"В театъра има много талантливи млади хора, които дават надежда". Това каза в интервю за БТА в Русе голямата българска актриса Стоянка Мутафова. 

В библиотеката в крайдунавския град тя и дъщеря й - Мария Грубешлиева-Муки, представиха пред препълнената зала вчера вечерта биографичната книга "Добър вечер, столетие мое!".

Мутафова заяви, че се чувства много добре в Русе, тъй като от тук е баща й Константин Мутафов - писател, драматург, преводач, публицист, един от основателите на Народния театър и на Архивния отдел на Националната библиотека "Кирил и Методий".

По повод на наближаващия й рожден ден - 2 февруари, актрисата каза, че не празнува личните си празници:

23 януари 2018 г. С дъщеря си Мария Грубешлиева-Муки на представянето на биографичната книга "Добър вечер, столетие мое!" в Русе (Снимка: БТА)

- Как се чувствате в Русе? Животът ви е свързан с този град. Издадени бяха и книги, една от тях е за вашия баща - русенецът Константин Мутафов - писател, драматург, преводач, публицист, един от основателите на Народния театър и на Архивния отдел на Националната библиотека "Кирил и Методий".
- Чувствам се много добре, поради това, че баща ми е от тук. Той много обичаше Русе, даже имаше един разказ - "Ех, ти Дунав мой". Много обичаше Дунава, лозята, гроздобера. Все за Русе говореше непрекъснато. Русе е хубав град, има хубави старинни къщи. Това са прекрасни къщи. В София такива къщи вече няма. Като дойда тук, малко се чувствам като в чужбина.

Още

Стоянка Мутафова: След смъртта на Нейчо сложих кръст на сърцето си

- Какво разбрахте за живота?
- Животът като цяло е хубаво нещо. Добре, че съм се родила, че да позная живота и да видя, че има живот. Защото има някои, които не са се родили или са се родили, но са живели малко. Аз живях пълноценно. Не съм доволна от всичко онова, можеше много, много повече. Но това не зависеше от мен, а пък може и от мен да е зависело - не съм много предприемчива. На мен ми трябва човек да ме ръчка малко.

- Виждате ли ваши наследници в театъра с вашата енергия и актьорски темперамент?
- Не мога да видя точно същото, защото то не може да се повтори. Има много талантливи млади хора, които дават надежда. В момента има промяна и като при всяка промяна тя се отразява на всичко - и върху нашата работа. Вярвам, че всичко ще се оправи, защото българинът е талантлив човек. Страх ме е от едно нещо. Всички говорят английски език и това е добре, ама да не стане така, че в тази държава само на английски да се говори и да забравим българския. Да забравят бъдещите поколения, че знаят и български, родния си език.

Стоянка Мутафова с дъщеря си Мария Грубешлиева-Муки (Снимка: BulFoto)

- Какво ви е мнението за театъра сега?
- Вижте, аз много не ходя на театър, тъй като преживях травма. Падна на главата ми нещо много тежко и ми отне, не ми е отнело зрението напълно, виждам, но не мога да чета. А много четях, много, много, много. Първите години много тежко понасях това, бях стигнала до самоубийство, защото как така ще живея без четене. Но се научих да живея. С лупа чета, но не е четене това - друго си е да вземеш книга, да я отвориш, да се наслаждаваш, да мислиш върху нея. Текстът за ролите ми го увеличават, за да мога да чета с очила. В началото това го понасях много тежко, но полека-лека свикнах. А някои ми викат: "Не си изтървала много".

- Промени ли се смехът на публиката през годините?
- А, не, което си е смешно, то си е смешно винаги. Е, не знам. Ако публиката се е променила, то тя променя и смеха. Това си идва от самосебе си. И ние се променяме.

2017 г. Стоянка Мутафова посрещна 95-я си рожден ден на сцената на театър "Сълза и смях" в емблематичната постановка "Госпожа Стихийно бедствие" (Снимка: BulFoto)

- Наближава рождения ви ден - 2 февруари. Какво си пожелавате?
- Аз тези празници не ги празнувам. Заключвам се вкъщи, оставам сама и почвам да се съсредоточавам в себе си, почвам да мисля за живота си, за грешките си, за всичко. Телефоните ми звънят - не вдигам. Обичам да съм сама и на имен ден, и на рожден ден. Не правя тържества.

Интервю на Мартин Пенев, БТА