Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Виртуозът Минчо Минчев: Не свирих с Караян заради условие да остана в Лондон

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Виртуозът Минчо Минчев: Не свирих с Караян заради условие да остана в Лондон

Не исках страната, в която съм се случил да се родя, да бъде табу до края на живота ми, добавя още големият българин

Минчо Минчев е сред най-великите музиканти на нашето време, а неговото име с годините се превърна в една от визитните картички на България.
Изкуството му е оценявано със суперлативи в цял свят. Свири като солист с много от водещите оркестри в света, сред които Лондонската кралска филхармония, Лондонският симфоничен оркестър, Оркестърът на BBC - Лондон, London Mozart Players, Академията St. Martin in the Fields, St. Goldsmith Orchestra, Радиооркестърът на Романска Швейцария, Оркестърът на Московското радио и телевизия, Букурещка филхармония Джордже Енеску, Амстердамският симфоничен оркестър, Дрезденската филхармония и др.

Работи със световноизвестни диригенти като сър Чарлз Гроувс, сър Александър Гибсън, сър Невил Маринър, Ленард Слаткин, Джон Елиът Гардинър и др.

Изключителната артистична кариера на Минчо Минчев е свързана и с концерти в най-престижните зали по света, включително Карнеги хол в Ню Йорк, Кенеди център във Вашингтон, залата на Болшой театър и зала Чайковски в Москва, Роял Фестивал Хол и Роял Алберт Хол в Лондон, зала Херкулес в Мюнхен и др. Има множество реализирани записи у нас и в чужбина, в това число за такива лейбъли като DECCA, Балкантон, Капричио, Интеграл, както и за Западногерманското радио (WDR), Радио Женева, Радио София, БНТ, Букурещкото и Белградско Радио и Телевизия.

Журира престижни международни конкурси, между които Карл Флеш (Великобритания), Рудолф Липицер (Италия), Ифра Нийман (Германия), Бетовен (Чехия), Jugend Musiziert (Германия) и др. От 1993 е председател на Фондация Панчо Владигеров и председателстващ журито по цигулка на Международния конкурс за пианисти и цигулари П. Владигеров. От 2002 е артистичен директор на Международната лятна академия, провеждана ежегодно в рамките на Международния музикален фестивал Варненско лято.

От 1990 е професор по цигулка в Университета по изкуствата "Фолкванг" в Есен, Германия. Паралелно с интензивната си работа в университета и активната солистична дейност води майсторски класове по цигулка в различни точки на света - Мексико, Куба, Турция, Гърция, Македония, Словакия, Япония, Южна Корея, Австралия, България. От 18 години провежда майсторски клас по цигулка в Аркутино със съдействието на фондация Св. св. Кирил и Методий. Води ежегодно майсторски класове по цигулка и в рамките на ММФ Варненско лято и МФ Мартенски музикални дни в Русе.

Минчо Минчев е роден в Габрово през 1950 г. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст. През 1959 изнася първия си самостоятелен концерт, след което печели редица лауреатски звания и награди от престижни национални и международни конкурси, най-големите сред които са Х. Виенявски (Полша, 1967), Паганини (Италия, 1970), Карл Флеш (Великобритания, 1972 и 1974). Учи при проф. Емил Камиларов, а в периода 1974/76 специализира при проф. Ифра Нийман в Лондон.

От 1977 свири на цигулка Страдивари 1716 Барон Витгенщайн, закупена специално за него от българската държава.

Носител е на наградата на БНР Музикант на годината за 1993 и на Наградата за изключителен принос към българската култура за 2010.

Представяме Ви световнопризнатия ни цигулар - проф. Минчо Минчев в едно ексклузивно интервю пред Dir.bg:

Снимка: НДК

- Г-н Минчев, за Dir.bg e чест Вашето участие в рубриката ни "Специален гост"! Наистина ли не сте свирили само в Антарктида?
- Знаете ли, със сигурност не съм свирил там. Навремето, когато започвах по-интензивно да свиря с оркестър, 17-годишен и нататък, след наградата ми на конкурса "Виенявски" (1967, Познан), бях започнал в едно тефтерче да записвам кой концерт кога и къде съм свирил.

- Знаете ли в колко държави в света сте концертирали?
- Не ме е интересувало никога. Това не е чак толкова интересно за мен.

Било ми е важно, казвам го - важно, така да свиря, че да бъда поканен отново. И да бъда поканен и на още други места. Аз бях много петимен всъщност да свиря, много да свиря.

- А има ли сцена, към която се стремяхте? И очакването беше голямо?
- Да! Това беше Ленинград, с Ленинградската филхармония.

Снимка: НДК

- А кой беше тогава диригентът?
- Владимир Вербицки. Той беше по-миналата година тук в България (бел.ред.: Концерт на Радиосимфониците). Това е един от любимите диригенти, може би най-любимият диригент на Емил Гилелс - легендарен невероятен пианист и музикант. А с него първата ми среща беше някъде в Русия, а след това свирихме заедно в Москва в Чайковский зал, а оттам се случи да свирим няколко концерта в Нова Зеландия и в Австралия. И той ме покани да свирим заедно в Чайковски концерт в Ленинград. Седмица преди да се случат тези два концерта и да тръгна, аз се разболявам от вирусна бронхопневмония. И тогава бащата на приятелката на моя син - много рядък белодробен специалист, казва "Добре, аз теб ще те вдигна!". Не знам какви серуми и инжекции и не знам какви витамини, но не можа да ме вдигне...

И това е нещото, за което страшно съжалявам. И не знам защо Господ не ми го разреши да се случи?

Снимка: НДК

- На кого от диригентите никога не сте отказвали?
- Знаете ли, никога не съм делил, пак говоря за този много интензивен концертен живот, който водих. Казвам го в минало време, защото в един момент започна да се редуцира тази наситеност и то слава богу! Изживяваш с всеки от тези музиканти, да кажем, едно и също произведение винаги по друг начин!
Може би съм свирил, понеже стана въпрос за Чайковски концерт, може и да са били 40 различни диригенти и оркестъра. Не ме питайте с кого..

Да не говорим за Брамс или за който и да било от тези големи цигулкови концерти, но си спомням отделни преживявания, които никога няма да забравя,

когато свирих за първи път със сър Невил Маринър и Academy of St Martin in the Fields на един от големите фестивали в Англия. Но на концерта, като засвириха, то - попадаш в Рая, то е нещо неземно и този концерт аз няма как да го забравя!

С Маринър сме свирили и с Кралската лондонска филхармония и с други оркестри. Той е изумителен музикант, като си помислите само това какво е записал и какво е сътворил и че всъщност е музикалният съветник на "Амадеус" (бел.ред.: филм на Милош Форман от 1984 г.), на този гениален филм. Там е музика, която той е дирижирал и подбрал изцяло. И това ти стига да разбереш какъв музикален колос е.

Но когато се пренесем в България, всъщност това за мен е Добрин Петков (бел.ред.: дългогодишен главен диригент на Пловдивската и Софийската филхармония, на Софийската опера и др.). И не искам никого да обиждам, но за мен той е ... два пъти съм плакал на погребение - това беше когато почина моят баща, Бог да го прости, и когато Добрин Петков почина. Това бяха всъщност двамата ми бащи.

Снимка: НДК

- А кои са за Вас най-добрите оркестри в момента?
- Знаете ли, нещата се променят. Има текучества, има други фактори. За един оркестър всъщност е важно кой е пред него. Кой дирижира този оркестър.

- Кога сте усещали, че оркестърът е на висотата на Вашата емоция и на всичко, което влагате в едно изпълнение?
- Не, не... Ние сме там, за да изживеем една музика заедно!

- С кой оркестър сте се чувствали в абсолютно единение, в абсолютна хармония?

- Спомням си тези невероятно дълги турнета, които правехме със Софийска филхармония. Тогава съм се чувствал най-добре!

И когато имаш да изсвириш 17 пъти Чайковски концерт и 19 пъти Паганини, 5-и концерт, в разстояние на месец и половина по целия свят, защото почнахме от Англия, отидохме в Америка, оттам в Япония, Корея, Сингапур, не знам още къде беше... Тайван и т.н. Знаете ли, тръгва едно турне, много подготвено, разбира се, гледаш да свириш оптимално, коректно, прецизно, но още не си съвсем освободен да можеш да изживееш произведението цялостно и така, както ти се ще, и това, което се случва след третия - четвъртия концерт, вече започваш да усещаш публиката много по-добре. Почваш да реагираш на залата като акустика много по-добре. Комуникацията между диригент, оркестър, публика, състоянието, защото всеки ден се чувстваш по-различно. Живееш много дисциплинирано. Знаеш, че трябва да се храниш, трябва да спиш, трябва преди концерта пак да легнеш за мъничко, защото има пътувания, които са шест-седем часа, пристигаш в хотела, изяждаш нещо малко, лягаш за малко, вземаш един душ, отиваш в залата.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Говорите за турнето с маестро Емил Табаков?
- Първото беше с Димитър Манолов, след това с Емил Табаков, когато бяха главни диригенти на Софийската филхармония.

- А къде срещнахте най-сърдечната публика?
- Това зависи от мен. Ако свиря добре и ако аз ги убедя - те стават сърдечни. Обичам тази публика, която участва в концерта! Тогава става друга атмосферата.

- Имате ли партньорство на сцената, което можете да наречете романтично?
- Партньорството е нещо, при което става една симбиоза между колеги - ако говорим за пианист, с който свиря, става едно разбирателство, става разговор. Този разговор трябва да бъде винаги с провокация и вътре с драматизъм, с романтика, с любовно състояние вътре, но по отношение на материята, с която боравим, а не това, което е помежду ни. Аз с жена диригент не съм свирил. Любопитно ми е. С удоволствие бих го направил.

- А най-романтичното място, на което сте свирили?
- Ами трябва да мисля, да Ви кажа. Няма фокусирано място, което бих могъл да определя така. Може би не съм преценявал по този начин местата,

но съм свирил на наистина невероятни места. Свирил съм например в Пармския манастир. À сега да видим! (Смее се.)

Но монасите така го бяха затъмнили, че нищо да не можеш да видиш от него.

Още

Маестро Емил Табаков на 70

Маестро Емил Табаков на 70

Като че ли от българските диригенти най-често концертирате с Емил Табаков ?
- От българските диригенти - да! Свързва ни едно приятелство от много, много години, от времето, когато бяхме студенти заедно.

С Емил е много продължително, но по-интензивният контакт преди това беше с Емил Чакъров. Другият контакт, който аз страшно много съм търсил, е бил с Добрин Петков.

Ние имахме, Бог да го прости, разбира се, планове за години напред - кога какво свирим и какво записваме. И съжалявам, че просто това не се случи. И заедно щяхме да имаме почти целия цигулков репертоар - този, който се свири непрекъснато.

  Диригентът Емил Чакъров

- Споменахте Емил Чакъров. Какво си спомняте за него?
- Какво да Ви кажа.

Имаше го този младежки ентусиазъм и глад да направиш нещо и да направиш още и още, и още по-добре.

А заедно сме правили всички негови оркестри, които той дирижира в България - като ученици направихме един камерен оркестър с Музикалното училище. Неговото име (бел.рeд: на Емил Чакъров) беше Емил Янев. Но има още един Емил Янев, който го знаем всички - професор и диригент. И Емил, за да не се бъркат двете имена, взе другото си име, което е Чакъров. И така остана. След това отидохме към телевизията, където имаше един такъв младежки оркестър, после в Читалище "Заимов", след това се направи "Симфониета" - София, по-късно Фестивалният оркестър (бел. ред: Новогодишен музикален фестивал в НДК). Във всичко това съм участвал и аз - за избиране на хора, които да влязат в оркестрите.

По времето на Чакъров Новогодишният музикален фестивал в НДК имаше друг замах. Има няколко неща, които просто трябва хората да ги знаят, колкото и да се чумерят. Значи, тогава имахме една Людмила Живкова, която беше министър на културата. Тогава имаше и продължава да го има Георги Йорданов, който никога не пропуска концерт.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- А маестро Херберт фон Караян? Свирихте ли с него?

Още

Херберт фон Караян - Великият маестро и България

Херберт фон Караян - Великият маестро и България

- С Емил Чакъров и с Димитър Христов ходихме в Берлин и се срещахме с маестро Караян.

Но никога не съм свирил с него. Всъщност беше много интересно, защото аз бях менажиран от Harold Hold- лондонска импресарска къща, която е една от най-големите в Европа и в световен мащаб. Там е листът с Виенска, Берлинска филхармония и т.н., Караян също беше в листа на артисти, които са към тази агенция.

Това не се случи по една много проста причина, която не всички знаят - сега мога да Ви я кажа, че на мен ми беше предложено да остана в Англия. И това беше условието, за свиря с Караян. И аз му казах на шефа на агенцията, с когото на два пъти имах срещи (заедно с моята импресарка и с мен се проведе един и същ разговор), че страната, в която съм се случил да се родя, не искам да бъде табу до края на живота ми.

- Големият български художник Светлин Русев, който ни напусна наскоро казва в едно интервю, че за кратко сте репетирали в неговото ателие на "Врабча" 18. Той споделя за това Ваше творческо съжителство, "че там горе, на втория етаж, Минчовата цигулка разговаряше с Бога...". А Вие какво си спомняте за Маестрото?
- Бог да го прости! Знаете ли, ние бяхме покрусени с моята съпруга, защото цялото нещо се случи малко преди неговия рожден ден. На 23 май откривахме Софийски музикални седмици със Софийската филхармония. Разбира се, като бях тук за репетиции, му звъннах, знаех, че винаги в навечерието на рождения си ден прави изложба и приказвахме много по телефона. И ми каза, че има едни болежки и трябва да отиде на лекар. Мина концертът и на другия ден, на 24-ти, аз си тръгнах обратно и казвам на Валя, че Светлин не е добре и аз съм притеснен, че той не иска да мисли за лекари въобще. На следващия ден отново се чухме по телефона, както винаги си приказваме с много хумор и с много настроение. Не минаха и два дни и на... Това беше един невероятен удар.

Защо съм свирил там? Аз винаги съм искал да свиря в ателие на художник още от малък.

Причината обаче беше друга. Аз нямаше къде да репетирам, защото ние живеехме в много малък апартамент. Роди се едното дете, роди се другото, майка ми дойде да гледа първото дете, така, да му се порадва и както му се порадва, остана да живее при нас. И аз в един момент нямаше къде да свиря. Трима човека са ми помогнали за това - Атанас Кръстев - Начо Културата, в Стария Пловдив, който каза: "Минче, само ми казваш кога. Ако е студено, да пусна отоплението там!" Имаше една къщичка, която ми даваше. Свирех в нея и се затварях там да подготвя следващата програма. Вторият е Добрин Петков, с който живеехме в един блок на горния етаж и казваше: "Слушай какво, тук винаги ще намериш стая, в която можеш по всяко време да свириш!" и ми даде ключ от къщата си, и Светлин, който каза: "Когато искаш, идваш тук и свириш!" - и много се смеехме, защото там имах един нотен пулт, а той казваше: "Хайде, че триножничето хвана паяжина!"... (Смее се.) С други думи, че отдавна не съм идвал да свиря. Но едно приятелство, което... Откъсна се нещо от нас двамата с Валя, с моята съпруга, защото бяхме много близки. Ужасяваща е тази загуба.

Снимка: Софийска филхармония

- Той прави Ваш портрет... У Вас ли е?
- Да, фантастичен портрет. Той беше в къщи много дълго време, но вече се намира в Габрово. Без да питат когото и да било, един ден ми се обажда един познат и ми казва, че бил в Габрово (бел.ред.: родното място на Минчо Минчев) и там свирил в моята зала. И така разбрах, че има зала, която носи моето име. И се оказа, че един етаж от художествената галерия са я кръстили на моето име. Пише с едни ей такива грамадни букви на една витрина и т.н. И тогава попитах Светлин дали има нещо против да я дам, и той, разбира се, веднага се съгласи и ми помогна и я закарахме с негов транспорт в Габрово. И аз съм много щастлив, че портретът беше сложен точно там.

- Можете ли да назовете трима известни габровци, без да се замисляте?
- Ооо, че Кристо е първият, който ще кажа, разбира се. Оттам нататък има един невероятен мотоциклетен състезател Илия Чубриков. Дилма Русев може би. Много са... (Смее се.)

  Снимка: Софийска филхармония

- "Богат като Страдивари" било определението за заможен човек навремето в Кремона. Богат със Страдивари, казват днес... През 81-ва българската държава купува една "Страдивари" от 1716 за Вас и една "Гуарнери" от 1733 за Стойка Миланова.
- Ами навремето това са били най-скъпите цигулки. Той е бил с оня ореол на майстора, когото всички са търсили, за да купят негова цигулка. И те са били скъпи.

- Все още ли свирите на нея?
- Да, само на нея! Но така стана, че покрай сина ми Нико, от мъничък минаваше от една цигулка на друга. След това като дойдоха ценните инструменти, откакто съм в Германия, имах възможност да купя няколко цигулки и вместо да седят (никога не съм правил това, за да продам и да има някакъв профит) ги предоставям на децата от моите майсторски класове. Това, което със Светлин го направихме заедно беше един плакат с първата цигулка, която е направена от дядо ми, който нищо общо няма с лютиерство, но от любов към внука си (аз нося неговото име) той ми подари тази цигулка за моя втори рожден ден.

Снимка: Софийска филхармония

- Вие сте кръстен на дядо си, а всъщност сте роден на 17 септември, когато е Вяра, Надежда, Любов и София?
- Точно така! Знаете ли, това са малко неща, които са останали като традиции в България. Нашите синове и двамата също носят имената на бащите ни.

- Дядо Ви успя ли да Ви види известен?
- Дядо ми ме видя с награда на "Виенявски", когато бях 17-годишен. Баща ми не можа да ме види с победата ми на конкурса "Паганини". 1970-а година почина на 2 април, а конкурсът беше октомври месец. Но той ми каза в болницата, когато ме помоли да му изсвиря нещо: "Аз те виждам цигулар от европейска величина!"

- А майка Ви?
- Тя почина преди три години. Тя е свидетел на всичко, което се случи, и докато можеше, идваше на моите концерти.

Снимка: Софийска филхармония

- Когато Ви подариха "Страдивариус", срещнахте ли се с Людмила Живкова по този повод?
- Сега ще Ви кажа.

По-късно се срещах с Ванга и си говорехме. И тя казва: "Ето, Людмилка дойде! Цялата в бяло". И тръгна така да говори: "Тя те е чакала. Защо не си отишъл да ѝ благодариш?".

Тя беше човекът, който беше в основата двамата с Емил да бъдем освободени от военна служба. Ние преспахме в казармата и на другия ден ни освободиха и ни командироваха към Комитета за култура. Това е, което се случи. И на другия ден Емил замина за Берлин, аз заминах за Лондон. Но там имаше един друг човек, който се казваше Милен Маринов, който всъщност отговаряше пряко за музикантите, също заместник-председател на Комитета за култура, който беше по-активния, когато се купи фантастичната цигулка "Страдивариус", както и за Стойка Миланова.

- Значи Вие нямахте лична среща с Людмила Живкова?
- Не, не посмях да отида и да я безпокоя, защото беше стълпотворение, което беше моя грешка действително. Когато почина, аз бях във Варна за музикалния фестивал "Варненско лято" и дойдох на поклонението ѝ, и съм бил и на гроба ѝ...

Още

“Притаените мигове“ на Георги Йорданов видяха бял свят

“Притаените мигове“ на Георги Йорданов видяха бял свят

- Има още един човек, когото споменахме в разговора, но когото не бих искала да пропуснем, и това е Георги Йорданов, наричан от всички все още - министърът на културата. Какво си спомняте от срещите си с него?

- Това е единственият държавник, който не отива, защото ще го видят, а защото има необходимостта, и който е направил много за българската култура.

Да е жив и здрав! Винаги, като се видим, има и прегръдки, и радост от срещата. Да не говорим, че те бяха много близки също със Светлин Русев. Виждали сме се много много пъти в ателието на Светлин и по изложби, и по концерти и т.н.

- Носител сте на първа награда на някои от най-престижните цигулкови конкурси в света, но на Лондонския "Карл Флеш" печелите три награди - на журито, на публиката и за най-добро изпълнение на музика на Бетовен. Това показва тотална доминация в този момент. Кога усетихте, че наградата е Ваша? Имаше ли силни конкуренти?
- О, Господи, естествено! (Смее се.) Знаете ли, във финалната шестица всъщност влизат хора, които са с други първи награди, с други успехи, какво ли не... Но това е хеттрика, който... аз не знам някой друг да го е правил. Но това не е най-важното. Важното е, че аз за първи път имах възможност да се готвя за конкурса така, както е трябвало. В края на януари месец ми излезе визата за Англия да отида при проф. Ифра Нийман за специализация и аз тогава му казах, че много искам да се готвя за няколко конкурса, като първият беше "Карл Флеш". И това, което трябваше да правя всъщност до лятото, когато беше конкурсът, е да свиря, свирех по цял ден, от 10 до 12 часа. Записвах на един касетофон, хващам си нотите с един молив и ги слушах. Това не е само свирене. И в един момент фрустрацията беше, че толкоз много работиш и не виждаш резултат. И тогава казах на Нийман, че имам възможност за няколко концерта в България, дали има нещо против. И като дойдох тук да свиря, аз вече литнах. Там се видя до голяма степен тази подготовка какво е дала като резултат и до юни вече беше финалната фаза, в която вече влизаш в една невероятна форма, която също е стигнала, за да получа тези награди.

С концертмайстора Мила Георгиева (Снимка: Мила Георгиева, личен архив)

- А някой във Вашето семейство свиреше ли на цигулка?
- Баща ми. Той беше лекар, но с невероятно отношение към музиката. Та говорехме за тези цигулки, които се бяха насъбрали, и направих един фонд "Цигулките на Минчо Минчев" и във Варна в рамките на "Варненско лято", седмица, в която правя лятна академия, дойдоха млади хора и аз можех да им дам цигулки, които да са по-добри от техните. И тук, в този Майсторски клас в момента (бел.ред.: в момента се провежда майсторски клас в Музикалното училище в София) има няколко деца, които свирят на такива цигулки.

- От цигулковия репертоар музиката на кой композитор предпочитате?

- Като млад веднага щях да Ви кажа - Моцарт и Виенявски. Говоря за тинейджърските години. Сега ще Ви отговоря, че този, който свиря в момента, и този, който ще бъде следващият. Няма значение кой.

Много дълги години исках да изсвиря Бритън концерт за цигулка и оркестър. Така се случваше, че както исках, така се отлага, отлага, отлага... И в един момент казах: "Сега ще го науча този концерт!" И го направихме с Радиооркестъра и Георги Димитров - един от добрите диригенти, с които обичам да работя. Това са отделните моменти, периоди. Емил е бил на Филхармонията, на Радиооркестъра, Георги Димитров е бил на Пловдивска филхармония, бил е в Русе, къде ли не... Свирили сме заедно в Сан Марино - там беше главен диригент на оркестъра. Разбира се със "Софийски солисти" и Пламен Джуров - това е фантастичен колектив. Преди това с Васко Казанджиев, пак с Митко Манолов, защото беше техен диригент. Имал съм щастието да свиря, от една страна, със старото поколение диригенти, където бих добавил Константин Илиев, Йордан Дафов, и с всички останали - не е имало диригент, с който да не съм свирил.

 

- За Вас казват, че сте изключителен педагог, ангажиран сте и с Лятната музикална академия на "Варненско лято", професор сте по цигулка в Университета по изкуствата "Фолкванг" в Есен, Германия. Какво ще кажете за българските цигулари от най-новото поколение?

- Днешните млади цигулари са едно много интересно нещо. Аз тръгвам навремето от Саша Попов, Недялка Симеонова, Васил Чернаев, Васко Абаджиев... След което аз, като вече дойдох тук и в Музикалното училище, и в Консерваторията, бях ученик на Емил Камиларов. И като видим кои са професорите по това време - кой от кой по-голям музикант - проф. Петър Христосков, Боян Лечев, Владимир Аврамов.

Ние си обожавахме професорите. Всички от нашия клас. Всички. Камиларов за нас беше божество. (бел.р.: Емил Камиларов е носител на първа награда на конкурса "Паганини" в Генуа /1961 г./ и е единственият българин, свирил на любимата цигулка на великия гений). А имахме възможността, щастието, когато той пътуваше и не беше в България, Дина Шнайдерман да работи с нас.

А когато ставаше въпрос, вече като завършвах Консерваторията, да отида в Москва да уча, което беше решение в Комитета за култура, но тогава Ифра Нийман дойде тук, присъства на абсолвентския ми концерт, който беше с оркестър в зала "България" и аз бях солист с Виенявски първи концерт и той даде тогава официално стипендия, като каза: "Бих искал Минчо да е първият, който да дойде при мен." чрез British Council в Лондон за определен период от време.

Не беше лесно, но явно съм имал вярното отреагиране, защото не беше лесно да кажеш: "Няма да отида в Москва. Искам да отида в Лондон". Казах, аз съм учил осем години при хора, които са руски възпитаници. За шест месеца, което беше срокът на специализацията първоначално, след това се продължи, казвам: "Едва ли ще бъда претопен или пренастроен". (Смее се!)

И до ден днешен съм си българин, с български паспорт и нямам друго гражданство.

Още

Минчо Минчев и Софийска филхармония откриват "Софийски музикални седмици"

Минчо Минчев и Софийска филхармония откриват "Софийски музикални седмици"

Но за какво го казвам? Ние - от най-доброто, което за нас са били Дина и Емил Камиларов, отидох при проф. Нийман, който за мен вече беше оная школа, от която безкрайно много научих. Научих много и от концертите, които посетих, и постепенно след това всички контакти, които съм имал там с невероятни диригенти и колеги - изпълнители, и след това като дойдох тук ми беше много важно да свиря с най-добрите, които са в България, независимо на какъв инструмент се свири и

ще кажа само името на Георги Бадев, с когото сме били страшно много добри приятели и невероятни колеги. Някак си имаше една връзка, която... така съм си мислил - защо всички колеги не са като него.

И оттук нататък погледнете какво се случва с онова, което е реализирано от най-големите симфонични и оперни къщи. Аз затова бях толкова много и признателен на тези, които поканих тази година на "Варненско лято" за този цикъл "Сонати Бетовен" , защото, когато имаш Албена Данаилова, Светлин Русев, Мила Георгиева, когато имаш всички тези музиканти, съжалявам за Лия Петрова, че не успя да дойде, защото Лия е един блестящ талант от младото поколение. Тя е вече в едно обкръжение на невероятни музиканти. На това може само да му се радва човек. Аз съм бил и съм от хората, които продължават да се радват на успехите на всички, които ги имат и които полагат усилия да ги имат. Затова и правя всичко възможно тези таланти, които са тук и където и да било, да им помогна.

В моята фамилия по бащина линия баба ми и дядо ми са учители, баба ми и дядо ми се оженват, защото са се надсвирвали на китари и на мандолини; баща ми е лекар, но той е искал да стане цигулар и винаги, когато се връщаше уморен от работа си, взимаше цигулката малко да посвири. Сестра ми, която е една много добра пианистка - с нея сме свирили страшно много. Така че това някак си върви в самата фамилия.  Това е и поводът да ми се направи първата цигулка и оттам нататък се опитвам да имитирам - дечко, който се опитва да свири на цигулка. (Бел.ред: цигулката, която получава от дядо си, когато е две годишен). И бях казал по някакъв повод за нея, че ми е направена като играчка, но казвам, че с подобна такава продължавам да си играя...

От моите ученици в Германия имам някъде около 12 - 14 концертмайстори, които са  пръснати в Европа. Но това, разбира се, е атестация на това, което се върши там като педагогика. Мен много ме радва това, че тези, които са учили при мен, са много щастливо и успешно упражняващи професията на музиканти в каквото и да било поприще - като педагози, като солисти, като оркестранти и т.н.

Със сина си Николай Минчев на сцената на Народния театър по време на Икар-ите (Снимка: Народен театър)

- Последните години често свирите със сина си Николай като струнно дуо "Минчеви". Ваша ли беше идеята да свирите заедно?
- Случи се съвсем спонтанно и съвсем нормално. Някой ме беше питал защо свиря със сина си. Викам, защо не питате Ойстрах защо свири със сина си. Мога да свиря с други, но аз свиря с други, защо да не свиря и със сина си. Но това е едно изживяване и за двама ни. Знаете ли, то е едно изключение при нас, че той учи при мен. Значи, обикновено това никога не работи. И почти немислимо е да се случи. И аз му казвам: "Нико, ей там седни! Той сяда. И казвам: "Когато си с цигулка независимо къде - на репетиция, в училището, на някакво друго място ли ще бъде, ти си всеки един от моите ученици. Когато сме вкъщи, аз съм баща ти!". И той го разбра и толкоз.

 - Какви предстоящи изяви имате?
- Трябваше да имаме два концерта, които се преместиха в Германия. Много е сложно с него, защото той е безкрайно зает. Доскоро беше единственият концертмайстор в Есенската филхармония, беше най-младият концертмайстор в Германия, когато беше 22 годишен. Дойде един японец, който страшно много го хареса и каза: "Аз ставам главен художествен ръководител на "Вупекал" - един оркестър с много страхотно име, и го покани. Той се яви и целият оркестър гласува за него, и се премести там. Сега при нас в университета има клас. Тази седмица имаше рецитал в Германия. Ще свирим заедно със "Софийски солисти" на Мартенските музикални дни в Русе, след това и на "Софийските музикални седмици", после сме на "Варненско лято", в Германия предстои един рецитал, който е соло - две цигулки и цигулка виола.

- Все още ли сте влюбен в тези две "жени" - съпругата Ви Валя и Вашата цигулка "Страдивариус"?

- Абсолютно. Понеже споменахме Ванга, тя ми беше казала преди време: "Минко, тя ти е дадена от Господ и е пратена от Господ!" Мога само да благодаря! (Говори смирено, с приглушен глас...)

- Свирите ли специално за нея?
- От много отдавна тя идва на репетиции, но никога не влиза в концерт. В концертна зала не влиза.

- Кое е произведението, което бихте й посветили?
- Понеже стана въпрос за Бритън концерта - аз й казах: "Това нещо сега е за теб!" И като го записахме, тя си го слушаше много дълго време.

С маестро Емил Табаков Снимка: Софийска филхармония

- От 2002 г. не сте свирили на Новогодишния музикален фестивал в НДК. На 14 декември "се завръщате" в зала 1 като солист на Софийска филхармония отново под диригентството на Емил Табаков в цикъла "Виртуозите". Какво подготвяте за столичната публика?
- Не знаех, че така е кръстен цикълът. (Усмихва се.)

Много се радвам, че продължава да съществува този фестивал в НДК и че е в ръцете на Емил Табаков сега.

Ще свирим един фантастичен концерт, който е за цигулка и контрабас, от Ботезини. Той е бил вълшебникът на контрабаса. Писал е невероятни произведения за контрабас. Историята на написването на пиесата е свързана с Виенявски. В някакъв разговор помежду им той казва: "Недей да смяташ, че това, което ти можеш да изсвириш на цигулката, аз не мога да го изсвиря на контрабаса!". И по този начин горе-долу се ражда тази пиеса. Много красота. Това е едно вълшебно произведение, което е радост и за слушане, и не е никак лесно за свирене. Аз съм го свирил с някои от най-големите контрабасисти в света, многократно сме го свирили с Енчо Радоканов, когото и сега смятам за най-добрия ни контрабасист, а в зала 1 ще свирим заедно с Рик Стотийн, който е сред най-блестящите контрабасисти в момента. (Тананика...) Това е музика, която те предразполага да се насладиш, не те натоварва с оня драматизъм или с някаква психология или философия, с някакви други неща.

Концертът дава възможност да се удивляваш на това, което става между двата инструмента. Заповядайте!

- Благодаря Ви, Маестро! Желая Ви успех!

Интервю на Мая Филипова

Коментирай 7

1/1

Още ВИДЕО

Изумителният магьосник Старбой Айвън с номинация за Наградата за Полет в изкуството "Стоян Камбарев"

Двукратният носител на мемориалната купа "Мистър Сенко" мечтае за световни сцени

Шедьовърът на Джонатан Глейзър "Зона на интерес" тръгва по кината от днес

"Зона на интерес" е може би най-впечатляващият филм за Холокоста от началото на века

Откриха в Патагония най-ранните датирани пещерни рисунки в Южна Америка

Аржентинските и чилийските археолози са открили 895 рисунки отпреди 8200 години в пещерата Хуенул 1 - скално убежище с площ 630 квадратни метра

След два разпродадени спектакъла: LORD OF THE DANCE обявяват трето шоу в София през май

На 19 май световноизвестните танцьори ще зарадват и феновете си във Варна

Топ-инфлуенсърът и писател Изабел Овчарова-Изи е номинирана за Наградата за полет в изкуството

Изи пише книги, има близо милион последователи в социалните мрежи и мечтае да прави хората щастливи

One Dance стартира с наелектрезиращия Rave Lucid – зрелищен трибют към рейв културата

Спектакълът носи енергията на парижки нощен клуб, а хаус музиката, дискотечното осветление и експресивността на десетимата танцьори се миксират в високочестотната магия на танца електро денс

Виж всички

Календар