КИНО И ПСИХОАНАЛИЗА
Престъпление и воайорство
Емблематичният шедьовър на Алфред Хичкок "Задният прозорец" навършва 70 години – и остава болезнено актуален с темите си за воайорството, отчуждението и илюзията за контрол над чуждия живот
Автор : / 8039 Прочита 1 Коментара
Хичкок и Грейс Кели по време на снимките на "Задният прозорец" (1954)
Снимка: Getty Images
През август 1954 г. на екран излиза един от най-разпознаваемите и влиятелни филми в историята на киното - "Задният прозорец" (Rear Window), режисиран от Алфред Хичкок.
Сценарият, адаптиран от разказа "It Had to Be Murder" на Корнел Улрич, е дело на Джон Майкъл Хейс. Главните роли се изпълняват от Джеймс Стюарт и Грейс Кели, а оператор е Робърт Бъркс, чиято работа получава номинация за "Оскар".
Снимка: IMDB
В шеметния ум на Хичкок
Филмът разказва историята на Л. Б. Джефрис - фотожурналист, временно обездвижен заради счупен крак, който от прозореца на апартамента си в Ню Йорк наблюдава съседите си в задния двор.
Скуката и безсилието му се трансформират в обсебеност, когато започва да подозира, че един от съседите му е убил съпругата си. Постепенно Джеф започва да замесва в "разследването" и своята приятелка - изисканата модна икона Лиза (Грейс Кели), както и своята медицинска сестра Стела (Телма Ритър).
Любопитен факт от снимачния процес е, че целият "заден двор" е изграден в студио на Paramount - по онова време това е най-големият декор, правен на закрито.
Кадър от един от най-емблематичните филми на Алфред Хичкок "Задният прозорец" (1954)
Снимка: IMDB
Апартаментите на съседите са напълно функционални, с електрическа и водна инсталация, а действието се развива почти изцяло от гледната точка на героя на Стюарт - още един белег за кинематографичния гений на Хичкок.
Хичкок създава филм, който поставя зрителя в същата морална двусмисленост, в която се намира и Джефрис - ние също гледаме, също подслушваме, също съдим.
Филмът отваря сложен дебат за границите между любопитството и обсебеността отвъд граници, между наблюдението и манипулацията, между желанието за истина и удоволствието от драмата на другите.
Грейс Кели и Алфред Хичкок на балкон в Кан
Снимка: Getty Images
Воайорството в "Задният прозорец" не е просто психологически елемент от филма - то е основна тема.
Джеф, който по принуда остава неподвижен, компенсира липсата на движение с окото на фотообектива.
Това, което започва като безобидно забавление, бързо се превръща в разследване, а накрая - в екзистенциална криза.
Кадър от един от най-емблематичните филми на Алфред Хичкок "Задният прозорец" (1954)
Снимка: IMDB
Птиците на Хичкок? Не, гарги през зимата
Чрез неговия поглед, Хичкок разобличава не само природата на наблюдаването, но и нуждата на човека от наратив - нужда, която може да изкривява фактите.
Героинята на Грейс Кели е също толкова важна - Лиза е носител на рационалност и действие в свят, в който мъжкият герой е парализиран и безпомощен.
Тя не само приема играта на Джеф, а и я надгражда, преминавайки от воайор към активен участник.
Алфред Хичкок
Снимка: Getty Images
Хичкок създава динамика между половете, която надхвърля епохата и стереотипите, с които започва филмът.
Сюжетът на филма всъщност е опростен, но именно тази простота е гениално изведена. В рамките на едно вътрешно пространство, с малко действия и много наблюдение, Хичкок изгражда трилър, който е не само напрегнат, но и философски.
"Задният прозорец" работи с тишината, с липсите, с недоизказаното. Съседите на Джеф са архетипни фигури - самотната жена, младата влюбена двойка, музикантът, танцьорката - те са като миниатюрни драми, които отразяват личните страхове и желания на героя.
Кадър от един от най-емблематичните филми на Алфред Хичкок "Задният прозорец" (1954)
Снимка: IMDB
Именно този пласт прави филма толкова универсален - макар и ситуиран в 50-те години на миналия век, той отразява непреходната човешка склонност да търси смисъл в чуждия живот, да се вглежда в другите, за да избяга от себе си.
В ерата на социалните мрежи, в която споделянето и наблюдението са станали културна норма, "Задният прозорец" звучи по-актуално от всякога.
На 70 години този шедьовър не само не е остарял, а е придобил нови значения. Той е филм за зрителското участие, за моралните двусмислия на гледането, за желанието и страха от това да бъдеш видян. Той ни кара да се запитаме: кога наблюдението е грижа, кога е контрол и кога - престъпление?
В "Задният прозорец" Хичкок надниква не само в чуждите апартаменти, а в съзнанието на зрителя. И този поглед продължава да ни хипнотизира, 70 години по-късно.
Да си спомним за Хичкок
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}