"Истински феномен!", пише испанският "Ел Мундо" за романа "Някой друг" на Гийом Мюсо, който вече е и на българския пазар под знака на издателство "Изток-Запад".

Пленяващ и дързък, този непредвидим психологически съспенс се налага като един от най-успешните романи на Гийом Мюсо. Изключителна история, която разкрива своите тайни чак в последните редове...

Още

Един афганистанец, който покори книжния пазар на Америка

В открито море, недалеч от Кан, една яхта блуждае между Леринските острови. На борда ѝ лежи Ориана ди Пиетро, италианска издателка и наследница на известен милански род. Претърпяла е зверско нападение и след десет дни в кома умира. Кой е убил Ориана?

Един мъж и три жени предлагат своята версия на историята: Адриен - съпругът на жертвата, привлекателен и загадъчен джаз пианист; неуловимата Адел - неговата млада любовница; Жюстин - местната полицайка, натоварена с разследването, и накрая самата Ориана - с разтърсващия разказ за последните седмици от живота си.

И никой не лъже; но истините им не съвпадат...

"Кралят на европейския черен роман" ("Република", Италия) и "Майсторът на френския съспенс" ("Ню Йорк Таймс", САЩ), са коментарите за Гийом Мюсо, който е роден на 6 юни 1974 г. в Антиб, Франция.

Още

След 11 години на върха Гийом Мюсо вече не е най-четеният френскоезичен автор във Франция

Майка му е библиотекарка, от малък се пристрастява към четенето и започва да пише още като ученик. След като завършва гимназия на 19 години, заминава за САЩ, където пребивава в Ню Йорк и Ню Джърси и се препитава като продавач на сладолед. Няколко месеца по-късно се връща във Франция с много идеи и учи в Университета на Ница, като получава бакалавърска степен по икономика.

Продължава обучението си в Монпелие с магистърска степен по икономика. След дипломирането си работи като преподавател в гимназията "Еркман-Шартиян" във Фалсбург и в Института за обучение на учители в Лотарингия. От септември 2003 г. в продължение на 5 години преподава икономически и социални науки в гимназията към Международния център във Валбон.

Заедно с работата си продължава да пише. Първият му роман е публикуван през 2001 г., но няма успех.

След тежка автомобилна катастрофа той започва да се интересува от темата за ПБС - преживяванията, близки до смъртта. Резултатът е романът му "И след това..." издаден през 2004 г. Той става международен бестселър и го прави известен. През 2008 г. е екранизиран във филм с участието на Джон Малкович.

Още

Гийом Мюсо отново е най-четеният автор във Франция

Следващите му романи, характерни със свръхестествени елементи, изгаряща любовна страст и интрига, близка до трилъра и съспенса, неизменно са в списъците на бестселърите на Франция. Те са преведени на 35 езика и са издадени в над 18 милионен тираж по света. Успехът му го прави най-четения съвременен автор във Франция.

През 2012 г. е удостоен с наградата Кавалер на Ордена на изкуството и литературата на Франция. Брат му Валентин Мюсо е писател на криминални романи.

Източник: Издателство "Изток-Запад"

Онова, от което бягаме
(откъс)

Лазурен бряг - Заливът на Кан

Небето грабваше от първия миг. Средиземноморско, хипнотично. Едноцветен фон в дълбоко синьо, което замайваше главата. Тук-там чайки прекосяваха чистия сух въздух и прелитаха над яхтата: петнайсетметрова яхта, поклащана от равномерното плискане на сребристите вълни.

Още

Книга като никоя друга: "Думи за езика" от Иля Златанов (откъс)

Ориана ди Пиетро бе пристигнала три часа по-рано с полет от Милано. Щом самолетът бе кацнал в Ница, тя се бе обадила на капитана в пристанище Канто и бе поискала да докарат "Синя луна". Беше отишла направо в Кан, без да минава през дома си. Имаше нужда от спокойствие и самота, за да претегли последствията от решението, което се канеше да вземе.

Яхтата беше хвърлила котва между двата по-големи Лерински острова - там, където морето става тюркоазено. Убедена, че това малко бягство ще ѝ помогне да се успокои и да види нещата по-ясно, тя се бе настанила на флайбриджа, където бе свалила седалката и седна да се попече на слънце. От тази висока позиция погледът ѝ обхващаше целия пейзаж: лазурния хоризонт, масива Естерел и романтичния силует на укрепения манастир "Сент Онора".

Ала нещо не беше наред.

Още

Хеди Кислер притежава изключителна красота и поразителен ум. Но готов ли е светът през ХХ век да я разбере? (откъс)

Ориана наистина се бе помъчила да се отпусне, но вместо очакваното успокоение в нея се бе настанило някакво безпокойство. Полуизправена на възглавничките, тя свали тъмните си очила. Морето бе притъмняло, сякаш някой бе разтворил живак в Голямата синева. Бяха се вдигнали вълни; в наелектризирания въздух витаеше предчувствие за скорошна трагедия.

Тя стана от скамейката и се уви в едно парео. Усещаше присъствие. Някаква незнайна и невидима опасност я накара да съжалява, че не бе взела със себе си нито шкипер, нито охранител.

Разтревожена, тя слезе на долната палуба, огледа кабината, обиколи яхтата и погледна през прозорците, които се редяха по цялата дължина на стените. Не видя никого, но това не потуши тревогата ѝ.

Кой ли беше тук? Адриен? Или децата? Или онази малка кучка Адел Келер?

Още

Истинската история на Версаче четем в книгата "Братя" от Санто Версаче (откъс)

Страхът сякаш нашари кожата ѝ с ледени ивици. Спря в задната част на яхтата, опита се да се съвземе и отново си зададе въпроса: "от кого се бе изплашила внезапно?" Помъчи се да диша дълбоко, за да се отпуснат клещите, които бяха стиснали стомаха ѝ. Ала не ѝ достигаше кислород. Атмосферата бе станала лепкава и сякаш някакво тежко, угнетяващо дихание проникваше в нея и полепваше по костите ѝ.

Отново се обърна. Да, някой я наблюдаваше. Беше се приближил и вече почти я докосваше. Надвеси се над стъпалата, които водеха до площадката за слънчеви бани. Оттам зърна надуваема лодка, привързана за яхтата до хидравличната платформа.

Този път не успя да сдържи писъка си.

Още

Белградски преживелици - събитията са процеси и те не идват на бяло поле

Не беше луда. Наистина имаше някого на борда! Слепоочията ѝ запулсираха в ритъма на сърцето ѝ. Реши отново да се качи на флайбриджа, но в бързането пропусна едно от стъпалата на стълбичката и падна обратно на палубата. Когато вдигна очи, една тъмна маса закриваше слънцето. Някаква човешка форма бе надвиснала над нея, облечена в неопренов костюм за гмуркане. Силуетът бе въоръжен с тънък, заострен лост или ръжен. Макар да бе с качулка, голяма част от лицето му оставаше открито.

Щом разпозна чертите на своя нападател, ужас обхвана Ориана и тя разбра, че всяка борба е излишна. Първият удар я уцели по главата. Вторият се стовари на врата ѝ, без да ѝ остави време да изкрещи.

Изгуби съзнание в същия миг, в който струя кръв опръска палубата.

А в небето чайки със сякаш кристални пера грачеха пронизително.

*Откъсът се публикува със съгласието на издателство "Изток-Запад".

Още

Власт и прогрес. Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета

Още

Саркастичните размисли за обществото на Умберто Еко излизат в нова книга

Още

"Защо нациите се провалят" отговаря на вековен въпрос: Защо някои са богати, а други бедни?

Още

Бивш полицай от Охайо е в специален екип на ФБР заради феноменална си памет и безпогрешна логика (откъс)

Още

Артър Хейли: Американците виждат демокрацията като лек три пъти на ден

Още

Създателят на легендарните The Who разказва за тревожните години на рокендрола (откъс)

Още

Кралят на криминалето печелел милиони, но умира с дългове от хазарт

Още

Бихте ли пренаписали съдбата си, ако това означава да изгубите част от миналото си? (откъс)