СВЕТОВНИ ХУДОЖНИЦИ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО
Павел Койчев: Треската за нови неща - обикновено псевдонови, не води до стойности
"Не се свършват талантливите хора, винаги се явяват. Всяко време си ражда талантливите артисти. Мисля, че изкуството е вечно", каза скулпторът пред БТА
Автор: / 703 Прочита 1 Коментара
Скулпторът Павел Койчев (Снимка: БТА)
Скулпторът Павел Койчев - автор на композицията "Водна паша", която бе инсталирана в Южния парк в София през септември, коментира, че е оптимист за българската култура. Въпреки това смята, че е необходимо да се отделят повече пари за нея.
"Иска ми се хората, които имат средства и възможности, да осъзнаят, че трябва да се дава повече, отколкото да се взима. Струва ми се, че сега тенденцията е обратна - повече да се вземе, без да се даде", каза още той пред БТА.
Скулпторът Павел Койчев (Снимка: БТА)
- Г-н Койчев, с какви емоции изпращате 2022 г.?
- За мен лично емоциите са само положителни, защото успях да направя една доста голяма изложба в градската галерия в Пловдив през месец октомври. Така се случи, че в Южния парк в София, инсталираха "Водна паша", отлята вече в материал. Така че в личен план годината беше добра. Здравословно започна с КОВИД, но това завърши през януари. Живи и здрави са хората около мен, значи е добра годината.
В обществен план, нищо изненадващо и ново не се случи. Както върви работата в България, така и продължава. Ако всеки си гледа работата и я върши, колкото може, добре, ще бъде друга гледката в България. Не бива и да чакаме само на политиката.
Тревожна е и тази война в Украйна - едно голямо безобразие според мен.
- Вие самият бяхте ли изправен пред изненади и предизвикателства и кои бяха най-големите?
- Не. Планирах си изложбата отрано, нямах изненади в тази посока. Всичко мина добре според това как съм го мислил.
Нямах неприятни изненади. Приятните бяха много. И те бяха свързани основно с изложбата, която имах и с това, че в Южния парк се осъществи този проект на "Водна паша".
Голямата ми внучка завърши успешно медицинския институт в Мадрид. Започна работа тук. Другата ми внучка влезе в университета.
- Оптимист ли сте за българската култура?
- Аз съм оптимист в този смисъл, че въпреки всичко, ще я бъде.
Не се свършват талантливите хора, винаги се явяват. Всяко време си ражда талантливите артисти. Мисля, че изкуството е вечно и, пак казвам - въпреки всичко, ще върви добре. Така си мисля.
- Вярвате ли в силата на интелектуалния елит на нацията?
- Трябва да вярвам. Знаете ли - той е бил винаги еднакъв. Във всяко време е имало и велики образци, имало е и - как да кажа, мижави.
Иска ми се малко повече средства да има за култура, защото артистът не произвежда пари. За да прави нещо артистът, някой трябва да му ги даде. Иска ми се хората, които имат средства и възможности, да осъзнаят, че трябва да се дава повече, отколкото да се взима. Струва ми се, че сега тенденцията е обратна - повече да се вземе, без да се даде.
Лошото според мен е, че няма художествена критика. Няма и трибуна. Има едно чудесно едночасово предаване в националната телевизия и то - в много неудобно време. Но това е - един час. Иска ми се да има повече професионална и оперативна критика, защото и тези, които правят, и тези, които говорят за направеното, са взаимно свързани. И те трябва да бъдат на едно високо ниво.
Колкото е добър този, който създава, толкова да е добър и този, който ще говори. Когато и тези, които говорят - така наречената критика, са на високо ниво, нещата вървят по-добре. И артистът има полза от това нещо. И публиката се запознава с художествените събития.
Сега просто няма критика. Прави се нещо и то отзвучава. Някакви спорадични, бих казал, отразявания има в пресата, в медиите. Не е достатъчно според мен. Трябва да се зацепват едно от друго събитията, за да имат смисъл. Страшно бързо се променят нещата. Явява се нещо днес, утре то вече е старо.
Тази треска за нови неща - те са псевдонови обикновено, не води до стойности. Обезсмисля и усилията. Ако правиш нещо в момента и то до следобед вече е безсмислено, някак подсъзнателно ти се демотивираш.
Изкуството няма никакъв друг смисъл, освен собствения. Нещо стане ли приложимо, вече трябва да си подозрителен, че може би не е изкуство, а е нещо друго. Украса ли ще бъде, манипулативна работа ли някаква, идеологическа... Но трябва да си подозрителен вече, че нещо не е в ред.
Скулпторът Павел Койчев (Снимка: БТА)
- Какви са очакванията Ви от идващата година?
- Идващата година ще бъде като тази. И дано да е така, защото аз не вярвам в така нареченото развитие.
Няма развитие, има разкриване. Не може да развиеш нещо, което нямаш и което не ти е дадено. Можеш само да разкриеш това, което ти е дадено и с личните ти усилия, личната ти жертва, ако щеш, да се получи някакъв резултат, който да има значение и за другите хора.
- Какво ще пожелаете на българите за 2023 година?
- На българите пожелавам първо да няма здравни епидемии. Да бъдем здрави, да няма тежки епидемии, както през последните една-две години.
Пожелавам късмет и всеки да прави това, което му е работа.
Интервю на Даниел Димитров и Гергана Николова/БТА
Павел Койчев е роден през 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност "Скулптура" във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович". Първата му самостоятелна изложба се състои през 1982 г., а 17 години по-късно участва в изложението "Световни художници на хилядолетието" в централата на ООН в Ню Йорк. Участва в представянето на България на Международното биенале във Венеция през 2002 и 2012 г.
Произведения на Койчев са притежание на Националната художествена галерия (НХГ), на Софийската градска художествена галерия (СГХГ), на други галерии в страната, както и на частни колекции и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и др.
Сред проектите му са "Торен бръмбар" (1995 г.), "Доли или нещо за клонирането" (1997 г.), "Стадото" (2000 г.), "Обиталище" (2000 г.), "Къщите, лятото, морето" (2005 г.), "Високомерна разходка" (2006 г.), "Градежът" (2007 г.) и др.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}