"В интерес на истината, отдавна преди "Последната нощ на Сократ" не съм играл на сцена, не съм репетирал като актьор. Сега някак си ми се възвърна истината за театъра, за играта на сцената.

Усетих едно много приятно преживяване, което, разбира се, и преди съм усещал, но лека полека съм го забравил. Сега се почувствах отново у дома.", разкрива актьорът.

Ивайло Христов е роден на 10 декември 1955 година в София. Шампион е на България по водна топка с "Левски" (1971). Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1980 година в класа по актьорско майсторство за драматичен театър на проф. Сашо Стоянов.

"Последната нощ на Сократ", реж. Съни Сънински, Театър 199 Източник: Театър 199

По разпределение работи в Държавния театър в Сливен (1980-1985), а след 1986 година в Театъра на българската армия.

Играе и на сцената на столичния Театър 199 в постановката "Самотният запад" от Мартин Макдона, поставя и като режисьор спектаклите "Заешка дупка" от Дейвид Линдзи-Абер и "Времето е спряло" от Доналд Маргулис.

В НАТФИЗ, където е асистент от 1992 година в класа на професор Стефан Данаилов, е поставял пиесите "Опера за три гроша" и "Буре барут".

По-важни роли: Владиков ("Хъшове"), Джери ("Случка в зоопарка"), Порфирий Петрович ("Престъпление и наказание"), Алкуин ("Вавилонската кула"), Д-р Стаматов ("Мата Хари"), Аметистов ("Зойкината квартира"), Орце ("Солунските съзаклятници"), Цар Кардам ("Еленово царство"), Съдията ("Господин Пунтила и неговият слуга Мати"), Верховенски, Капралът, Прокурорът, VІ Певец и др. ("Диктатура на съвестта"),

Естрагон ("В очакване на Годо"), Първи инструктор ("Терен за разчистване"), Беранже ("Носорози"), Лерой Хамилтън ("Последният янки"), Лопахин ("Вишнева градина"), Иванов ("Иванов"), Богожян ("Секс, наркотици, рокендрол"), Милър ("Последният янки"), Сократ в "Последната нощ на Сократ" на Стефан Цанев, реж. Съни Сънински и др.

Ивайло Христов в сцена от постановката "Последната нощ на Сократ", реж. Съни Сънински, Театър 199 Източник: Театър 199

Режисьор е на постановката: "Ножица-трепач".

Още

БГ ЗВЕЗДИ

Ивайло Христов, Юлиан Вергов, Светлана Янчева и Ива Тодорова оставиха отпечатъци за "Стената на славата" на Театър 199

Участва във филмите "Като белязани атоми"; "Уони";"Мера според мера";"Съдията"; "Приземяване","АкаТаМуС"; Бягащи кучета"; "Парчета любов";"Любовното лято на един льохман";"Бащата на яйцето";"Кладенецът"; "Веществено доказателство";"О, Господи, къде си?";"Нещо във въздуха";"Всичко от нула"; "Приятелите на Емилия";"Черната лястовица", "Стъпки в пясъка", "Есента на ловеца", реж. Андре Шандел

Режисьор е на филма "Страх" (2021, Фестивалът "Златна роза" тази година ще бъде открит с неговия филм "Любоф".

Сократ в "Последната нощ на Сократ" на Стефан Цанев, реж. Съни Сънински е последната му роля в театъра. Наскоро спектакълът беше показан на Празниците на изкуствата "Аполония".

С Ирини Жамбонас и Атанас Атанасов в сцена от постановката "Последната нощ на Сократ", реж. Съни Сънински, Театър 199 Източник: Театър 199

Представяме ви Ивайло Христов в едно специално интервю за Impressio - за "тежката корона" на актьорството, за любовта на студентите, която се печели с честност, за демокрацията, която се оказва сложна система...

 - Как стигнахте до "Последната нощ на Сократ"? Какъв беше пътят ви до тази постановка?
- Поканиха ме заедно с Атанас Атанасов. Ние с него бяхме състуденти. Познаваме се отдавна, както и с Иринка (Ирини Жамбонас). Искахме да се съберем. Работихме върху този текст заедно, всички участвахме. Познавам го още от предишното представление, когато играеха Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева.

- Какви са впечатленията ви от това представление на Николай Поляков?
- О, това беше прекрасно представление. Много силно. Разбира се, тогава контекстът беше различен и думите на Стефан Цанев ги тълкувахме по един начин, а сега вече е друго, но асоциациите са подобни.

- Как тълкувахте текста на Стефан Цанев тогава?
- Тогава системата беше "комунизъм" и философията и възгледите за живота на Сократ звучаха доста революционно.

С Ирини Жамбонас в сцена от постановката "Последната нощ на Сократ", реж. Съни Сънински, Театър 199 Източник: Театър 199

- А сега?
- Сега има повече тъга, повече вяра...

- Вие сте с активна позиция - като актьор, като гражданин. Какво намирате за най-важно в посланията на Стефан Цанев, насочени към нашето време?
- Много важно е откритието на Стефан, което не знам дали е съзнателно или интуитивно усетено, но се оказва, че мнозинството не винаги е справедливо.

Виждаме и в Народното събрание - всеки се крие зад партията си, никой не поема отговорност и тогава стават най-големите бели. Демокрацията се оказва сложна система. За да живееш в демокрация, за да бъде едно общество успешно, манталитетът, начинът на мислене на хората трябва да е на друго ниво. Така да се каже, демокрацията не е за всеки...

- А какво е посланието на Сократ към днешния човек? Знаем, че Сократ се е отказал от всякакви привилегии, но не се е отказал от правото да мисли и да се изразява свободно....
- Да, точно така. Сократ има една реплика, с която отговаря на един монолог на Пазача, който разказва как е станал пазач, и Сократ завършва с тъжното заключение, че най-ужаснато е, че сами си отглеждаме пазачите. Това е най-тъжното. Никой не е имунизиран. Това е смисълът. И двамата са две страни на една и съща монета. Всички сме отговорни - и за едните, и за другите.

Ивайло Христов с Атанас Атанасов в сцена от постановката "Последната нощ на Сократ", реж. Съни Сънински, Театър 199 Източник: Театър 199

- Често си задаваме въпросът - кой е по-силен - жертвата или палачът?
- По-силна е истината. И палачът, и жертвата са част от едно цяло. Истината, ако изобщо има как да я уловим, трябва да има някаква обективност в този живот. Тя трябва да е най-силна.

Независимо от различните системи, партии, най-важното за човека е способността му да мисли. Ако всеки използва главата си, сигурно светът ще изглежда по друг начин.

Най-важното в този живот е образованието. Образованите хора са по-трудно манипулируеми. Това е най-важното - хората да бъдат образовани, да имат собствено мнение и да могат да го защитават.

- Тази пиеса е поставяна на много места по света. Стефан Цанев разказва, че в Полша след представлението е имало митинг на "Солидарност", спонтанен... Представяте ли си, след вашето представление, да се събере митинг, както сега всички се връщат от почивка и започват протестите?
- Вече не помня в колко държави е играна пиесата, но са доста.

Този текст е силен, защото е валиден за целия свят, не само за България. Той е универсален, с универсални послания.

Още

БЪЛГАРСКАТА ДРАМАТУРГИЯ ИЗВЪН ГРАНИЦИ

Стефан Цанев: Последната нощ на Сократ" е първата постановка по мой текст, която гледах в Турция

Не знам дали ще се стигне чак дотам, но ще съм доволен, ако поне един или двама души в залата се замислят - значи сме си свършили работата. За митинг не смея да мечтая.

- Оценявате вашия тандем с Атанас Атанасов като доста успешен...
- Ние се познаваме много добре. Учихме във ВИТИЗ, не помня коя година беше. Толкова пъти сме играли заедно, имаме толкова много общи неща... Беше приятно през репетиционния период и за четиримата, включително и на режисьора.

Беше приятен процес. Имаше един момент, който беше абсолютно несъзнателен - публиката ми даде сигнал, направихме нещо и тя започна да ръкопляска.

Направихме мизансцен, близък до един от мизансцените в "В очакване на Годо". Имаше въпрос кога ще дойде романтичното време. Той вика: "Ето го, идва."

Ще чакаме. Биографията, която имаме помежду си, много ни помогна.

Сцена от постановката "Последната нощ на Сократ", реж. Съни Сънински, Театър 199 Източник: Театър 199

- Силният текст в различни времена звучи по съвсем различен начин...
- Да, дори Николай Поляков, който е режисьор на предишното представление, каза: "Виждам, че сега е съвсем различно представление, с различно усещане."

- Стефан Цанев гледа ли ви?
- Да, беше и на няколко репетиции. На премиерата също беше, усетих, че беше страшно развълнуван. Да се качи на сцената, да поздрави публиката - беше изключително развълнуван. След толкова години отново да види как се реализира текстът му и да чуе думите, които е написал.

27 юни 2025 г. Стефан Цанев, Съни Сънински, Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас на премиерата на спектакъла "Последната нощ на Сократ" в Театър 199 Снимка: БТА

- След толкова много роли в киното и театъра, толкова запомнящи се, какво ви носи "Сократ" сега?
- В интерес на истината, отдавна не съм играл на сцена, не съм репетирал като актьор. Сега някак си ми се възвърна истината за театъра, за играта на сцената. Усетих едно много приятно преживяване, което, разбира се, и преди съм усещал, но лека-полека съм го забравил. Сега се почувствах отново у дома.

- Вашите студенти са влюбени във вас, боготворят ви. Всеки казва това. Разкажете малко повече за тази "къса клечка", която им казвате, че са изтеглили.
- Аз винаги ги предупреждавам, че пътят, по който тръгват, е изключително тежък и сложен. Освен талант и трудолюбие, в тази професия човек трябва да има и малко късмет.

Това е "късата клечка" - тази професия е неспокойна. Няма да могат да си лежат спокойно. Борбата е ежедневна, ежечасна. Дори нощем човек се буди и си мисли за текста - така ли да го каже, иначе ли. Това не е спокойна професия.

Не искам да обиждам никоя друга професия, но тази е особена. Постоянно мислиш за работата си. Дори когато си във ваканция, си подреждаш сезона - тази пиеса, онази пиеса.

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Ясен Атанасов: Ивайло Христов ни казваше: "Изтеглили сте "късата клечка"

И тази сутрин, като станах, взех текста на "Сократ", за да си го припомня. В тази професия няма сигурност, няма гарантирана работа. Затова им казвам, че пътят е труден и отгоре на всичко е неблагодарен и ниско платен. Трябва непрекъснато да те избират, всеки ден си на кастинг.

- Разкрийте имате ли някакви "хватки", с които печелите любовта на студентите си? Какви са вашите принципи, докато ги водите от малка трупа до завършването им?
- Единственото, което спазвам, е да съм честен и откровен с тях. Всичко останало - работим така, както работят всички. Това, което не си позволявам, е да ги излъжа. Винаги съм бил максимално откровен с тях и мисля, че го знаят и го ценят.

27 юни 2025 г. Стефан Цанев, Съни Сънински, Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас на премиерата на спектакъла "Последната нощ на Сократ" в Театър 199 Снимка: БТА

- Стефан Данаилов има такива ученици. Може би като негов асистент сте "купили" нещо от него?
- Да, защото той беше роден на 9 декември, а аз на 10 декември, така да се каже.(смее се)

Особено в работата с млади хора човек трябва да бъде откровен и честен, да казва доброто и лошото - това е най-важното, защото те го усещат. Естествено, щом съм ги избрал, вече ги харесвам. . За мен е много важно те да се реализират след като завършат Академията. Много се радвам, когато ги виждам в театрите и в киното, да си вършат работата както трябва, да не се срамуват от нея.

Още

НОВО БЪЛГАРСКО КИНО

"Страх" на Ивайло Христов е претендентът ни за "Оскар"

- Нямате фаворити?
- Аз съм еднакво отворен към всички. Те ти стават като деца, не мога да кажа кой е по-добър. Стават част от семейството.

- А във вашата кариера, кои партньорства няма да забравите?
- Аз съм човек с късмет - имах възможност да играя с големи артисти. Както споменатите Васил Михайлов и Наум Шопов, така и със Славка Славова. С много актьори имах късмета да работя, и на всички съм благодарен. От всеки съм научил нещо. Имах много хубави срещи - и с Людмил Димитров, и с други. Наистина с много.

27 юни 2025 г. Стефан Цанев, Съни Сънински, Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас на премиерата на спектакъла "Последната нощ на Сократ" в Театър 199 Снимка: БТА

- А кой е човекът, който ви "запали", който е "виновникът" да сте сега това, което сте?
- Това се случи още в ученическите ми години, в тогавашния Дворец на пионерите. Първият човек, който ме възпита и ми даде вкус към театъра и изкуството, беше Милена Кубарелова - тогава млада режисьорка, току-що завършила Академията. Бях там една година, но благодарение на нея започна дългият ми път.

- Бързо ли ви се отвори пътят към ВИТИЗ?
- Една година не ме приеха - тогава бяха пет кръга, минах ги, но не ме взеха. На следващата година ме приеха и слава Богу, защото попаднах в прекрасен клас с хора, които станаха големи артисти.

Наистина бяхме много хубав клас.

- Вие направихте премиерата на "Последната нощ на Сократ" за 60-годишнината на Театър 199, нали така? Какво е Театър 199 за вас? Това е специфичен театър, който всеки актьор цени...
- За мен това е едно от местата, където най-много обичам да работя, защото дава най-голяма свобода. Можеш да избираш пиесата, хората, с които искаш да работиш, драматургията. Самото малко пространство, този камерен театър, има една интимност, която е изключително приятна.

27 юни 2025 г. Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас на премиерата на спектакъла "Последната нощ на Сократ" в Театър 199 Снимка: БТА

Зрителят може да усети дъха ти, погледа ти, интонацията ти. Тишината там е по-различна. Това е спецификата на камерния театър - за разлика от голямата сцена, където нещата са по-мащабни и по-гръмки, тук има особена нежна тишина. Това ти го дава Театър 199. Не случайно го наричат "Сакралното мазе". Наистина е такова място. И ръководството на театъра винаги е било отворено към хората.

- Желая ви успех!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Елеонора Иванова: Не искам страхът да ме спира, нека любопитството да ме води

Още

МЛАДИТЕ НА СЦЕНАТА

"Суматоха" от Радичков - с класа на Ивайло Христов

Още

БЪЛГАРСКОТО КИНО

Ивайло Христов за "Есента на ловеца": Състраданието към другия ни събира и възвръща любовта

Още

БЪЛГАРСКО КИНО

Големият победител на кинофестивала "Златна роза" е "Страх" на Ивайло Христов