"Честно казано, не трябваше да правя The Wall. Беше твърде мизерно преживяване, за да изпитвам удоволствие, когато гледам назад към процеса.", казва режисьорът Алън Паркър.

И признава за конфликта с Роджър Уотърс и аниматора Джералд Скарф: "Трима мегаломани в една стая - удивително е, че изобщо постигнахме нещо."

Навършиха се 5 години без Алън Паркър.

Филмът "Pink Floyd: The Wall" (1982) е британски музикален филм, режисиран от Алън Паркър, на основата на концептуалния албум на Пинк Флойд от 1979 г. "The Wall". Сценарият е написан от Роджър Уотърс, басист и основен автор на текстовете на групата. Филмът е смесица от игрални сцени, анимация и музикални сегменти, които разказват сюрреалистична и психологическа история.

Сюжетът на "Стената" проследява живота на Пинк, измислен рок музикант, изигран от Боб Гелдоф (лидер на групата The Boomtown Rats). Пинк е емоционално отчужден и постепенно изгражда метафорична "стена" около себе си, която го изолира от света. Филмът изследва травмите в живота му: загубата на баща му във Втората световна война, репресиращото личността образование, властната му майка и провалът на брака му. Тези събития, заедно с натиска на славата и наркотиците, го тласкат към лудост и самоунищожение.

Кадър от филма "Стената", реж. Алън Паркър Източник: alanparker.com

Историята достига кулминация, когато Пинк фантазира, че е диктатор, преди да се срине и символично да разруши стената.

Филмът се характеризира с мрачна и символична образност. Анимационните сегменти, създадени от Джералд Скарф, са със запомнящи се, ужасяващи и гротескни образи, като маршируващи чукове, гигантски цветя, които се превръщат в сексуални метафори, и сцени в съда между огромни карикатурни фигури.

Музиката от албума, включително хитове като "Another Brick in the Wall, Part 2" и "Comfortably Numb", са своеобразен гръбнак на разказа, като песните са преплетени с визуалните елементи. "Стената" е алегория на това как обществото и личните травми могат да изолират индивида, като го превърнат в затворник на собствените му страхове и илюзии.

Албумът е амбициозен проект, който групата изпълнява на живо с мащабни постановки, включващи строеж на истинска стена на сцената. За филма Уотърс е основният двигател, пишейки сценария и настоявайки за запазване на неговата визия. Отношенията между него и режисьора Алън Паркър са напрегнати, тъй като Уотърс иска пълен контрол, докато Паркър настоява на своя професионален подход.

"Роджър беше труден. Неговата страст към проекта беше едновременно вдъхновяваща и изтощителна. И двамата бяхме упорити, което направи снимките мъчителни.", разкрива Паркър.

Въпреки това Паркър уважава визията на Уотърс и се стреми да балансира между нея и собствените си режисьорски инстинкти.

Роджър Уотърс Снимка Getty Images

Още

ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА КИНОТО

Алън Паркър, който ни накара да страдаме с момчето, спящо голо в клетка за птици

Алън Паркър е известен с филми като "Midnight Express" (1978) и "Fame" (1980). Той е избран за "Стената", защото успешно балансира между комерсиално и артистично кино. Паркър превръща абстрактния сценарий на Уотърс в кинематографична история, като добавя структура и визуална яснота. 

Паркър казва, че филмът е "най-неприятният опит в кариерата ми", но признава неговата уникалност. Неговият принос е ключов за визуалния стил, особено в игралните сцени, които контрастират с анимациите на Скарф. Паркър умело режисира сцени, изобразяващи детските травми на Пинк и неговото психическо разпадане, като използва мрачна кинематография и символизъм.

От филма "Стената" Източник: alanparker.com

Анимациите на Дералд Скарф са централен елемент на филма. Паркър работи тясно със Скарф, за да интегрира анимациите в разказа. Той отбелязва:

"Анимациите на Джералд бяха от изключително значение за филма. Без тях "Стената" нямаше да има същата сила. Прекарахме часове в обсъждане как да свържем анимацията с игралните сцени."

Джералд Скарф Снимка: Gatty Images

Процесът на създаване на анимациите е трудоемък, тъй като по онова време те се правят ръчно с целулоид. Паркър настоява за плавни преходи между анимация и реални кадри, за да се запази сюрреалистичният тон на филма.

Ето някои от най-запомнящите се и емоционално силни сцени във филма:

"Another Brick in the Wall, Part 2" - Училищната сцена

Кадър от филма "Стената", реж. Алън Паркър Източник: alanparker.com

Една от най-запомнящите се сцени - децата, пеещи "Another Brick in the Wall, Part 2" - е заснета в лондонско училище. Паркър избира истински ученици, за да пресъздаде репресивната атмосфера на британската образователна система, която Уотърс критикува. Той споделя:

"Искахме тази сцена да е автентична. Децата бяха страхотни, но координирането им беше кошмар."

Тази сцена е емблематична заради смазващата критика към репресивната образователна система. Ученици маршируват като роботи към месомелачка, докато пеят "We don"t need no education".

Анимацията на Скарф, с маршируващите чукове, символизира конформизма и унищожаването на индивидуалността. Сцената е въздействаща с комбинацията на музика, визуални метафори и социален коментар... "Goodbye Blue Sky".

Военните сцени

Гълъби се превръщат в бомбардировачи, а кръвта залива пейзажа. Тази сцена отразява загубата на бащата на Пинк и е особено въздействаща заради меланхоличната музика и драматичните образи на Скарф, които символизира ужаса на войната.

"Comfortably Numb" - Психическият срив

В тази сцена Пинк е в делириум в хотелската си стая, докато мениджърите му го инжектират с наркотици, за да го изкарат на сцената. Съчетанието от мрачни кинематографични образи, изразителната игра на Боб Гелдоф и емоционалното китарно соло на Дейвид Гилмър правят сцената сърцераздирателна.

Кадър от филма "Стената", реж. Алън Паркър Източник: alanparker.com

Тя показва Пинк напълно отчужден, "удобно вцепенен".

"In the Flesh" - Фашистката фантазия

Пинк се превръща в диктатор, ръководещ митинг в нацистки стил. Сцената е ужасяваща заради образите на тълпи, маршируващи под знамена с кръстосани чукове, и насилие. Тя е връхна точка в лудостта на Пинк и силен коментар за опасностите от авторитарните идеологии.

Кадър от филма "Стената", реж. Алън Паркър Източник: alanparker.com

"The Trial" - Съдебната анимация

Финалната сцена - Пинк е "съден" в сюрреалистична анимация. Огромни карикатурни фигури - учител, майка, съпруга - го обвиняват, докато стената се срутва. Песента е в театрална стилистика, а образите на Скарф са едновременно комични и ужасяващи. Тази сцена символизира освобождаването на Пинк от собствените му демони.

Филмът "Pink Floyd: The Wall" е шедьовър на музикалното и визуално изкуство, който остава актуален заради темите си за изолация, травма и бунт срещу системата.

"Пинк Флойд" създават основата с албума, Алън Паркър я превръща в кинематографична реалност, а сцените, подкрепени от анимацията на Скарф и музиката, оставят трайно въздействие. Филмът е предизвикателство за зрителя, но и възнаграждаващо изживяване за тези, които се потопят в неговата дълбочина.

Кадър от филма "Стената", реж. Алън Паркър Източник: alanparker.com

Паркър не е първоначалният избор за режисьор. Първоначално Роджър Уотърс, основният автор на албума и сценария, и аниматорът Джералд Скарф планират филмът да бъде предимно концертен с елементи от турнето на Пинк Флойд.

След неуспеха на този подход, Паркър е привлечен заради репутацията си на режисьор, способен да съчетава визуална естетика с драматична дълбочина.

"Честно казано, не трябваше да правя The Wall. Беше твърде мизерно преживяване, за да изпитвам удоволствие, когато гледам назад към процеса.", признава Паркър в интервю.

Още

ANOTHER BRICK IN THE WALL

Ник Мейсън пред Dir.bg: Младите и днес намират в "Пинк Флойд" обяснения за света

И признава за конфликта с Роджър Уотърс и аниматора Джералд Скарф:

"Трима мегаломани в една стая - удивително е, че изобщо постигнахме нещо."

Роджър Уотърс (Снимки: Getty Images)

За премиерата на филма в Кан разказва симптоматичен случай: "Премиерата в Кан беше великолепно изживяване. Комбинацията от оглушителния звук и мощните образи оказа огромно въздействие върху публиката.

Стивън Спилбърг стана и ми се поклони учтиво, след което сви рамене към съседа си, шефът на Warner Brothers Тери Семел, сякаш казваше: "Какво, по дяволите, беше това?"

Кадър от филма "Стената", реж. Алън Паркър Източник: alanparker.com

За концепцията на филма Паркър споделя мнението си през 2003 г.:

"Това е миш-маш, амалгама от луди идеи, които в действителност са на Роджър Уотърс."

За впечатленията си от концерта на Pink Floyd в Дортмунд разказва:

"В Дортмунд беше невъзможно да не бъдеш впечатлен от мащаба на събитието. Концертът беше рок театър в грандиозен мащаб - вероятно по-амбициозен от всичко, което този жанр беше постигал преди. Звукът беше страхотен, Pink Floyd бяха музикално прецизни, а първичните викове на Роджър, изразяващи страх, лудост, потисничество и отчуждение, пронизваха като нокти върху черна дъска."

Роджър Уотърс (Снимки: Getty Images)

За съмненията си относно проекта също разказва в интервю:

"Връщайки се в Северна Калифорния, имах съмнения, че проектът ще проработи. Роджър и аз бяхме господари на собствените си вселени твърде дълго, за да се подчиняваме един на друг. Не ми се струваше съвсем наред."

Режисьорът на „The Commitments“ Алън Паркър присъства на представянето на книгата си „The Sucker's Kiss“ в книжарницата Waterstone's на 6 ноември 2003 г. в Дъблин, Ирландия. Снимки: Getty Images

А ето какво пише за реакцията на Холивуд:

"В Лос Анджелис проблемът беше, че никой не можеше да разбере, че предлагаме да направим нещо различно от концертен филм, жанр, който традиционно носи слаби приходи в боксофиса. Огромният успех на албума (11,7 милиона продадени копия) беше нашият коз, но те алчно гледаха към саундтрака, от който Pink Floyd нямаха намерение да споделят нито цент."

"Въпреки че съм много горд с него, правенето на филма беше твърде мизерно, за да изпитвам удоволствие от процеса."

Признанията на Роджър Уотърс са много откровени и директни: "Правенето на филма в крайна сметка се превърна в обезпокоително и неприятно изживяване, защото всички се скарахме жестоко."

"Имаше сериозни сблъсъци по отношение на стиловете и философията."

Актьорът Кевин Спейси (вляво) и режисьорът Алън Паркър пристигат на 53-ия годишен Международен филмов фестивал Берлинале на 7 февруари 2003 г. в Берлин. Снимки: Getty Images

За възприемането на филма от публиката:

"Открих, че филмът е толкова безмилостен в атаката си върху сетивата, че поне на мен, като зрител, не ми даде шанс да се включа в него."

За автобиографичните елементи:

"Филмът е вдъхновен от тъмните кътчета на моята душа, подхранван от презрението ми към рок звездите като цяло, включително към самия мен, и към обожаващата ни публика."

За инцидента, вдъхновил The Wall:

"Писането на албума The Wall започна през 1977 г., точно след концерт в Монреал, където плюх на един зрител от първия ред. След това представление осъзнах разделението между групата и публиката."

Ето и признание на аниматора Джералд Скарф за напрегнатото сътрудничество с Паркър:

"Една сутрин отидох в студиото в Пайнууд с бутилка Jack Daniel"s на седалката. Знаех какво предстои и трябваше да отпия, преди да вляза."

Режисьорът Алън Паркър пристига за прожекцията на новия филм „Изчезналите“ на 54-ия годишен Международен филмов фестивал в Берлин на 7 февруари 2004 г. в Берлин Снимки: Getty Images

Кристофър Нолан за влиянието на филма:

"Pink Floyd: The Wall е наистина забележителен, импресионистичен филм. Какво, по дяволите, е този филм? Той е направо великолепен. Начинът, по който Паркър използва различните времеви линии, смесването на спомени, сънища и други елементи, оказа голямо влияние върху мен."

Рецензия за визуалния стил от Джеф Шанън:

"The Wall е великолепен провал. Великолепен, защото образите му са хипнотично впечатляващи, превъзходно заснети от талантливия оператор Питър Бизиу. Провал, защото цялото начинание е безнадеждно мрачно, вярно на мрачните теми и психологическите терзания на музикалния шедьовър на Роджър Уотърс, но напълно лишено от хумора, който Уотърс несъмнено е открил в собствения си материал."

Изборът на Боб Гелдоф за ролята на Пинк е ключово решение. Гелдоф, лидер на групата The Boomtown Rats, не е професионален актьор, но Паркър вижда в него естествена харизма и емоционална уязвимост, подходящи за ролята. В интервю Гелдоф споделя:

"Алън беше търпелив, но строг. Имах сцени, в които трябваше да се разголвам емоционално и физически. Той ме насърчаваше да се потопя в ролята, въпреки че беше ужасяващо."

Паркър насочва Гелдоф да играе с минимален диалог, разчитайки на изражения и музика, за да предаде психическото разпадане на Пинк. Сцените в хотелската стая, където Пинк унищожава всичко, са заснети с импровизация, като Паркър дава на Гелдоф свобода да изрази хаоса на героя.

Първоначално Роджър Уотърс, основният автор на албума и сценария, и аниматорът Джералд Скарф планират филмът да бъде предимно концертен с елементи от турнето на Пинк Флойд.

1973 г. Алън Паркър Снимки: Getty Images

Въпреки че "Стената" е тясно свързана с визията на Пинк Флойд, Паркър внася своя стил в режисирането на игралните сцени. Той използва мрачна кинематография и минималистичен подход, за да подчертае емоционалната изолация на Пинк. В интервю за "The Guardian" той казва:

"Исках филмът да бъде повече от музикален клип. Стремях се към нещо, което да е кинематографично и емоционално въздействащо, дори за хора, които не са фенове на Пинк Флойд."

Паркър също настоява за включването на сцени, които не са директно свързани с албума, като ретроспективните кадри от детството на Пинк, за да се даде по-голяма дълбочина на героя.

Корица: Петя Александрова Снимки: Getty Images

Паркър е горд от резултата, въпреки трудностите. Той пише:

"Въпреки всичко, "Стената" е уникален филм. Не е за всеки, но мисля, че успяхме да създадем нещо, което ще остане във времето."

Днес филмът е култова класика, а приносът на Паркър е признат за балансирането между визията на Уотърс и кинематографичните изисквания.

Работата на Алън Паркър по "Пинк Флойд: Стената" е белязана от напрежение, творчески предизвикателства и иновации. Неговото сътрудничество с Роджър Уотърс, Боб Гелдоф и Джералд Скарф, както и способността му да управлява сложна продукция, превръщат филма в забележително произведение.

"Стената" разкрива сблъсъка на силни личности, но и силата на колективния творчески процес. 

Още

КИНО И ПСИХОАНАЛИЗА

Престъпление и воайорство

Още

ГОЛЕМИТЕ

Микис Теодоракис: Пазя в сърцето си топлината и любовта на българския народ към моята музика

Още

ГЕНИИ И ДЕМОНИ

Три дни на ръба на лудостта: Модиляни оживя във филм на Ал Пачино и Джони Деп

Още

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Подигравали му се, че "говори по телефона с Бог"

Още

СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Любовница купува авторските права на книгите му, ограбвайки наследниците

Още

ПРИКЛЮЧЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

Писателят, който уби 19 тигъра и 14 леопарда, за да защити хората

Още

БУНТАРИ НА СЦЕНАТА

Арестуват я на неин концерт

Още

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ

Хайнрих Бьол: Аз съм копеле, но си имам извинение - чувствам се ужасно

Още

ЗНАМЕНИТОСТИ

Той превърна Космоса в телевизионна звезда, предотврати ядрена война, и създаде нова вселена

Още

ЛЕГЕНДИ НА ХОЛИВУД

Руснакът от легендарния уестърн "Великолепната седморка" закупил правата за филма

Още

СВЕТОВНИТЕ МЕЧТАТЕЛИ

Малкият принц идвал в съня на създателя си, докато Екзюпери пишел великата си книга

Още

ХОРА-ЛЕГЕНДИ

Погребват го близо до подземно езеро, "пълно с червено злато"

Още

ЕВРОПЕЙСКО КИНО

Клод Шаброл: Първите ми две жени бяха така доволни, че се отървават от мен, че даже не поискаха издръжка