Българите по света никога да не забравят родината, отечеството, родното място, земята на прадедите си и бащината стряха, аромата на родния въздух, уханието на родните борове в планините и здравината на корените си. Това пожела в интервю за БТА Илко Минев, бразилски писател и бизнесмен от българо-еврейски произход.

Най-новият роман на Илко Минев - "В сянката на изгубения свят", който представлява записки на един българин в Амазония, имаше премиера в България в средата на този месец.

На представянето на последната си книга "В сянката на изгубения свят" в НДК

"Трудно ще ми бъде да спра да пиша, а и нямам такива намерения. От тук нататък писането ще е част от моето ежедневие, от живота ми. Новият роман сам ще си дойде на мястото и с темата, когато му дойде времето и узрее", каза писателят в отговор на въпрос на БТА. Той допълни, че би посъветвал всички повече да четат, да не се отдалечават от словото, въпреки забързаното работно ежедневие.

Илко Минев започва да пише проза на 66 г., след като напуска бизнес кариерата си през 2012 г. Въпреки че е жител на град Манаус, Бразилия, в продължение на повече от 40 г. и се чувства като кореняк, еврейско-българските му корени продължават да влияят на живота му. Тези различни културни влияния го превръщат в истински гражданин на света. Владее свободно седем езика. Бизнесът му се развива възходящо. Дълги години е бил почетен консул на Холандия в Бразилия. През 2012 г. е удостоен със званието почетен гражданин на Манаус.

Снимка: Личен архив

- Г-н Минев, имате прекалено интересна съдба и живот. Кога и защо напуснахте България?
- Бях принуден да напусна България през 1970 година, когато тогавашната Държавна сигурност започна да ме гледа с недоверие поради моето близко приятелство с известния дисидент Жерминал Чивиков. Истината е, че аз самият никога не съм участвал активно в неговата дейност, но само съмнението и недоверието бяха достатъчни да ме лишат от каквато и да е перспектива за бъдеще. Жерминал бе арестуван, а аз имах късмета да избягам и да получа политическо убежище в Белгия. Следвах икономика в университета в Антверпен.

След това получих договор за работа от голяма бразилска фирма за битова електроника и през 1972 г. се преместих в Сао Пауло, където имах много роднини. След няколко месеца вече бях представител и главен мениджър на фирмата в Манаус, столицата на щата Амазонас. И така, по времето на комунизма, Жерминал Чивиков, мой приятел и състудент по немска филология, бе задържан и осъден на четири години затвор, заради политическата си дейност. Върху мен директно падаха съмнения за неблагонадеждност.

Напуснах България като беглец, но, всъщност, вътрешно не се чувствах като такъв, защото нямах причина и повод да бъда. Но, времената бяха такива.

Снимка: Личен архив

- Разкажете малко повече за семейството и рода си?
- Роден съм на 3 май 1946 година. Баща ми беше инженер, а майка ми домакиня. Имам един брат, Денислав, 4 години по-възрастен от мен. От майка ми, Ева, наследих еврейската религия.

- Съпругата ви от коя националност е? Децата Ви знаят ли български. Какво знаят за България?
- Женен съм с моята съпруга, Нора, вече 44 години. Тя е бразилка и ние живеем в Манаус,столицата на щата Амазонка. Имаме две деца, Денис, понастоящем на 40 години и Илана - на 37. Жена ми и децата знаят много за България, дори са понаучили доста български думи, които употребяваме ежедневно, но не говорят български. Те са и български граждани, посещават България всеки две, три години. Много им харесва тук, имат свои любими места, които посещават.

Обичат и харесват България. Все пак това е и тяхна родина. Дори моите внуци са български граждани и идват често в България и винаги правим обиколки на страната.

Всички сме много радостни и щастливи, когато се завръщаме в България и пътуваме из цялата страна, наслаждавайки се на всичките прекрасни кътчета в нея.

- Защо от цялото земно кълбо избрахте точно Бразилия, сменяйки Дунава на Амазонка?
- Избрах Бразилия, защото тук имам братовчеди, леля и чичо. Пристигнах през 1972 година, останах няколко месеца в Сао Пауло, а след това моята тогавашна работа ме заведе до Манаус, където живея до ден днешен.

Специално влюбен съм във величествената природа. От моя прозорец виждам огромната река. Изобщо, Бразилия - това е една неописуема магия, която не може да се обясни, трябва да я почувствате. А аз я почувствах, и я впих завинаги.

Снимка: Личен архив

- Вие сте обединил в себе си три начала - еврейско, българско и бразилско. Какъв е процентът от всяка от изброените националности? Като какъв се самоопределяте?
- Гордея се с моите български и еврейски корени и с новата все още за мен бразилска култура. Няма в мен никакво противоречие между тези три начала. Обратно - те ме обогатяват като човек.

Спокойно мога да се самоопределя като българин, евреин по религия, който живее в Бразилия. Нищо не ми пречи да бъда в някои моменти (специално по време на световното първенство по футбол) бразилец от български произход с еврейска религия.

Не съществува абсолютно никакъв конфликт. Гордея се с всички тези националности въплътени в мен.

- Има ли моменти, в които се чувствате повече евреин, или други - в които се чувствате българин или бразилец?
- Да, но много рядко. Трудно бих казал кое доминира или преобладава. Гордея се с еврейската си кръв по майчина линия.

Гордея се с българските си корени и с придобитите бразилски. Както споменах при футбол, например.

Ако говорим за класическа музика, тогава преобладава еврейското и българското начало в мен. И трите начала са мотив да съм горд.

Снимка: Личен архив

- По какъв начин са повлияли на живота и кариерата ви еврейските ви корени? А българските спомогнаха ли по някакъв начин?
- Еврейската култура и философски поглед към живота са древни и несравнимо богати. Като резултат една пета част от премиите Нобел са на еврейски учени, артисти и писатели. Разбира се, че това наследство ме вдъхновява и ми служи за пример.

От България наследих цялото мое образование и тук прекарах моето детство и юношество. Моите най-скъпи приятели са българи. Първите любовни преживявания, радости и разочарования са свързани с нашата страна. Тук лежат моите родители и прадеди.

Дължа много на България и се покланям пред моите български учители и професори.

- Разкажете за най-трудния момент в живота си след емиграцията? Съжалявате ли за нещо?
- Всяко начало е трудно. Моите най-тежки моменти бяха в първите години в Белгия.Общо взето не съжалявам за много неща. А да, ако можех да се върна назад, щях да прекарам повече време с моите родители и моите деца. Сега се опитвам да поправя тази моя грешка, като отделям много от моето време за моите внуци.

- А бихте ли променили нещо в житейският си път?
- Не. Само мога да благодаря на Провидението.

- През всичките тези години изпитвахте ли носталгия? Към кое най-вече?
- Разбира се. Най-вече към България, българските ястия, към Витоша.

Снимка: Личен архив

- Коя картина от родна България се е повтаряла пред очите Ви най-често?
- Планината. Зелената, красива, величествена и необятна Витоша. През дългите години, през които не можех да се върна, често си спомнях за моята любима Витоша. Когато най-сетне се върнах останах изненадан. Помнех я много по-висока отколкото е.

- Вие сте преуспял бизнесмен, за Вас се носят легенди, че сте милионер. От скука ли прописахте на 66 години? Каква е истинската причина да хванете писалката на тази възраст?
- Скука не е точната дума. Знаех, че познавам някои почти неизвестни събития от българската история и почувствах необходимост да ги опиша. Така започна. Сега ми хареса и ще е трудно да спра да пиша.

- Колко романа имате до момента?
- Имам три романа: "Преди да замлъкна", "Дъщерята на реките" и "В сянката на изгубения свят".

Книгите са издадени на португалски, български, английски и испански.

В първия ми роман "Преди да замлъкна" разказвам за непозната за много хора история - за Алберт Гьоринг и спасените от него евреи през Втората световна война. Един от тези евреи е бил чичо ми Лико.

Книгата "В сянката на изгубения свят" е най-новият ми роман. Той представлява записки на един българин в Амазония.

Премиерата й в България беше в средата на този месец в НДК. Романът "В сянката на изгубения свят" за една седмица беше на първо място, а после на трето, сред най-продаваните книги в Бразилия, написани от местни автори. Това беше наистина нещо изключително и доста изненадващо не само за мен, а въобще за произведение, отнасящо се до България - неочаквано бързо бяха купени 15 205 бройки. И продължава да се търси.

Снимка: Личен архив

- Какво е посланието на "В сянката на изгубения свят"?
- В тази книга разправям малко от съвременната бразилска история и създаването на един индиански резерват, в който има заселници, дори и от български произход. Историята е основана на истински събития.

Анжел Вагенщайн даде много точно и интересно определение на посланието на книгата.

Той определи книгата като "записки на един българин в Амазония", от нея може да се разбере как за много българи, опънали платна по тези отвъдокеански азимути в гонене на Синята птица на успеха, цялата ни необозрима планета, с всичките й паралели и меридиани, континенти, острови и рифове, в миг се свива колкото една шепа и тя се нарича "сърце".

С Антон Дончев на представянето на последната си книга "В сянката на изгубения свят" в НДК (Снимка: Личен архив)

- Романите Ви се ползват с огромен успех. На какъв език пишете? На кой език мислите и сънувате?
- Пиша на португалски предимно, защото тук има кой да прави редакторската работа, а и моят български е малко ръждясал, архаичен. Мисля и сънувам на езика, който използвам повече в момента. Помня, че в университета ни учеха, че мисленето и сънуването са абстрактни дейности, които превеждаме на езика, който използваме повече в момента.

- Владеете свободно 7 езика? Кои са те?
- Български, немски, португалски, испански, английски, холандски, руски. Холандския и руския съм започнал да ги забравям поради липса на практика.

Езикът е като пианото, ако не го практикуваш ежедневно, губиш техника и усет, и постепенно той си отива от теб.

- Тази свобода на общуване не ви ли прави гражданин на света?
- Да, разбира се. Чувствам се космополитна личност.

- Какви са творческите Ви планове от тук нататък? Предвиждате ли нов роман?
- Да, но не зная още за кога, нито за какво ще е. Както вече Ви казах, трудно ще ми бъде да спра да пиша, а и нямам такива намерения. От тук нататък писането ще е част от моето ежедневие, от живота ми. Новият роман сам ще си дойде на мястото и с темата, когато му дойде времето и узрее.

Снимка: Личен архив

- Само на писане ли ще се отдадете? Какво става с бизнеса?
- Моите деца са активни в бизнеса. Аз съм член на управителния съвет на фирмата, но не съм много активен. Предпочитам внуците. Явно наистина е дошло време за писане на романи.

- Вашето пожелание към българите, вашите почитатели и читатели?
- Желая всички мои сънародници по света никога да не забравят родината, отечеството, родното място, земята на прадедите си и бащината стряха, аромата на родния въздух, уханието на родните борове в планините и здравината на корените си.

Бих посъветвал всички повече да четат, да не се отдалечават от словото, въпреки забързаното работно ежедневие. На моите почитатели в България ще пожелая приятно четене на моите романи. И до скоро виждане в България.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД, БТА