта
Целта на боя е да отрежете връвта на хвърчилото на другия състезател със своята, като изпратите победеното хвърчило на земята. Вашият канап е покрита с гъста смес от лепило и фино натрошено стъкло, което го превръща в острие. Бойците често увиват парче кожа около пръстите си, за да се предпазят от опънатата връв, която може да ги пореже до кост.
Стотици момчета се впускат да гонят пуснатите във въздуха хвърчила, които падат едно след друго. Но победител е не този, който среже и свали примерно най-много хвърчила, а този който улови падналото последно - скъпоценната плячка, както го определя авторът.
В боя никой не се и опитва да взима хванато от конкурент хвърчило, но бедността често е принуждавала ловците да разменят получената награда. За онези, които я задържат, тя е като трофей , който се излага на видно място до следващия турнир.
Всеки квартал увенчава свой шампион в боя с хвърчила.
Хвърчилата са различни - за по-малки деца с дължина около 100 до 500 метра. За по-възрастните и за мъжете връвта в макарите може да достигне до няколко километра.
Защо само момчета
В боевете не участват момичета и жени, до голяма степен е забранен за тях.. Момичетата могат да бъдат само част от публиката.
Високо таченото национално забавление спечели много фенове и последователи в чужбина, особено след като бестселърът на Халед Хосейни бе филмиран през 2007 г.
Това е и бизнес, приходи за мнозина, които от поколения само това правят. Хиляди магазини в страната продават - продаваха - атрибути за боя, готови или изработени по поръчка. Но сега всичко отива на вятъра.
При предишния режим на талибаните хвърчила също са се продавали, но нелегално. Когато разкривали магазин, който продава забранените хвърчила и пособия за тях, всичко се изгаряло.
Award-winning novelists @khaledhosseini & @viet_t_nguyen are both refugees themselves, with invaluable insights into Afghanistan as well as the historical parallels with Vietnam. Worth watching their conversation w/ @biannagolodryga about the “moral debt” America owes. @Refugees pic.twitter.com/eR3wT7HcLa
— Christiane Amanpour (@camanpour) August 25, 2021
Интересно сравнение между боя с хвърчила и междуплеменните вражди прави през 2004 г. Мир Хекматулах Садат в Afghan Magazine.
Той пише, че ролята на боя с хвърчила не е много по-различна от чуждестранните военни сили, които през годините подтикваха всички афганистански етноси и групи да се бият помежду си. "Когато хвърчилото на противника е свалено, тогава истинската битка се превръща в състезание, гонене, бягане към падналото хвърчило кой да хване скъпоценната плячка. Така е било и през годините, когато етнорелигиозните военачалници разграбвали Кабул и други градове в надпревара да видят кой може да натрупа най-много плячка. Командирите, доминиращи във всяка етническа група, извършиха големи зверства един срещу друг, подобно на стъкленото покритие върху връвта за хвърчила, прерязваща другите."
"Афганистан е красиво място"
Да загърбим битките и да завършим с думи на Халед Хосейни пред NYTimes, взети от фейсбук страницата му.
"Афганистан е много специално място, красиво място, както физически, а такива също са и самите хора... След като разберете това, след като сте опитали това, след като сте били в контакт с тези хора и сте разчупили хляб и сте пили чай, трагедиите, нещата, които виждате по телевизията, придобиват съвсем друго измерение Това става лично и просто става много, много болезнено."
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}