Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Световната дива Мария Гулегина: Италианците загърбиха операта заради футбола и "Сан Ремо"

ПРИМАДОНИТЕ НА LA SCALA

Световната дива Мария Гулегина: Италианците загърбиха операта заради футбола и "Сан Ремо"

"Руското сопрано, в чиито вени тече кръвта на Верди" пристига за ролята на Абигейл в "Набуко" на стадион "Берое" в Стара Загора

Мария Гулегина на концерта "Пласидо Доминго и приятели", 2003 г., Лос Анджелис (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Световната оперна прима Мария Гулегина пристигна в Стара Загора, за да участва в ролята на Абигайл в грандиозния спектакъл на операта "Набуко" от Джузепе Верди в третото издание на "Опера на стадиона 2018". Мария Гулегина ще пее за първи път пред българската публика по покана на артистичния директор на Старозагорската опера Веселина Кацарова. На 8 юли, от 21.00 часа на стадион "Берое" в Града на липите Мария Гулегина ще си партнира с румънския баритон Йонуц Паску в ролята на Набуко, Ивайло Джуров - Захария, Петя Петрова ще бъде Фенена, Ивайло Михайлов - Измаел.

Директорът на Старозагорската опера посреща примата Мария Гулегина (Снимка: Държавна опера - Стара Загора, фотограф: Георги Петков)

Участват още оркестърът и хорът на оперните театри в Стара Загора и Бургасс. Диригент Ивайло Кринчев, режисьор Огнян Драганов, сценична адаптация Тодор Демеров. Към двата опени хора ще се присъединят още шест непрофесионални хорови формации от Стара Загора, Нова Загора, Харманли, Димитровград и Хасково. Хормайстор е Младен Станев.

Специално за Мария Гулегина и за всички солисти сса ушити нови костюми по проект на младия костюмограф и сценограф Денис Иванов.

Гулегина е водеща изпълнителка в драматичния сопранов репертоар.

Наричат я "Руското сопрано, в чиито вени тече кръвта на Верди".

Мария Гулегина(Снимка: Държавна опера - Стара Загора, фотограф: Георги Петков)

Репертоарът и включва "Аида", "Манон Леско", "Норма", "Федора", "Адриана Лекуврьор", "Макбет", "Набуко", "Травиата", "Трубадур", "Оберто" "Силата на съдбата", "Ернани", "Дон Карлос", "Симоне Боканегра" ,"Бал с маски", "Двамата Фоскари", "Отело", "Селска чест", "Андре Шение", "Атила", "Корсар" и други. Мария Гулегина започва професионалната си кариера в Държавната опера в Минск и след една година дебютира в "Ла Скала" като Амелия в "Бал с маски" под диригенството на Маестро Гавацени заедно с Лучано Павароти. Гласът й, притежаващ могъща сила и топлина, съчетан с изключително актьорско майсторство. В Ла Скала тя участва в 15 нови продукции. Придружава трупата на авторитетния театър в две турнета в Япония през 1991г. и 1999 г. След дебюта и през 1991 г. в Опера Метрополитен като Мадалена в нова продукция на "Андре Шение" с Лучано Павароти, тя играе различни роли там над 150 пъти. През 1991 г. дебютира във Виенската държавна опера в "Андре Шение". 

Мария Гулегина пее на церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри във Ванкувър, 2010 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Преди дебюта си в "Ковънт гардън" през 1995-та, където изпълнява главната роля във "Федора" с Пласидо Доминго, тя вече има участие в концертно изпълнение на "Ернани" в Барбикан с трупата на Кралския оперен театър. През 1996 г. е дебютът на Мария Гулегина в Арена ди Верона в "Набуко", където получава наградата "Джовани Дзанатело".. През 1997 г. Мария Гулегина дебютира в Парижката опера като Тоска. Тя има многобройни изпълнения с водещи световни певци и диригенти като Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Лео Нучи, Ренато Брузон, Хосе Кура и Самуел Рейми, Джанандреа Гавацени, Рикардо Мути, Джеймс Ливайн, Зубин Мета, Валерий Гергиев, Фабио Луизи и Клаудио Абадо.

Мария Гулегина след концерт с Пласидо Доминго (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Мария Гулегина е носител на наградите "Пучини" и "Белини".. За обществената си ангажираност е наградена с ордена "Света Олга" - най-високия в Руската православна църква. Мария Гулегина е почетен член на борда на Международния параолимпийски комитет, както и Посланик на Добра воля към УНИЦЕФ. Неотдавна Мария Гулегина е удостоена със званието "Народен артист" на Северна Осетия и Алания. Живее постоянно в Люксембург.

Представяме Ви Мария Гулегина ексклузивно пред Dir.bg:

- Добре дошли в България! Явно с Веселина Кацарова Ви свързва хубаво творческо приятелство?
- Ние се познаваме отдавна, заедно пяхме за първи път във Виена, в "Андре Шение". Тя е великолепна певица, близка моя приятелка и прекрасен човек. Щастлива съм, че тя е причината да посетя за първи път България специално град Стара Загора, град с вокални традиции. От България са тръгнали по света велики певци, много от тях ги познавам лично.

- Познавахте се лично и с голямата Гена Димитрова?

- Гена Димитрова ми беше идол, любима изпълнителка, жалко, че си отиде толкова рано. В "Ла Скала" заедно пеехме Тоска.

Тя беше в състава на звездите, а аз - в младежкия състав. Много се обичахме, общувахме, говорехме си. Гена беше с мъжа си, който я следваше неотлъчно. И се държеше много човешки. Никога не се главозамая. А като певица бе изумителна. Толкова е жалко, че си отиде от живота, че не успя да отдаде всичко от себе си на нейните ученици. Радвам се много, че сега поне малко ще опозная родината и, че ме поканиха да пея в България..

- Вие имате преки впечатления от Миланската "Скала". Това ли е най-добрият оперен театър в света?
- Да, това беше най-добрият театър. Десетилетия наред държеше първенството. Сега с операта се случват странни неща. Оперните театри не са просто театри, където се прави изкуство, а някакви туристически забележителности. А би трябвало да бъдат Меката на вокалното изкуство.. Не искам да се оплаквам и да треперя от ужас като Старата графиня в "Дама Пика". Но днес операта не е това, което беше вчера. Когато пеех в "Ла Скала" , ние младите, не можехме дори да си помислим, че някъде можем да сбъркаме, че някое дихание няма да е правилно. Това беше табу. Сега не е така.

Мария Гулегина пее на церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри във Ванкувър, 2010 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

- Но Италия си остава родината на белкантото. Страната, където операта е на пиедестал, нали?
- Да, права сте. Италианците продължавам да обожават операта. Но и футбола, и Сан Ремо! Мисля, че понякога футболът и Сан Ремо излизат напред, изпреварват операта.

- Вие пристигнахте у нас с дъщеря си, тя е ваш мениджър. Смятате ли, че съвременната примадона трябва да има мъж, деца? Мария Калас нямаше деца.
- Изключвам думата примадона от моя речник. Днес институтът на примадоните вече не съществува. Беше време, когато директорите на театрите наистина преценяваха под лупа певците, анализираха певческите им качества, спореха. И благодарение на правилния подбор, оперните зали бяха пълни. Институтът на примадоните вече не съществува. Всички са само певци. Избират един или друг. И тези, които правят подбора, разбират все по-малко и по-малко от оперно пеене.

Аз се радвам много, че в Стара Загора ще дойдат мои фенове от Русия и от Виена. Ние се познаваме. Те не са група, всеки сам за себе си следи моите изяви и ме следва по света. От Русия идват деветима.

И това ме прави много щастлива. Щастлива съм и за друго -, че имам син и дъщеря..

Мария Гулегина пее на откриването на Параолимпийските игри 2014 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

- Познавате ли големите български диви Райна Кабаиванска и Анна Томова- Синтова?

Разбира се. Вашата голяма гордост. С Кабаиванска се засякохме в "Тоска" през 1991-ва. Тя бе звездата, а аз - начинаеща певица. На мен ми провървя, че успях да видя наживо големите италиански певци Рената Тебалди, Джузепе Тадеи, Рената Ското, Фиоренца Косото, Ренато Брузон.. Това се случи в "Ла Скала", където те с интерес наблюдаваха развитието на младите.

- В едно интервю Кабаиванска каза, че операта умира. Вие споделяте ли това мнение?
- Да. Райна има право. Защото операта трябва да се опира на певици като Райна Кабаиванска и Гена Димитрова - певици, които години наред даряват на публиката своето изкуство по неповторим начин. Певици и актриси, които са трупали опит, учили са се, овладели са белкантото. Вече ги няма. А днес някое момиченце на 22 години пее "Травиата". И смята, че го прави добре. Или не дай си Боже, Абигайл. О, та нима като разбъркаме и подгреем млякото, отраз ще се получи сирене? Или като оберем гроздето, веднага то ще се превърне в хубаво вино? Нещата не се случват така бързо. Време трябва да мине. Този закон е много важен за операта. Младите трябва да се учат, да трупат опит. Затова съм съгласна с Райна Кабаиванска. Много добри приятели сме с Калуди Калудов, пели сме заедно в Генуа. Изобщо аз се разбирам добре с българските ми колеги.

Мария Гулегина с Калуди Калудов (Снимка: Личен архив)

- Как да започнат младите, как да намерят педагог?
- Всеки си знае гласа и възможностите. Дано по пътя си срещнат търпеливи учители, режисьори и диригенти, които да не ги откъснат от дървото още като неузрели плодове. И да ги погубят без време. Нека младите се научат да съзряват за ролите. Не да се вторачват и да разчитат само на външната си красота и младостта, които са преходни, а да се учат, да трупат опит. Да умеят да изчакват. Всеки трябва да учи при човека, когото е избрал, защото си е дал сметка, че при него може да расте, да дърпа напред. Това е много важно. Аз дължа много на моя учител по вокално майсторство Евгений Николаевич Иванов, за жалост вече го няма на тоя свят. Дължа много и на Крег Рутенберг, с него работих много в Ню Йорк. Тази година направихме с него голям концерт в Карнеги хол - той ми съпровождаше на пиано на голям солов концерт.

Огнян Драганов посреща оперната прима Мария Гулегина и Наталия Нойман - дъщеря и мениджър (Снимка: Държавна опера - Стара Загора, фотограф: Георги Петков)

- Какво бъдеще желаете на децата си?
-Щастие и здраве. И да работят това, което обичат. Защото, ако си обичаш работата, тя не ти тежи, приемаш я като празник. Имам домашна помощничка у дома, чуди ми се, че работя много. А аз и отговарям: това не е работа, това е моето удоволствие. Моето огромно щастие. Особено когато постановката ти харесва. Дъщеря ми пътува с мен, тя е мой мениджър, а синът ми Руслан иска да стане микробиолог. Като баба си, която е известен учен. А братът на баба му бе първият учен по космическа телевизия в Русия. Синът ми мечтае да се посвети на науката, а това ме прави щастлива.

Интервю на Елиана Митова

Снимки: Държавна опера - Стара Загора  

Още

Калуди Калудов:  Не знам с какво заслужих това щастие, но явно Бог много ме обича!

Калуди Калудов: Не знам с какво заслужих това щастие, но явно Бог много ме обича!

Още

Триумф за Веселина Кацарова с "Кармен" на стадион "Берое"

Триумф за Веселина Кацарова с "Кармен" на стадион "Берое"

Коментирай 0

1/1

Мария Гулегина на концерта "Пласидо Доминго и приятели", 2003 г., Лос Анджелис (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Мария Гулегина пее на церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри във Ванкувър, 2010 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Мария Гулегина пее на церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри във Ванкувър, 2010 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Мария Гулегина след концерт с Пласидо Доминго (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Мария Гулегина пее на откриването на Параолимпийските игри 2014 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Огнян Драганов посреща оперната прима Мария Гулегина и Наталия Нойман - дъщеря и мениджър (Снимка: Държавна опера - Стара Загора, фотограф: Георги Петков)

Директорът на Старозагорската опера посреща примата Мария Гулегина (Снимка: Държавна опера - Стара Загора, фотограф: Георги Петков)

Елиана Митова интервюира на летищещо Мария Гулегина (Снимка: Държавна опера - Стара Загора, фотограф: Георги Петков)

Мария Гулегина с Калуди Калудов (Снимка: Личен архив)

Мария Гулегина(Снимка: Държавна опера - Стара Загора, фотограф: Георги Петков)

Календар

Препоръчваме ви

Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откри римската статуя на Хераклея Синтика пред Dir.bg

Иманярството е най-големият враг на археологията у нас, категоричен е директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ)

Тайнството на Шекспир в един двор, под едно дърво и много звезди

Димитър Кабаков за последното приключение на Казанлъшкия театър "Сън в лятна нощ", за бъдещите предизвикателства със Стефан Цанев и Николай Волев, за магията "да създаваш Театър"

Поетесата Мирела Иванова: Словото е енергия и няма милост към издевателствата над свободата и силата му

Трудно можем да надскочим себе си и развързаните си бесове, споделя още драматургът на Народния театър

Кева Апостолова: Аз не пиша като българка, а като себе си

Като се огледам наоколо, все едно съм в театрален салон, а около мен има "зрители"

Балетът на балетите "Лебедово езеро" с премиера в нов съвременен прочит

"Всяко поколение трябва да създаде своето "Лебедово езеро", защото хората се сменят, сменят се вкусовете и изискванията", категоричен е балетният педагог Валерий Кокорев

Габриела Георгиева и нейната първа българска Джоконда

"Искам публиката да усети нейната безкрайна чистота, всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена", споделя световноизвестното ни сопрано