Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Правилата на Владимир Набоков: Не се напивам, не ходя в църква, не посещавам психоаналитици

ГЕНИИТЕ В ЛИТЕРАТУРАТА

Правилата на Владимир Набоков: Не се напивам, не ходя в църква, не посещавам психоаналитици

"Аз съм американски писател, който се е родил в Русия, получил образованието си в Англия, изучавал там френска литература, след което живях 15 години в Германия"

Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg

През април се навършиха 121 години от рождението на Владимир Набоков. Ще надникнем зад някои възгледи на Набоков за литературата, живота и онова, което го отвращава в съвременната култура. 

Набоков се е отнасял с голямо внимание към това, което говори публично: винаги искал текста на разговора, за да го види; след това безмилостно го пренаписва, а ако някои от корекциите му не са въведени, много се ядосвал.

Embed from Getty Images

Затова резултатите от неговите интервюта накрая са всъщност плътни афористични изказвания.

Предлагаме колекция от интервюта на писателя от различни години, негови писма до редактори (също доста забележителни), включени в книгата "Строги съждения" (изд. "КоЛибри", 2018, Русия).

(Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

"Мисля като гений, пиша като изтъкнат автор и говоря като дете."

"Никога през живота си не съм се напивал. Никога не съм използвал трибуквени момчешки думи. Никога не съм работил в офис или въглищна мина. Никога не съм принадлежал на нито един клуб или група."

"Лесно е да се изброят нещата, които ме отвращават: глупостта, тиранията, престъплението, жестокостта, популярната музика. Страстите ми са най-силните, познати на човека: писането и ловенето на пеперуди."

Embed from Getty Images

Още

120 години от рождението на Владимир Набоков

120 години от рождението на Владимир Набоков

"Само амбициозната нищожност и изтънчената посредственост излагат своите чернови на показ. Това е като да прехвърляте в кръг собствените си опити за храчки."

"В десетгодишната ми работа върху "Евгений Онегин" са изразени собствените ми вкусове и антипатии. Превеждайки петте хиляди и петстотин реда на английски, бях длъжен да избирам между римата и разума - и избрах разума. Единствената ми цел беше да създам скрупульозен, интерлинеарен, абсолютно буквален превод на това произведение, с обилни и педантични коментари, чийто обем надвишава далеч обема на самата поема."

Embed from Getty Images

"Всичката Русия, от която се нуждая винаги е с мен: литература, език и моето собствено руско детство. Никога няма да се върна. Никога няма да се дам. И при всички случаи гротескната сянка на полицейската държава няма да се разсее в моя живот."

"Не мисля на нито един език. Мисля в образи. Не вярвам хората да мислят на езици."

Владимир Набоков около 1959 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

"Моята лична трагедия, която не може, която не би трябвало да занимава никого другиго, се състои в това, че трябваше да напусна своя език, родната реч, моя богат, безкрайно богат и послушен руски език заради второкласния английски."

"Надарен съм с чудат подарък - виждам буквите в цветове. Това се нарича цветен слух. Може би един на хиляда притежава такъв талант. Психолозите ми казаха, че по такъв начин виждали повечето деца, но по-късно губят тази способност, когато глупавите им родители им говорят, че всичко това е абсурдно."

Владимир Набоков е в Рим и работи по сценария на филма по неговата най-известна книга "Лолита" (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

"Не ловя риба, не готвя, не танцувам, не препоръчвам книги, не подписвам автографи, не подписвам декларации, не ям стриди, не се напивам, не ходя на църква, не ходя на психоаналитици и не участвам в демонстрации."

"Сексът като обществена институция, сексът като широко понятие, сексът като проблем, сексът като вулгарност - намирам всичко това за твърде скучно. Нека оставим секса на мира."

"Истинският писател трябва внимателно да проучи работата на своите съперници, включително и на Всевишния."

Embed from Getty Images

"Нямам музикален слух и много съжалявам за този недостатък. Като отида на концерт, а това се случва веднъж на 5 години, се опитвам като в игра да проследя връзката между звуците, но това ме хваща за не повече от няколко минути."

"В семейството ми има великолепен певец - моят син. Изключителните му способности, рядката красота на басовия му глас и надеждата за страхотна кариера ме вълнуват дълбоко, но когато музикантите говорят професионално, се чувствам глупак."

Семейство Набокови вечерят след дебюта на сина Дмитрий Набоков като оперен певец в Северна Италия, 2 май, 1961 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

"Преводът от руски на английски е малко по-лесен, отколкото от английски на руски, а десет пъти по-лесен e преводът от английски на френски."

"Между десетата и петнадесетата ми година в Санкт Петербург прочетох повече художествена литература и поезия - английска, руска, френска - отколкото във всеки друг период от живота си. Особено ми харесаха произведенията на Уелс, По, Браунинг, Кийтс, Флобер, Верлен, Рембо, Чехов, Толстой и Александър Блок. Другите ми герои бяха Скарлет Пимпернел, Филеас Фог и Шерлок Холмс. С други думи, аз бях съвсем обикновено триезично дете в семейство с голяма библиотека."

Embed from Getty Images

"Нашите внуци, без съмнение ще се отнасят към днешните психоаналитици със същото любопитно презрение, с което се отнасяме ние към астрологията и френологията. Един от най-големите феномени на шарлатанството и сатанинския абсурд, наложени на доверчивата публика, е тълкуването на сънищата на Фройд."

"Баща ми беше старомоден либерал и аз нямам нищо против, когато и мен наричат старомоден либерал."

Embed from Getty Images

"Отнасям се с отвращение към булевардните четива и популярните музикални състави, презирам музиката на публичните домове и приютите, не възприемам научната фантастика с всякакво там напрежение и "съспенс". Не мога да понасям евтини филми - в тях сакати изнасилват монахини под масата, голи момичета отъркват гърдите си в смуглите тела на отвратителни млади мъже."

"Всичките ми книги, включително и първата, която написах преди четиридесет и три години на изяден от молци диван с немска мебелировка, са забранени в страната, в която съм роден. Това е загуба за Русия, не за мен."

Embed from Getty Images

"Считам "Анна Каренина" за най-висшия шедьовър на литературата от XIX век, почти до нея е "Смъртта на Иван Илич". Изобщо не харесвам "Възкресение" и "Кройцерова соната". Публицистическите атаки на Толстой са непоносими. (...) Категорично не приемам "Братя Карамазови" и отвратителното морализаторстване в "Престъпление и наказание". Не, аз изобщо не съм против търсенето на душата и саморазкриването, но в тези книги душата, и греховете, и сантименталността, и клишетата във вестниците едва ли оправдават досадното и скучно търсене."

Още

Скандалната "Лолита" на Набоков навърши 59

Скандалната "Лолита" на Набоков навърши 59

Още

Набоков предрекъл в стихове смъртта си, три години преди да умре

Набоков предрекъл в стихове смъртта си, три години преди да умре

Още

Пловдивският драматичен театър - с премиера по Набоков

Пловдивският драматичен театър - с премиера по Набоков

Още

Владимир Набоков е мислел за самоубийство заради тежкия си псориазис

Владимир Набоков е мислел за самоубийство заради тежкия си псориазис

 

Коментирай 17

Календар

Препоръчваме ви

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Дечко Узунов: Изкуството се създава в тишина, а пък и в тишината трябва да се гледа

Днес отбелязваме 125 години от рождението на именития ни художник и интелектуалец

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите