ХОРА-ЛЕГЕНДИ
Погребват го близо до подземно езеро, "пълно с червено злато"
35 години от смъртта на ученика на Николай Рьорих - Алфред Хейдок
Автор : / 3759 Прочита 0 Коментара
Картини от езотеричния свят на Николай Рьорих, духовен учител на Алфред Хейдок
Сигурно някои от вас са гледали през 90-те филма "Карма" и знаят кой е Алфред Хейдок. По онова време за пръв път се появяват за него публикации и в медиите у нас.
Хейдок е латвиец, писател, мистик. Някои го наричат "певец на любовта". Всъщност така се казва една от новелите му - "Песента на триумфалната любов".
Предговор към книга на Алфред Хейдок
30 пейзажа от Николай Рьорих в Националната галерия
Много от разказите му са написани, когато вече е прехвърлял 70, но са изпълнени с такава жизнена енергия, че човек добива впечатлението, че са написани от млад човек. За самия Хейдок няма значение физическата възраст на тялото, а душата - нейното вечно безпокойство в търсене на истината. Няма съмнение, че интересът към творчеството му днес е напълно оправдан, защото неговият жизнеутвърждаващ оптимизъм е все повече нужен на хората от нашето съвремие.
Животът на писателя е бил труден, а опитът - горчив, но той запазва оптимистичната си нагласа дори и в най-трудните ситуации. Ранните му произведения са публикувани в изгнание и излизат в сборника "Звезди на Манджурия". Това са 16 разказа, с предговор, написан от самия Николай Константинович Рьорих. Хейдок е автор и на циклите "Разпръскване на чудотворното" (65 разказа) и "Дъга от чудеса" (повече от 70). В последните години от живота си в Алтай той превежда много големи езотерични книги и кратки есета на теософски теми. Написва и повече от 40 есета.
Алфред Хейдок е роден през 1892 г. в имението Доле, Латвия, в семейството на собственик на работилница за ремонт на селскостопанска техника. В една автобиографична бележка той описва детството си така: "Скоро ще навърша сто години, но все още помня във всеки детайл дървената къща с прикрепената към нея ковачница... Гората, криеща някаква вълнуваща и привлекателна за мен тайна... Гората, която въображението ми населяваше с всички герои от приказките, които бях чел. Фермата, която имаше кон, няколко овце, крава и друг добитък, се управляваше от майка ми - удивителна жена, за която винаги си спомням с благоговение. Ласкава, мила, от ранна сутрин до късна вечер винаги в движение, в работа. С мазолести и напукани ръце, тя не загрубяваше от тежък труд, а запази светъл стремеж към добро и красота. Всяка пролет намираше сили и време да засажда големи цветни лехи. Обичаше природата, обичаше животните... Спомням си как ме повика, още мъничко, на поляната и, разтваряйки високата трева с длани, ми показа птиче гнездо, пълно с малки, пъстри яйца. Бяха възхитително красиви, но преди да ги покаже, майка ми ме накара да обещая, че няма да докосна гнездото, няма да дишам върху него, иначе майката птица няма да се върне, ще го изостави.
Баща ми и майка ми живяха дълъг трудов живот. Винаги в пълно съгласие, винаги се консултираха преди всяка важна стъпка. Светът, отровен от разврат, се плъзгаше пред очите им, без да ги докосва или смущава, чист и стремящ се към добро. И двамата обичаха музиката..." Баща му свирел на тромпет в селския духов оркестър, а по-късно с майка му направили дует от кларинет и акордеон. "Любовта им към музиката, или по-скоро към красотата, която носят хармоничните звуци, се проявяваше някак необичайно дори в часа на смъртта, когато баща ми умираше след тежко заболяване."
Съвсем сигурно е, че този свят на семейна хармония и доброта е повлиял на Хейдок, да расте като човек, изпълнен с любов към всичко живо; човек с надежди за добро за цялото човечество.
Руският критик и публицист Владимир Бондаренко разказва за първата си среща с Хейдок в Москва, когато писателят вече наближавал 90-те. Описва го като богатир: "Беше му тясно във всяка стая, обичаше свободата и в живота, и в духовните си търсения. Някога в Харбин се сприятелил с Николай Рьорих, увлякъл се от идеите му. Те били съзвучни с писаното от самия него. През 1934 година в предговора към книгата с мистични разкази на Хейдок "Звезди на Манджурия" Николай Рьорих написва: "Тези разкази преди всичко са задълбочени заради своята убедителност - рядко качество, свойствено само на действително преживяното и почувстваното".
Десетки гробници отпреди 2000 години бяха открити в Китай
Алфред Хейдок доживява 98 години. Това е краят на един необикновен живот. Като доброволец в Първата световна война го награждават с орден за храброст. По време на гражданската война става офицер в армията на адмирал Колчак, а после - в Монголия воюва в отряда на барон Унгерн. В разказите си описва Бялото движение и как се преживява загубата в една война. Тогава намира утеха в Тайната на преображението. Вече споменахме за книгата му "Звездите на Манджурия", която е изградена от мистични разкази за съдбата на бялото офицерство. Книгата излиза в много малък тираж. И дълго време не вижда бял свят. По време на управлението на Брежнев някакъв доктор на науките написал донос срещу автора, че се занимава с пропаганда на белогвардейската романтика и в творчеството му се възхваляват белоемигрантите. Доносникът, обаче, не знаел, че офицер Хейдок вече е лежал цели десет години в лагер и е изплатил "вината" си.
Чак в началото на перестройката в "Литературна Русия" излизат няколко от забележителните разкази на Хейдок, но цялата книга "Звездите на Манджурия" така и не излиза. Както казва един критик, "Той беше твърде руснак и твърде белогвардеец за либералния печат".
В Китай е открит скиптър на 6300 години
Вече споменахме къде е роден Хейдок, но ето и малко детайли относно израстването му като личност: Когато става на три семейството му се преместило от имението в един чифлик, където преминала по-голямата част от детството на бъдещия писател. Започнал да чете и пише на осем, но така се запалил по четенето, че скоро свършили всички налични книги. На 12 прочел Библията. Но макар и толкова начетен още от ранна възраст, животът му бил предопределен от семейните нужди. Чичо му Карл го взел в Тверска губерния да работи в един дъскорезен завод. Скоро след това там се преселило и цялото семейство.
Авторът на песента "Поручик Галицин" се самоубил
Юношата обикнал този край около горното течение на Волга. Но ето че започва Първата световна война и бил призован на военна служба. Първоначално работел на фронта като санитар. Първо във военно-санитарната организация на Великата княгиня Мария Павловна, а след това в Червения кръст на Западния фронт, където заемал административни длъжности. Животът му на Западния фронт бил изпълнен с драматични и често опасни събития, които по-късно той ще опише в книгата си "Звездите на Манджурия".
През пролетта на 1917 година се запознал с бъдещата си съпруга. Двамата ще се спасят далеч от революцията, в Харбин, Китай. Потокът от бежанци там бил огромен, а бедността - чутовна. Безработицата - също. Хейдок започнал да преподава руски език на китайците в Харбинския медицински колеж и в Гиринския университет. Като преподавател постигнал големи успехи и личностен авторитет.
Именно в Харбин Хейдок се среща с Николай Рьорих. Годината 1934-та е знаменателна в живота на писателя. Хейдок приема Рьорих за свой духовен учител. От него научава за Учението Жива Етика и двамата беседват за Новата Ера на планетата, за новото човечество, за сътрудничеството и братството между народите. Това приятелство е в основата на идеята за книгата "Звездите на Манджурия", с предговор от Николай Рьорих.
Прозвището "художникът на Сталин" съсипва живота на Александър Герасимов
Действието в творбата се разгръща в цялото пространство на Манджурия и Монголия, където Гражданската война хвърля руски емигранти от различни прослойки - от белогвардейци, бойци от Азиатската дивизия на барон Унгерн, до златотърсачи, контрабандисти, авантюристи и търсачи на духовни откровения. Уникалната проза на автора се отличава с острото си внимание към философията на будизма, към всичко мистериозно и магично в човешкия живот, а сюжетите са изпълнени с напрежение и драматизъм.
След много години, по повод 100-годишнината от рождението на Рьорих, Хейдок ще разкаже спомените си от тяхното знаменито приятелство, за необятния духовен мир на Рьорих. Хейдок става един от основателите и най-активни участници на Харбинското Рьорихово дружество.
Тя е жертва на Сталин, вдъхновение на Модилиани и има български корени
През есента на 1940 година Хейдок и съпругата му Евгения се преместват да живеят в Шанхай. Там той участва в създаването на Дружеството на съветските журналисти и писатели към Дружеството на съветските граждани. Ръководи секцията на писателите и когато новосформираното дружество получава лиценз от ТАСС за издаване на списание "Сегодня", публикува в него разказа си "Сан Рафаел". Хейдок остава в Шанхай седем години. След като получава съветски паспорт, обаче, веднага се завръща в Съветския съюз със семейството си. Годината е 1947-а.
Реваншът на Шостакович пред Сталин с Увертюра "Фестивална"
След завръщането си, живее и работи в Североуралск. Първо като огняр, а след това като учител по английски език в Минното управление. След това две години е юрисконсулт в Бокситната експедиция. Няма юридическо образование, но печели всички дела в съда и в държавния арбитраж. Хората го уважават за голямата му ерудиция и човечност. Междувременно пишел и открито прокламирал забранената по онова време в Съветския съюз свободна философия на руските мислители от Сребърния век и на писатели от т.нар. бяла емиграция.
Рьорих няма нищо общо с бялата емигрантска интелигенция, но понеже живеел в Индия, т.е. извън СССР, усърдни ретроградници също го причислявали към нея. Считали философията му за вредна, а близостта на Хейдок с него - за напълно нежелателна от съветската власт.
Над семейството на Хейдок започват да упражняват репресия. Първо арестуват най-малкия му син Валентин. Съпругата му Евгения се разболява тежко и умира. Шест месеца по-късно, през октомври 1950 година, бил арестуван самият Хейдок. На специално заседание била постановена присъда от 10 години лишаване от свобода с пълна конфискация на имуществото. Първо го изпращат в затвора в Свердловск, а през 1951-ва бил преместен в лагер на гара Абез, където прекарва почти шест затворнически години.
Великата Мая Плисецкая губи баща си едва 13-годишна в сталинските лагери на ГУЛАГ
Бил освободен предсрочно поради смекчаващи вината обстоятелства - "незначителност на извършеното престъпление и напреднала възраст". Дори му изплащат обезщетение за конфискуваното имущество. Но се установява, че е бил унищожен архивът на писателя, конфискуван при ареста. Така безвъзвратно изчезват всички копия на разкази, есета и статии на писателя. От целия му архив били върнати само актът му за раждане и удостоверението от Шанхайското дружество на съветските граждани, в което се посочва, че е член на Дружеството на съветските журналисти и писатели като председател на писателската секция.
Освобождават го в началото на май 1956 година. Прекарва едно лято в Латвия със семейството на по-големия си брат, а през есента на същата година се премества в Казахстан, в град Балхаш, при най-малкия си син. Там известно време работел като библиотекар, а през последните шест години от живота си станал преводач на научна литература от английски език към Казахския изследователски институт по рибарство. През онзи период превежда и езотерична литература, като "Писмата на Махатмите до Синет", третия том на "Тайната доктрина" от Блаватска и два тома от нейната "Разкрита Изида", както и "Сред мистиците и магьосниците на Тибет" от Дейвид Нийл.
Измамница и плагиат ли е била Елена Блаватска?
Тук е мястото да кажем, че тежките изпитания силно влошават здравето му, но не сломяват неговия дух. Хейдок излиза от затвора със силно увредено зрение. В края на живота си напълно ослепява и диктува текстовете си на помощница. Превежда "Теософски тълковник" на Елена Блаватска. Написва книгата "Дъга от чудеса" - цикъл от разкази по истински случаи, някои от които включват фрагменти от неговия живот. Прави опити да обясни непризнати от официалната наука феномени. Посвещава последните си години и на популяризирането на творческото наследство на семейство Рьорих.
Книгите на Хейдок започват да достигат до читателите чак през 90-те. В Русия вече започнали да организират научни и философски форуми, посветени на творчеството му. Преиздават книгите му. Особен интерес предизвиква книгата му "Дъга от чудеса", която е посветена на разбирането на мистериозни явления, които обикновените хора наричат чудотворни. Писателят ги обяснява от позицията на Учението за Жива Етика, на което остава верен последовател до края си.
В сборника си "Страници от моя живот" Хейдок показва дълбока привързаност към своя учител Николай Рьорих. Сборникът съдържа негови мемоари за повратните моменти на революцията и гражданската война, есета за неговите пътувания и срещите му с различни хора.
Астероид носи името на незабравимия Висоцки
В обобщение, Алфред Хейдок е живял необикновен живот: бил е пленник по време на Първата световна война, участник в Гражданската война в редиците на барон Унгерн, а след поражението на белогвардейците - бежанец в Харбин. В крайна сметка се връща в СССР, за да излежи задочна присъда в лагерите. След освобождаването си се посвещава изцяло на преводи на философска литература, на която навремето гледат като на забранена мистика. Идеалистичните възгледи на Хейдок и мечтателите като него все повече приличат на утопия на фона на агресивния триумф на световния неолиберализъм и вулгарното сектантство, но няма съмнение, че в тях живее оптимистичното начало на доброто и хуманната философия.
Последният етап от живота на Алфред Хейдок е в мрака на слепотата, но с напълно запазeна яснота на ума. Той отговарял с охота на въпроси за Агни Йога и разказвал свои спомени от годините на емиграция. Диктувал текстовете си на помощничката си и работел до късно през нощта. Напливът на посетители в дома му не стихвал. Езотерикът завършва земния си път на 20 юни 1990 година, преди 35 години.
Месец преди смъртта му, посетител го попитал бил ли е щастлив. Хейдок отговорил: "Животът ми бе труден и опасен. Но аз се смятам за щастлив човек, защото срещнах Николай Константинович Рьорих."
Погребват го в подножието на Караулна Сопка в Змеиногорск, която според легендата е куха и крие в дълбините си подземно езеро, "пълно с червено злато". Изглежда като един мистичен завършек на земния живот на един езотерик, посветил целия си живот в търсене на истината и доброто за всички хора по света.
Еми МАРИЯНСКА
Китайците са използвали таблици за умножение преди 2300 години
Заради Крупская забранили приказките му, а накрая го удостоили с Ленински награди
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fpogrebvat-go-blizo-do-podzemno-ezero-palno-s-cherveno-zlato&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2017%2F04%2F12%2F7528%2F768x432.jpg%3F_%3D1751746666&description=Погребват го близо до подземно езеро, "пълно с червено злато"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}