ЛИЦА
Тео Ушев: Изкуството не се търкаля по улиците, на него се обучава
"Абсолютно нищо не се случва от 89 година насам. И на мен ми е много мъчно, защото е провал след провал. Това едва ли не е някаква такава съдба - прокълната, все едно, че тази държава е била прокълната да пропада"
Автор: / 2844 Прочита 16 Коментара
Снимка: © Stephan Ballard/Колаж: Юлиян Илиев/ Dir/bg
Изкуството не се случва просто така. То не се търкаля по улиците, така, че някой да се наведе и да го вземе. На изкуство и на култура се обучава, то е част от образованието, каза в интервю за БТА режисьорът Тео Ушев.
Теодор Ушев е аниматор, режисьор и графичен дизайнер. Роден е през 1968 година в Кюстендил. Носител на престижни международни награди през последните 10 години с филмите си "Tower Bawer" /2005/,"Drux Flux" /2006/, "Човекът, който чакаше" /2007/ по текст на Кафка, музикалният "Демони" /2012/.
През 2014-та лентата му "Глория Виктория" е номинирана в челната десетка на Оскар 2014, а през 2017 година неговият филм "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на Георги Господинов беше номиниран за "Оскар" за късометражен анимационен филм.
Преди дни Тео Ушев завърши и първият си пълнометражен режисьорски проект у нас. Филмът е екранизация, базирана на романа "Пумпал" на Владислав Тодоров. Режисьорът беше в родния си Кюстендил и за заснемането на друг проект - биографичен филм, посветен на него.
- Каква е причината да бъдете в Кюстендил?
- Тук съм, за да участвам в снимките на филм, посветен на кариерата ми, нещата, които са ми повлияли в пътя, детството ми, и въобще за Кюстендил. Важна част за мен са местната група "Нови цветя" и кюстендилския пънк - въобще изкуството, което никога не е било популярно, не се е наложило. И се надявам никога да не се наложи, за да бъде онова неподправено творене, в името на удоволствието от създаването, на което мисля, че ние кюстендилци сме царе.
- Само преди дни приключиха снимките на ваш филм в България.
- Завърших филма "Фи1.618", който е анти утопия или дистопия. Той е по романа "Пумпал" на Владислав Тодоров. Фантастичен филм, какъвто много рядко се случва в българското кино. За голямо щастие на екипа успяхме да свършим снимките. Иначе остава една голяма част - на пост продукция, специални ефекти, монтаж, които ще се проточат във времето. Надявам се в началото на 2022 година филмът да излезе, да успеем до тогава. Беше трудно, не само заради условията, терените бяха много специфични, но и заради обстановката с карантината, с пандемията.
Бяхме постоянно нащрек, пазехме се, общо взето куршумите ни свистяха около ушите, но успяхме да се измъкнем. Снимахме го без абсолютно никакви поражения и така, както трябва да се снима филм. Е, парите ни бяха малко, но за българското кино винаги е така - колкото и пари да дойдат, те винаги са малко. И всъщност понякога, когато нямаш пари нещата стават по-добре, по-истински, по-непосредствени, по-непринудени. Така, че не се оплаквам.
- Къде бяха снимките?
- Бяха в Бургас, Костенец, солниците около Бургас и естествено Бузлуджа.
- Скоро се включихте в петиция на интелектуалци, подкрепящи протестите в България. Какви са впечатленията ви сега, от страната, от Кюстендил?
- Помолиха ме, то е ясно, че подкрепям протестите, разбира се, защото смятам, че се вършат безобразия в тази държава и не ми харесва това, което става. Не съм запознат много със ситуацията в Кюстендил, но виждам, че градът се обезлюдява, че икономиката не върви. Това, което ме радва е, че има едни неща, които остават непроменени. Бях в моето училище - Първо основно, където съм учил и то си е същото - все толкова кокетно, толкова хубаво, толкова спретнато. Със същите весели и щастливи деца. И затова се включих в тази петиция, защото искам тези деца да имат някакво бъдеще.
Това, което много ме боли е, че в България има страхотно много таланти - много свестни хора, хора, които работят, интелигентни хора, които поради икономическата ситуация и заради това, че управляващите не са визионери и не теглят държавата в посока на това талантите да се развиват, те остават някак в страни и не получават популярност, не им се дава шанс. Това си говорих сега и с музикантите от една от любимите ми групи - кюстендилските "Нови цветя", които участват в биографичния филм. Аз си мисля, че досега те трябваше да са покорили ако не света, но поне Европа. А вие знаете, че в България и дори в Кюстендил - малцина знаят кои са те - първата пънк група у нас. Те вече трябваше да са толкова популярни, колкото са "Sex pistols", защото най-малкото са по-добри музиканти от тях. Единствената разлика е, че нямат мениджър като Malcolm McLaren. Държавите се правят от визионери, а не от хора, които само пътуват.
Не е визионерство това да обикаляш по пътищата, визионерство е да се грижиш за екологията, да мислиш за възобновяема енергия, да правиш нови заводи за електро автомобили, да се занимаваш с IT-технологии, с неща, които са свързани с бъдещето, от които децата се интересуват, защото аз срещнах в моето училище в Кюстендил невероятни деца, адски умни, интересуващи се, в крак с времето си. И какво се случва - когато тези деца нямат терен за развитие, когато нямат подкрепата - те бягат навън, а не остават. Какво пречи, в който и да е град, да се направят технологични предприятия, които да задържат младите хора така, че да им е интересно, да се развиват и да правят чудеса.
Единствено в България това не се случва. Когато казват - няма пари, това не е вярно. Парите, които се пръскат и се крадат, ако се инвестират в едно технологично предприятие, ще донесат много повече придадена стойност, отколкото ако се купи една скъпа кола, която ще бъде потрошена след две години. Затова подписах петицията и затова ми е много мъчно - за талантливите и умни деца в България, които няма как да се развиват.
- Какво се случва в последните години тук, какъв е погледа ви върху нещата у нас?
- Абсолютно нищо не се случва от 89 година насам. И на мен ми е много мъчно, защото е провал след провал. Това едва ли не е някаква такава съдба - прокълната, все едно, че тази държава е била прокълната да пропада. Всички останали държави има някакво развитие, потенциал, хората правят нещо, само тук сякаш се съсипват съдбите на милиони и таланти.
- Дава ли това път на изкуството?
- Изкуството е индустрия като всичко останало. То не е отделно. За да съществува изкуството, то трябва да има мениджър, трябва да има визионери, и пиари и проумоутъри, които да правят така, че хората да чуват и да се интересуват, защото изкуството не е някой да чуе или да влезе в концертна зала. То не се случва така. Хората трябва да бъдат обучени. Изкуството не се търкаля по улиците, някой да се наведе и да го вземе и да опита от забранения плод. На изкуство и на култура се обучава, то е част от образованието. Всъщност, най-големия проблем в България смятам, че е образованието. Оттук идват всичките бели. Предполагам, че ако хората, които ни управляваха бяха по-образовани, както и хората, които ги избираха - също, нещата щяха да бъдат по-различни.
Тук е разковничето и нещата, които се чупят. Образованието на младите хора - сякаш не успяваме да направим така, че те да търсят повече, отколкото да назубрят. Всичко е насочено към това да се преповтарят стари мантри и да четат едни и същи книги, без да се гледа напред, без те да се интересуват какво става навън. Ами не - ние не сме най-великата нация, не сме и най-умната, както и най-работливата. Ние сме точно толкова умни, работливи и интелигентни, колкото всички останали нации по света. Като започнем от Бурунди и свършим до САЩ. Хората не се различават по нищо, единственото, което ги различава е, че на едното място има изградена система, в която свободната инициатива да процъфтява, без никой да й пречи, на другото място има диктатори и крал.
Това е разликата между всички тези държави, и България, за съжаление, се доближава към онези държави, които имат крале, а не към цивилизованите държави, където свободната инициатива процъфтява и хората са стимулирани да работят. Защото знаейки, че единствено работейки и измисляйки, се печелят пари, а не крадейки.
Интервю на Елица Иванова, БТА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}