СИМВОЛИТЕ И ПАМЕТТА
Йоана Чушкарева: Килимът не се учи, той се живее
Архитектът от Чипровци, който се върна при стана
Автор : / 1144 Прочита 0 Коментара
За Йоана Чушкарева той не е просто нишки, цветове и орнаменти, а жива традиция, в която са вплетени търпение, уважение и усещане за общност.
Снимка: Личен архив
Тя е завършила архитектура, но остава вярна на семейното наследство. За Йоана Чушкарева чипровският килим е не просто занаят, а урок по живот. Тя е сред най-разпознаваемите лица, които пазят и предават традицията на чипровския килим - не като музейна ценност, а като живо наследство.
Родена и израснала в Чипровци, Йоана е наследник на няколко поколения килимарки. В дома ѝ станът никога не е бил експонат, а част от ежедневието.
Йоана превръща чипровския килим в мост между минало и бъдеще, в кауза, която вдъхновява хора от различни възрасти.
Снимка: Степан Латал
Снимка: Личен архив
Толкова естествена, че когато я попитат кога се е научила да тъче, тя само се усмихва и отвръща: "А вие помните ли кога се научихте да говорите?"
Днес тя превръща чипровския килим в мост между минало и бъдеще, в кауза, която вдъхновява хора от различни възрасти. Организира творчески работилници по тъкачество, а чрез проекта "Позитивна култура" в училището в Чипровци въвежда децата в света на чипровския килим.
За нея той не е просто нишки, цветове и орнаменти, а жива традиция, в която са вплетени търпение, уважение и усещане за общност. Чрез работата на стана децата не само се учат да тъкат, но откриват силата на сътрудничеството, връзката със своите корени и разбират, че уважението към другия започва от уважението към собствената идентичност.
Чипровското килимарство е вписано в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството - признание за традиция, която продължава да свързва поколения чрез цветовете, символите и паметта на един жив занаят.
Снимка: Минчо Тодоров
В този разговор Йоана ни връща към корените си и ни показва защо някои от най-важните уроци се научават не пред екрана, а пред стана:
- Йоана, ти си архитект, но голяма част от хората те свързват с чипровските килими. Как започна тази история?
- Аз самата не знам как точно е започнала, защото от както се помня в нас са се тъкали килими. Всичките ми баби до четвърто поколение назад по майка и по баща са били килимарки. Майката на майка ми, както при повечето наши връстници се занимаваше с нашето отглеждане.
Тя работеше като килимарка, надомно и ние прекарвахме по цял ден с нея "ус станът" (около стана). Майка ми водеше кръжок по килимарство в училище, беше заместник-директор в него и ние със сестра ми почти денонощно се занимавахме по един или друг начин с килими.
Снимка: Личен архив
Снимка: Степан Латал
- Кой е първият ти спомен, свързан с тъкането? Помниш ли на колко години за първи път седна на стана?
- Ако става въпрос за тъкането като работа, първото ми съзнателно ангажиране с килимите беше, когато бях на 16 години. Тогава със сестра ми Велика решихме да се включим в изпълнението на поръчка за няколко килима и през лятната ваканция сами изтъкахме един голям килим с размери 240×270 см.
Йоана (вляво) със сестра си Велика
Снимка: Личен архив
- Казвала си, че не помниш кога си се научила да тъчеш, защото е било толкова естествено, колкото да се научиш да говориш. Как изглеждаше детството ти в семейство на килимари?
- Детството ми беше шарено. Буквално.
Не само с цветовете на килимите, а с цветовете на природата. Ние бяхме с баба ми и дядо ми в градината, при овцете, на сено (това беше едно от най-нежеланите занимания за нас, правехме сирене.
Отделно от това майка ми, като заместник-директор на училището в Чипровци беше инициатор да бъде изтъкан герба на Петър Парчевич - патрон на училището. Проектът беше възложен на художничката Лиляна Чаушева и може би тогава за първи път попаднах в истинското царство на цветовете.
Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив
- Какво ти дадоха майка ти, баща ти, бабите и прабабите ти освен самото умение да тъчеш? Какви уроци носиш от тях и до днес?
- Все по-често се улавям, че използвам много от мъдростите на баба ми Ана, на която съм кръстена. Тя ни учеше, че преди всичко човек трябва да бъде човечен и честен.
Често казваше: "Първо требе да си подавулкя, после узумулкя" - тоест първо трябва да дадеш, а след това да вземеш.
- После избираш архитектурата. Какво общо откриваш днес между архитектурата и чипровския килим?
- Като изключим буквалното, че килимът е част от интериора, който пък е част от архитектурата, то и двете създават нови, цветни светове за конкретни хора.
Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив
- Кога осъзна, че можеш да превърнеш това наследство в своя мисия, а не просто в част от семейната история?
- Никога не съм го мислила като мисия. То просто се получи така, може би защото толкова много обичам килима, че не мога да си представя живота без него.
Снимка: Личен архив
Снимка: Степан Латал
- Току-що приключи пленерът край реката на с. Боженица. Разкажи ни какво представлява той и защо избра именно това място?
- Когато започнахме да участваме по различни фестивали, на които представяхме нашите килими, се запознахме с много приятели, които упражняват различни занаяти.
Оказа се, че изкуството е велико нещо - хора с различни професии, образование и житейски път се събират и се получава една невероятна симбиоза. Затова, когато Екатерина Костова и Димитър Христов ни предложиха да участваме в пленера "Изкуство край реката" в село Боженица, никой не се поколеба.
Идеята на пленера е всеки да покаже своя занаят и да даде възможност на желаещите сами да опитат, като Община Ботевград поема част от разходите на участниците. А защо именно там? Защото Катето и Митака имат къща с много хубаво, вълшебно място край реката и какво по-хубаво от това да усетят посетителите не само заряда на различните занаяти, а и да надникнат в два от тях в напълно автентична обстановка.
Катето се занимава с художествена керамика и стъкло, а Митака е дърворезбар, работил в нашия манастир Зограф на Атон.
Снимка: Личен архив
Снимка: Деян Георгиев
- Организираш и уикенд работилници по тъкачество. Какво преживяват хората, които идват? Какво ги кара да се връщат отново?
- Идеята за тях се роди, след като установихме, че хората нямат никаква представа за усилията, които се влагат при реализирането на един килим. Всъщност нямат никаква представа как се изработват. Затова решихме да ги запознаем, а как най-добре освен практически.
Направихме два вида работилници, едната е четиридневна, която включва запознаване на целия процес от прането на вълна край реката, през предене, сноване, проектиране, природно багрене до самото тъкане и ритуалите, свързани с тъкането.
Другата двудневната работилница набляга на два от трите основни процеса при производството на килими, а именно багрене и тъкане. Единият ден участниците багрят прежда според сезонните билки, а на следващия ден с обагрената прежда всеки сам изработва сувенир или накит за себе си.
Връща ги самият килим, това е нещо като карането на колело при малките деца, откриваш една свобода, която е несравнима и ти се иска пак и пак.
Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив
- В момента реализираш проекта "Позитивна култура" в училището в Чипровци. Как се роди идеята чрез тъкането да помагаш на децата да общуват по-добре и да се справят с агресията?
- Както всичко досега свързано с килима, то си дойде само. Аз реших, че не може само да мрънкаме, че нищо не се случва в тази държава, реших да правя нещо за родния си град.
Какво мога да направя аз, освен, че тъка килими... нещо глобално сама няма как да направя, затова, нали съм дъщеря на учител все пак, знам че всичко започва от малките. В Чипровци вече не съществуват паралелките, които завърших аз със засилено изучаване на изобразително изкуство и текстил, като към дипломата си имаме, така наречените от нас "жълти свидетелства", това са свидетелства за професионална квалификация за "организатор на дейности по изобразително изкуство и текстил".
Станах една сутрин и отидох при директорката на училището с предложението да водя кръжок по килимарство, сега така наречените занимания по интереси. Директорката с радост прие моето предложение, като ми предложи да поема заниманията по програмата за намаляване на агресията в училище чрез изкуство.
Стори ми се интересно предизвикателство, защото пребивавайки 30 години в София посещавах всякакви занимания по интереси - актьорско майсторство, въздушна йога, суинг танци, пещернячество, планинарство, обичам да комуникирам с деца и засега ни се получава добра симбиоза.
Снимка: Личен архив
Йоана превръща чипровския килим в мост между минало и бъдеще, в кауза, която вдъхновява хора от различни възрасти.
Снимка: Боряна Габровска
Снимка: Минчо Тодоров
- В програмата съчетаваш работа на стан, геометрия, местен диалект, скоропоговорки и обичаи. Какво се случва с едно дете, когато се потопи в този свят?
- Децата са необятен космос, толкова е хубаво да те допуснат до света на неизкривеното съзнание, на откровението без лицемерие.
Какво точно се случва, не знам, но когато видя как без никакво колебание се хвърлят в задачите, които им давам без никакво колебание се превръщат ту във фигури от чипровския килим, ту в мъгла, къртица, дъжд или вятър се вдъхновявам за още и още съвместни изпитания.
Снимка: Валерия Палма
Снимка: Валерия Палма
Снимка: Валерия Палма
- Виждаш ли промяна в децата още по време на работилниците? Има ли момент, който силно те е развълнувал?
- Промяна има, килимарството е колективна работа. За да се изработи един голям килим е необходимо да работят заедно поне две жени. Аз ги водих в нашата работилница, където наблюдаваха изработването на такъв килим и че там няма място за сърдене и кой ми е взел канурата, защото такива работи не водят до нищо.
Най-много се развълнувах, когато един ден ме попитаха какво ще правят, когато свърши килимарството, и ми казаха, че ще чакат да започне новата учебна година, за да започнем отново.
Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив
- Днес живеем в дигитален свят, а ти връщаш хората към един вековен занаят. Защо според теб това е толкова важно точно сега?
- За да си спомним, че хубавите неща стават бавно, да знаят, че имат идентичност, че са се родили с едни гърди напред, защото наистина гените имат значение.
Знаете ли какъв контраст има между това да показваш на едно дете от Чипровци как да си държи ръцете при тъкане и на дете, което никога не е виждало това - огромен. Не си давах толкова ясна сметка за това доскоро.
Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив
- Какво означава за теб чипровският килим - занаят, изкуство, семейна памет или начин на живот?
- Абсолютно е начин на живот. Ако ти не си откровен с килима, той не те иска.
Аз не мога да си представя живот без тъкане, може би затова се върнах в Чипровци след 30 години "временно" пребиваваща в София.
- За какво мечтаеш? Какво искаш да оставиш след себе си, когато става дума за чипровския килим и хората, които ще дойдат след нас?
- Да оставя искрицата, която ме пали мен. Всички тези деца, племенниците ми са надеждата, че килимарството няма да се забрави, това е давало живот на цялото население, надявам се да продължи.
Интервю на Нели ЖЕКОВА
Показаха най-стария документиран български килим и още четири ценни екземпляра в ИЕФЕМ – БАН
В село Медвен откриват изложбата под открито небе "100 килима от Котленско"
Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век
Голяма изложба представя в Ловеч килими от всички райони на България
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}