ВИЗУАЛНИ КОМПОЗИЦИИ
Поезия, визия и музика – трите елемента на видеотриптиха "Друга светлина"
На 17 юни от 18:15 ч. можете да видите "Друга светлина" в Дом на киното. Проектът работи с асоциативните движения между текст, звук и изображение в думите, ритъма, гласа, тембъра, субстанцията, цвета и композицията
Автор: 680 Прочита 0 Коментара
/ "Смесвайки течности, пигменти и включвайки различни предмети, създаваме абстрактни образи, чрез които реагираме на други изкуства - поезия и музика" споделя Ралица ТоневаРалица Тонева e сценограф, костюмограф и светлинен дизайнер на независими сценични продукции. Част е от разнообразни театрални, кино и телевизионни продукции, както и проекти в областта на танца и пърформанса.
Заедно със Спартак Йорданов разработват специфична визуална техника, производна на т.нар "живопис под камера", с която експериментират в колаборации с творци, които работят в други изкуства. До 19 юни може да попаднете на най-новия им проект "Друга светлина", ако случайно минавате през Столична библиотека, Софийски университет, Национален природонаучен музей към БАН или пък преди някоя прожекция в Дом на киното.
Само на 17 юни от 18:15 ч. трите части на "Друга светлина" ще бъдат представени цялостно и в среща с авторите. "Друга светлина" работи с асоциативните движения между текст, звук и изображение в думите, ритъма, гласа, тембъра, субстанцията, цвета и композицията. Светлината е градивен елемент на абстрактната композиция, както и водеща нишка в поезията. За всичко останало ни разказва Ралица Тонева.
- Как вие бихте описали "Друга светлина"?
- Взаимодействие между поезия, визия и музика под формата на аудио-визуално произведение от 3 части или накратко - видеотриптих.
Ралица Тонева e сценограф, костюмограф и светлинен дизайнер на независими сценични продукции
"Друга светлина" смесва работата на артисти от различни области - поетите Илко Димитров, Радослав Чичев и Цвета Софрониева, актьорите Елена Димитрова, Цветан Алексиев и Юлиана Сайска, музикантите Любомир Брашненков и Ангел Додов и нашата работа като художници със Спартак Йорданов.
- Какви са близостите със сценографията и "Друга светлина"? Има ли такива?
- Доколкото сценографията е картина, която се развива във времето, моделира асоциативни връзки, работи със светлина и е в специфичен порядък от отношения към други изкуства, едновременно обитаващи сценичното пространство - да, връзка има. В нашия контекст на взаимодействие обаче протагонистите са действащата материя, думите и звуците.
- Като че ли тук смесвате всички изкуства, с които сте работили на живо досега. Какви са разликите в предизвикателствата в създаването на живо и на видеото с техниката, която ползвате със Спартак Йорданов?
- В течение на общата ни работа със Спартак сме имали доста участия на живо, изследвайки фотоувеличена материя.
Смесвайки течности, пигменти и включвайки различни предмети, създаваме абстрактни образи, чрез които реагираме на други изкуства - поезия и музика.
В самото начало участията ни бяха фокусирани до голяма степен в импровизацията. С времето започнахме да разработваме "рецептурна книжка" за всяко участие, стараейки се да овладеем един или друг начин на поведение на материята. Тъй като в тази техника е невъзможно да повториш картина, понякога даже не можеш и да проследиш всички условия, при които се е случила дадена реакция, живото представяне изглежда по един много различен начин - цялата "кухня" е видима, заедно с всички наши действия и опити, което дава съвсем различно присъствие на визията.
Експериментът преобладава, за сметка на контрола.
Работата със запис и монтаж ни дава този контрол върху изображението и динамиката и тук фокусът е изцяло в резултата, избираме от огромни количества заснет материал в поредица от сесии.
- Казвате, че няма доминиращо изкуство в "Друга светлина", как се получава тази равнопоставеност?
- По-скоро бих казала, че отделните елементи в общата работа са в отношения на плаваща доминация, т.е. вниманието е с динамичен фокус между думи, звуци и картини.
Визуалният елемент е доста активен, но музикалните и поетични творби също имат собствен терен на въздействие. Може да се каже, че работихме на принципа на видео клип, сякаш имаме завършено музикално парче, по което правим видео, но създавахме музиката и визията успоредно, с идеята те взаимно да се задвижват в общата композиция, но и да имат собствено поле за експеримент и авторство - да могат да прозвучат и самостоятелно.
- Разчитате на случайното представяне. Кой, как и при какви условия бихте искали да види "Друга светлина"?
- С този проект целим да стигнем до малко по-нетипична публика и да популяризирираме както самото произведение, така и чудесните стихотворенията от съвременната българска поезия, с които работим.
Затова "инсталирахме" видеотриптиха в различни пространства като галерията на Софийския университет (което се случва в партньорство с Културния център на СУ), Националния природонаучен музей при БАН и Столична библиотека. Видеоминиатюрите стоят в "естествената среда" на тези пространства, за да пресрещнат поток от случайно преминаващи посетители.
Благодарение на Дом на киното пък имаме и кратки кино версии на отделните части от триптиха, които ще се пускат на голям екран преди някои тематично подбрани прожекции от програмата му.
Ще представим и пълната версия на "Друга светлина" на 17 юни от 18:15 ч., отново в Дом на киното.
- В каква посока би се развивал този проект? Дали бихте се върнали и към живото представяне?
- Когато елементите започнаха да се сглобяват, на всички ни мина през ум мисълта за живо представяне.
С много хора от екипа сме били на живо в подобни проекти. Би било вълнуващо всички артисти да присъстваме и действаме едновременно пред публика. Така че краткият отговор е - да, бихме, но в пълен състав и формат, който дава възможност за наистина качествено представяне.
Проектът "Друга светлина" е реализиран от Сдружение "Форс минор" с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура", програма "Публики".