СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Големите игри не се играят на светло
"Трагедия и надежда" вече и на български език. Представяме един от най-големите научни шедьоври с помощта на проф. Иво Христов
Автор : / 17468 Прочита 40 Коментара
Колаж: Dir.bg
Има книги, които пристигат в живота ни като отдавна чакани пратеници от миналото, носещи не просто знание, а прозрение. "Трагедия и надежда: История на света в наше време" на американския историк Карол Куигли, издадена на български език от "Изток-Запад", притежава това качество. Тя променя оптиката, през която гледаме на света. Една тайна карта към лабиринтите на 20-и век, а и към днешния ни, все по-сложен свят.
Мащабът в мисленото на автора контрастира с това, че този монументален труд достига до нас с почти 60 г. закъснение. Както отбелязва и нашият събеседник в представянето на книгата - нейният рецензент проф. Иво Христов, "излизането чак сега на Куигли, запознаването на българската публика с този автор и с неговата не единствена, но може би фундаментална книга, показва каква духовна, интелектуална провинция е България".
Четенето на "Трагедия и надежда" не е просто интелектуално упражнение; то е пътешествие в скритите механизми, които задвижват цивилизациите, и в сложната мрежа от интереси, които оформят съдбата на нациите. Куигли не предлага лесни отговори, а въоръжава с инструменти за критичен анализ, които да осветят дълбоките течения под повърхността на ежедневните новини.
"Книгата е издадена през 1966 година в Щатите, влиза в България през 2025-а. С близо 60-годишна разлика във времето, българският читател се запознава с един от може би най-влиятелните мислители на 20-и век. Карол Куигли не е случайна фигура. Той е историк и творец от нивото и от ранга на хора като Шумпетер, като Шпенглер, като Арнълд Тойнби. Аз лично смятам, че неговата книга "Трагедия и надежда" е една от петте най-важни книги на 20-и век. Това е едно гигантско платно, което прави изключително задълбочен анализ на всичките видове цивилизации. Основният въпрос, който вълнува Куигли, е защо западната цивилизация, условно наречена, е единствената, която успява да се трансформира, непрекъснато да се развива и в крайна сметка да доминира почти до ден днешен. Книгата е писана през 60-те години, когато вече са се наблюдавали първите пропуквания в доминацията на западния модел. Върви мащабният процес на деколонизация. Големите колониални империи - Франция, Англия, в по-малка степен Португалия, Холандия, отиват в нюанса. И разбира се, най-големият кошмар на американците по това време - грандиозните успехи на Съветския съюз в космическите изследвания. Поради тази причина Куигли се превръща в пророк. Той прави един анализ, едно широко платно на западната цивилизация, в което показва в сравненията с Япония, Китай, ислямския свят, Индия, славянския свят и в частност Русия, кои са нейните безспорни предимства, като още тогава набелязва и кои са нейните смъртоносни слабости", разказва проф. Иво Христов.
И наистина Куигли не просто изрежда събития, а ги вплита в сложната тъкан на цивилизационните процеси, търсейки онези характеристики, които позволяват на една цивилизация да процъфтява, но и носят зародиша на нейния упадък. Проф. Христов не крие, че харесва такъв суров подход към историята и социалните изследвания. Нарича го "големия замах на големите исторически платна", защото който и да е детайл не може да бъде обяснен в дълбочина, без да е ясна голямата картина. Той сравнява подхода с този на Арнълд Тойнби в неговата фундаментална 12-томна история на цивилизациите.
"Трагедия и надежда: История на света в наше време" на американския историк Карол Куигли
Снимка: Издателство "Изток-Запад"
В "Трагедия и надежда" Карол Куигли не се занимава само с икономическите проблеми, а надскача "много дървеното" според проф. Христов делене на социалната реалност - икономическа, политическа, култура, което отново според него не отговаря на реалността. Куигли представя една дифузна социална реалност, която съдържа взаимодействащи помежду си елементи. Въпросите са кой е водещият, в каква комбинация, по какъв начин.
Това, което прави автора още по-забележителен, дори обезпокоителен за някои, е фактът, че той не е просто кабинетен учен, не е просто брилянтен академик. Той е човек, който е имал поглед "отвътре" към машината на властта. Това не е просто спекулация. Самият той го загатва, а изследванията на други автори потвърждават неговите връзки и достъп до информация, която обикновено остава скрита за широката публика. Тази двойна перспектива - на ерудирания историк и на информирания наблюдател на съвременните процеси - му позволява да прави разрези на историческата тъкан с хирургическа точност.
"Телефонно детство" – оплетени в мрежите на Мрежата
"Безспорно Карол Куигли е академичен учен от изключително висока проба. Най-доброто, което англосаксонският свят може да даде към онова време. Но Куигли е активен, деен участник във вътрешните кръгове за взимане на значителните решения за управление на света. Той има една друга книга, отново издадена от "Изток-Запад" - "Англо-американският управляващ елит". В нея прави изключително задълбочен анализ на това, което е известно като първи и втори империалистически кръг, кръгът Роудс и кръгът Милнър, като продължение (бел. авт. - Сесил Роудс и неговият главен попечител лорд Алфред Милнър смятат, че британският експазионизъм ще постави основата на новата световна система). Англосаксонският кръг за управление на света, т.нар. империалисти. Карл Куигли е допуснат до светая светих на този кръг. Той работи с непосредствените участници и източници, както документални, така и често физически, тъй като тогава голяма част от тази мрежа не оставя писмени свидетелства за решенията си. Куигли съчетава две изключително важни качества. Първото - дълбоко познание на вътрешна информация. Въпросът трябва да бъде осмислен в цивилизационен, исторически контекст. И от друга страна, Куигли, придържайки се към тази вътрешно-външна гледна точка, прави изключително немилостив, реалистичен и дори свиреп анализ на интимната светая светих на капитализма. Начинът, по който се взимат решенията и най-вече кои субекти, в чий интерес ги взимат", обяснява проф. Иво Христов.
Писателят, който не се страхуваше да рискува дипломатическата си кариера
Именно тази безпощадност на анализа, назоваване на нещата с истинските им имена, прави творчеството на Куигли толкова ценно. Той посочва онези елити, които, преследвайки своите тясно егоистични интереси, са тласнали света към катастрофи. Разкриването и детайлно описване на ролята на финансово-банковите кръгове, на техните мрежи за влияние, е може би един от най-просветляващи аспекти на "Трагедия и надежда". Това не е теория на конспирацията, а щателно документиран анализ на реално съществуващи структури на власт.
"Куигли подлага на унищожителен анализ онази част от капитала, която той нарича презрително финансово-банкерски елит. Финансово-банкерският елит или финансовият капитал - сега това е общо място, но през 1966 година това е било просто невъзможно даже да се помисли - който всъщност изземва стратегическата инициатива на капитализма. В името на печалбата, в името на краткосрочни, средносрочни, чисто егоистични интереси на една финансова олигархия, той изважда креативното ядро на капитализма. В момента виждаме резултатите", казва проф. Христов.
Тази критика към финансовия капитал, към неговата всепоглъщаща логика, е вплетена в по-широката рамка на цикличното развитие, което Куигли описва. Той показва как капитализмът преминава през различни фази - от търговски, през индустриален, до финансов и накрая монополистичен - като всяка фаза носи своите специфични противоречия и в крайна сметка кризи, които пренареждат световния ред. Тези цикли не са просто абстрактни икономически модели. Те се проявяват в реални исторически събития - войни, революции, икономически депресии. Това е и цикличността на универсалната империя. Тя се раздува, стига върха си и следва имплозия, за да може да се свие отново.
Тези имплозии, тези кризи и войни, често се представят като резултат от грешки, от случайни стечения на обстоятелствата. Проф. Христов оспорва този наратив, търсейки по-дълбоките закономерности, които предопределят сблъсъците:
"Белградски преживелици": Дневниците на един посланик
"Грешки няма, има закономерности. Има един такъв наратив, той е много характерен за англосаксонската литература, който казва, че едва ли не Първата световна война е можело да не възникне, че е въпрос на това, което се нарича "мислидинг" и "мискалкулейшън", т.е. подвеждащо и неправилно калкулирана намерение на страните в тая ситуация. Куигли смята, че Първата световна война е можело да бъде избегната. Това е един от малкото случаи, в които съм дълбоко несъгласен с него. Напротив, цялото движение на 19-и век и на създаването и възникването на големите империалистически хищници води към това. За съжаление и до ден днешен войната е основната форма, основното средство, чрез което се решава въпросът за хегемонията на света. От този момент, от който, както каза Карл Маркс в един прекрасен негов термин, историята на света се превърна в световна история, а това се дължи на капитализма с европейски произход, от този момент нататък въпросът за доминацията върху света е въпрос за доминация на субекта на доминацията."
Тази борба за доминация в края на 19-и и началото на 20-и век е имала своите ясни протагонисти и антагонисти, чийто сблъсък е бил почти предопределен. Детайлите, които Куигли предоставя за възхода на германската индустриална и научна мощ, и страхът, който това предизвиква в Британската империя, са показателни за дълбоките течения, тласнали света към война. "Трагедия и надежда" не просто изброява факти, а ги свързва в логическа верига, разкривайки причинно-следствените връзки, които често остават скрити. Един свят, в който икономическата мощ, технологичното превъзходство и геополитическите амбиции се преплитат в сложен възел, рано или късно е щял да бъде разсечен с меча на войната.
"Краят на 19-и век е свидетел на две неща. Първо, на възхода, на разцвета на Британската империя, империята, в която слънцето никога не залязва. И от друга страна, на възхода на нейното алтер его - Германия, Германската империя. Има един английски историк, който казва нещо много образно. "Отвъд пропагандата, историята на причините на Първата световна война е историята за това как англичаните напълниха цялата чаша и оставиха само една капка до ръба, за да прелее тя. И оставиха на германците да бъдат обвинени". Старо като света. Просто Англия се уплаши, че Германия ще я елиминира. Германия по това време е нововъзникнала централизирана империя, без колониални възможности, без контрол над световните морета, като Британия, в много по-малка степен французите. Тя поставя въпроса за участие в плячката. Като се има предвид, че по това време германската промишленост вече е на много по-модерни, солидни основи спрямо британската. Като отчетем, че над 90% от големите академични постижения са продукт на германската наука и германските университети. Апропо, ние паразитираме досега върху германските научни постижения. Като добавим, че това е една висококултурна нация със собствен културен код, която се бори за това, което по-късно ще бъде наречено "Лебенсраум", жизнено пространство, става ясно, че въпросът за войната не е бил дали, а кога и в каква конфигурация", категоричен е проф. Христов.
Въпреки тези дълбоки закономерности, той признава, че и случайността, или по-скоро нелогични стратегически грешки, са изиграли роля в оформянето на трагичната конфигурация на Първата световна война и последвалите събития. Решението на Русия да воюва на страната на Антантата е един такъв пример за фатална грешка с дълготрайни последици, както за самата Русия, така и за целия свят. Куигли майсторски описва дипломатическите маневри и погрешните калкулации, които са довели до трагичната развръзка, показвайки как интересите на малък кръг от хора могат да тласнат цели нации към катастрофа. Последствията от тези решения оформят целия 20-и век, водят до нови трагедии и преразпределения на силите.
Власт и прогрес. Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета
"Тук вече има въпроси за случайността на историята и давам веднага примери. Първата е защо Русия трябваше да воюва с Германия на страната на Антантата? Няма нито една сериозна причина. Това действително вече е грешка. Поради простата причина, че първо германската управляваща фамилия и руската управляваща фамилия са роднини. Както между другото и английската. Това е Сакс-Кобург и Гота. Три издънки на една германска династия. Няма нито една причина Германия и Русия да воюват сериозно, но Британия имаше интерес Франция и Русия да воюват срещу Германия, за да елиминира противник, който не може да елиминира сама. И това се разпростря като драма, както казва Куигли, трагедия. Върху целия свят. Първата световна война е краят на дългия 19-и век, ако използваме тази метафора на Фернан Бродел, друг любим мой историк. Тя заложи причините за трагедии, при които все още наблюдаваме техния шлейф на развитие. Първата световна война с изключителен егоизъм, малоумие, животинска алчност и отмъстнителност на т.нар. победители, заложи акта за Втората световна война. Германия поиска своето, реванша. Резултатът от всичко това във Втората световна война беше, че Европа престана да бъде субект на историята. Сега, като говорим за Европа, за Европейския съюз, за мястото на Европа, трябва да знаем, че Европа приключи в окопите на Вердюн. В 1916-а, в 1917 г. при Сома и т.н. Европа, субектът на историята, който движеше света в последните 500 години, се самопогреба. 9 май 1945 година е събитие, което затвори една дълга епоха и отвори нова - Студената война. Затвори епохата на европейския доминитет върху света, тъй като Европа беше победена и окупирана, превърната в протекторат на две европейски по произход, но глобални по обсег супер образования - Съветския съюз и Съединените щати. Европа беше просто такъв военен, политически, икономически, идеологически протекторат. Нищо повече", констатира проф. Иво Христов.
"Защо нациите се провалят" отговаря на вековен въпрос: Защо някои са богати, а други бедни?
Така, след самопогребението на Европа, сцената е готова за Студената война. Куигли е имал смелостта да се усъмни в неизбежността на този конфликт, разглеждайки алтернативните пътища, които историята е можела да поеме. Неговата способност да види отвъд официалната пропаганда на епохата и да анализира реалните властови интереси е това, което прави неговите разсъждения за Студената война толкова ценни и днес. Той не се страхува да оспори доминиращите наративи и да предложи алтернативни интерпретации, които, макар и неудобни, хвърлят нова светлина върху ключови моменти от миналото.
"Жените и властта": Веднъж завинаги да премахнем фразата "тя си го търсеше"
В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, в САЩ се разпростира политическото течение Маккартизъм, приело името на инициатора си - републиканския сенатор Джоузеф Маккарти. Масови обвинения в подривна дейност и заговор, често без реални или достатъчни доказателства, прерастват кампания срещу обвинени за съветски шпиони. С други думи - всеки със здравомислещо мнение е бил застрашен от публично заклеймяване. Под подобни атаки попада и самият Куигли, но това не му пречи да поставя под въпрос дали Студената война изобщо е трябвало да избухва и да се спуска Желязна завеса.
В свое интервю, което все още може да се намери в YouTube, Куигли споделя, че първата му книга е била отхвърлена от 15 издатели, но въпреки това не спира упоритата си работа по "Трагедия и надежда" в продължение на две десетилетия (1945-1965 г.).
"Тогавашната американска политика е раздвоена. Един е курсът на Рузвелт, а друг на Труман. Рузвелт е за кондоминиум, взаимно управление на света между Съединените щати и Съветския съюз, в качеството на младши партньор. В тази конфигурация за Англия няма никакво място. А по това време тя все още държи половин Африка, целия полуостров Индостан и значителни части от други части на света. От своя страна Труман цели разделяне на света в два лагера, които, за да не се стигне до директен сблъсък, до ядрена война, да си дадат битка по периферията на търкането на геополитическите блокове. Ангола, Мозамбик, Виетнам, Афганистан по-късно и така нататък. Това е алтернативата на историята", обобщава проф. Христов.
Дори най-проницателните умове обаче са подвластни на ограниченията на своето време, когато става дума за прогнозиране на бъдещето. Идеята за конвергенция на системите, към която са клонели някои интелектуалци от епохата на Куигли, се оказва илюзорна. Но това не омаловажава стойността на неговия анализ, а напротив, показва колко трудно е да се предвиди ходът на историята дори когато разполагаш с обширни познания и достъп до вътрешна информация. Той не претендира за непогрешимост, а по-скоро изследва сложността на историческия процес.
"През 1966 година, когато Куигли издава своята книга той е част от тази част на американския научен и културен и политически, властнически естаблишмънт, който счита, че в крайна сметка ще се стигне към конвергенция между двете системи. Дори мъдри хора се подлъгват. Само 30 години след това видяхме краха на Студената война и краха на Източния блок. Така че, човек трябва да внимава с прогнозите", завършва с усмивка анализа си проф. Иво Христов.
"Тревожното поколение" – преходът от "детството на играта" към "детство в екрана"
"Трагедия и надежда" не е книга с готови отговори или кристална топка за бъдещето. Нейната сила е в дълбочината на анализа, в разкриването на скритите механизми и в провокирането на критична мисъл. Куигли гледа отвъд официалните версии, търси взаимовръзките, мотивацията на скритите субекти на властта. Историята е сложен, многопластов процес, в който закономерностите и действията на конкретни субекти се преплитат по начини, които често остават невидими за повърхностния поглед. А разбирането на тези процеси, макар и закъсняло за българския читател, е по-важно от всякога в днешния свят на бързи трансформации, технологични революции с неясни последици, възход на нови геополитически центрове и все по-видимото напрежение между национални интереси и наднационални структури.
Книгата на Куигли е интелектуален инструмент, който ни помага да навигираме тази сложност и да не бъдем просто пасивни наблюдатели, а информирани участници в драмата на нашето време. Своеобразен щит срещу манипулацията и компас в търсенето на истината. "Трагедия и надежда" е призив за интелектуална бдителност и напомняне, че познанието, особено това за скритите механизми на властта, е истинската сила, която може да ни помогне да осмислим трагедиите на миналото и да потърсим основания за надежда в бъдещето.
Салман Рушди: Преодолях нападението с нож
История на тъгата: Зебалд и следите от цивилизацията
Притчата за душата в търсене на смисъла – срещата на видимия и невидимия свят
"Седем вечери" от Хорхе Луис Борхес за първи път на български език
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}