СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Оперният бас Орлин Анастасов: Николай Гяуров беше непосредствен, с чувство за хумор и огромна класа
На първата ми среща с маестрото си говорихме не за опера, а за риболов, споделя оперният ас
Автор : Мая Филипова / 16 септември 2019 / 17:07 8611 Прочита 0 Коментара
Още в началото на своята кариера, Орлин Анастасов е сочен за наследник на знаменития ни оперен бас Николай Гяуров. Музикалната критика го сравнява още с Борис Христов и Самуел Рейми.
Той е най-младият бас (23-годишен), стъпвал на сцената на Ла Скала, като дебютът му там е с ролята на Дон Базилио от "Севилският бръснар" на Росини, под диригентството на Рикардо Шайи.
Името на Орлин Анастасов става известно след Международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов" през 1998 г., когато той спечели Първа награда. Следващата година на Международния конкурс "Опералия" в Пуерто Рико на Пласидо Доминго, където отново печели първа и абсолютна награда.
Тези отличия отварят вратите към световните музикални сцени: Арена ди Верона, Ковънт Гардън, Римската опера, Гранд опера - Париж, Театро Лисео - Барселона, Театро Реал - Мадрид, Виенската Щатсопера, Театро Масимо - Палермо и отново Ла Скала под палката на най-големите диригенти на нашето време - сър Колин Дейвис, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шайи, Маазел, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, П. Л. Пици, Х. де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. Участва в редица международни фестивали, сред които Музикалните седмици в Куенка със "Стабат Матер" от Росини, Залцбургския фестивал със "Самсон и Далила" от Сен-Санс, фестивала в Сполето с "Реквием" от Верди, многократно във фестивала Арена ди Верона, изпълнява и православните песнопения.
Сред ролите в богатия му репертоар са всички големи басови партии: Мефистофел от "Фауст" на Гуно, Филип от "Дон Карлос", Ферандо от "Трубадур", Рамфис от "Аида", Захария от "Набуко", Граф Валтер от "Луиза Милер", Атила от едноименната опера, Джакопо Фиеско от "Симоне Боканегра, Джовани Да Прочида от "Сицилиански вечерни" на Верди, Колин от "Бохеми" на Пучини, Борис от "Борис Годунов" от Мусоргски, както и главните басови роли от оперите на Хектор Берлиоз "Бенвенуто Челини", "Ромео и Жулиета", "Детството на Исус" и "Троянци".
Дебютът му в Метрополитен опера в Ню Йорк е в през 2008 г. с ролята на Алвизо от "Джоконда" на Понкиели. Следващите му ангажименти на сцената на Мет са за ролите на Дон Базилио от "Севилския бръснар" на Росини и на Рамфис от "Аида" на Верди.
През 2009 г. влиза в ролята на Дон Кихот в едноименната опера от Масне, постановка на режисьора Пламен Карталов в Софийската опера и балет, посветена на 80-ата годишнина от рождението на Николай Гяуров.
Роден е в Русе през 1976 г. Част е от прочута русенска оперна фамилия. Негови родители са водещите солисти на Русенската опера сопраното Мария Венцеславова и баритонът Анастас Анастасов, което определя ранните му сериозни занимания с пеене. А известният български баритон Венцислав Анастасов е негов брат. Единственият му вокален педагог е маестро Георги Делиганев.
Репертоарът му включва общо повече от 40 роли, сред тях 20 от опери на Верди, с което за дълго си спечелва славата на най-търсения Вердиев бас в света. Творческата му палитра се простира от белкантовата опера ("Пуритани", "Сомнамбула",, "Норма, "Лучия ди Ламермур") и Вердиевите "Дон Карлос", "Атила", "Ернани", "Макбет", "Сицилиански вечерни", "Луиза Милер", "Набуко", през руската оперна класика ("Борис Годунов", "Княз Игор") до френския репертоар ("Фауст", "Ромео и Жулиета", "Дон Кихот").
По време на концерта "Орлин Анастасов и приятели" в зала 1 на НДК (Снимка: НДК)
Представяме Ви оперния бас Орлин Анастасов есклузивно пред Dir.bg:
- Разговаряме дни преди участието Ви в гала концерта по повод 90-годишнината от рождението на Николай Гяуров, с който Софийската опера открива сезон 2019/2020. Още от началото на Вашата кариера Ви сравняват с легендарния оперен бас. Предполагам емоцията и за Вас е голяма?
- Да, тези сравнения са верен "спътник " в живота ми от самото начало и вече повече от 20 години... Някак отдавна свикнах с тях, както и с факта, че така и не можах да обясня на хората колко безсмислени са тези сравнения.
В крайна сметка малцина са тези, дори и в България, които реално разбират, какво всъщност беше явлението Гяуров. Точно тези хора никога не биха ме сравнили с него.
- Какво е за Вас Николай Гяуров?
- Ще избягам от чисто професионалния отговор на този въпрос. За мен, като един обикновен човек,
Гяуров е един от Българите, които наистина най-много е допринесъл за това, една толкова малка държава да се отъждествява с такъв колосален артист.
До толкова, че названието "български бас" да е еквивалент за нещо наистина на много високо ниво, което в последствие на нас, идващото поколение, автоматично вдига много летвата във всяко едно отношение. И на очаквания, и на отговорности.
- Лятното утро на 1993-та е. Вие слушате запис на "Мефистофел" от Гуно... Спомняте ли си ясно какво се случи тогава?
- Все едно беше вчера. Човек винаги помни събитията и моментите, които бележат живота му завинаги.
- Значи божественият му глас стори чудо?
- Определено. Чудил съм се, ако бях чул някакво друго негово изпълнение какъв щеше да е ефектът. Но Рондото на Мефисто с Гяуров в тази роля е нещо, което спокойно бих казал, че никога няма да бъде достигнато.
По време на концерта "Орлин Анастасов и приятели" в зала 1 на НДК, 2015 г. (Снимка: НДК)
- По-късно имате шанса да общувате с Гяуров на живо. Какъв човек беше той?
- Не знам кой от двама ни се притесняваше повече първия път, когато бях в дома му в Модена. Тежащо тонове мълчание и от двама ни в продължение на 5 минути, които ми се сториха цяла вечност. И после ми хрумна гениалната идея да разчупя леда с обръщението: Маестро, знам че и вие сте много запален рибар.... Право в целта. Последва цял следобед увлекателни разговори по темата. Без дори и 1 изречение за опера. Такъв беше за мен Гяуров. Непосредствен, с чувство за хумор. И ОГРОМНА КЛАСА. Липсваше му само вратовръзката, толкова беше елегантен, дори и в собствения си дом.
- Колко българи влизат във Вашия топ 5 на най-великите баси на всички времена?
- Подвеждащ въпрос. (Замисля се.) Ще се въздържа да отговоря.
Орлин Анастасов в ролята на Борис Годунов, Торино (Снимка: Личен архив)
- Дебютът Ви в Миланската Ла Скала става, когато сте едва 23-годишен, с ролята на Дон Базилио от "Севилският бръснар" на Росини. Как се случи това?
- Всъщност нещата се развиха светкавично. През април същата година спечелих Първа награда на конкурса "Опералия" на Пласидо Доминго, месец по-късно направих прослушване за Маестро Рикардо Шайи, който ме хареса, и така останах директно в Милано за репетиции.
- По това време маестро Рикардо Шайи е главен диригент на Кралския Концертгебау - Амстердам. Продължихте ли да работите с него, след тази първа среща?
- Да. Последваха много спектакли и концерти с него. Не мога да ги изброя, но сред тях са около 20 концерта на "Реквием"-а на Верди в Милано, Париж, Амстердам, Тулуза и много други градове, както и откриване на сезон 2006/2007 в Ла Скала с "Аида".
- С кои от световните диригенти и режисьори работите най-често?
- Много са. Но бих посочил едно особено приятелство.
Даниел Орен. Това е диригентът, под чиято палка съм пял най-много спектакли (над 100) в последните 20 години. От режисьорите може би Пиер Луиджи Пици.
- През 2010 г. легендарният руски режисьор Андрей Кончаловски Ви кани за ролята на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски, постановка на Театро Реджо ди Торино, която беше филмирана. Познавахте ли се преди това? Как се работи с Кончаловски?
- Кончаловски добави нещо много специално в моята работа.
Смея да твърдя, че руският репертоар е там, където най-много се чувства липсата на душевност в интерпретацията. На пръсти се броят режисьорите, които наистина знаят с какво се захващат. Работата с него беше много натоварваща. 10 дни само пластика. Не го интересуваше кой как пее. Всъщност, ако се замислите, много са певците с чудесна техника, но на мен са ми скучни.
Това изкуство е нещо много повече от хубав глас и добра техника. Малко певци преодоляват това, и за това са необходими режисьори като него, които да ни напомнят че операта е преди всичко за артисти. Това е била винаги и моята цел.
- Вие самият от една година сте отдаден изцяло на режисурата. Вече поставихте няколко заглавия. Само преди месец на Оперния фестивал в Калабрия на Арена Соверато се състоя премиерата на Вашата "Тоска" (14 август). Как я прие италианската публика?
- Получи се хубав спектакъл, а и публиката реагира много добре. Моето удовлетворение дойде най-вече от факта, че разполагах с чудесен състав, което ми даде възможност да работя изключително в дълбочина, както като интерпретация на персонажите, така и в чисто визуално отношение.
По време на концерта "Орлин Анастасов и приятели" в зала 1 на НДК (Снимка: НДК)
- Ще разкриете ли коя е следващата опера, което ще поставите? И в кой оперен театър?
- Всъщност уж на шега и за свое удоволствие в началото, изведнъж нещата тръгнаха доста интензивно. Имам предложения за режисури в общи линии за Япония, Израел, Италия и естествено България.
Братята Венцислав Анастасов и Орлин Анастасов в "Ернани", 2010 г. (Снимка: Държавна опера Варна)
- В "Тоска" - в Калабрия с други големи имена в ролята на барон Скарпия участва и баритонът Венцеслав Анастасов. Трудно ли беше да режисирате брат си?
- Никак даже. Моята концепция в общи линии беше много семпла: всяка една от ролите я "скроих " по материала, с който разполагах при всеки един от артистите. Това е и тайната. Най-големите режисьори са тези, които ти дават точната доза свобода, насочвайки те деликатно в случай че излезеш от рамката на спектакъла.
- Коя е най-често изпълняваната от Вас роля?
- Най-много спектакли имам на операта "Аида". Около 330...
От централния басов репертоар изпях всичко. Има, разбира се роли, които не съм пял, въпреки поканите, но не са такива, които са точно за моите вокални характеристики.
- А тази, която още не сте изиграл?
- Да, иска ми се да изпея Скарпия, но няма как да стане.
- С кои от големите имена на операта имахте щастието да си партнирате?
- Пласидо Доминго, Брузон и Нучи от мъжете, Фиоренца Косото, Анджела Георгиу и много други.
Пял съм и с Гена, но тя е над всички и не я слагам в никакви класации.
По време на концерта "Орлин Анастасов и приятели" в зала 1 на НДК, 2015 г. (Снимка: НДК)
- Как се развива операта днес? Успя ли комерсиализацията да я свали от пиедестала?
- Не само операта, но целият свят с бясно темпо се насочва и движи към модерните технологии, онлайн пространството. Използването на 3D мапинг става все по-често, директни предавания от големите театри основно в интернет. И да искаме, и да не искаме - това е бъдещето. Не ни остава нищо друго освен да се адаптираме.
- Какво Ви предстои през новия сезон?
- В най-скоро време ще разберете.
Интервю на Мая Филипова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}