Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Откровено с Ки То Дар: Аз съм мързелив и не помня текстове, но този в "Ятаган" ми се наложи да запомня

НАРОДНИ ЛЮБИМЦИ

Откровено с Ки То Дар: Аз съм мързелив и не помня текстове, но този в "Ятаган" ми се наложи да запомня

Ако застана пред публиката на стадион, ще гледам тъпо и ще се чудя за какво съм там

Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Името му е Китодар Тодоров и според семейна версия, е кръстен така от първите срички на името на дядо си - Кирил Тодоров Арнаудов. Познаваме го от "Пълна лудница" и You Tube, където скечовете му "Петък точно в пет" се радват на огромна фенска маса.

В тях героите на Китодар Тодоров са всеки от нас - малкият човек, който се сблъсква ежедневно с дилемите на реалността и по някакъв начин трябва да ги разтълкува, макар това "упражнение" да се оказва невъзможно и излишно - малкият човек е обречен да приеме обстоятелствата, без да може да ги промени.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Зрителите възприемат Китодар като сродна душа, защото историите в "Петък"-а са взети от живия живот, а хуморът ги прави да ги възприемем от смешната страна, макар в повечето случаи този хумор да е колкото забавен, толкова и тъжен. Защото нищо в историите на "Петък точно в пет" не е хумор от рода на елементарното "хаахо-хихи" - с две думи, смехът често се превръща в смях през сълзи, заради безнадеждната безизходност на вечния "Параграф 22" в живота на обикновения човек.

Китодар, обаче, умее да предаде този заряд на усилието, което всеки от нас безсмислено полага, за да премине през някакво препятствие, макар разсъжденията да не довеждат до особен резултат. Оптимизмът на героите му, който често е чиста проба наивитет, ги прави симпатични и близки на зрителите.

Усмивката, която не слиза от лицето на героите му, понякога е на ръба с онова гранично състояние, което напомня на "полет над кукувиче гнездо", и Китодар чудесно изиграва тази налудност, към която бавно и постепенно ни отвежда дългото търпение.

Актьорът е голям импровизатор, но се оказва, че зад това стои не само актьорски талант, но и реална причина - не помни текстове. А за участието му в новия филм, който предстои наскоро да излезе по екраните - "Ятаган", му се наложило да го направи.

Покрай въпроса ни какво му е коствало това усилие, Китодар си направи "черен пиар", но пък отново доказа, защо толкова много хора го харесват.

Актьорът, по време на снимките на "Ятаган" / Снимки: "А Плюс Филмс"

- Г-н Тодоров, и аз ви харесвам, но ми е малко тъжен хуморът ви...
- Аз не смятам, че има весел хумор. А смехът ни не е весел, защото идва от "дълбокото" на битието ни, а там не се случват много весели неща.

- Честно казано, аз се учудвам от успеха на този вид хумор, защото да разбираш от сарказъм, се иска интелигентност, а пък у нас се забелязва една низходяща градация на коефициента на интелигентност...
- Абе, от 5-6 години нещата започват да се променят. Отделни групи хора стават все по-големи...Забелязвам, че настъпват промени и в киното - идват млади хора, които искат да правят стойностно, смислено кино.

Снимка: Еми Мариянска/Dir.bg

- Вярно ли е, че не помните текстове? - Всъщност, режисьорът на "Ятаган" - Андрей Андонов, ви издаде през фейсбука си...
- Ама то това не е никаква тайна. Аз предварително си казвам на режисьорите, че не помня текстове.

По време на снимките на "Ятаган" / Снимки: "А Плюс Филмс"

- Каква е ролята ви в "Ятаган"?
- На един полицай под прикритие. Следовател е всъщност.

- Всякаква друга роля бих ви дала, само не и на полицай...
- Леле-ее, що полицаи изиграх последната година, не е истина. Дори и в момента играя в един друг филм - пак полицай. А този в "Ятаган" е мързел като мен, безхаберен тип - не му пука какво ще се разкрие, какво няма да се разкрие. Повърхностно гледа на нещата, доколкото си спомням...

В кадър от филма "Ятаган" / Снимки: "А Плюс Филмс"

- Е, как "доколкото си спомняте" - освен че не помните текстове, и ролите си ли забравяте?
- Ами, да. /смях - б.а. / Както каза веднъж Стефан Денолюбов: "Като си кажа репликите, "трия"!..."

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Е как ви взе за филма такова сериозно момче като Андрей Андонов - режисьорът на "Ятаган"? - Макар че сега се сещам за една негова реплика по повод на филма - нещо от рода на "Абе, той тоя филм сам си се прави!" - Май имате нещо общо двамата в тона на самокритичност?
- Андрей е много готино момче и много интелигентно. Много се сближихме с него. Първия път, когато се запознахме, си откарахме ей-така, на приказка час-два, без да усетим времето. Действително имаме много общи неща...

Китодар Тодоров и режисьорът на "Ятаган" - Андрей Андонов / Снимки: "А Плюс Филмс"

- Кое беше предизвикателството за вас в "Ятаган"?
- Текстът. Трябваше да съм много точен, а не да си измислям, както правя обикновено.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Сега, освен че явно са ви взели "с връзки" в "Ятаган", понеже не помните текстове, изясни се че не помните много добре и ролята, аз научих и още нещо - че ви е страх от публика на живо?
- Ами то това е големият проблем при мен, заради който никога не съм играл в театър.

Мене ме е страх от публиката.

Когато има много хора на едно място, не разбирам как става контролът. /смях - б.а./ След като веднъж пробвах да правя "Петък"-а на живо, после три дни бях в безсъзнание. Въпреки че публиката беше много добронамерена.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Откъде идва тоя страх? - Вижте как Камен Донев събира цели стадиони хора... Защо не се пробвате и вие?
- Ами, може - ама на видео. Аз, ако застана така пред публика на някой стадион, просто ще забравя всичко - ще стоя и ще гледам тъпо, и ще се чудя какво правя там. Ще гледам в публиката.

На снимачната площадка на "Ятаган" / Снимки: "А Плюс Филмс"

- Как ви хрумват сюжетите на вашите епизоди за "Петък точно в пет"?
- Те повечето му хрумват на Лъчо /Лъчезар Аврамов - б.а. /, други ги взаимстваме. А пък аз, въпреки че ме е страх от публика на живо, обичам да си говоря с хората. Това е основният ми източник на информация. Този епизод с таксиметровия шофьор с папагала, например, е абсолютен разказ на очевидец - наш познат. Там съм като изваден от "Карибски пирати".

Още като гледах филма ми се стори много близко това сравнение с България, като един пиратски остров.

Няма закони, пълна анархия, но от друга страна цялата тая работа си има и плюсове, и минуси. Минусите са, че всичко става безнаказано, но от друга страна - плюсовата - всички са свободни да вършат, каквото си искат - няма контрол. Пиратският закон е "по-силният успява".

- Оптимист ли сте за нашия "остров"? Вие много често разсъждавате по темата за страха...
- Според мен сега няма страх, просто има едно безразличие. Това е проблем, но успокояващото е, че е световен проблем. Аз мисля, че нещата се въртят циклично - просто трябва да мине и този период. Много империи са се разраствали, и после са рухвали благодарение на цинизма.

- Вие циник ли сте?
- За съжаление, смятам че съм циник. Защото и мен "малко не ме интересува". Вълнуват ме много неща, но не ме е интересуват жизнено - да ги приема за нещо като кауза. Не горя за това, което ме вълнува. Не чувствам необходимост да го правя.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Поне сте честен да го признаете...
- Опитвам се. Човек трябва някакси да се постарае да бъде искрен и да обърне внимание на другите.

В същото време знам, че трябва да се вкарва "сърце" в нещата, които правиш, и ето това не съм сигурен дали го правя!...

Дори си мисля, че не ме интересува дали го правя. Там някъде е проблемът!

- Може би пък, ако много влезете "навътре", ще изчезне очарованието от актьорската игра?
- Възможно е.

Китодар Тодоров, на снимачната площадка / Снимки: "А Плюс Филмс"

- А, като имате толкова много фенове, намират ли ви се и врагове? - Не се ли дразнят от някои неща, които правите разни хора, които се "оглеждат" в историите ви?
- Има, има. Наскоро имаше един агресивен тип, който ме беше засипал с определения в коментарите и директно си ми пише, че общо взето "не ме понася". Аз, обаче, не отговарям на никого. Защото смятам, че ако отговоря на един, трябва да отговоря на всички.

- Във вашите скечове българинът се оглежда в различни ракурси - и ситуативно, и народопсихологично. Вие как бихте охарактеризирал българина? Що за човек е той?
- Търпелив. Това е най-хубавото му качество. Обаче, и най-лошото му качество е, че е търпелив. Има една теория, че причината за това е, че у нас никога не е имало абсолютизъм - не е имало някой да коли и да беси като Краля Слънце. Имало е много такива с претенции, но официално не е имало такъв диктатор. И това ни е превърнало в едно такова "пиратско островче", на което всеки си прави, каквото иска.

На снимачната площадка на "Ятаган" / Снимки: "А Плюс Филмс"

- Е, някой ще ни хвърли ли спасителен сал?
- Аз не знам дали трябва. Ние трябва да се научим да виждаме хубавото в другите народи и да вземем нещо от него. Сърбите например, може да са шовинисти, но си обичат страната - аз не виждам нищо лошо в това. Много българи пътуват по света, други живеят известно време в чужбина, и се връщат.

Ако те поемат хубавото от другите народи, могат да изиграят тука ролята на възрожденци.

Ние не можем да очакваме, че целият народ ще се промени към добро - това е утопия. Никъде в света няма такъв пример. Но ако успеем да създадем някакъв интелектуален кръг, който да дава този пример, бавно нещата ще се променят.

- Вие сте баща на две деца. На каква възраст?
- На 12 и на 4. Аз се уча от дъщеря си, която е на 4, скоро ще стане на 5. Там, в тази възраст е истината. Малките деца много ме впечатляват.

Велико е това, което те ни показват - радостта от играта, заради самата игра - не заради състезанието.

И актьорската игра е точно това - играещ човек. Ако един добър актьор "дръпне" със себе си още добри актьори, това помага на целия спектакъл. Дори не говоря за някакви човешки взаимоотношения, а за професионализъм. Суетата е нормално нещо, но пречи.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Не можах да повярвам, че като дете сте се чувствал като аутсайдер. Защо?
- Не знам. Не ме вълнуваше училището и бях свит и притеснителен. И сега май съм си такъв.

- Какви бяха родителите ви?
- Майка ми беше архитект, и баща ми беше завършил архитектура, но работеше друга професия. Съпругата ми е завършила право, преди работеше като юристконсулт, но сега не работи - отдала се е на отглеждането на децата.

- Вие помагате ли?
- Опитвам се, но съм мързелив.

- За пръв път виждам човек, който с лекота изтъква публично всичките си отрицателни черти...
- Това е опит за поправка. Не знам дали точната дума е мързелив, но например аз не мога така, както да речем съм чувал, че правел Уди Алън - става в 8, свири, след това се разхожда, после пише и т.н. На мен ми е мечта да вляза в такъв режим, но само си го мечтая от 30 години.

Снимка: Еми Мариянска/Dir.bg

- Готвите ли понякога за домашните си?
- Таратор и хумус. Хумусът ми се получава. И сутрин оставям кухнята абсолютно чиста - измивам съдовете, бърша прах, правя сокчета и т.н. Всяка сутрин това ми отнема около час. Гладя си моите дрехи...Абе, май не съм толкова мързелив.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Имате ли си домашен любимец?
- Не, не мога да бъда отговорен за друго същество.

Би могло да се каже, че съм и безотговорен.

Прибавете и това качество към другите ми отрицателни характеристики, макар че тайно се надявам да не е така.

- Хората ще си помислят, че аз ви подтиквам да се критикувате?... Но като сме тръгнали в тази посока, да ви питам - лъжете ли?
- Много рядко. Правя го за дребни неща, и то го правя почти инертно. Като ученик често лъжех баща си, че примерно съм станал преди два часа, докато се излежавам в леглото.

Снимка: Еми Мариянска/Dir.bg

- А баща ви не се ли ужаси, че ще кандидатствате актьорско майсторство?
- Не. Ама защото всъщност се канех да кандидатствам архитектура, но там се получи жесток крах.

- С какво се явихте на изпита в НАТФИЗ, като не помните текстове?
- Е, като реша да се готвя, запомням. Аз завърших Куклено актьорско майсторство.

Снимка: Еми Мариянска/Dir.bg

- Защо се определяте като "Христов гамен", и как се борите със слугите на Дявола?
- Гаменски не бива. Гаменът е честен, но и апостолите са били честни. Важно е и средството, с което се бориш.

- А Господ обича ли гамените?
- Да, дори мога да дам пример: Една година, докато в Йерусалим чакат да дойде свещения огън, изгонили едни араби, които вдигали много шум. И огънят се забавил. Поканили отново гамените да се върнат, и огънят дошъл.

Пътят към Бога не е формула - има различни пътища към Него.

Индивидуално е това нещо - всяка личност го чувства по своему.

- Религиозен ли сте?
- Да, много. Смятам, че от дете съм търсил Бога. Първоначално през разни окултни неща, и след това вече по-осъзнато през религията. Минах през разнообразни неща, докато открих Православието. Чувствал съм се най-щастлив и спокоен, когато съм бил в мир с Бога. Това е било много рядко, но се е случвало.

- Тогава защо определихте "дяволския" петък за име на предаването си?
- Часът определи деня.

- Предаването ви вече излиза от детската си "възраст" - стана на 5...
- Това е лошото - не се знае какво ще се случи, като влезе в света на възрастните.

Снимка: Еми Мариянска/Dir.bg

- Жена ви гледа ли предаванията ви?
- Казваше, че не ги гледа, но сега наскоро си призна, че ги гледала.

- Според вас, кое ви направи известен - телевизията, или интернет?
- Мисля, че хората започнаха да ме разпознават покрай "Пълна лудница" - от телевизията. Телевизията е най-добрата реклама за актьора.

- Какво бихте казал на феновете си?
- Че е хубаво да подхождаме към всичко, което правим, с любов. Дори за грозните неща може да се говори с любов - правили са го много светци и мъченици. Не е лошо поне да се стремим да го правим.

Аз съм мързелив, не помня текстове, страхувам се да говоря пред много хора на едно място и общо взето не съм и много отговорен, и съм и голям егоист - още едно отрицателно качество, но много искам да бъда добър човек!

И полагам усилия, въпреки че съм толкова отрицателен вдействителност, да стана добър човек! Изпитвам тази необходимост.

- Вярвате ли, че ако кажете на един пълен идиот и кретен, че го обичате, той ще се промени?
- Много вярвам в това. Аз ви казах, че се определям като циник - сигурно ще направя това през разума си, а не през сърцето, но ако успея да го направя със сърцето, съм сигурен, че ще има резултат.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Последното чудо, което сте извършил, като един самобичуващ се човек, който иска да се поправи?
- Научих една страничка текст на испански?

- Нима? И как успяхте?
- Наизустявах я в продължение на 20 дни. Но пък не ви казах една друга моя особеност - че като запомня един текст, го помня по 2-3 години. Това не е ли зловещо?!

- Усмивката не слиза от лицето ви, за каквото и да си говорим. Винаги ли приемате така нещата? Понякога не сте ли тъжен, мрачен, разбит, разочарован?
- Това лято ми се случиха много кофти неща, но пък завършиха по възможно най-добрия начин. Майка ми си дойде от Белгия уж да си почине тук, а си счупи тазобедрената става, като преди това веднъж беше чупила другата. Както и ключица, и други неща - тя има много такива инциденти; синът ми го ухапа кърлеж, който се оказа носител на Лаймска болест; малко след това жена ми пострада - рентгенът показа на четири места по две счупвания на ребра - общо осем фрактури; и накрая и дъщеря ми си цепна главата вкъщи. И всичко това се случи за около месец-два, плюс още разни "хубави" неща. Та при такива обстоятелства, няма как усмивката да не падне от лицето на човек, но по-важното е да не се плаши, а да продължи да вярва в Бог. Направихме молебен в една църква с един мой приятел свещеник, и всички се оправиха! Слава Богу, синът ми не се разболя, счупванията, сравнително бързо зарастнаха.

Интервю на Еми Мариянска

За да се спаси от уволнение, полицейски инспектор набеждава квартален нехранимайко за международен терорист, но е принуден да влезе в неочаквана комбина с жертвата си и двамата създават стройна схема за източване на пари от некомпетентната държавна администрация.

"Ятаган" е филм на режисьора Андрей Андонов ("No One/Никой").

Сценарист е Христо Христов.

Във филма участват: Мариан Вълев, Евгения Калканджиева, Васил Василев - Зуека, Ивайло Драгиев, Любомира Башева, Стефан Денолюбов, Георги Стайков, със специалното участие на Ники Кънчев, Ники Илиев и Любо Нейков

Филмът е продукция на "А Плюс Филмс", която ще излезе в широко киноразпространение. Премиерата е през февруари 2020 година.

Последвайте "Ятаган": FACEBOOK | INSTAGRAM | IMDB

Още

Режисьорът на "Ятаган" Андрей Андонов: Ще взема "Оскар"!

Режисьорът на "Ятаган" Андрей Андонов: Ще взема "Оскар"!

Още

Братята Христо и Янаки Дерменджиеви за филма си "Ятаган", и защо нищо не е, каквото е

Братята Христо и Янаки Дерменджиеви за филма си "Ятаган", и защо нищо не е, каквото е

Още

Любомира Башева пред Life: Героинята ми в "Ятаган" е готина мацка за пример

Любомира Башева пред Life: Героинята ми в "Ятаган" е готина мацка за пример

Още

Ивайло от Айде БГ: Обичам да се справям с всевъзможни ситуации, като героя ми в "Ятаган"

Ивайло от Айде БГ: Обичам да се справям с всевъзможни ситуации, като героя ми в "Ятаган"

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас