Сребърен обол на Месамбрия открит в Хераклея Синтика

Изненадващо откритие зарадва екипа на доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ) при разкопките на Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Археолозите се натъкнаха на сребърен обол на Месамбрия Понтика (днешен Несебър) в сондаж с дълбочина над 5 м в границите на форума, съобщи сайтът Archaeologia Bulgarica. Монетата е много интересна не само защото е изминала дълъг път, а и защото е най-ранната, намирана на този обект.

Снимка: Archaeologia Bulgarica

Тя е достатъчно добре запазена, за да се види изображението на коринтски шлем от лицевата страна - такива оболи са циркулирали активно в периода 450 г. пр. Хр. - 350 г. пр. Хр., тоест преди основаването на Хераклея Синтика от Филип II или от неговия син Александър Македонски през втората половина на IV в. пр. Хр. "Открихме я сред масивни камъни над избила подпочвена вода, отгоре има горял пласт. Засега не сме сигурни как да тълкуваме находката, но една от възможностите е тя да свидетелства за активността на синтите и евентуално за съществуването на тяхно селище на това място преди идването на македоните", коментира доц. Вагалински.

Още

Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откри римската статуя на Хераклея Синтика пред Dir.bg

Синтите са тракийско племе, за което има много оскъдни данни в изворите. Дори прочутият древногръцки историк Тукидид ги споменава мимоходом - като вероятно независимо племе, останало встрани от похода на одриския цар Ситалк срещу македонския цар Пердика II през 429 г. пр. Хр. А какво се случва с тях при настъплението на Филип II по-късно? Най-много информация е събрана в книгата на проф. д-р Петър Делев от СУ "Св. Климент Охридски". В неговата "История на племената в Югозападна Тракия през I хилядолетие пр. Хр." (2014) е коментиран и фактът, че земите на синтите със сигурност са сред присъединените към Македонското царство, но науката не разполага с подробен разказ как е станало това. Все пак е запазен един интересен античен текст - стратегема на Полиен. Там се казва, че когато Филип II нахлул с армията си в осеяната с пропасти и гори страна на "орбелийците" (от Орбелос, най-вероятно сгашна Беласица), пуснал ловджийски кучета, за да излови изпокрилите се в горите и храсталаците "варвари". Възможно е това да означава, че макар да не са били силен и организиран противник, синтите са се били яростно срещу македоните, затова са били преследвани и избивани в планинските им убежища. "Тяхната съдба със сигурност е била различна от тази на южните им съседи - бисалтите: докато последните са били интегрирани в Македонското царство като съюзници и отчетливо се запазват като етническа и политическа общност до края на неговото съществуване, синтите трайно слизат от историческата сцена в средата на IV в. пр. Хр.", пише проф. д-р Делев.

Паметта за непокорното племе все пак се запазва през вековете - като част от наименованието на най-важния град, основан през втората половина на IV в. пр. Хр. по Средна Струма: Хераклея Синтика.Може би покрай разкопките там скоро ще имаме нова информация за тях.