КИНО+МУЗИКА
Електрическият Елвис в шекспировата рок опера на Баз Лурман
Биографичният филм на австралийския режисьор ни черпи с всичко, което тече във вените на Краля
Автор : / 2560 Прочита 1 Коментара
Остин Бътлър в ролята на Елвис в едноименния филм на автралийския режисьор Баз Лурман (Courtesy of Warner Bros. Pictures)
Когато Елвис умира преди 45 години, пънкът е в своя пик. На някои пънк концерти се чуват аплодисменти, когато се съобщава новината за смъртта му. Елвис е всичко, което пънкарите презират: той е стар (на 42!), богат и известен с досадни балади.
Боб Дилън за първи път се запалва по рок музиката, като чува "Hound Dog". Отис Рединг започва да пее песни на Елвис в местни шоу програми за таланти. Джон Ленън казва, че преди Елвис не е имало нищо. Джими Пейдж е вдъхновен да се учи на китара от "Baby Let"s Play House" на Елвис.
Музиката не може да промени света, но може да вдъхнови онези, които имат потенциала да го променят.
Елвис е бунтар срещу система, която никога не го разбира - и този бунт създава част от великата музика на неговия век.
Баз Лурман ни представя Елвис като бунтар, който не се стреми да обслужва интересите на индустрия или наложени вкусове.
Блокбъстърът на лятото "Елвис" не е просто биографичен филм, а може да бъде възприет и като филм за своеобразен супергерой, или пък Шекспиров епос за доброто и злото и тяхното постоянно съревнование. Това обаче е филм не само за въстанието срещу наложения ред, но и за крехката чувствителност и несигурността на супергероите, както и за оковите на славата.
Баз Лурман ни предлага нещо средно между поп-опера на Пучини и "Апокалипсис сега" на мюзикълите. Том Ханкс споделя в свое интервю, че Лурман представя Елвис като "Шекспир, с милиони долари, заложени в него".
Изиграният от Ханкс полковник Том Паркър донякъде пък може да бъде Фалстаф с резачка в ръце. Или Мефистофел?
Лурман държи да отбележи, че филмът му "не е носталгия, а по-скоро ода за Краля".
"Докато правех филма, си мислех, че искам да открия Елвис за нова публика, която познава само човека в блестящи гащеризони, но не разбира, че Елвис е бил истински бунтар", казва Лурман пред Entertainment Weekly.
"Той беше първият бунтар в поп-културата и вдъхновение на младежите" добява още автралийския режисьор, правил филми като "Мулен Руж" и "Ромео и Жулиета" и "Великият Гетсби".
Остин Бътлър е в ролята на иконата на рокендрола Елвис Пресли и я изиграва смайващо добре, заедно с Оливия ДеДжондж в ролята на Присила, Коди Смит-Макфий като кънтри легендата Джими Роджърс, Йола Куорти като сестра Розета Тарп и Келвин Харисън Джуниър играе Би Би Кинг.
"Елвис" може да бъде погледнат през два разказа. Първият е основният разказ на филма, а именно идеята, че това е историята през очите на полковник Том Паркър (Том Ханкс), открил Елвис Пресли за голямата музикална индустрия и негов дългогодишен ментор и мениджър. Отправната точка е неговата перспектива към живота на Елвис като музикант от началото до неговия житейски край.
Генерал Том Паркър обещава да ни разкаже всичко за това кой е Елвис и как се изменят отношенията им в периода на развитие на музиканта.
Още в началото на филма генералът ни убеждава, че историята не е точно такава, каквато е представена по медиите. В крайна сметка филмът ни кара да възприемем гледната точка, че Том Паркър, създал звездата Елвис, има и по-лични интереси от успехите и финансовите възможности на рокендрол гения и използва неговото влияние и възможности, за да уреди собствени сметки от миналото.
По този начин е създаден конфликтът в лентата на Лурман. Но не бива да гледаме живота на Елвис като борба с интересите на мениджъра, който не му позволява да предприема крачки в музикалната индустрия.
Другата перспектива, от която можем да гледаме невероятния визуален пърформанс, сътворен от австралийския режисьор, е един психиделичен разказ за момчето, което е обладано от музиката на черните и изпада в транс, когато тя го завладее. Сладката смърт, която изкуството може да предизвика, когато може да ти говори.
Филмът "Елвис" е красива, романтична, но и социална отправчна точка за личността на Краля на рокендрола. Какъв е Елвис, който си представяме? Човек, който се раздава на сцената до край, който е облечен в характерните си пищни костюми с много бяло, златисто, червено, розово? Човекът, страдал от немалко зависимости?
Баз Лурман създава невероятно жив, пълнокръвен, зареждащ и пулсиращ образ на легендарния музикант. Ролята, която прави Остин Бътлър като Елвис е магична, убедителна и експлозивна.
Сякаш няма тема, която би подхождала толкова на пищните, богати и сочни визии на Баз Лурман в киното от това да създаде биографичен разказ Елвис.
Елвис е представен като талант, който в контекста на условията в САЩ през 50-те и 60-те, е твърде голям бунтар по душа. Елвис е твърде велик за тази Земя и тя сякаш не успява да поеме в себе си огромните и вероятно твърде неразбираеми послания на Краля.
Енергията, която бушува в него е огнена топка лава, разтичаща се вряла по всичките му вени.
Елвис, създаден наистина красиво и елегантно от Остин Бътлър, изглежда като включен в електрическа мрежа чудо, невъобразимо и предизвикващо шок с енергията си. Неразбираемо за тогавашните норми заради своите идеи за музиката, визията, танците и посланията в едно общество, което възприема музиката, създадена от чернокожи за низша.
Елвис е заплаха за доскорошния ред в музиката и удобното разделение, което съществува в нея. То не е единствено расово, но и до голяма степен поколенческо.
Елвис става известен, когато музикалната сегрегация постепенно започва да се разпада. Белите музиканти започват да свирят черна музика, а черни музиканти като Чък Бери и Литъл Ричард имат публика от бели хора.
Опитите да навлекат на Елвис коледен пуловер с жизнерадостни елени удрят в рикошет, защото Елвис сякаш е от друг род човеци.
Целият талант на Баз Лурман блести в ремиксирането на живота на един от най-великите музиканти в историята в тричасов музикален джубокс и в неговото влечение към ексцеса и пищността. В движенията, психиделични и на границата на окултното моменти, грима. Лурман ни предоставя почти тричасова наслада, нещо като взривоопасна напитка, от която можем да изгърмим заедно със самия Елвис.
Във филма на Лурман обаче виждаме Пресли и като средство, с което други хора трябва да изпълняват собствените си цели.
Ето защо генерал Том Паркър е също толкова главен герой във филма, колкото и Елвис. Това решение на Лурман донякъде има смисъл, тъй като предлага и критика на индустрията.
Австралийският режисьор ни предлага поглед, в който можем да погледнем Елвис като Иисус, който има задачата да спаси света от собствените му уродливи ситуации, които си е създал. Той разбира се става жертва млад, на 42 - жертва на алчните желания на шоубизнеса и жестокостите, на които е способен капитализмът, за да изпие кръвта му до край.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}