От 2 май, за първи път на български език, излиза сборникът "Седем вечери" от Хорхе Луис Борхес, един от всепризнатите гении на световната литература. Изданието обединява беседите, които писателят изнася през 1977 г. в театър "Колизей" в Буенос Айрес. Преводач е Калин Коев, художник на корицата е Стефан Касъров.

Още

Наследството на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес е с неясна съдба

В "Седем вечери" (184 стр., цена: 20 лв.) Борхес, подобно на Сервантес, е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие.

С навлизането в текста този немощен, вече сляп човек започва да ни прилича на скромен историк, който със своя методичен труд сякаш несъзнателно оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна възможност за наслада. 

Философ на микроскопичния детайл, на несъщественото, на неочакваното, на необикновеното, на странното, на фантастичното, Борхес успява да открие в тях универсалното, най-вече чрез изследване на естетическата им стойност. Беседите "Божествена комедия", "Кошмарът", "Хиляда и една нощ", "Будизмът", "Поезията", "Кабала" и "Слепотата" са създадени по този начин. За тях сам казва:

"Не е зле; струва ми се, че относно теми, които толкова ме бяха обсебили, тази книга е моето завещание".

Хорхе Луис Борхес през 1981 г. Снимка: АП/БТА

Още

Магическо свидетелство за гения на Хорхе Луис Борхес

Xорхе Луис Борхес (1899-1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти.

През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава Борхес дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Неговите безподобни творчески лабиринти съчетават измислици, философия и история, въвеждат читателя в неразгадаеми сънища и безсъници, запознават го с въображаеми енциклопедии и онтологични изследвания, преобръщат всички представи за употребите на езика.

А поетическият сборник "Възхвала на тъмнината", също издаден у нас с логото на "Колибри", е магическо свидетелство, че Борхес е недостижим в умението си да съзерцава и пренарежда действителността, независимо от жанра, в който твори.

"Седем вечери" от Хорхе Луис Борхес Източник: Издателство "Колибри"

 Из "Седем вечери" на Хорхе Луис Борхес:

Из ВЕЧЕР ПЪРВА
Божествена комедия

ГОСПОЖИ, ГОСПОДА! Пол Клодел е написал една страница, недостойна за Пол Клодел. Тя гласи, че зрелищата, които ни очакват отвъд телесната смърт, със сигурност няма да приличат на описаните от Данте в "Ад", "Чистилище" и "Рай". Това любопитно наблюдение на Клодел в една иначе възхитителна статия може да се коментира по два начина.

Още

"Този търпелив лабиринт от линии" - 120 години Хорхе Луис Борхес

На първо място, виждаме в това наблюдение доказателство за интензивността на Дантевия текст. Докато четем или дори след като сме прочели поемата, ние сме склонни да си помислим, че той си представя другия свят точно както го изобразява. Склонни сме фатално да сгрешим, вярвайки, че Данте наистина си мисли как, щом умре, ще се озове в обърнатата планина на ада, в терасите на чистилището или в концентричните небеса на рая. И ще говори със сенките (сенките на класическата Античност) и някои от тях ще разговарят с него в терцини на италиански.

Това очевидно е абсурдно. Наблюдението на Клодел отговаря не на онова, което мислят читателите (защото ако разсъдят, ще разберат, че е абсурдно), а на онова, което чувстват и което може да ги отдалечи от удоволствието, от голямото удоволствие при прочита на това произведение.

Още

Триптих по Хорсе Луис Борхес представят на сцената на ДНК

За да бъде отхвърлена тезата, изобилстват доказателства. Едно е изявлението, което се приписва на сина на Данте. Той казва, че баща му си е поставил задачата да покаже живота на грешниците чрез представата за ада, живота на каещите се чрез представата за чистилището и живота на праведните чрез представата за рая. Той не чете буквално. Имаме освен това свидетелството за Данте в посланието, посветено на Кангранде дела Скала.

Посланието е считано за апокрифно, но така или иначе, не може да е сътворено много след Данте и във всеки случай отговаря на епохата. В него се твърди че "Божествена комедия" може да се чете по четири начина, като един е буквалният, а друг - алегоричният. Според втория Данте е символ на човека, Беатриче - на вярата, а Вергилий - на разума.

Идеята за текст, който може да има различни тълкувания, е характерна за Средновековието - това Средновековие, така оклеветено и сложно, дало ни при все това готическата архитектура, исландските саги и схоластичната философия, в която всичко е подложено на съмнение. То обаче ни е дало преди всичко "Божествена комедия", която продължаваме да четем, която продължава да ни удивлява, която ще пребъде след нас отвъд нашето безсъние, която ще бъде обогатявана от всяко следващо поколение читатели.

Още

"Пясъчната книга" - 13 истории от Хорхе Луис Борхес

Би трябвало да си припомним Скот Ериугена, който твърди, че Библията е текст, който крие безкрайни тълкувания и може да се сравни с многобагрената опашка на паун. Еврейските кабалисти твърдят, че Библията е написана за всеки вярващ поотделно.

Това не е невероятно, ако си помислим, че създателят на текста и създателят на читателя е един и същ - Бог. Данте не е имал причина да предположи, че неговият разказ отговаря на една реална представа за света на мъртвите. Това е било невъзможно. Данте не е могъл да мисли така.

Още

"Ад"-ът на Данте и "чистият език" на поезията

Вярвам обаче в нуждата от наивното разбиране, че четем истински разказ. По този начин се оставяме разказът да ни носи. От своя страна мога да кажа, че съм читател заради удоволствието: никога не съм чел книга, защото е антична. Чета книги заради естетическото удоволствие, което ми носят, и отлагам коментариите и критиките. Когато четях за първи път "Божествена комедия", аз се оставих разказът да ме носи. Чел съм я като другите, далеч не толкова известни книги. Сега, когато съм сред приятели и говоря не с всички, а с всеки от вас поотделно, искам да споделя историята на моята лична връзка с това произведение.

Още

Смятат го за пътешественика, изобретил спалния чувал

Всичко започна малко преди диктатурата. Работех в една библиотека в квартал "Алмагро". Живеех в Буенос Айрес на "Ерас" и "Пуейредон", трябваше да пропътувам в бавни и самотни трамваи дългото разстояние от този северен квартал до библиотеката в "Южен Алмагро", намираща се на булевард "Ла Плата" и "Карлос Калво". Случайността (освен ако няма случайност и наричаме "случайност" това, че не познаваме сложния механизъм на обусловеността) поиска да намеря три малки томчета в книжарница "Митчел", днес несъществуваща, но носеща ми толкова спомени.

Тези три томчета (трябваше днес да донеса поне едно за талисман) бяха "Ад", "Чистилище" и "Рай", преведени на английски от Карлайл, но не от Томас Карлайл, за когото ще стане дума по-нататък. Бяха много удобни книги, издадени от Дент. Можех да ги нося в джоба си. От едната страна беше италианският текст, а от другата - текстът на английски, преведен буквално.

Още

Дребната чилийка с голямо сърце

Използвах следния подход: четях първо едно тристишие, една терцина на английски в проза: след това четях същото тристишие, същата терцина на италиански; продължавах така, докато стигна до края на песента. След това четях всичко на английски и след това всичко на италиански.

При този първи прочит разбрах, че преводите не могат да са заместител на оригиналния текст. Преводът може да е, във всеки случай, средство и стимул за доближаването на читателя до оригинала; преди всичко в случая с испанския. Мисля, че Сервантес някъде в "Дон Кихот" казва, че от две октави на тоскански може да бъде разбран Ариосто.

Още

Писателят, който не се страхуваше да рискува дипломатическата си кариера

Е добре, тези две октави на тоскански ми бяха предоставени от родствената връзка между италианския и испанския. Още тогава разбрах, че стиховете, преди всичко големите стихове на Данте, са много повече от онова, което означават. Стихът, освен толкова други неща, е интонация, акцентиране, в много случаи и едното, и другото непреводими.

Забелязах това от самото начало. Когато стигнах до сублимната точка на "Рай", до пустинята на рая, там, в онзи момент, в който Данте е изоставен от Вергилий, самотен е и го вика, аз усетих, че мога да чета направо италианския текст и само да поглеждам от време на време английския. Прочетох тези три томчета през онези бавни пътувания с трамвая. След това четох други издания.

Още

Астор Пиацола - човекът, който качи тангото на концертната и оперната сцена

Чел съм много пъти "Божествена комедия". Истината е, че не знам италиански, не знам друг италиански, различен от този, на който ме научи Данте и който ми показа по-късно Ариосто, когато прочетох "Бесния Орландо". И след това, разбира се, по-лесния Кроче. Чел съм почти всички книги на Кроче и невинаги съм съгласен с него, но усещам неговото очарование.

Очарованието е, както казва Стивънсън, едно от основните качества, което трябва да притежава писателят. Без очарованието всичко останало е безполезно.

* Откъсът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

Змейове се спускат в София за магична среща на 7 май

Още

"Някой друг" от Гийом Мюсо: Има три истини - моята истина, твоята истина, истинаТА

Още

Книга като никоя друга: "Думи за езика" от Иля Златанов (откъс)

Още

Носителят на "Букър" Шехан Карунатилака: Призраците и забравените истории на войната

Още

Власт и прогрес. Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета

Още

Власт и прогрес. Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета

Още

Почина нобеловият лауреат за литература Марио Варгас Льоса

Още

"Защо нациите се провалят" отговаря на вековен въпрос: Защо някои са богати, а други бедни?