ЛИТЕРАТУРНА АЛХИМИЯ
Притчата за душата в търсене на смисъла – срещата на видимия и невидимия свят
Театралният критик и преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" проф. Калина Стефанова разкрива и създава светове, които пазят най-ценното – любовта и вярата. Книгите "Джуджетата на Ани" и "Последният изход" отново са на книжния пазар с нови преработени издания, за отворят очите ни към красотата и смисъла
Автор : / 3145 Прочита 0 Коментара

Нейните книги са откровение - разкриват една дълбока, многопластова интелектуалност, която успява да премине отвъд видимите граници и да превърнат словото в жива сцена на духовно, културно и човешко изследване.
Проф. Калина Стефанова успява в двете крайности на писателската си практика - академична и художествена - да поддържа усещането за духовен континуум.
Независимо дали представя изключителни имена в съвременния театър ("20 режисьори-първопроходци от Източна Европа" в съавторство с проф. Марвин Карлсън) или изгражда фикционални светове в "Джуджетата на Ани" и "Последният изход" , тя разкрива същността на човека - като творец, като търсещ, като страдащ и надяващ се.
Проф. Калина Стефанова представя "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа".
Снимка: личен архив
Книгите й не просто информират - те трансформират. Канят читателя не да се съгласи, а да се осмели да мисли, да чувства, да се свърже. В това се състои тяхната истинска стойност - и приносът на Калина Стефанова като автор със световно признание и толкова интимно и деликатно присъствие.
Малцина са българските автори, чиито произведения имат толкова категорично признание извън България и толкова много издания на чужди езици.
"Джуджетата на Ани" и "Последният изход" имат общо 11 издания, като някои от тях на съвременен китайски, на традиционен китайски, бразилско-португалски, японски език и английски език.
Книгите й разкриват нови светове и действат като терапия.
Снимка: личен архив
Проф. Стефанова не просто прекрачва граници с книгите си - тя открива нови светове. Но не се чувства като месия, а като човек, който смирено следва пътя на духа си.
"Тези книги ми носят много радост, но както се казва в светите текстове: "Не се превъзнасяйте, за да не бъдете унизени". Радвам се винаги когато излизат на нов чужд език, като "Последният изход" на китайски и бразилски. Първото издание на "Последният изход" за първи път бе преведена в Южна Корея.", спомня си проф. Стефанова.
Но какво превръща книгите й в слово, което може да премине всяка граница?
Проф. Стефанова не пише за да провокира, а за да утешава.
Снимка: личен архив
"Последният изход" разкрива различната Калина Стефанова - разказвачът, който не анализира реалността, а я преобразява, като ѝ вдъхва метафизична дълбочина.
Това не е роман в традиционния смисъл, а съвременна притча - разказ за духовно оцеляване, за невидимите нишки между жените от три поколения, за силата на интуицията, паметта и любовта.
"Последният изход" е роман на преодоляването - не чрез действие, а чрез разбиране. В него личното става универсално, а женските образи - не просто архетипи, а съдбовни пътеводители в свят, загубил ориентацията си. Това е литература, която не търси драматизъм, а съзерцание - не сензация, а покой и надежда. В този смисъл, книгата е почти терапевтична.
"Исках да говоря за невидимия свят. За мен са много важни взаимоотношенията между видимия и невидимия свят..., когато сме затиснати от материалното, от материални въжделения, които наричаме мечти, те не могат да бъдат такива, защото са постижими, осъществими...А този невидим свят е толкова по-красив, по-радостен, толкова по-изпълнен с чудеса. И в двете книги ("Последният изход" и "Джуджетата на Ани" ) има много истории, които изглеждат като измислица, но те не са, защото животът е най-големият фантазьор."
В романа й "Джуджетата на Ани" откриваме не учения, а разказвача - деликатен, виждащ душата, необвързан с жанрови ограничения, отворен към магичното и символното. Книгата изненадва и обезоръжава с литературна алхимия - съчетание от приказка, философска притча и екзистенциална терапия.
Книгата излиза в 10 страни в 13 издания - България, Македония, Португалия, Испания, Бразилия, Южна Корея, Япония, Виетнам, Русия и Китай, където има три издания - две на опростен и едно на традиционен китайски език. Оригиналното подзаглавие на книгата е "приказка за възрастни", но в повечето страни то е променено на "приказка за деца от 9 до 99" или "приказка за всички възрасти".
Тази книга е откровение - наратив, който не се страхува от искреността, от простотата на чистото чувство, от езика на светлината.
Проф. Стефанова не пише за да провокира, а за да утешава, не за да блести, а за да възпита безценното ни и забравеното - вътрешно зрение. И именно в това се крие силата на книгата - че говори за невидимото така, сякаш то е единственото истински реално.
"Все повече се говори, че е важно да се забавляваме, а не да бъдем добри, а това фалшива аксиома. Забравяме какво е да бъдем добри, не само към другите, но и към себе си, да се усъвършенстваме... От няколко години много често чета "Псалтира". До преди това гледах света сякаш през един много мръсен прозорец. След като започнах да го чета, изведнъж "прогледнах", споделя проф. Стефанова.
В този смисъл романът силно напомня на традицията на Херман Хесе, а образите могат да се свържат с архетипните търсения на Юнг.
"Да се обърнем към Бог, да се върнем към началото. И като казвам Бог, имам предвид любовта във всякакъв смисъл. Този сияен свят непрекъснато се опитва да ни покаже правилния път, да ни утеши, а ние сме със затворени очи. Все по-малко гледаме към небето - и в преносен, и в буквален смисъл.
Рядко откриваме и виждаме красотата, а тя е навсякъде около нас. Вярата е в основата, всичко това се учи, защото Бог е в нас. От Просвещението насам ние се възгордяхме и си мислим, че сме центъра. Ние не сме центъра - ние сме много малки и трябва да бъдем много по-скромни. Да се смирим.
Синовете на безверието, са чедата на гнева - ние сме много гневни и разделени за това.
И ако "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа" е книга за силата на сцената да променя света, то "Последният изход" и "Джуджетата на Ани" са книги за силата на тишината и смирението да спасяват човека. И двете книги имат сякаш магична сила - да създават вяра без патос, и да утешават, без да обещават.