Дейвид Гарет е роден в Аахен, Германия, от брак между американка и германец. Започва да се учи да свири на цигулка на 4-годишна възраст, а на 7 години вече изнася концерти. На 13 години подписва договор като артист на "Deutsche Grammophon", концертира и прави звукозаписи на произведения от Моцарт, Паганини и Чайковски. На 16 години е солист на Симфоничния оркестър на Берлинското радио.

През 1997 г., когато е 17-годишен постъпва в Кралския музикален колеж в Лондон, но година по-късно заминава за Ню Йорк, където продължава образованието си в Джулиърд скул. Завършва без никаква финансова подкрепа от родителите си, работейки най-различни неща, сред които фотомодел и чистач на училищните тоалетни (защото тази работа се е заплащала най-добре на студентите).

Дейвид Гарет е ненадминат експериментатор и кросоувър творец, който смесва различни стилове чрез плавен преход от класиката към модерността - поп и рок хитове, джаз стандарти, ритъм енд блус, с което успява да спечели за класическата музика млада аудитория.

През 2008 г. подобрява Рекорд на Гинес, като изсвирва "Полетът на бръмбара" на Римски-Корсаков за 1 минута и 5 секунди.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Мадона го нарича "Брад Пит на класическата музика", а Стинг казва, че има само един човек, който може на един концерт да изпълни еднакво виртуозно и Вивалди, и AC/DC и това е Дейвид Гарет.

Изнася концерти в цял свят, в това число Мексико, Япония, Корея, Русия, Полша, Румъния, Турция и т.н. 

Преди няколко години Дейвид Гарет беше избран от британския режисьор Бърнард Роуз да изиграе ролята на Николо Паганини във филма му "Цигуларят на дявола" заради физическата прилика с някогашния италиански виртуоз и невероятното му владеене на цигулката.  Този филм  донесе още по-голяма слава на музиканта и го превърна в идол на милиони млади фенове в цял свят.

Представяме ви Дейвид Гарет в едно ексклузивно интервю за Dir.bg:

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 - Дейвид, ти си един от най-вълнуващите музиканти на нашето време. Буквално успя да взривиш мирния свят на класическата музика и направи така, че хиляди млади хора да идват на твоите концерти. Самото произнасяне на името ти създава "кълбо от емоции" и не оставя никого равнодушен. Виждаше ли се така в мечтите си?
- Абсолютно не! Все още има толкова много неща, които се надявам да имам достатъчно време и енергия, за да направя. Мисля, че докато си жив, никога не преставаш да мечтаеш или да търсиш нови предизвикателства.

Снимка: david-garrett.com

- Бил си едва на 11 години, когато получаваш своя първи Страдивариус  - подарък от германския президент Рихард фон Вайцзекер. Безценен подарък. Спомняш ли си този момент?
- Той всъщност не ми я подари онази нощ. Бях на 11, когато свирих във Вила Хамершмид, която по това време беше резиденция на Президента. Няколко седмици по-късно ми съобщиха, че Рихард фон Вайцзекер е бил инициатор за това да получа този красив инструмент. Определено беше вълнуващо преживяване да се докосна до такава невероятна цигулка на толкова ранна възраст.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- На 18 години бягаш от къщи и заминаваш за Ню Йорк, за да следваш мечтата си да учиш в Джулиърд скул. Тогава знаеше ли, какво искаш да постигнеш?
- Не мисля, че който и да е 18-годишен знае точно какво иска и това не е проблем. Напротив, мисля, че това е съвсем нормално. Но трябва да кажа, че знаех в каква посока исках да поема. Аз със сигурност исках да се занимавам с музика и ако не го усещах като правилното нещо, щях да спра. Не се насилвах. Това беше нещо, което исках да опитам и за щастие се получи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Баща ти е германец, а майка ти - американка. Повече европеец или американец си? Коя от културите е по-близка за теб?
- Вероятно германец, защото прекарах първите си 18 години в Германия. Мисля, че докато израстваш, всичко оказва по-голямо влияние, отколкото по-късно в живота.

Снимка: david-garrett.com

- Наричат те "съвременния Паганини" и "Джими Хендрикс на цигуларите", други "Дейвид Бекъм на класическата музика". На теб кое ти харесва? Или се виждаш различно?
- Не мисля, че трябва да се търси съответствие. Това са огромни комплименти и се чувствам неловко да ги чувам. Но те, разбира се, са мотивиращи. Когато някой ти прави такъв комплимент, това те амбицира да се стараеш още повече.

Така че, благодаря на всички, които мислят така за мен - чувствам се благословен да имам такива мотивиращи моменти в моя живот.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- А след блестящата ти роля в едноименния филм за италианския гений на цигулката, която ти изигра през 2013 г., за своите фенове си "Цигуларят на дявола"... Казвал си, че Паганини е твой идол. Защо? Може би го чувстваш близък като темперамент?
- Всъщност, дори не е заради музиката, която е написал, а заради това, което е направил за цигулката като инструмент. Има едно известно изказване на Джон Ленън, че има китара преди Джими Хендрикс и китара след Джими Хендрикс - той наистина промени начина, по който хората чуваха китарата или искаха да свирят на китара. Същото е и за Николо Паганини. Без неговите изобретения, без неговото творческо отношение към инструмента, цигулковият репертоар не би съществувал във вида, който познаваме днес.  Това, според мен е най-голямото постижение.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Как те избра режисьорът Бърнард Роуз?  Вие донякъде си приличате. И той е наясно с кариерата си едва 9-годишен, на 15 печели конкурса за аматьори на BBC с 3-минутен филм.
- Мисля си, че най-напред и най-вече поради това, че умея да свиря на цигулка. Когато правиш филм за цигулар, доста логично е да потърсиш някой, който умее да свири на такъв инструмент, особено като се има предвид, че има много музикални моменти във филма. Аз със сигурност нямам амбицията да съм голям актьор. В този филм аз се чувствах като музикант, като цигулар. Затова се съгласих да участвам. Все още си мисля, че беше едно малко чудо, че се получи. Понякога, като преглеждам Нетфликс, виждам филма и си мисля "Еха, това беше готино!".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Когато се изправи пред 50 000 души на площад "Дуомо" в Милано усещаше ли се "посланик на класическата музика"?
- Думата "посланик" ми звучи твърде политизирано. Харесва ми да събирам хората заедно, да виждам хармонията.

Музиката обединява хората и аз искам да бъда музикалният обединител.

Снимка: david-garrett.com

- А татуировката на ръката ти - "Rock'n'Roll" има ли някакво специално послание?
- Е, рокендролът не е само музикален жанр, той е в известен смисъл и стил на живот.

Нали знаеш: да не си задръстен, да си по-гъвкав, спонтанен, да прегърнеш живота и неговите радости. Така че, за мен това е посланието.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Споделял си, че си на път понякога 340 дни в годината. Това предполага една изключително натоварена програма. Изобщо имаш ли време за личен живот?
- Мисля, че всеки има време за любов. Аз имам прекрасно семейство, чудесни приятели, които са до мен много, много години. Мисля си, това е всичко, за което мога да си мечтая. На ако говорим за брак и мое собствено семейство, май бих искал да почакам още малко.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- А каква музика слушаш, когато разпускаш?
- Понякога просто сядам на пианото и си свиря разни неща, които ми се въртят в главата, предимно мои собствени мелодийки. Когато става дума за музиката на други хора, аз наистина предпочитам, колкото и да звучи старомодно, просто да включа понякога радиото.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- "Слуховете за смъртта на класиката са преувеличени", каза преди време. Твои думи са, нали?  Какво ще допълниш днес?
- О, разбира се! Особено защото музиката еволюира - много от колегите ми, много хора, са супер изобретателни по техен си начин. И публиката се променя, подмладява се, благодарение и на социалните мрежи и интернет. Всеки талантлив човек, който наистина е добър, сега може да получи поле за изява. Добрите изпълнители са двигател на промените, особено в класическата музика.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- София е една от дестинациите на световното ти турне "EXPLOSIVE - LIVE". На 29 септември  предстои концертът ти в най-голямата зала  в България -  Арена Армеец. Ще видим уникална  кросоувър продукция - феноменален микс от интензивни рок мелодии и великолепни балади, примесени с първокласна класическа музика от двата ти последни албума - Explosive и Rock Revolution. Ще има ли изненади в София?
- Все пак, основата на едно добро шоу е качеството на музиката и това е най-важното. За мен също винаги има елемент на изненада, когато излизам на сцената, защото никога не знам как ще реагира публиката, как ще ме приеме.

Така, че аз съм също толкова любопитен за това шоу, колкото и вие!

- Очакваме те в  София на 29 септември!

Интервю на Мая Филипова