СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Димитър Баненкин: Вярвам, че театърът е мисия, а не професия
"Ние, хората на изкуството, имаме задача да възпитаваме отговорност към културата и да съхраняваме паметта за бъдещите поколения", категоричен е актьорът и директор на Драматично-куклен театър "Константин Величков" - Пазарджик
Автор: / 1674 Прочита 3 Коментара
"Театърът трябва да се управлява с мисъл и душа – като свой дом, а не просто като институция", казва Димитър Баненкин - директор на ДКТ "Константин Величков" – Пазарджик.
Снимка: Личен архив
"КАТЯ И ТЕАТЪРЪТ: НЕЗАБРАВИМОТО ПРИСЪСТВИЕ" - под този надслов Драматично-куклен театър "Константин Величков" - Пазарджик отбелязва 80 години от рождението на Катя Паскалева, една от най-ярките и легендарни фигури в българското изкуство.
В рамките на проект, реализиран с подкрепата на Фонд "Култура" на Община Пазарджик и европейския инструмент NextGenerationEU, театърът е подготвил богата програма, която да преоткрие личността на актрисата.
Публиката ще може да се докосне до нейното наследство чрез документалната изложба "Катя Паскалева: Жена със сто лица", представянето на обновеното издание на книгата "Тишина от думи" на Георги Тошев и прожекцията на филма "Катя и Слона. Техният Пловдив."
Кулминацията е специалният театрален пърформанс с участието на актьорите от трупата, допълнен от образователен модул, насочен към най-младата публика.
Пазарджишкият театър - сцената, от която започва пътят на Катя Паскалева - днес се превръща в център на паметта, вдъхновението и живия диалог между поколенията.
За значението на проекта, за духа на театъра и за мисията на изкуството разговаряме с Димитър Баненкин, директор на ДКТ "Константин Величков" - Пазарджик:
Димитър Баненкин - директор на ДКТ "Константин Величков" – Пазарджик.
Снимка: Личен архив
- Г-н Баненкин, Катя Паскалева е безспорна емблема в българската култура. Кариерата ѝ започва именно от Пазарджик. Защо за театъра е толкова важно да отбележите тази годишнина с този проект? Каква е стойността на тези инициативи за младото поколение днес?
- Аз мисля, че е особено важно именно чрез такива събития, като годишнини, чествания, специални инициативи да определим значението на такива фигури, за да не бъдат забравени, за да може младото поколение най-вече да знае какви хора са работили за този театър, да разбира и да се вдъхновява от това какви хора са живели тук.
Театралният път на Катя Паскалева действително е започнал тъкмо от тази сцена и това все още се помни, това има значение за цялата ни култура, или поне се надявам да е така.
- Смятате ли, че подобни инициативи са необходими днес? Успяваме ли да съхраняваме подобаващо паметта за онези, които вече ги няма?
- Абсолютно! Разбира се! Не напразно дори една от залите в театъра в Пазарджик е кръстена на името на Катя Паскалева.
Наскоро дори кръстихме камерна зала "Милен Пенев" на името на друг наш любим актьор, тъй като и двамата са имали творческа връзка, те са били заедно, те са снимали заедно "Козия Рог" и за мен е важно тези двама творци, тези двама големи артисти, бохеми, вселени и като талант и като обаяние - да не бъдат забравени, защото те са творили тук и са оставили следи.
Още повече аз лично познавах Милен Пенев и той много ми е разказвал за Катя Паскалева, за живота ѝ, и въобще за любовта ѝ и нейната страст. Когато Катя е обичала някой - тя го е обичала толкова, колкото е обичала театъра.
Незабравима е връзката ѝ с Георги Божилов-Слона, един от най-големите творци на Пловдивската бохема, във времето когато Пловдив е бил център на културния живот в България.
- В програмата предстои да бъде показан и най-новият филм на Георги Тошев, посветен на актрисата. Успяхте ли да го гледате предварително?
- Не, още не съм го гледал. Но знам, че Георги Тошев е човек с визия - интелигентен, чувствителен и умеещ да съхранява паметта за хората, които са допринесли за българската култура. Не се съмнявам в качеството на филма. Ще ми бъде много интересно да го видя, защото съм близък с дъщерята на Георги Божилов - Слона, Мия Божилова. Странно, но тя страшно много прилича на Катя Паскалева.
Тя самата ми е казвала: "Аз гледах на Катя като на майка." И въпреки, че не е биологична, връзката между тях е била изключително силна. Винаги ми е било любопитно да погледна Катя през нейните очи - какво е мислила, какво я е движело. За мен появата ѝ в Пазарджик е била истинско чудо - в един период, когато театърът тук е бил изключително силен.
Да не забравяме, че тогава тук са работили режисьори като Киркор Азарян и Леон Даниел - хора, които са създали облика на този театър, а няма да е преувеличено да кажем дори, че те са създали облика на голяма част от българския театър по онова време. Аз самият като дете на 12 години съм участвал в един от спектаклите на Азарян - "Януари".
Наум Шопов в писмо до Лорънс Оливие: Пише Ви един артист, който, за разлика от Вас, е много невидим
Катя Паскалева е била в центъра на този театър - човек, който се е откроявал, който е показал, че може да бъде двигател, да обединява хората около себе си, макар че е имало толкова тъмни хора в театъра и не всички са били за пример. Искам нейният дух да стига и до по-младите актьори, които работят сега.
Аз сега сложих в кабинета си снимки на всички творци, всички хора, които са минали оттук и е чудесно, просто е невероятно да се потопиш в този дух, който отразяваме.
- Колко събития всъщност ще включи програмата на това честване?
- В проекта включихме фотографска изложба, в която са поместени над 130 документи, снимки, отзиви, рецензии и интервюта от архивите на Съюза на артистите в България, Държавна агенция "Архиви", Сатиричния театър "Алеко Константинов", Театър "София" и Българската национална филмотека.
Отделно представянето на книгата на Георги Тошев "Катя Паскалева. Тишина от думи" и документалния филм "Катя и Слона. Техният Пловдив", филмът е посветен освен на годишнината от рождението на Катя, но и на 90 години от рождението на художника Георги Божилов - Слона. Зрителите ще видят разказ за тяхната бурна любов на фона на културния подем на групата художници и актьори в края на 60-те - началото на 70-те години в гр. Пловдив.
Отделно ще представим и един театрален пърформанс, който озаглавихме "Живот в роли", с участието на актьорите от трупата на театъра, ще запознаем с него по-младите зрители чрез текстове, спомени и откъси от дневника на Катя Паскалева нейната житейска и творческа съдба.
- Изглежда сериозна заявка, като един малък фестивал, посветен на Катя Паскалева. Коства ли Ви много? Колко енергия влагате в цялата организация?
- Не, не бих казал, че ми коства. Аз съм от Пазарджик и чувствам това като най-естественото нещо, което трябва да направя. Хората трябва да помнят, по дяволите - да знаят какви личности са творили тук! Проектът е и образователен - насочен към младите хора. За мен е важно паметта да живее.
Ние, хората на изкуството, имаме задача - да съхраняваме паметта за бъдещите поколения. Да възпитаваме отговорност към културата.
Катя Паскалева: За да се създава изкуство, е нужен талант и доброта
- Проектът е подкрепен от Община Пазарджик, Национален фонд "Култура" и Министерството на културата. Колко е важна тази връзка между институциите, за да се развива културното многообразие?
- Изключително важна! Винаги съм казвал, че целта ми е да работя с Общината и с всички културни институти в града. Ако не работим заедно, няма резултат. Радвам се, че сега всички сме "на една вълна" и теглим към един бряг. Например с Общината правим проект за "Величковите дни", който ще съвпадне с коледните празници. По мое предложение ще участва и МП Студио, които са създатели на прословутото шоу LUNAR и всяка година осветяват множество сгради в София, чрез техните 3D мапинг спектакли. Щастлив съм, че Общината - в лицето на кмета г-н Кулински - се съгласи и прие идеята с ентусиазъм.
Радвам се, защото това е доказателство за единство - че вървим заедно, мислим в една посока, възраждаме културното наследство на Пазарджик.
Твърдо съм решен да върнем културната традиция, да върнем вкуса на пазараджиклии отново към театъра, да ги накарам да се почувстват малко по-горди, да говорят за нашия театър, да говорят за нашите актьори, за моя театър, за моя град.
Катя Паскалева - жената със 100 лица
- Как ви посреща пазарджишката публиката? Усещате ли подкрепата им, подкрепата към театъра и това, което осъществявате като репертоар и като отделни проекти?
- Да, напълно. Публиката е будна, в очакване на нови и нови емоции и събития. Разбира се, времената са различни сега, спрямо времето на големите фигури, за които говорихме. По време на социализма имаше еуфория - тогава хората не можеха да пътуват, градовете бяха пълни, театърът беше център на живота. Тогава градът беше 110 хиляди, сега е може би около 60 хиляди души, съответно и публиката е по-малко, но аз искам да върна хората в театъра, да видят, че се работи, че има промяна.
Първо обновихме сградата - създадохме уют. После се заехме с програмата, поканихме млади и утвърдени режисьори, защото театърът има талантлива трупа и заслужава различни творчески предизвикателства. Важно е да има баланс между поколенията, здрава конкуренция и спокойна работна среда. Вярвам, че успяваме да го постигаме.
Намират го на една градинска пейка като случаен непознат...
- Какво Ви предстои да реализирате? Какво ново ще включите в репертоара на театъра?
- Теди Москов подготвя нещо много интересно - той си е такъв, винаги оригинален. След него идва Иво Сиромахов със Златомир Молдовански и пиесата "Пътуване до Марс". Работим и по "Желязното момче" на Любомир Колаксъзов. След Нова година ще дойде Ивайло Ненов, който е бил актьор в Пазарджишкия театър, ще постави "За мишките и хората" на Джон Стайнбек. Аз съм работил в две негови представления в Сатиричния театър в "Добре дошли на борда" и в Шумен в "Тримата мускетари".
Очакваме и Николай Урумов с нова българска пиеса, Деси Шпатова - на камерна сцена, а Владимир Люцканов ще завърши сезона с пиесата "Летище". Евгени Будинов също ще постави българска пиеса. Изобщо предстоят много нови заглавия, нови разпределения, не се оплакваме от липса на работа, надяваме се и публиката да го оцени.
- Работите на високи обороти и по нищо не отстъпвате на един столичен театър, нито по натовареност, нито откъм разнообразие. Смятате ли, че регионалните театри все още имат своето важно значение за развитието на българския театър като цяло?
- Регионалните театри имат огромно значение. Вижте Пловдив, Варна, Русе - всички те предлагат чудесни спектакли и поддържат традиция.
Много често в извънстоличните театри се раждат най-неочаквани провокации, творчески предизвикателства, които не могат да бъдат наблюдавани в репертоара на някои столични театри.
И това е също въпрос на добро управление, на отношение към целия този процес. Вярвам, че театърът трябва да се управлява от хора, които го чувстват като свой дом, а не просто като институция. Трябва мисъл и душа - да дадеш нещо, за да получиш.
Крикор Азарян: Най-важното и най-трудното в днешно време е да си останем човеци
- А като актьор - смятате ли, че трупата все още е важна за един добър театър? Не се ли ориентира театралната професия към едно така да се каже номадство, към едно непрекъснато пътуване от град на град, прескачайки от една трупа в друга?
- Не мисля, че номадството е нещо лошо. То носи обмен на енергия. Самият аз съм бил дълго време на свободна практика и знам колко е трудно, но и колко е сладко. Знам колко е неприятно за един актьор да играе пред десет човека. Нездравословно е, когато актьорът си казва: "Защо да играя само за десет души?" и започва да играе просто, за да мине представлението.
Това е най-лошото в актьорството, това е предателство към себе си. Това е моментът, в който казваш: "Не ме интересува."
Също толкова проблемно е, когато актьор каже: "Аз знам вече всичко!", в момента, в който го изречеш, ти вече не си на мястото си в тази професия.
Да се върнем към темата за номадството - не виждам нищо лошо в този начин на работа. За някои актьори той е вдъхновяващ, защото носи усещане за свобода и възможност за срещи с различни творчески екипи и сцени.
В същото време напълно разбирам и онези, които предпочитат стабилността на щатната позиция. Тя дава своите безспорни предимства - принадлежност към постоянен колектив, възможност за работа с режисьори, които идват на място, и достъп до всички професионални условия, необходими за качествен театрален процес. А най-ценното, може би, е сигурността, която дава - както в творчески, така и в човешки план.
Димитър Баненкин
Снимка: Личен архив
- Защо според Вас в Западна Европа продуциращите компании са по-успешни като модел от нашата система?
- Защото те нямат друг избор. Аз например съм говорил с един френски автор, когото поканих да гледа тук едно представление. След това седнахме да вечеряме и той ме попита колко пиеси играете? Аз му казах: девет. Настъпи мълчание. Той попита отново: "Колко? Девет?". Пак мълчание. И каза: "Ама можеш ли да играеш едновременно в девет пиеси? В смисъл - всяка с различна роля?"Казах, че да, мога, защото при нас е съвсем друго.
Той каза, че при тях правят една пиеса и тя се играе, докато има публика. Аз знаех това, разбира се. Но сега, това при нас има и плюсове, и минуси - там се поддържа форма, но идва и умора. При нас разнообразието е по-голямо, но понякога се губи концентрация.
Това, че при нас играем толкова различни неща, е свързано и с въпроса за актьорската хигиена. Никога не съм бил привърженик на прекомерното натоварване с представления. Когато играеш твърде често, това ти пречи да бъдеш добър, да бъдеш различен. Просто не ти остава време да се съсредоточиш и да изградиш ролята така, както трябва.
Много колеги излизат на сцената почти всяка вечер, с много малко почивни дни. За мен лично това е трудно за разбиране. Не искам да го коментирам - всеки сам избира своя ритъм на работа, но аз не бих го направил.
Другото е, че има една друга система, която е много хубава. Например в някои случаи в Англия, когато една премиера излезе в Лондон, тя се е играла десет пъти предварително в провинцията. Това се прави, за да разберат хората каква е реакцията, къде точно трябва да наблегнат, къде точно да направят пауза. Едва тогава е официалната премиера в Лондон.
Искам да ви кажа, че всъщност ние тук ставаме много мързеливи. Ставаме много мързеливи, защото представете си този, който има три или четири работни места.
Вземете например Лос Анджелис. В един ресторант има седем сервитьора. Гарантирам, че четирима от тези сервитьори са актьори. Те работят там, имат още две трудови места, за да изкарват прехраната си, да си плащат квартирата, да ходят на кастинги и на курсове. Искам да ти кажа, че тези актьори, които никой не познава, са толкова гъвкави, че биха ни залепили за стената. Защото ние винаги казваме, че имаме много талантливи актьори, но системата ни направи мързеливи. Ето това е проблемът за мен.
- Защо публиката трябва да дойде в Пазарджишкия театър? Какво да очаква от събитията, които подготвяте?
- Да очаква най-хубавото! Театърът е изкуство, което никога няма да умре.
Както е казал Фелини - "Един ден телевизията ще убие киното." - и беше прав. Но театърът е различен - той е жив, диша, случва се тук и сега. И докато има публика, докато има хора, които вярват в него, театърът ще живее.
Интервю на Елица ПЕНОВА
Ивайло Христов: В нашата професия всеки ден си на кастинг
Думи и образи, които взривяваха умовете
Почитат Невена Коканова с изложба и допълнена биография във Велико Търново
"Време разделно" като антична трагедия
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}