СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Албена Тагарева: Театърът е трибуна и не е безразлично какво и как се говори от нея
"Продължавам да вярвам, че за да бъде актуален и да печели вниманието на публиката театърът трябва да се занимава с темите и проблемите на нашето съвремие включително политическите", казва театроведът, изследовател и мениджър
Автор : / 469 Прочита 0 Коментара
Спектакълът "Прашка" от Н. Коляда, реж. Йордан Славейков, продукция на Фондация "Арт Офис". Снимка: Марин Кафеджийски
Албена Тагарева, театрален критик, изследовател и мениджър с повече от 15 години опит в сферата на културния мениджмън. Директор на Фондация "Арт Офис" и главен аститент в Института за изследване на изкуствата към БАН.
Разговаряме с нея за съвременния театър като изкуство и като инструмент за социална промяна, за предизвикателството да подкрепяш и работиш за независимата сцена:
Албена Тагарева
Снимка: Личен архив
- Албена, Вие сте директор на фондация Арт Офис, а преди това сте била координатор, какво работите всъщност?
- Да, точно така. През 2010 година започнах работа като координатор на Фондация "Арт Офис". Тогава още бях студент по театрознание в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". И всъщност работя всичко. Разбира се в екипът ни имаме координатор или сътрудник - Илияна Хубенова, с която реализираме повечето проекти на фондацията към момента. Работим също така с финансист и маркетинг експерти.
Но в тази сфера и в действителността, в която живеем, не можем да си позволим лукса на строгото разграничаване на длъжностите.
- Цели 16 години на едно работно място, кое Ви мотивира да останете в независимия сектор?
- Това, че никога не е скучно. Но най-вече фактът, че мога да съчетавам няколко професии и дейности.
- Защо избрахте да работите със свободни артисти, вероятно сте имала предложения в държавния сектор?
- Мисля, че по-скоро той ме избра, но ако не е така то е най-вече заради възможността да избирам проектите с които работя, както и хората, с които работя.
- Арт Офис подкрепя независими театрални проекти, как селектирате на кого да подадете ръка?
- Преди всичко се стремим да развиваме проекти, които отговарят и са попътни на нашата мисия, а именно да подкрепяме млади артисти и да допринасяме за подобряване на техните професионални умения и развитието и удължаването живота на техните продукции. Не бих казала, че селекция е точната дума.
По скоро това с кого развиваме конкретен проект или кои компании участват в събитията, които реализираме е въпрос на съвпадение на подходящото време и място.
- Кой спектакъл е бил най-труден за реализация?
- От моя гледна точка всяко едно представление, което се реализира извън държавна институция е сериозно предизвикателство и изисква полагането на допълнителни усилия от всеки един член на екипа.
Като се започне от финансирането, което в последните години уж се увеличи (номинално конкурсните сесии за финансиране на проекти са с по-големи бюджети), но на практика липсата на ясен график на сесиите, обявяването на резултатите и тоталната липса на координация между различните институции се оказва първото и сериозно предизвикателство.
След това започва необходимостта от пространство за репетиции. Защото обикновено сцената, на която ще се играе представлението също е с натоварен график понеже тези пространства никак не са много и не успяват да поемат продукцията. После стигаме до въпросите с производството, логистиката, съхранението на макар и минималните декори и реквизити, които са част от представлението. За да оставим за накрая графиците на отделните актьори, пространството и т.н.
И в този смисъл във всеки проект, колкото и хомогенно и безпроблемно да звучи на хартия винаги изниква нещо - дали ще е липса на нещо техническо, или пък нуждата някой да премести, донесе, съхрани някаква част от декора и т.н.
- Колко дълго живее един независим спектакъл и защо?
- Не знам дали някой би могъл да отговори на този въпрос изчерпателно. Краткият отговор е малко. Това обаче не е и общо валидно понеже има продукции, които успяват да живеят с години, като тук също има различни тенденции - някои, които имат по 5- 6 представления на театрален сезон и такива които успяват да се изиграят и 100 пъти в рамките само на два сезона.
Има продукции, за които предварително е ясно, че ще имат не повече от 5-10 представления - поради специфика на пространството, екипа и др. За съжаление голяма част от спектаклите на независимата сцена не успяват да изживеят живота си.
- Кой е последният Ви проект?
- Те са няколко и продължават от миналата година това са "Прашка" с реж. Йордан Славейков (играе се в I"M Studio), "Разговор безкраен. Проектът Македония" с реж. Тони Карабашев и в момента реализирам един специфичен проект "Изиграй ми приказка", чрез средствата на театъра разказваме художествена литература на глухи деца.
- Кой театрален проект или постановка, с които сте работили, е бил най-въздействащ и защо?
- Мисля, че именно този последния "Изиграй ми приказка".
Защото когато видиш как публиката ти (децата от специалните училища за глухи деца) чака пред вратата актьорите да се преоблекат, за да започнат следващата приказка, от двора на училището тичешком идват тийнейджъри с кожени якета и татуировки и сядат на първия ред, за да гледат... си струва всяко едно усилие.
- Как набирате средства за дадена програма, например за Изкуство в движение?
- Най-често кандидатстваме с всеки един проект пред различна програма за финансиране - Столична програма "Култура", Министерство на културата, НФК. Разбира се кандидатстваме и пред частни фондове. Именно един такъв подкрепи и програмата ни "Изкуство в движение". Това беше фондация "Америка за България", която беше неизменно до нас в продължение на 10 години. През 2019 г. обаче техният борд реши да преразгледа приоритетите на организацията и от тогава те вече не финансират проекти в областта на културата.
През 2020 успяхме да спечелим грант от Национален фонд "Култура", за да продължим програмата, но нестабилността във фонда и постоянната промяна на приоритетите и целите им вече не съответстваха на концепцията на "Изкуство в движение". Към момента програмата е замразена, тъй като в приоритетите на основните институции финансиращи културни проекти на национално ниво не влиза децентрализацията на културната продукция.
- Какво ви запали да започнете да изследвате сценографията в театъра и каква е ролята й в съвременните театрални постановки?
- Сценографията е един малко изследван от българската театрална наука елемент на представлението. Предполагам фактът, че тя прекрачва между пластичните изкуства и театъра е нещото, което ме провокира да съсредоточа изследванията си именно в тази област.
Ролята на сценографията в театралния е спектакъл е съществена. Това е един от основните елементи, който формулира значения и предава посланията на спектакъла към зрителите.
А в съвременния ни силно визуален свят именно сценографията е онзи елемент, който може мигновено да пренесе зрителите от едно място на друго, да синтезира образи и да въздейства.
- Вие сте театровед по професия и образование, с какво се занимава театроведът?
- С много неща - от това да бъде драматург в театър и да съдейства на режисьора в процеса на подготовката на спектакъла, да подпомага формирането на репертоар, откриването за сцена на нови пиеси, през писането на оперативна критика, до занимания с теория, история, проучвания и др.
В комбинация и с театралния мениджмънт, който също е част от специалността в НАТФИЗ, човек придобива наистина широки познания и има възможност да се реализира добре.
- Участвате в журито на Националните театрални награди Икар, какви критерии използвате при оценката на театрални постановки?
- През изминалата година бях част от журито, което определи наградите ИКАР 2024. Критериите, моите и на колегите, бяха чисто художествени.
Дали представленията, изпълненията и т.н. успяват да постигнат задачите, които са си поставили. Разбира се, тук винаги отчитаме и контекста, в който се случва едно художествено произведение и също факта дали то представлява постижение за артистите, които го реализират.
- Каква е, според вас, социалната роля на театъра в българското общество днес?
- Продължавам да вярвам, че за да бъде актуален и да печели вниманието на публиката театърът трябва да се занимава с темите и проблемите на нашето съвремие включително политическите.
Театърът е трибуна и щом продължава да съществува очевидно всички ние имаме нужда от нея и не е безразлично какво и как се говори от тази трибуна.
Проблемът е, че голяма част от нашето общество няма достъп до театрални представления, които имат потенциала да бъдат фактор в обществото, да предизвикат дебат или да събудят въпроси и зрителите.
- Какво значение има театърът като инструмент за социална промяна?
- Това е един много сложен въпрос, който вече е време да бъде основа за една широка дискусия с участието както на специалисти, така и на институциите.
Театърът е преди всичко изкуство и ние като общество трябва да изискваме и високо ниво от това изкуство.
От друга страна обаче театъра има потенциала да допринася за преодоляването на редица социални проблеми, част от които и ние като фондация се стремим да адресираме.
И тук идва важния момент - тези два аспекта на театралното изкуство не винаги, дори изключително рядко могат да съществуват в едно произведение. И ние не бива да очакваме това.
Така нареченото високо изкуство ни носи естетическата наслада и удовлетвореност, повдига важни и големи въпроси, карани да размишляваме, оставя ни развълнувани, смутени дори.
От друга страна театърът като инструмент за социална промяна понякога е значително по-опростен, не до там комплексен, съсредоточен в някой специфичен проблем, но също е професионален. За да се случи също е необходимо да ангажира професионалисти. И двете посоки не биха могли да се самофинансират в България, и двете са изключително важни и трябва да бъдат подкрепяни.
Албена Тагарева
Снимка: Личен архив
- Какви нови тенденции в театъра смятате, че ще имат най-голямо значение през следващите години?
- Бих казала, че е невъзможно да правим прогнози какви тенденции ще се развият в бъдеще. Това зависи от много фактори и най-вече от индивидуалните нагласи, усещания и движещи сили и мотиви на артистите, както и от конкретната културна ситуация.
- Каква е връзката между сценографията и живописта в контекста на съвременния театър?
- Сценографията все повече се свързва с дизайна, архитектурата и дигиталните изкуства, отколкото с живописта в нейните класически форми.
Интервю на Нели ЖЕКОВА
Как се "пътува" в областта на сърцето със Силвия Петкова?
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}