МУЗИКА И СЛОВО
Контрабасистът Петър Найденов: Фестивал и академия Алегра са моята мисия
Той е създател и артистичен директор на фестивала, а в настоящия момент соло контрабасист на Симфоничния оркестър на Люцерн и преподавател в университета по изкуствата в Цюрих
Редактор : / 1151 Прочита 0 Коментара
Петър Найденов е соло контрабасист на Симфоничния оркестър на Люцерн и преподавател в университета по изкуствата в Цюрих (ZHdK) (Снимка: Личен архив)
Роден в семейството на музиканти, Петър Найденов превръща музиката в своя съдба. След завършване на музикалната академия в София в класа на проф. Тодор Тошев, продължава образованието си в Германия при проф. Волфганг Гютлер, член на Берлинска филхармония. Още като студент, започва оркестровата си кариера като соло контрабасист на Камерния оркестър на Българското национално радио. Животът му на оркестров и камерен музикант го води по най-важните концертни зали в света. В настоящия момент, Петър Найденов е соло контрабасист на Симфоничния оркестър на Люцерн и преподавател в университета по изкуствата в Цюрих (ZHdK).
- Каква беше амбицията ви, когато за първи път започнахте да оформяте творческата рамка на фестивал и академия Алегра и откъде стартирахте с този амбициозен музикален проект?
- Ако съвсем се потопя в спомените си, началото на Алегра ще да е някъде около 1990 г. Ще обясня защо. Тогава един току-що излязъл от казармата млад студент-контрабасист получи шанса да участва като оркестрант в академия Киджана- фестивал, провеждан в един от най-красивите италиански градове- Сиена.
Купи билетВъзможността да преживея наживо едни от най-големите имена в музиката, които познавах само от записи, остави незаличим спомен в мен и по-късно, когато започнах да се занимавам с културен мениджмънт знаех, че има само едно нещо, което истински може да ме обсеби - да създам и развия подобен формат в България. Амбицията ми наистина беше голяма и с годините май става все по-голяма, но както се казва- всяко нещо с времето си.
През 2013 г. бях в Русе- родния ми град, където бях организирал диригентски курс за мой колега.
Бях се уговорил да се срещна с директорката на музикалното училище г-жа Мария Дуканова и ѝ разказах за идеята си, как си представям Академия Алегра. Май съм бил доста убедителен, защото тя реагира мигновено, престави ме на тогавашния заместник кмет г-н Карапчански и след няколко часа вече бяхме така да се каже на старта- следващото лято (2014) - първо издание на Международна лятна Академия Алегра.
Започнах с малки стъпки, защото знаех, че се движа по непознат терен, а всичко трябваше да е (по възможност) перфектно. Първото издание имаше три майсторски класа и три концерта, второто-четири класа и 6 концерта и така лека- полека дойде 2018, когато в рамките на 12 дена организирахме 8 Майсторски класа и 16 концерта в Русе, Разград и Силистра.
Това беше и годината, в която събрахме смелост да използваме думата "фестивал" и от Международна лятна академия Алегра станахме Фестивал и академия Алегра. В Русе това не е лесно решение, защото това е града на фестивала Мартенски музикални дни. Респектът към тази легенда в българския музикален живот е голям и ни бяха нужни 5 години, за да съберем смелост да играем така да се каже в същата лига.
- Напоследък, в опит за привличане на по-голяма и разнообразна публика, се разчита на големите звезди, на световните величия на музикалната сцена. Като музикант, който прекарва по-голяма част от времето си, в среща с публиката в различни краища на света, с какво се промени публиката и изискванията й за контакт с музиката?
- Според мен винаги се е разчитало на звезди и лично аз не чувствам промяна в публиката.
Тя идва в залата заради това, което и предлагаме и очаква най-доброто от нас. По-скоро, ако въпросът Ви се отнася за България, промяната виждам в това, че мениджърите на културните институти излязoха сериозно от националната рамка. Погледнете например какво става на сцената на Софийска филхармония.
Аз не си спомням в предишни години да е имало такава концентрация на топ имена от световната сцена. Това наистина прави сериозно впечатление. Представете си- две седмици, след като съм акомпанирал Martha Argerich на сцената на KKL Люцерн, (една от 10 най-добри зали в света), тя свири в София. Същото е с Vilde Frang, Gautier Capuçon и много други. Този факт определено ми дава самочувствие в разговорите с колегите ми.
- Вие оформяте съдържанието на програмата на всяко издание на фестивала, селектирате музикантите, които се включват в Академията. Какъв е водещият принцип на селекция?
- Винаги нивото на това, което предлагаме е било водещо при взимането на решения.
Да ви призная, много от нещата стават неочаквано, непланувано. Ухажвам с месеци определен музикант, за да го спечеля за фестивала, или работя върху проект, който намирам за смислен, но той някак си не се получава, сякаш насила се опитвам да нагодя нещо.
И изведнъж се появява друг музикант, друг проект, който е още по-атрактивен. Другото, което е важно за мен е, че не желая да копирам проекти, които са изградили традиция в България или са на път да го направят и не се притеснявам от конкуренцията. Тя е двигател и мотивация за креативност.
- Произхождате от семейство на музиканти. ДНК ли е музиката?
- Не вярвам, защото аз нямам и половината от таланта на баща ми. Той пък е син на юрист. Вярно, дядо ми е свирил на цигулка, че и офицерски оркестър създал дори, но аз наистина не вярвам в предаването на таланта.
В историята има толкова примери за композитори и инструменталисти, които не произлизат от музикални семейства, а се превръщат в опорни колони на музикалната съкровищница. Или обратното, колоси в музиката имат деца, които се опитват да ходят по стъпките на родителите, ама не се получава. Но пък семейството на музиканти предлага на децата си среда за развитие, а това хич не е маловажно.
- Кои са основните акценти в програмата на тазгодишното издание на фестивала, на които залагате тази година във важното осмо издание на фестивала, което е сериозна еволюционна крачка и с преместването ви от Русе в София?
- За мен акценти няма, защото всеки един от концертите е част от мен. Нещо, за което цяла година съм работил всеотдайно и поради това придобива огромно значение.
Като започнем от първия концерт, на който ще чуем един мултиталант в лицето на цигуларят, виолистът, бароковият музикант, свирещият на екзотичния инструмент виолончело да спала, че и изявяващият се като диригент Сергей Малов или пък рецитала на Виктория Василенко и родения в Лайпциг Боби Костадинов на 18 юли, който миналата година изправи русенската публика на крака.
Лично за мен концерта на 19 юли е връхната точка на концертния ми сезон 2022/23, защото ще имам възможност да свиря с колеги от да го кажем "хай сосайети".
Много ме вълнува и концерта на 20 юли, където финеса на пианиста Людмил Ангелов ще си партнира с еуфорията на оркестъра The Next Generation. Концертът на 21 юли не случайно нарекохме съзвездия, защото той наистина събира на сцената много сериозни имена, като със сигурност трябва да спомена проф. Борис Гарлицкий, лауреат на конкурса Паганини и един от най-търсените цигулкови педагози. А на 22 юли пък ви обещавам, че ще си тръгнете препили от емоции, след като чуете енергията на унгареца Ласло Фенйо.
- Как намествате нелеката организация по структурата и съдържанието на фестивала в активната си музикална кариера?
- Трудно е, няма какво да се лъжем, но пък удовлетворението е голямо.
Купи билет- Мисия ли е фестивалът и какви са целите, които си поставяте с всяко издание?
- Абсолютно! Това е нещото, с което лягам и ставам. И, с което досаждам на всички около мен, без ни най-малко да се срамувам от това. Удовлетворението е голямо. А иначе, целите - когато се обърна и видя от къде започнахме през 2014, явно са все по и най.
До 17 юни, имате уникалната възможност да се сдобиете с фестивален билет на атрактивна цена.
Цялата програма на фестивала, може да откриете тук.
Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" и с финансовата подкрепа на Столична община - Столична програма "Култура", Фондация "Америка за България" и Институт Лист - Унгарски културен институт София.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}