ПЕТОЛИНИЕ НА ПАМЕТТА
Към импровизациите върху музиката на Панчо Владигеров подхождаме много деликатно, казват неговите наследници
"Дядо е гигант в хармонията на всяка композиция, включва целия фолклор на Балканите, макар че, когато човек изсвири която и да е от тях, винаги може да чуе българското", казват внуците на композитора Александър и Константин
Редактор : / 529 Прочита 0 Коментара
Панчо Владигеров (Снимка: Софийска филхармония)
С импровизациите върху музиката на Панчо Владигеров подхождаме много деликатно, разказаха за БТА неговите внуци Александър и Константин. Тази вечер те излизат на варненска сцена заедно с Екатерина Владигерова.
Преди музикалните изпълнения на триото наследници, чийто гост ще бъде Васил Хаджигрудев, публиката ще има възможност да види документалния филм на Марио Кръстев "Петолиние на паметта". Оператор на лентата е Веселин Христов.
Кино-музикалната вечер е част от програмата "Интермецо" на Международния театрален фестивал "Варненско лято", реализирана в партньорство с едноименния Международен музикален фестивал, чийто старт ще бъде поставен официално на 25 юни.
Филмът бе готов през 2020 г., но заради пандемията не беше разпространен широко, разказа Константин Владигеров. По думите му лентата е прекрасен документ-калейдоскоп за тяхната фамилия, като акцентът пада върху дядо им Панчо Владигеров и върху сина му Александър.
На въпрос дали импровизират лесно върху творчеството на дядо си, и двамата отговарят единодушно, че това е много-много трудно.
"Дядо е гигант в хармонията на всяка композиция, включва целия фолклор на Балканите, макар че, когато човек изсвири която и да е от тях, винаги може да чуе българското. Много е трудно да покътнеш нещо от него, защото винаги е на косъм да се срути цялата композиция", сподели Константин Владигеров.
Той допълни, че това е причината да работят по-скоро с камерната музика на дядо си и даде пример с "Господско хоро" от Опус 25, откъдето си е позволил през 2017 г. да оркестрира три от общо осемте страници като вариант за джаз ритмус група.
Ние се опитваме да композираме наш стил, допълни Александър Владигеров. По думите му днес варненската публика ще има възможност да чуе техни аранжименти и преработки върху южноамерикански джаз пиеси с латино и карибски ритми. Те са близки да балканските ритми, кореспондират си, допълни музикантът.
На въпрос дали фамилното име не им тежи понякога твърде много и не ги ли натоварва с огромни очаквания от страна на публиката, двамата казват, че действително има такива моменти.
"Дядо е вдигнал летвата толкова високо, с такова съвършенство е работил, за него Господ е била музиката, след това са били семейството, живота и другите неща", посочва Константин Владигеров. Според него те, наследниците, днес се стремят да изпълняват добре своята музика, да интерпретират и вярват, че публиката усеща колко са отдадени. Александър допълва, че за тях това е път.
"Талантът ни е даден от Бога, ние трябва да го развием. Захванахме се с джаз музика, първо като хоби, после като професионален път, това, което си го имаме от дядо, си го носим, надяваме се да го развием и да го предадем нататък. Пътят не е лесен, но пък за кой ли човек е лесно", каза още Александър Владигеров.
За неравноделните български ритми двамата казват, че те отдавна не са екзотика за публиката.
"От 25 години живеем във Виена - столица на музиката, и ако преди това нашата музика изглеждаше екзотично, сега не е така. На публиката й е интересно, вече свикна с нашите ритми", сподели Константин Владигеров.
А Александър допълни, че ако преди години изрично са обяснявали, че ще свирят ръченица, в 7/8, и това е танц, сега вече няма нужда от такова нещо, защото това звучене се възприема много добре от хората и наследниците на големия Панчо Владигеров имат много успехи с тяхната музика.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}