Cимeoн Bлaдoв зaвъpшвa НАТФИЗ пpeз 1991 г. в ĸлaca нa пpoф. Димитpинa Гюpoвa и Πлaмeн Mapĸoв. Чeтиpи ceзoнa игpae в Πepнишĸия тeaтъp, a cлeд тoвa ĸaтo apтиcт нa cвoбoднa пpaĸтиĸa yчacтвa в пpoeĸти нa Moнтaнcĸия тeaтъp, Teaтъp 199, Cвoбoдeн тeaтъp, Teaтъp Инвepcия. Игpae глaвни poли в пиecи нa Шeĸcпиp, Moлиep, Чexoв, Teнecи Уилямc, Baлepи Πeтpoв, Πeйo Явopoв и дp. Зaнимaвaл ce e зa ĸpaтĸo и c мyзиĸa - poĸ и пoп, ĸaĸтo и c бългapcĸи фoлĸлop. Бил e вoдeщ нa тeлeвизиoнни пpeдaвaния. От години озвучава филми във вcичĸи жaнpoвe и e нocитeл нa нaгpaдaтa "Иĸap - Злaтeн глac" нa Cъюзa нa apтиcтитe в Бългapия зa 2009 г.

Актьорът ни даде специално интервю два дни след юбилейното 50-о представление на моноспектакъла си "Любовта не може просто да отмине". 

Дали от поезията на гласа му, от дълбочината на сините му очи или от безкрайния му талант, той е от онези актьори, които създават около себе си едно особено сияние. Усмихнат, позитивен и вдъхновяващ, Impressio ви представя Симеон Владов:

Юбилейният спектакъл на "Любовта не може просто да отмине" (Снимка: Велин Петков)

- Каза пред публиката си, че този спектакъл е личен. Та, дочака ли своята Ана и мечтаеш ли за Париж?
- В интерес на истината, не съм ходил в Париж. Бил съм във Франция, ходил съм на Лазурния бряг, в Ница, в Кан, но в Париж така се случи досега в живота ми, не съм ходил. Париж, Рим и Истанбул - това са моите три европейски градове, които са ми на сърцето. В Истанбул съм бил, в Рим съм кацал, в Париж не съм бил. И да, мечтая за него, но мисля, че скоро ще отида.

Колкото до Ана - да, мисля, че намерих своята Ана, макар и късно в живота си. Това е жената, която сега е до мен. Тя се казва Гергана и съм щастлив, че срещнах сродната си душа, което е много важно, особено от една възраст нагоре, ако не си я срещнал на млади години.

Този моноспектакъл е личен също така, защото авторът Радослав Гизгинджиев го написа специално за мен и защото намирам доста допирни точки с главния герой.

Симеон Владов и Радослав Гизгинджиев (Снимка: Велин Петков)

- Какъв е човекът Симеон Владов и къде е границата между актьорската професия и живота?
- Оооо, много хубав въпрос, защото при много мои колеги тази граница е размита. А според мен - професионализмът си е професионализъм. На сцената, на екрана, пред микрофона или зад него си артист. Играеш различни роли. Но в живота трябва да бъдеш човек и да бъдеш естествен. Т.е да не се вземаш насериозно и да правиш граница винаги между имагинерното и реалността. Защото този, който загуби тази граница - отива на едно друго място..

- Тоест ти не играеш в живота?
- Не, много рядко. Когато усетя, че срещу мен играят. Иначе, когато общувам с естествени хора, аз смятам, че съм много естествен и добронамерен.

- Ако не беше актьор щеше да си...
- Щях да бъда или археолог, или геолог - защото от малък си мечтаех да намирам съкровища. И третото, за което мечтаех, е да бъда градинар. Но не градинар, който копае, макар че и това правя, а такъв, който измисля как да бъде подредена градината - ландшафтен архитект, мисля, че се казва.

Мечтаех да бъда градинар, казва актьорът

- Театър или кино?
- И двете, защото според мен актьорската професия предполага да се занимаваш и с театър, и с кино, и с музика... Но все пак - театърът е по-истинско изкуство от киното. Както казва Антъни Хопкинс - театърът е трудното изкуство. Защото там, каквото направиш в момента - това е. А в киното правим втори, трети, десети дубъл, докато стане най-доброто.

- Дублираш от години, хората познават гласа ти, но какво не знаят за изкуството на дублажа?
- Не знаят, че е много трудно. Защото освен хубав глас, богат диапазон на гласа, за да можеш да правиш различни герои, трябва да имаш бърз рефлекс, трябва да имаш чувство за ритъм, музикалност, слух, за да можеш да извайваш фразата. Трябва да си артистичен, а не само "Текста четоха...". То отдавна вече не е "Текста четоха...", а "Ролите озвучиха артистите", защото това е правилното.

- През 2009 г. получи наградата "Икар" за "Златен глас", но ощетява ли те това, че гласът ти е по-известен от лицето ти?
- Не. Не можем да говорим за ощетяване, защото когато започна да говоря на обществено място, хората първо започват да се ослушват, след това ме разпознават. Така съм отървавал и глоби от полицаи, когато съм шофирал с превишена скорост (смее се...)

- Винаги те питат кой е любимият ти актьор, който си озвучил на български. Обаче имало ли е актьор или персонаж, който си отказал да озвучиш или си го направил с неудоволствие?
- За отказване не, защото това не е професионално, след като вече си дал съгласие да озвучиш даден филм. Но ми е безрадостно, когато правим тъпи сапунки. Крайно време е българските телевизии да спрат да купуват тъпи сапунени сериали - особено индийски или латиноамерикански.

- Актьорството е занимание самотно, тъжно или ...
- Понякога е тъжно и самотно, понякога е радостно. Радостно е, когато виждаш пълната зала и светналите очи на хората, които идват да се запознаят с теб и да изкажат възхищението си. Много самотно е, когато учиш ролята, когато имаш вътрешни терзания дали ще се получи или не. Когато се притесняваш какво ще се случи на премиерата и дали това е начинът, по който да изиграеш ролята. Мислещият актьор винаги се притеснява, но професионалистът, когато излезе на сцената, винаги е железен.

- След години в дублажа, сега се завръщаш на сцената. Освен с "Любовта не може просто да отмине", с какво?
- В момента репетирам в "Сълза и смях" с Алексей Кожухаров, Милица Гладнишка, Милена Маркова-Маца и т.н, една френска комедия, която се казва "Брачни безумия". Премиерата ще е на 4 април.

Снимка: Велин Петков

- Ролята, която искаш да изиграеш?
- Преди години Доротея Тончева каза, че в театъра човек трябва да се научи да се прощава с мечтите си. Ако не го направиш - ще имаш много големи терзания. Защото почти всеки актьор не изиграва мечтаните си роли. Аз мечтаех да изиграя Меркуцио в "Ромео и Жулиета", Хамлет - един по-различен Хамлет.

Мечтаех и да изиграя Левски, когато бях тийнейджър, защото ми казваха, че приличам на него. И като минах възрастта му - 36 години си казах - ето и тази роля изпуснах. Но...съдбата си играе шеги. Режисьорът Искрен Красимиров, създател на платформата "Незабравимата България", който снима филми, посветени на личности от българската история, сега ще снима филм за Васил Левски и ме покани да изиграя Апостола. Ето, че една мечта се сбъдва. При мен така се случва в живота, че идват малко късно нещата. Животът нищо не ми даде наготово, всичко си извоювах с труд и талант.

- Какво се случи, какво не се случи и какво трябва да се случи в българския театър?
- Първо искам да кажа, че имаме страхотна актьорска школа от Освобождението до наши дни. Преди промените имахме много велики артисти, много стойностни режисьори и в театъра и в киното.

Не се случи обаче театралната реформа. Това, че повечето актьори са на държавната паница, а театралният актьор трябва да бъде свободен артист, както е навсякъде по света. Само че такива условия в България не се създадоха и актьорите страдат от това, защото те работят в държавните театри буквално за жълти стотинки. Затова се създадоха много халтури, затова има лица, които постоянно се появяват и по телевизии - защото им липсва изявата и най-вече по финансови причини.

Не се случи това да има театрални мениджъри и агенти. Някои от най-известните актьори вече имат такива, но повечето нямаме. И от това страдаме, защото актьорът не умее сам да се продава.

Трябва да се случи театралната реформа и аз вярвам, че това ще стане.

- Тоест да бъде актьор е малко "да обичаш на инат"?
- Абсолютно. Трябва да има характер. Освен задължителния талант и голямата работоспособност, на трето място е характерът. Познавам много талантливи хора, които затова, че бяха прекалено деликатни, не успяха на сцената.

- Имаш голям син, скоро ще стане на 18 години. Каза ли му, че всъщност любовта не отминава?
- Да, още от малък му казвам, че трябва да обича силно, да бъде много искрен, всеотдаен и най-вече да бъде свестен човек. И никога да не се сравнява с другите. А само със себе си и собствените си постижения. Защото това е едно от най-големите проблеми на всеки човек, защото мен и всички от моето поколение никой не ни е учил, че не трябва да се сравняваме с другите.

Симеон Владов и синът му Преслав

- Ракия или уиски?
- Ракия, разбира се (смее се). Даже аз сам варя ракия. В родната ми къща в Ботевград има много плодни дръвчета в градината.

- Планина или море?
- И двете, но морето е за предпочитане.

- Стивън Кинг или Шарлот Бронте?
- Зависи от настроението.

- Какво те вдъхновява?
- Красотата, добротата и живият живот.

Симеон Владов сбъдна една мечта - да плува с делфини

- Любимата ти реплика?
- Любимата ми реплика е от филма "Някои го предпочитат горещо" с Мерилин Монро - "Е, никой не е съвършен"...

- Какво би пожелал на Impressio?
- Вашият сайт е прекрасно начинание. Пожелавам ви да откривате стойностните личности и да разказвате за тях.

Надежда ХРИСТОВА