ГОДИШНИНА НА ИКОНА
Катя Паскалева: За да се създава изкуство, е нужен талант и доброта
Датата 18-и септември бележи 80 години от рождението на актрисата
Автор: / 3733 Прочита 1 Коментара
1975 г. Катя Паскалева в Пазарджишкия драматичен театър.
Снимка: Стефан Минков/БТА
За да се създава изкуство, е нужен талант. Но освен него са нужни доброта и талант, казва актрисата Катя Паскалева. Днес се навършват 80 години от нейното рождение, съобщават от БТА.
Едно от най-обичаните лица на българския театър и кино подчертава взаимовръзката между истинската ѝ същност в живота и успешното пресъздаване на характера на поверената ѝ роля. Доказателство за това е подготовката, която тя води за моноспектакъла "Скитница" от Жан-Клод ван Итали.
За ролята на бездомница в Ню Йорк се подготвя, прекарвайки часове наред преоблечена като клошар сред други истински клошари по софийските улици. Увековечена от фоторепортера на БТА - Светлана Бахчеванова, нетипичната за 1998 г. фотосесия се превръща в тема за оживени дискусии и истинска реклама за моноспектакъла.
4 април 1975 г. Катя Паскалева и Георги Черкелов в постановката „Тит Андроник" от Уилям Шекспир на Пазарджишкия драматичен театър.
Снимка: Стефан Минков/БТА
Катя Паскалева e родена на 18 септември 1945 г. в Петрич. Първите ѝ артистични изяви са още в детските години, когато семейството се мести в Перник.
Още като ученичка има изяви в местния театър. Тогава се разиграва и трагичният епизод, при който баща ѝ, издъхвайки в ръцете ѝ, с последните си думи я насърчава да стане актриса. Така се стига до 1963 г., когато след великолепно изпълнен монолог на Жулиета Катя Паскалева става една от 15-те девойки, избрани сред повече от хиляда в конкурс за постъпване във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (ВИТИЗ, днес Национална академия по театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (НАТФИЗ).
Да си роден и забравен на Десети ноември...
Випускът на Катя Паскалева е под ръководството на проф. Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов, а нейни състуденти са Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Милен Пенев, Соня Маркова, Елена Райнова. След като завършва института през 1967 г., младата актриса е разпределена в Добрич, а след кратък престой - и в Пловдив.
През 1969 г. тя се установява в драматичния театър "Константин Величков", Пазарджик, където играе в продължение на седем години. Кариерата ѝ на сцената се пренася в София, където играе в Драматичния театър "София" (1976-1984) и Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
1975 г. Катя Паскалева в Пазарджишкия драматичен театър.
Снимка: Стефан Минков/БТА
РОЛИТЕ
Нейни роли в театъра са превъплъщенията ѝ в "Албена" на Йордан Йовков, "Калиакра" на Кръстьо Дренски, във Вера от "Дипломат" на Самуел Альошин, Розалинда от "Както ви харесва" на Шекспир, Йонка Карабаева от "Среща" на Лозан Стрелков, Вела от "Вампир" на Антон Страшимиров, Ивана от "Събота 23"на Стефан Цанев, Лавиния от "Тит Андроник" на Шекспир, Нина Заречная от "Чайка" на Чехов, Варвара от "Дачници" на Горки.
Катя Паскалева участва и в постановки на телевизионния театър - "Мадам Сан Жен" от Викториен Сарду и "Над морското равнище" от Иван Радоев.
Димо Коларов: Един майстор дава на един калфа толкова, колкото самият той може да си вземе
4 април 1975 г. Катя Паскалева и Георги Черкелов в постановката „Тит Андроник" от Уилям Шекспир на Пазарджишкия драматичен театър.
Снимка: Стефан Минков/БТА
В киното изиграва емблематичната роля на Мария в "Козият рог" (1972) под режисурата на Методи Андонов, на Христина в "Иван Кондарев" (1974), на Стефка във "Вилна зона" (1975), Тана в "Матриархат" (1977).
Други филми с нейно участие са "Шарен свят" (1971), "Мъже без работа", "Нона" (1973), "Спомен" (1974), "Хайдути" (Унгария, 1975), "Слънчев удар", "Лъжовни истории", "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Бумеранг", "Бедният Лука" (1979), "Елегия", "Най-тежкият грях" (1982), "Равновесие" (1983), "Поетът и дяволът" (1984), "Тази хубава зряла възраст" (1985), "Ева на третия етаж" (1987), "Аз, графинята", "Спирка за непознати" (1989), "Аритмия" (1992), "Забраненият плод", "Голгота" (1994).
Намират го на една градинска пейка като случаен непознат...
2 ноември 1973 г., XII фестивал на българския филм, Варна (от дясно наляво) Христо Христов, Павел Писарев, Цветана Манева, Иван Кондов, Катя Паскалева, Захари Жандов
Снимка: Димитър Божинов/БТА
НЕПОЗНАТАТА КАТЯ ПАСКАЛЕВА
Малко известни са акварелните рисунки на Катя Паскалева. Те са показвани в изложби посмъртно. Известни са и три нейни портрета, които са на Златю Бояджиев. Това проявление на таланта ѝ, както и бохемският живот на актрисата са описани в няколко биографични книги и филми за нея и първия ѝ съпруг - известния пловдивски художник Георги Божилов-Слона.
Първата книга за Катя Паскалева е на втория ѝ съпруг - режисьора Иван Росенов. "Книжни квадратчета" е издадена през 2003 г. и в нея са събрани акварелите ѝ, както и записките, които актрисата е правила върху листчета от бележник от 1 юни до 21 юли 2002 г. в болницата "Лозенец", когато губи гласа си и се бори със заболяване. В този бележник Катя Паскалева отправя последните си послания към своите близки и света.
Автор на две книги и два филма за Катя Паскалева е журналистът Георги Тошев. През 2015 г. той издава "Катя Паскалева. Жените в мен" и едночасовия филм "Катя Паскалева. Последната роля".
Екипът на "Земя" отсече вековно дърво, но след 28 години се върна на "местопрестъплението", за да...
Едно от най-обичаните лица на българския театър и кино подчертава взаимовръзката между истинската ѝ същност в живота и успешното пресъздаване на характера на поверената ѝ роля.
Снимки: "Книгомания"
ПРИЗНАНИЕ
През 2016 г. съученици на Катя Паскалева от Перник създават фондация на името на актрисата, която да подпомага дарования в изкуството. От фондацията поставят паметна плоча на сградата на гимназията, в която тя е учила.
През 2023 г. Столичният общински съвет решава улица в район "Витоша" да носи нейното име.
Едно от най-обичаните лица на българския театър и кино подчертава взаимовръзката между истинската ѝ същност в живота и успешното пресъздаване на характера на поверената ѝ роля.
Снимки: "Книгомания"
Катя Паскалева е удостоена със званието "Заслужил артист" през август 1974 г. За ролята си във филма "Козият рог" печели наградата за най-добра киноактриса от десетия международен филмов фестивал в Панама през 1972 г., наградата "Фемина" в Брюксел, Белгия, и награда за принос в развитието на световното кино от Международния кинофестивал в Карлови Вари, Чехословакия, през 1976 г.
През същата година получава награда за женска роля от фестивала "Златна роза" във Варна за филма "Вилна зона". През 1981 г. е наградена за актьорско майсторство от Съюза на артистите в България, а през 1986 г. получава награда за женска роля от Съюза на българските филмови дейци за ролята си във филма "Памет". През 1987 г. печели награда за поддържаща женска роля във филма "Ева на третия етаж" от фестивала в Карлови Вари, а през 1991 г. е удостоена с наградата "Аскеер" за водеща женска роля. През декември 1995 г. получава награда за най-добра актриса на Съюза на българските филмови дейци за ролите си във филмите "Забраненият плод" и "Търкалящи се камъни".
Слабака обичаше на инат
Едно от най-обичаните лица на българския театър и кино подчертава взаимовръзката между истинската ѝ същност в живота и успешното пресъздаване на характера на поверената ѝ роля.
Снимки: "Книгомания"
През 2025 г., по повод 80-годишнината от рождението на актрисата, излизат книгата с рисунки и непубликувани бележки на Катя Паскалева "Тишина от думи", както и документалният филм с истории от бохемския живот в Пловдив на Катя Паскалева и Георги Божилов "Катя и Слона. Техният Пловдив".
Стефан Данаилов: Страхувах се, че ще умра на сцената!
Актьор с 9 ордена за храброст - нямаме друг такъв!
С почит към Руси Чанев започна "Златна роза"
Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна
Момичетата на 60-те се подстригваха, за да приличат на нея
Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}