Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Феноменът Сергей Параджанов - изкуство без граници

ЛИЧНОСТИ - СИМВОЛИ НА XX ВЕК

Феноменът Сергей Параджанов - изкуство без граници

Проектът "Параджанов" в рамките на 22-рия София Филм Фест ви предлага ретроспектива, две изложби, разговор и уъркшоп

"Цветът на нара" (1969) (Снимка: София Филм Фест)

Сергей Параджанов е сред най-самобитните кинотворци и артисти на ХХ век. Филмите му носят белезите едновременно на арменската, грузинската, руската и украинската култури, а езикът и естетиката на киното, което прави, излизат извън границите и времето. Той е сред малкото знаменити кинорежисьори, създали филми, в които се сливат органично кинематографичното и изобразителното изкуство, смесват се жанровете и стиловете по начин, който силно удивлява и днес.

Сергей Параджанов (Снимки: Юрий Мечитов)

Още

Вим Вендерс идва на 22-рия София филм фест с най-новия си филм „Потапяне”

Вим Вендерс идва на 22-рия София филм фест с най-новия си филм „Потапяне”

Най-много са почитателите на Параджанов сред самите кинематографисти. Според Жан-Люк Годар той създава истински храм на киното от образи, светлина и истина. Силно впечатлени от забележителните му способности за визуализация са Федерико Фелини, Микеланджело Антониони и Андрей Тарковски.

Сергей Параджанов е арменец по националност. Роден е през 1924 година в Тбилиси, след което учи кино във ВГИК в Москва, а после живее и работи доста години в Киев. През 1964 година снима филма "Сенките на забравените прадеди", който му отрежда място сред най-големите имена в киното. Сценарият, написан от Параджанов в съавторство с Иван Чендей, е базиран на едноименната повест на Михаил Коцюбински.

"Сенките на забравените прадеди" (1964) (Снимка: София Филм Фест)

Кинотворбата описва традиционния бит и култура на гуцулите, украинска етнографска група, живеещи в Карпатите. Главният герой Иван се влюбва в дъщерята на убиеца на баща си. Когато тя умира, мъката му трае месеци, но в крайна сметка решава да се включи в цветния свят около него и се жени за друга. "Сенките..." шестват триумфално по света и му носят признание след признание - двайсет и осем награди от международни кинофестивали в двайсет и една страни!

"Сенките на забравените прадеди" (1964) (Снимка: София Филм Фест)

Още

Панорама от български филми на 22-рия София Филм Фест

Панорама от български филми на 22-рия София Филм Фест

Именно тогава възхита и възторг от таланта му изразяват майстори в киното като Фелини, Антониони, Годар, Куросава. Още по-новаторска в изобразително отношение е следващата творба на режисьора-сценарист - "Цветът на нара" (1969). В този филм, състоящ се от няколко миниатюри, Параджанов пресъздава биографията на арменския народен поет Саят-Нова на колоритния исторически фон в Средновековен Кавказ.

Кинотворбата му носи и световна слава. Но режисьорът, който работи далеч от провъзгласения "социалистически реализъм" и е недолюбван от съветските власти, в крайна сметка заплаща за своята независимост. В продължение на 15 години той е лишен от възможността да снима филми.

"Цветът на нара" (1969) (Снимка: София Филм Фест)

"Цветът на нара" (1969) (Снимка: София Филм Фест)

Още

"Вездесъщият" и "Възвишение" ще се борят за най-добър балкански филм

"Вездесъщият" и "Възвишение" ще се борят за най-добър балкански филм

През 1974 година дори е арестуван и лежи три години в затвора по скалъпено обвинение в хомосексуализъм и незаконна търговия с произведения на изкуството. Излиза на свобода благодарение и на писменото застъпничество на някои от най-прочутите световни кинорежисьори през онези години, като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Федерико Фелини, Лукино Висконти, Роберто Роселини, Микеланджело Антониони, Андрей Тарковски.

"Ашик Кериб" (Снимка: София Филм Фест)

Последният завършен филм на Параджанов е "Ашик Кериб", заснет през 1988 година по едноименната поема на М. Ю. Лермонтов. Главен герой във филма е скитащият се музикант Ашик Кериб. Той се влюбва в дъщерята на богат търговец, но е прогонен от него и е принуден да обикаля по света хиляда и една нощи.

"Ашик Кериб" (Снимка: София Филм Фест)

През 1989 година Параджанов започва снимките на автобиографичния си филм "Изповед", но е принуден да прекъсне заради рязко влошаване на здравето. През юли 1990 година Сергей Параджанов умира от рак на белите дробове и е погребан в столицата на Армения.

"Цветът на нара" (1969) (Снимка: София Филм Фест)

В специалниалния ден - 9 март, посветен на Параджанов на 22-рото издание на кинофорума, публиката ще може да види и късомтражния филм "Нощ в музея на Параджанов" (1988). Ще го представи лично неговият автор Роман Балаян. Филмът е уникален почит от украинския режисьор, сценарист и продуцент, посветен на неговия учител.

Роман Балаян (Снимка: София Филм Фест)

Проектът "Параджанов" на 22-рия София Филм Фест включва още:

- Изложба на руския фотограф Юрий Мечитов на тема "Параджанов" в партньорство с "Фотосинтезис".

- Уъркшоп по фотография с Юрий Мечитов в кафе-галерия "Фотосинтезис Арт Център"

- Фотографска изложба с експонати от музея "Параджанов" в Ереван

- Разговор на тема "Сергей Параджанов" с участието на режисьора Роман Балаян, директора на музея "Параджанов" Завен Саркисян, директорът на международния кинофестивал "Златна кайсия" и кинорежисьор Харутюн Хачатрян и фотографа Юрий Мечитов.

Проектът "Параджанов" в рамките на 22-рия София Филм Фест се осъществява в партньорство с AGBU - Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган" - София, "Фотосинтезис", музея "Параджанов" в Ереван, международния кинофестивал "Златна кайсия" в Ереван.

ОЧАКВАЙТЕ още изненади - МАРТ е месецът на КИНОТО!

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Модерната Одисея "Аз, капитан" тръгва по кината

Филмът на Матео Гароне взе Сребърен лъв във Венеция и беше номиниран за "Оскар" в категорията за най-добър междуанароден филм

"Зелена граница" на Агнешка Холанд, който беше атакуван от полските власти, тръгва по кината

Филмът счупи полския боксофис, но предишното правителство на Полша се опита да го цензурира и атакува

Адела Пеева кани на среща с "Кметът" и екипа на филма

Филмът разказва за живота и делото на инж. Иван Иванов - най-дълго управлявалият и най-успешният кмет на София през ХХ век

Почина театралният режисьор проф. д-р Александър Илиев

Режисьорският му дебют е с „Адвокатът Пиер Патлен” във Видинския театър през 1986 г.

Филми на Мишел Азанависиюс и Мохамад Расулоф бяха добавени към конкурсната програма на кинофестивала в Кан

Азанависиюс ще участва в съревнованието за наградата "Златна палма" с "Най-ценната стока" - първи опит в анимационното кино за 57-годишния режисьор, отличен с "Оскар" през 2012 г. за "Артистът"

Германският филм "Учителска стая" спечели наградата LUX за 2024

Той бе номиниран сред още четири заглавия, сред които и "Паднали листа" на финландския режисьор Аки Каурисмаки