През август 1954 г. на екран излиза един от най-разпознаваемите и влиятелни филми в историята на киното - "Задният прозорец" (Rear Window), режисиран от Алфред Хичкок.

Сценарият, адаптиран от разказа "It Had to Be Murder" на Корнел Улрич, е дело на Джон Майкъл Хейс. Главните роли се изпълняват от Джеймс Стюарт и Грейс Кели, а оператор е Робърт Бъркс, чиято работа получава номинация за "Оскар".

Снимка: IMDB

Още

МАЙСТОРИ НА КИНОТО

В шеметния ум на Хичкок

Филмът разказва историята на Л. Б. Джефрис - фотожурналист, временно обездвижен заради счупен крак, който от прозореца на апартамента си в Ню Йорк наблюдава съседите си в задния двор.

Скуката и безсилието му се трансформират в обсебеност, когато започва да подозира, че един от съседите му е убил съпругата си. Постепенно Джеф започва да замесва в "разследването" и своята приятелка - изисканата модна икона Лиза (Грейс Кели), както и своята медицинска сестра Стела (Телма Ритър).

Любопитен факт от снимачния процес е, че целият "заден двор" е изграден в студио на Paramount - по онова време това е най-големият декор, правен на закрито.

Кадър от един от най-емблематичните филми на Алфред Хичкок "Задният прозорец" (1954) Снимка: IMDB

Апартаментите на съседите са напълно функционални, с електрическа и водна инсталация, а действието се развива почти изцяло от гледната точка на героя на Стюарт - още един белег за кинематографичния гений на Хичкок.

Хичкок създава филм, който поставя зрителя в същата морална двусмисленост, в която се намира и Джефрис - ние също гледаме, също подслушваме, също съдим.

Филмът отваря сложен дебат за границите между любопитството и обсебеността отвъд граници, между наблюдението и манипулацията, между желанието за истина и удоволствието от драмата на другите.

Грейс Кели и Алфред Хичкок на балкон в Кан Снимка: Getty Images

Още

ВЕРТИГО

11 филма на Хичкок, които всеки трябва да гледа през живота си

Воайорството в "Задният прозорец" не е просто психологически елемент от филма - то е основна тема.

Джеф, който по принуда остава неподвижен, компенсира липсата на движение с окото на фотообектива.

Това, което започва като безобидно забавление, бързо се превръща в разследване, а накрая - в екзистенциална криза.

Кадър от един от най-емблематичните филми на Алфред Хичкок "Задният прозорец" (1954) Снимка: IMDB

Още

ДА ХВАНЕШ МИГА

Птиците на Хичкок? Не, гарги през зимата

Чрез неговия поглед, Хичкок разобличава не само природата на наблюдаването, но и нуждата на човека от наратив - нужда, която може да изкривява фактите.

Героинята на Грейс Кели е също толкова важна - Лиза е носител на рационалност и действие в свят, в който мъжкият герой е парализиран и безпомощен.

Тя не само приема играта на Джеф, а и я надгражда, преминавайки от воайор към активен участник.

Алфред Хичкок Снимка: Getty Images

Хичкок създава динамика между половете, която надхвърля епохата и стереотипите, с които започва филмът.

Сюжетът на филма всъщност е опростен, но именно тази простота е гениално изведена. В рамките на едно вътрешно пространство, с малко действия и много наблюдение, Хичкок изгражда трилър, който е не само напрегнат, но и философски.

"Задният прозорец" работи с тишината, с липсите, с недоизказаното. Съседите на Джеф са архетипни фигури - самотната жена, младата влюбена двойка, музикантът, танцьорката - те са като миниатюрни драми, които отразяват личните страхове и желания на героя.

Кадър от един от най-емблематичните филми на Алфред Хичкок "Задният прозорец" (1954) Снимка: IMDB

Още

СТРАННОСТИТЕ НА ГЕНИЯ

Посланието на Хичкок към човечеството през 3-хилядната година - капсула с динамит, барут и нитроглицерин

Именно този пласт прави филма толкова универсален - макар и ситуиран в 50-те години на миналия век, той отразява непреходната човешка склонност да търси смисъл в чуждия живот, да се вглежда в другите, за да избяга от себе си.

В ерата на социалните мрежи, в която споделянето и наблюдението са станали културна норма, "Задният прозорец" звучи по-актуално от всякога.

На 70 години този шедьовър не само не е остарял, а е придобил нови значения. Той е филм за зрителското участие, за моралните двусмислия на гледането, за желанието и страха от това да бъдеш видян. Той ни кара да се запитаме: кога наблюдението е грижа, кога е контрол и кога - престъпление?

В "Задният прозорец" Хичкок надниква не само в чуждите апартаменти, а в съзнанието на зрителя. И този поглед продължава да ни хипнотизира, 70 години по-късно.

Още

ЗНАМЕНИТОСТИ НА КИНОТО

Да си спомним за Хичкок

Още

ЗНАМЕНИТОСТИ

Алфред Хичкок обядвал с Лео от заставката на "Метро Голдуин Майер"

Още

Мистерията около смъртта на Грейс Кели

Още

Грейс Кели - необичайната любовна приказка на една нетипична принцеса