Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Легендата Виктор Захарченко: Мечтая един ден да пеем в храма заедно с българите

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Легендата Виктор Захарченко: Мечтая един ден да пеем в храма заедно с българите

"Ние сме си излели сълзите, и нас ни слушат със сълзи на очи", казва ръководителят на Кубанския казашки хор малко преди турнето им в България

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Виктор Захарченко е легенда на руската музикална сцена. Наскоро навърши 81 години, а от 41 ръководи прочутия Кубански казашки хор, с който изнася концерти по целия свят. Изследовател и събирач на казашкия фолклор, композитор, ментор, вдъхновител на музикантите от ансамбъла.

През юни проф. Захарченко лично ще предвожда Кубанския казашки хор по време на турнето му в България. Хорът ще посети София, Пловдив, Варна, Търново и Бургас.

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор(Снимка: Оля Ал-Ахмед)

- Как открихте света на музиката? Кога осъзнахте, че един ден ще бъдете част от световната музикална сцена?
- Роден съм и съм живял цели 18 години в най-забутаната провинция, забравена от Бога, където нямаше нито ток, нито радио. Роден съм в предвоенното време. Започна войната, нашето село попадна под немската окупация. Разбрал съм какво е глад, студ, война и всички нещастия и трагедии. Именно тогава за пръв път и чух някаква музика. При нас имаше много немци и те имаха хармоника.

Като деца ни беше интересно и излизахме от време на време да видим как се крият войниците в окопите, как всичко наоколо гори. Един ден немците събраха от хората покъщнината и я запалиха.

Брат ми, който беше на 13 години, видял в тази купчина хармониката и я донесе вкъщи. Никога преди не бях виждал такова нещо. Взех хармониката в ръце. От лявата страна подбрах ниските тонове и започнах да свиря. Бях едва на 3 години. Майка ми чу и се изуми - момченце, което никога не е виждало музикален инструмент, да свири готови акорди! Тогава тя казала "Сигурно това дете ще умре. Това е невъзможно!".

Още тогава музиката ме грабна и някакси ме докосна. 18 години съм слушал само народно пеене. Мен ме възпита детството, юношеството. Когато бях на 18 години се преместих в Краснодар и за първи път видях град.

Самоук съм на акордеон, свирил съм по сватби, сам съм композирал музика.

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

- Каква е историята Ви с писмото до Сталин?
- През 1945 г. в пети клас писах писмо на Сталин. При нас на село веднъж месечно идваха с прожекции на филми. Веднъж ни прожектираха италиански филм "Прелюдия на славата", където едно 10-годишно момченце дирижираше цял оркестър. После показаха съветския филм "Здравей, Москва" за друго момче, което свири на акордеон. И изведнъж така ми се прищя и аз да свиря на акордеон и да стана артист.

Тогава собственоръчно написах писмо до Сталин, че на село нямаме нито радио, нито кръжоци в училище. Написах на Сталин, че искам да бъда музикант, да бъда композитор, да бъда артист. Изписах цяла училищна тетрадка и я изпратих по пощата. В отговор след два месеца дойде голяма областна комисия, за да видят кое е това дете, написало писмо до самия Сталин! Бил съм направил 36 граматически грешки - опозорил съм бил селото, Кубанския край.

Започнаха да ми се подиграват с думите "Хей, композиторчето". Бях пети клас и заради тези дрязги престанах да ходя на училище. Новият директор, обаче, дойде да ме убеждава, че трябва да се ходи на училище, че ще купят акордеон и той самият ще ме учи. Това беше моята основна консерватория, а после Господ Бог ми изпрати такива учители, изключителни преподаватели, за които аз не съм достоен.

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор(Снимка: Оля Ал-Ахмед)

- Вие сте дълбоко вярващ човек. Какво Ви носи вярата?
- Господ Бог бе толкова милостив към мен, че от рожденият ми ден до ден днешен ми дава необходимото. Съдбата ми е предначертана много успешно. На 14 октомври празнуваме Покров на Света Богородица и точно в този ден аз започнах да работя в Кубански казашки хор. И самият Кубански военен певчески хор, който сега е преименован в Кубански Казашки хор, и той е създаден на 14 октомври по нов стил - на Покров Богородичен. Както виждате, всичко е предначертано.

Затова всичко ще ни се получи! Защото Кубанския казашки хор е необходим на хората. Зрителите на нашите концерти се радват, получават естетическо задоволство. Но припомням, че ние сме си излели сълзите, и нас ни слушат със сълзи на очи, тъй като ние имаме много духовни песни, имаме песни със съдържание, имаме и лирически песни.

И до ден днешен пеем в храма. От 1996 година ние започнахме да пеем в храма. Със специален указ на губернатора се явяваме правоприемници на Кубанския военен певчески църковен хор. Затова освен казашки песни, много народни песни, пеем и духовна музика. Участваме в божествените литургии в храма "Христос Спасител" в столицата. В Донския Манастир в Москва сме пели много пъти, пели сме в катедралния събор в Рига, в катедралния събор в Белград, в Ташкент и в много други.

Мисля, че един ден ще пеем и в храма заедно с българите! Това е моя мечта!

Кубанският казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Кубанският казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

- Има ли разлика дали пеете в църковен храм или пред политически лидери?
- Сценичните трибуни са най-различни. Храмът е молитвен дом. На Божи гроб дори изпяхме "Богородице, Дево". Беше страшна жега - 44 градуса. Поклонихме се на камъка, където е лежал разпънатият Христос, докоснахме го с челата си. Там по това време имаше монаси, които знаеха кои сме и какво е Кубанският казашки хор. Беше много вълнуващо!

Нявсякъде сме били! Преди 15 - 20 години в Германия пяхме пред Владимир Путин и Шрьодер. Помолиха ни да изпълним "Сбогуването на славянката". Тогава изпълнихме и една известна немска песен на немски език. Шрьодер остана изумен, че ние сме изпяли немска песен и то на неговия роден хановерски диалект. Ние изобщо не знаехме за това. Така че, пеем песни на съответния език. И в този репертоар ще включим и България.

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор(Снимка: Оля Ал-Ахмед)

- Ние и вие, руснаците, научихме ли си урока по история?
- Еднозначно ще ви отговоря - не. Но за голяма радост, не всичко е забравено. Има хора, които няма да забравят историята при никакви обстоятелтва. Тя се дължи на тях.

Достоевски има такава мисъл: "Ако на Земята остане един човек, който е православен, значи вярата е жива!". Дори един човек да остане на тази земя, той ще помни. Паметта е всичко. Ние сме живи дотогава, докато ни помнят.

Кубанският казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Кубански Казашки Хор - Иисусова молитва и Серафим

Интервю на Оля Ал-Ахмед

Коментирай 3

1/1

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Кубанският казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Кубанският казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Кубанският казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор (Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор(Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор(Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор(Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Виктор Захарченко - ръководител на Кубанския казашки хор(Снимка: Оля Ал-Ахмед)

Календар

Препоръчваме ви

Мирела Иванова: Културата е в очакване на Годо, но не със скръстени ръце

Паметта е същностна отправна точка за всичко, което вършим днес и сега. Не означава непрекъснато да се връщаме в миналото, не - но и да не забравяме, казва поетесата и драматург на Народния театър

Писателят Радослав Парушев: Елитите навсякъде ще си припишат заслугата

"КОВИД-кризата беше преди всичко криза на консумеристското общество", смята писателят и адвокат

Чавдар Гюзелев: Хората започват да изглеждат като мравчици...

"Вирусите на изкушенията ще бъдат винаги силни и нелечими, а и дълбоко се съмнявам, дали хората искат да намерят антидот срещу тях. По-скоро са развили необратима и доброволно приета зависимост", смята художникът и сценограф

Проф. Георги Арнаудов: Уморихме се от шамански пророчества

Всички говорят за възвръщането към нормалността. Но днес често под нормалност се разбира запазването на статуквото на корпоративната плутокрация, казва композиторът Георги Арнаудов, заместник ректор на НБУ

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Понякога промените идват неочаквано и без да могат да бъдат предвидени по какъвто и да е начин, казва той

Проф. Миглена Николчина: Феминизмът не е постигнал целите си

"По някаква причина жените и сексуалността са привилегирован терен за разиграване на битките за повече свобода или, обратно, за нейното смазване. Днес, уви, това се вижда твърде ясно", смята литературната теоретичка, поетеса, феминистка и психоаналитичка