СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Августина-Калина Петкова: Да закъснееш да обичаш е непосилна тежест
"Мисля, че опитваме да кажем на хората да обичат. Каквото и да им коства, колкото и невъзможно да е. Защото, човек съжалява за нещата, които не се е осмелил да направи, а не за тези които е направил и се е провалил", споделя актрисата за пиесата "Прашка"
Автор : / 2323 Прочита 0 Коментара
Августина-Калина Петкова и Йорадан Върбанов в спектакъла "Прашка" от Николай Колядя на режисьора Йордан Славейков.
Снимка: Марин Кафеджийски
На 18 септември в I Am Studio ще бъде показана пиесата "Прашка" от Николай Коляда - едно от най-силните заглавия на съвременната руска драматургия. Постановката е дело на режисьора Йордан Славейков, чиито търсения винаги са насочени към психологическата дълбочина и интимността на човешките отношения.
Сюжетът на "Прашка" разгръща история, в която героите се сблъскват с теми, болезнено близки до всеки зрител - бунта и страха, крехкостта на младостта, нуждата от обич и спасение. Пиесата не се стреми да дава окончателни отговори, а да поставя въпроси: докъде сме готови да стигнем в името на любовта, и колко струва един човешки избор.
В спектакъла участват Августина-Калина Петкова, Йордан Върбанов и Преслав Търпанов. Всеки от тях изгражда образ, в който се преплитат уязвимост и сила, отчаяние и надежда. Особено ярко е присъствието Августина-Калина Петкова, която не само интерпретира своята роля с искреност и силна емоция, но е и автор на текста на песента, с която завършва спектакълът - своеобразен финален акорд, който остава в съзнанието на зрителите.
"Прашка" е пиеса за любовта - първата и последната, за младостта, която бърза да порасне, и за избора, който белязва целия ни живот. В режисурата на Йордан Славейков текстът на Николай Коляда придобива особена актуалност - спектакълът се превръща в огледало, в което зрителят може да разпознае собствените си страхове, желания и противоречия.
Представлението е част от програмата на I Am Studio, което утвърждава позицията си като пространство за смели и съвременни театрални търсения.
Разговаряме с актрисата Августина-Калина Петкова малко преди представянето на "Прашка" на 18 септември:
Августина-Калина Петкова
Снимка: Младежки театър "Николай Бинев"
- Августина, в пиесата "Прашка" ти си Лариса, момичето което е съседка на Иля, когото обича безрезервно и за когото се грижи, въпреки грубостта и пиянството му. Как се подготвяш за такава крайност в ролята - физически и емоционално?
- Още преди няколко години, когато за първи път заговорихме с режисьора за този текст му казах, че не знам дали мога да се справя. И до сега не знам дали се справям. Опитвам, всеки път на ново. Подготовката е в репетициите, там някъде се бориш да натрупаш правилните основи. После се опитваш да действаш спрямо обстоятелствата, в които е поставен твоят персонаж.
Като в живота - реагираш на това, което ти се случва. И често не си подготвен.
Августина-Калина Петкова и Йорадан Върбанов в спектакъла "Прашка" от Николай Колядя на режисьора Йордан Славейков.
Снимка: Марин Кафеджийски
- Коя част от болката на Лариса ти е най-трудна да изиграеш и защо?
- Може би като всеки човек болката от отхвърляне е една от най-силните.
От отказа на любов. От това да не бъдеш избран. Тази смесица от болка, гняв, тъга и не разбиране "защо".
Това никак не ми е лесно, не защото не съм била в тази позиция, а защото именно там трябва да поровиш, за да върнеш спомена. Точно в тези неща, които човек най-често потиска, трябва да търсиш за да извадиш каквото ти е необходимо.
- Лариса е имала много мъже, а иска само този, който не я иска. Защо, така ли е устроена женската психика? Каква е творческата ти задача да покажеш на сцената?
- Интимните срещи с мъже не са й чужди, както самата тя казва "имам седем аборта". Но за всички тях Лариса е била краткотрайно средство, лесно достъпно удоволствие за една нощ. Докато с Иля тя не е била интимна, не и в този смисъл. Връзката им (поне според нея) е друга. Тя се е погрижила за него в момент, в който той е имал нужда.
Това пробужда онази необходимост на жената да спаси душата на мъжа, да го излекува, да го върне към живота. Никой друг не я е карал да се чувства нужна, важна, спасителка. Това привързва много по-силно.
Августина-Калина Петкова и Йорадан Върбанов в спектакъла "Прашка" от Николай Колядя на режисьора Йордан Славейков.
Снимка: Марин Кафеджийски
- Завършила си класа на проф. Маргарита Младенова - кое от нейните уроци и подходи ти помага най-много сега, докато изграждаш образи като Лариса?
- Професорът ме научи, че е важен ненаграденият човек.
Че не е важно винаги да си първи, винаги да си в топ листата на живота, винаги да се успешен, страхотен, всичко винаги да е перфектно и уникално-невероятно. Защото животът не е такъв. Любовта не е такава. Каквото и да разправят инстаграм, тик-ток и прочее.
Августина-Калина Петкова в спектакъла "Ромео и Жулиета", режисьор Анастасия Събева.
Снимка: Иван Дончев/Младежки театър "Николай Бинев"
Августина-Калина Петкова в спектакъла "Граф Монте Кристо", режисьор Бина Харалампиева
Снимка: Иван Дончев/Младежки театър "Николай Бинев"
- Как се свързваш емоционално с другите двама актьори, за да изглежда връзката ви толкова достоверна?
- Йордан и Преслав са чудни колеги. Нямам никакви притеснения и задръжки около тях. Като всеки екип и ние си имаме смешки, заяждания, поздрав преди представление.
Това е заслуга на режисьора - да събере правилните хора заедно. Това много помага на спектакъла.
- Режисьорът Йордан Славейков работи изключително психологически - какво е чувството да играеш под такова "насочване"?
- Ние с Йордан работим за пореден път заедно. Мисля, че вече се познаваме добре, а това е важно за тази професия. Той знае какво иска, от кого го иска и защо. И въпреки това се радвам, ако понякога успея да го изненадам с нещо.
- Песента в края на пиесата е по твой текст и изпълнение съвместно с Преслав. Какво казваш чрез текста й ти като жена?
- Това отново е обща работа на екипа, не само моя.
Мисля, че опитваме да кажем на хората да обичат. Каквото и да им коства, колкото и невъзможно да е. Защото, човек съжалява за нещата, които не се е осмелил да направи, а не за тези които е направил и се е провалил.
Да закъснееш да обичаш е непосилна тежест, вид личен провал.
Августина-Калина Петкова в спектакъла "Прашка" от Николай Колядя на режисьора Йордан Славейков.
Снимка: Марин Кафеджийски
- Песента обединява целия спектакъл - всички емоции, болка, надежда - в един финален израз...
- Да. Докато сме тук, на тази земя всичко може да се поправи. И надежда има.
В спектакъла "Пипи Дългото чорапче", режисьор Венцислав Асенов
Снимка: Гергана Дамянова/ Младежки театър "Николай Бинев"
- Ти играеш Пипи в "Пипи Дългото чорапче" на Младежки театър - какво ти помага да преминаваш от игриви и детски роли към дълбоката драма на Лариса?
- Няма разлика от между играта за деца и за възрастни. Както играеш за едните, точно така играеш и за другите.
Августина-Калина Петкова в спектакъла "Пипи Дългото чорапче", режисьор Венцислав Асенов.
Снимка: Гергана Дамянова/ Младежки театър "Николай Бинев"
- Кои са представленията, в които ще можем да те видим тази есен - освен "Прашка"?
- "Ромео и Жулиета", "Пипи", "Малката русалка" и още други в Младежки театър "Николай Бинев", отново в I AM studio каня всички на "Доброто тяло.
А на 9 октомври в Малката текила започва едно наистина различно нещо - интерактивно изживяване по сюжета на "Великият Гетсби" - " Вечерта на Гетсби". Мисля, че точно такова нещо не е имало в България.
Интервю на Нели ЖЕКОВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}