Една любопитна история, разказана от приятелката му Силвия Райнхарт в САЩ, е, че Екзюпери понякога "разговарял" с Малкия принц, докато писал книгата. Той казвал, че героят му "идвал" при него в сънищата или по време на самотни нощи, "настоявайки" да разкаже историята си. Тази почти мистична връзка с героя му показва колко лично и емоционално било създаването на "Малкият принц".

На 29 юни се навършиха 125 години от рождението му, а на 31 юли стават и 81 години от смъртта му. Той се разделя с живота само на 44.

Антоан Жан-Батист Мари Роже дьо Сент-Екзюпери е роден в Лион, Франция, в аристократично, но обедняло семейство. Той е третото от пет деца на Жан дьо Сент-Екзюпери и Мари Бойер дьо Фонсколомб. Баща му умира, когато Антоан е едва четиригодишен, и майка му, любяща и артистична жена, става основна фигура в живота му.

Още

МУЗИТЕ НА ГЕНИИТЕ

Американката и Малкият принц: Идилията на Сент Екзюпери е отчасти разкрита

Детството му преминава в семейния замък Сен Морис дьо Реманс в Източна Франция, където той развива любов към природата, книгите и мечтите. Още като дете е очарован от механиката и авиацията, често конструира импровизирани летателни апарати и се взира в небето. Прякорът му "Тонио" и игривата му природа го правят любимец сред връстниците му, но той често е потънал в собствен свят на фантазии.

На 12 години Антоан изживява първия си полет с пилота Жул Ведрин, което затвърждава страстта му към авиацията. Учи в йезуитски училища и по-късно в престижното колеж "Сен Кроа" в Ле Ман, но не е особено прилежен ученик, предпочитайки да пише стихове и да мечтае. През 1917 г. завършва гимназия, но се проваля на приемните изпити за Военноморската академия, което го насочва към изучаване на архитектура в École des Beaux-Arts в Париж, макар да не завършва.

Шестгодишният Антоан Снимки: Getty Images

През 1921 г. Екзюпери е призован за военна служба и се записва в авиационните части на френската армия в Страсбург. Там получава лиценз за пилот и бързо се влюбва в свободата на небето. След края на службата си през 1923 г. той се опитва да води "нормален" живот, работейки в офис и дори като счетоводител, но рутината го потиска.

Любовта му към Луиз дьо Вилморен, млада аристократка, завършва с разбито сърце, когато нейното семейство отхвърля годежа им заради скромните му финансови перспективи. През 1926 г. животът му се променя, когато е нает от авиокомпанията Aéropostale, пионер в пощенската авиация. Тази работа го отвежда в Африка, където лети по опасни маршрути над Сахара, доставяйки поща между Тулуза, Дакар и други точки.

Още

ЖИВОТЪТ НА ЗНАМЕНИТОСТИТЕ

Розата на "принца" Екзюпери - неговата Консуело

Животът в пустинята, сред пясъци и звезди, оформя неговата философия и вдъхновява първите му литературни творби. През 1928 г. е назначен за ръководител на отдалечена въздушна база в Кейп Джуби, Мароко, където прекарва 18 месеца в изолация, общувайки с местните бедуини и намирайки утеха в писането. Тази среда вдъхновява дебютния му роман, "Южна поща" (1929), който описва суровата красота на пустинята и смелостта на пилотите.

Успехът на "Южна поща" го насърчава да продължи да пише. През 1931 г. публикува "Нощен полет", роман, базиран на опита му в Aéropostale в Южна Америка, където лети над Андите. Книгата, която възхвалява дълга и смелостта, му носи литературна слава и наградата "Фемина".

Същата година се жени за Консуело Сунсин, салвадорска художничка и писателка, чиято ексцентрична и страстна натура става едновременно вдъхновение и източник на напрежение. Връзката им е бурна, но белязана от дълбока обич и той я "превръша" в розата "Малкият принц".

Със съпругата си Консуело Снимки: Getty Images

И двамата имат извънбрачни връзки - Екзюпери с няколко жени, включително френската актриса Натали Палей, а Консуело също поддържа романтични контакти. Въпреки това връзката им остава дълбоко емоционална.

"Ти си моята роза, която обичам, дори когато ме боде", пише той в едно от писмата си до нея. По време на изгнанието му в САЩ (1940-1943) двамата живеят заедно, но напрежението между тях нараства.

Консуело по-късно публикува мемоари, "Спомен за розата", в които описва любовта им като "смесица от магия и хаос". Въпреки трудностите, Екзюпери я защитава и подкрепя, а тя остава негова муза до края.

През 1935 г. Екзюпери преживява тежка самолетна катастрофа в Либийската пустиня заедно с механика си Андре Прево, докато се опитва да постави рекорд за полет от Париж до Сайгон.

Двамата оцеляват дни наред без вода, халюцинирайки в пустинята, докато са спасени от бедуин. Този опит дълбоко го белязва и става основа за епизоди в "Малкият принц" и "Земя на хората" (1939), автобиографична творба, която изследва смелостта, солидарността и човешкия дух. Книгата му носи Голяма награда на Френската академия и международно признание.

Екзюпери до разбития си самолет в Либийската пустиня, декември 1935 г. Снимки: Getty Images

Когато Втората световна война избухва, Екзюпери се записва във френските военновъздушни сили, въпреки че е над възрастта за активна служба. През 1940 г., след капитулацията на Франция, той емигрира в САЩ, където живее в Ню Йорк и Лонг Айлънд.

Още

НЕРАЗГАДАНИ МИСТЕРИИ

Антоан дьо Сент-Екзюпери - пилотът не се завърна и се смята за изчезнал

Там, в състояние на меланхолия и разочарование от войната, написва "Малкият принц" (1943), както и "Писмо до заложник" и "Пилот във войната", в които изразява болката си от разделението на Франция и вярата си в човешката солидарност.

Въпреки здравословни проблеми и възрастта си, Екзюпери настоява да се върне в бойните действия през 1943 г., присъединявайки се към Съюзническите сили в Северна Африка. Лети на разузнавателни мисии с американски самолети P-38 Lightning, въпреки че често е критикуван за своята разсеяност и старомоден стил на пилотиране.

Корица на "Малкият принц"

На 31 юли 1944 г. той излита от Корсика за разузнавателен полет над Средиземно море и не се завръща. Самолетът му изчезва безследно, оставяйки смъртта му обвита в мистерия.

През 1998 г. рибар открива гривна с името му край Марсилия, а през 2000 г. са намерени останки от самолета му, но причината за катастрофата остава неясна - предполага се техническа повреда, вражески огън или дори самоубийство, предвид депресивното му състояние.

Екзюпери е известен с топлите си приятелства. Изгражда близки връзки с колеги пилоти от Aéropostale, като Анри Гийоме и Марсел Мийо, с които споделя опасности и приключения в пустинята. Неговата харизма и склонност да разказва истории го правят душа на компанията, но той често се оттегля в себе си, особено когато пише.

Писателят-авиатор в самолета си Снимки Getty Images

"Антоан беше като звезда - свети ярко, но е трудно да го задържиш", казва Гийоме. В литературните кръгове той се сприятелява с писатели като Андре Жид, който високо цени творчеството му, и Жан Прево, с когото споделя философски разговори. В САЩ се сближава с френски емигранти и американски интелектуалци, но често се чувства изолиран заради носталгията си по Франция и тревогите за войната.

Екзюпери е противоречива личност - едновременно практичен и мечтателен. Като пилот той е смел, но понякога разсеян, което води до инциденти. Обожава да рисува, да пише стихове и да свири на пиано, често импровизирайки мелодии през нощта.

Има навика да пише до късно, пиейки кафе и пушейки цигари, а често споделя недовършени ръкописи с приятели за обратна връзка. Неговата разсеяност е легендарна - губи вещи, забравя срещи и понякога се изгубва в мислите си по средата на разговор.

Той е и дълбоко състрадателен, често помага на приятели в нужда и се ангажира с хуманитарни каузи, особено по време на войната. Въпреки славата си, остава скромен и избягва светлината на прожекторите. "Той беше човек, който търсеше смисъл във всичко - от звезди до сърца", пише приятелят му Леон Верт.

По време на Втората световна война Екзюпери изпада в депресия заради капитулацията на Франция и чувството си за безсилие. В САЩ той се чувства като чужденец, а здравето му се влошава заради стари наранявания от самолетни катастрофи. Връзката му с Консуело става още по-сложна, но той продължава да й пише нежни писма. През 1943 г., когато се връща в армията, е обхванат от смесица от решителност и фатализъм. Някои приятели, като пилота Жан Израел, предполагат, че последният му полет на 31 юли 1944 г. може да е бил повлиян от желание за бягство от болката на света.

"Ти си отговорен завинаги за това, което си опитомил" ("Малкият принц") е не само урок от книгата, но и принцип, който той следва в отношенията си, дори когато те го нараняват. "Антоан обичаше с цялото си сърце, но понякога забравяше да го покаже.", казва Консуело Сунсин в "Спомен за розата".

"Той беше като дете, което иска да прегърне целия свят, но не знае как.", казва Симон дьо Сент-Екзюпери, сестра му.

Антоан дьо Сент Екзюпери Снимки: Getty Images

Личният живот на Екзюпери е като полет над пустиня - пълен с красота, риск и търсене на оазис. Той оставя след себе си не само литературно наследство, но и пример за това как да обичаш и живееш с отворено сърце, дори когато светът е раздиран от хаос.

Според мемоарите на Консуело Сунсин, "Спомен за розата", Екзюпери й предложил брак още на първата им среща в Буенос Айрес през 1930 г. Той я поканил на импровизиран полет, качил я на самолета си, заплашил шеговито, че ще я "хвърли в морето", ако не се съгласи, и цяла нощ й чел ръкопис на неиздадена книга. Този драматичен и романтичен жест е типичен за неговата страстна и импулсивна натура.

Още от 20-те години на миналия век Екзюпери имал навика да рисува фигурата на Малкия принц - малко момче с шалче - върху салфетки, сметки, покривки и парчета хартия. Когато го питали откъде идва този образ, той казвал: "Един ден погледнах празен лист хартия и една фигурка ми отвърна: "Аз съм Малкият принц." Този спонтанен творчески процес показва колко дълбоко свързан е бил с героя си още преди да напише книгата.

Въпреки че е бил опитен пилот, Екзюпери е известен с разсеяността и безгрижието си в небето. Приятели разказват, че понякога отказвал да кацне, докато не завърши книгата, която чете в пилотската кабина, а в самолета му често намирали смачкани листчета с бележки и стихове.

Тази ексцентричност го довела до няколко инцидента, включително катастрофата в Либийската пустиня през 1935 г., когато той и механикът му Андре Прево оцелели благодарение на бедуин, който им дал вода.

Корица на "Малкият принц"

Като дете Екзюпери бил изключително изобретателен. Проводил "експерименти" в банята, като пълнел ваната с различни предмети, за да изучава как плават, и дори прикрепял "крила" към велосипеда си, мечтаейки да полети. Писал е и стихове за дома и семейството си още на шестгодишна възраст, което показва ранния му поетичен талант.

Въпреки престоя си в САЩ между 1941 и 1943 г., където пише "Малкият принц", Екзюпери никога не се научил да говори английски. Той разчитал на преводачи и приятели, за да комуникира, което го карало да се чувства още по-изолиран в изгнание. Тази изолация обаче допринесла за меланхоличния тон на книгата му, която е написана в Ню Йорк и Лонг Айлънд.

Писателят-авиатор в самолета си Снимки: Getty Images

Приятели разказват, че често ги будел посред нощ, за да им чете чернови на ръкописите си, търсейки обратна връзка. Този навик отразява както неговата страст, така и разсеяността му.

Консуело подарила на Екзюпери малка пума като сватбен подарък, когато се преместила във Франция, за да бъде с него.

Неговото несъгласие с Шарл дьо Гол и движението "Свободна Франция" го направило мишена на критики, което го карало да се чувства още по-отчужден. Здравето му също се влошило заради стари наранявания от самолетни катастрофи, включително счупвания и хронични болки, което го правело неподходящ за активна военна служба.

Въпреки това той настоявал да лети, като според някои биографи това било начин да избяга от вътрешните си терзания. През 1943-1944 г., преди последния си полет, той често споделял с приятели, че се чувства "стар и уморен", но продължавал да търси смисъл в мисиите си.

Някои предполагат, че последният му полет на 31 юли 1944 г. може да е бил повлиян от депресия или дори подсъзнателно желание да се "завърне при звездите", макар това да остава хипотеза.

Антоан дьо Сент-Екзюпери Снимки: Getty Images

Личният живот на Екзюпери е дълбоко преплетен с творчеството му.

Екзюпери пише:"Всяко сърце, което обича, е дом за този, който го търси." - Писмо до Консуело, 1943 г.

"Самотата не идва от това, че няма хора около теб, а от това, че не можеш да споделиш това, което е важно за теб." - "Земя на хората"

Антоан дьо Сент Екзюпери Снимки: Getty Images

Докато работел в Кейп Джуби, Мароко, като ръководител на пощенска въздушна база, Екзюпери често прекарвал нощите в разговори с местните бедуини. Научил да пие чай по техния ритуален начин и дри опитал да научи арабски, за да общува по-добре с тях. Той бил очарован от тяхната мъдрост и простота, което повлияло на философията му за живота и се отразило в "Малкият принц", където пустинята е място на откровения.

Още

КНИЖНИ СЪБИТИЯ

"Книжарницата в Алжир" – вълнуващо пътешествие с Камю и Екзюпери

Екзюпери писал стихове, които никога не публикувал, особено за съпругата си Консуело. Някои от тях били открити след смъртта му в личните му вещи. Едно такова стихотворение, според мемоарите на Консуело, гласяло: "Ти си моята пустиня и моята вода, моята буря и моят мир." Тези стихове показват дълбоката му любов към нея, въпреки напрежението в брака им.

Въпреки че бил пилот, Екзюпери имал сложна връзка с модерните технологии. Той често се оплаквал от сложността на новите самолети, като американския P-38 Lightning, с който летял по време на войната. Според колеги той предпочитал по-старите модели, защото "имали душа". Веднъж, след техническа повреда, той шеговито заявил: "Ако самолетът не ме слуша, ще му напиша стихотворение, за да го укротя."

Екзюпери бил страстен шахматист и често играел с приятели и колеги по време на дългите престои в пустинята или в базите. Според Анри Гийоме той можел да прекара часове в анализ на ходове, виждайки в шаха метафора за живота. Веднъж заявил: "Шахът е като полет - трябва да предвидиш три хода напред, но сърцето ти да е свободно."

Гривната на Екзюпери с гравираното му име Снимки: Getty Images

Тези любопитни детайли разкриват един Екзюпери, който е бил не само героичен пилот и мъдър писател, но и уязвим и дълбоко свързан с магията на живота. Неговите ексцентричности и страсти го правят още по-близък до образа на Малкия принц - мечтател, който вижда света през сърцето си. "Антоан беше като дете, което никога не порасна, но носеше мъдростта на старите звезди.", казва Консуело Сунсин в "Спомен за розата".

"Истинската му родина беше небето, но сърцето му винаги търсеше земята.", добавя Жан Мермо, негов колега пилот.

Цитати за Екзюпери

"Той беше не само писател, но и герой, чието сърце беше толкова голямо, колкото небето, в което летеше." - Леон Верт, френски пилот и приятел на Екзюпери.

"Сент-Екзюпери беше човек, който живееше, за да разбере смисъла на живота, и го намираше в полетите си и в думите си." - Марсел Мийо, френски литературен критик.

"Неговите книги са като звезди - светят ярко, но крият дълбока тъга." - Андре Жид, френски писател.

Паметник на Антоан Дьо Сент-Екзюпери в Лион, с неговия герой Малкият принц Снимки Getty Images

Цитати от Екзюпери

"Човек вижда ясно само със сърцето. Най-важното е невидимо за очите." - "Малкият принц"

"Да обичаш не значи да се гледаш един друг, а да гледате заедно в една посока." - "Земя на хората"

"Съвършенството се постига не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се отнеме." - "Земя на хората"

"Ти си отговорен завинаги за това, което си опитомил." - "Малкият принц"

Екзюпери изчезва безследно през 1944 г. по време на разузнавателен полет над Средиземно море, оставяйки наследство, което надхвърля времето. Той живее междуяйки наследство, което надхвърля времето. Той живее между земята и небето, между реалността и мечтите, чието сърце остава вечно младо, като на Малкия принц, търсещ своята роза.

Още

ЛИТЕРАТУРНИ АРТЕФАКТИ

Ръкописът на "Малкият принц" за първи път ще бъде показан в Европа

Още

ЗА ДЕЦАТА И ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ

"Момчето, къртицата, лисицата и конят" - наследникът на "Мечо Пух" и "Малкият принц" (откъс)

Още

"ИСТИНСКИ СЕ ВИЖДА САМО СЪС СЪРЦЕТО"

"Малкият принц" от Бродуей - извънредно представление

Още

ЗНАНИЕ

Клуб-читалнята "Малкият принц" в Бургас стартира национална кампания за насърчаване на четенето