СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Насимо - бягащият срещу клишетата романтик
"В днешно време се създават много плитки неща, а аз искам изкуство без пошлост. Изкуството има една единствена цел - да издига човешкото съзнание", казва световноизвестният художник и графити артист
Автор : / 8946 Прочита 0 Коментара
Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg
"Рисуването e моята голяма медитация. Направо се потапям в него и не ми трябва нищо. Ако съм нервен, чрез него излиза цялото напрежение, стресът и се успокоявам. Рисуването е моят проводник и всичко изливам на платното, вместо върху някой човек. Чувствата ми са в картините", казва Насимо, превърнал се в световна стрийт арт сензация.
Той е художник и графити артист, който говори за любов и мир с картините си, изникнали на най-неочаквани места в града и каращи ни да се усмихнем. Изкуството му може да промени всичко - от подлеза на гара "Подуяне" до бивш завод за атомно оборудване в Санкт Петербург. Рисувал е по целия свят, но намира егото за най-голямата глупост. Насимо ни разказва за магията как се рисува щастливо детство на сива стена.
"Роден съм през 1979 г. в Търговище. Хората ме познават по имената на Насте, Насимо, Кардами Капила Дас или по истинското ми име Станислав Трифонов. Започнах да пръскам аерозолна боя по стените през 1995 г. заедно с няколко приятели художници и скоро след като създадохме LBC (Los Bastardos Crew) - едни от първите и най-активни екипи за улично изкуство на Балканите. През 2000 г. създадох нов екип и започнах нов вид улично изкуство, което смесва традиционен и графити стил.
#FineGraffArt се превърна в моя личен кръстопът между съвременната живопис и предишно разработения ми стил улично изкуство.
Рисувал съм стенописи в България, Канада, Великобритания, Гармания, Австрия, Италия, Белгия, Португалия, Полша, Чехия, Румъния, Сърбия, Гърция, Косово, Турция, Индия, Китай, Русия", с тези няколко изречения започва интересната си биография художникът, чиято последна изложба бе през май тази година с името "Life is a Study" /"Животът е училище"/. На нея той представи и новата си книга-албум "25 Years of Nasimo: Sketchbook" /"25 години Насимо: Скицник"/
Станислав Трифонов-Насимо е един от почетните лектори в конференцията "He`s The Man" - сцената за личности, които имат какво да разкажат за успеха. Разговорът за добрия пример е инициатива на #URBN.dir.bg - платформата на Dir.bg, ориентирана към младите градски хора и тяхното динамично време.
Нашите гости са толкова различни, че ако ги бяхме търсили по този показател, нямаше да се справим по-добре. Всеки от тях има своя талант и уникален житейски път. Всеки от тях е мъж, след чиято история бихте възкликнали "Той е Човекът!". Всеки от тях има забележителни постижения в това, което прави, и има свой собствен отговор на въпроса "Какво е успехът и как се постига?". Очакваме да го споделят пред нашата публика и пред водещия Деян Веселинов, който ще има отговорната задача да ни разкрие непознати детайли за постиженията на нашите лектори на успеха, защото вярваме, че добрите примери са заразителни.
Специални гости на събитието ще бъдат Свилен и Жоро от "Остава". За събитието избрахме късметлийската дата 13-и през мъжкия месец ноември. Мястото е City Stage.
Генерални спонсори на конференцията "He"s the MAN" са Дънди Прешъс Металс", А1 и "Филип Морис България". Партньори на събитието са Chivas Regal, Nescafe Dolce Gusto, DEVIN и витамини ALIVE.
Каним ви за малко в ателието на Насимо и в неговия необикновен свят:
- Имаш ли си час от денонощието, когато е твоят момент да твориш?
- Не. Когато дойде музата тогава. Понякога ме застига и през нощта. Случвало ми се е по 4-5 дни да рисувам без да спя. Или спя пред статива, събуждам се и пак продължавам.
- А предпочитания с какво да рисуваш?
- Напоследък много ми харесва сангина - червената му сила - Леонардо е рисувал с него. Маслената боя, акрилът също. Във всяка една медия има нещо привлекателно. Маслото много ме привлича, защото то ти позволява да влезеш в голяма дълбочина. С него цветовете стават най-свежи, най-добре се запазва картината, дава ти най-голямата гама от нюанси.
- Има ли трудна техника на рисуване за теб?
- Акварелът. Не мога да потъна в него. Непонятен ми е. Ако ми беше интересна тази техника, щях вече да съм направил някакви неща с нея, но не изпитвам увлечение.
- Последната картина, от която не можеш да "излезеш"?
- В момента съм започнал една картина, с която експериментирам. Винаги се опитвам да навлизам в сфера, която ми е по-непозната и не съм прекалено уверен в уменията и възможностите си. Както беше последната ми изложба, където експериментирах повече върху етюда и академичното рисуване, тъй като в училище ги бях пропуснал, поради факта, че ходих да рисувам стени. Не посещавах много часовете, а пък и в Академията не харесваха мен и компанията ми.
Знаеха, че ние вандалстваме, че сме одраскали факултета. Тогава не харесваха хора, които не се вписваха в общата картинка. Винаги правехме нещо различно и на въпреки, едва ли не. Сега много се уважаме с преподавателите в Търново, но тогава бях нещо свръхразлично - графитите си бяха чист вандалски акт. Те не влизаха в графата изкуство, до 2005-2006 година повече се правеха нелегални графити.
- Твоят бунт ли бяха графитите по това време?
- Графитите бяха моят начин на живот. Това си беше моето нещо и се чувствах най-добре, когато ги правех. Не сме имали някаква определена цел, а го правихме защото то просто вреше в нас, както с яденето - чувстваш че трябва да се наядеш, а ние чувствахме, че трябва да отидем и да надраскаме някоя стена. Надписите бръзо ми омръзнаха и започнах да вкарвам и някаква рисунка към тях, с което поразчупих общото статукво - що е това графити. Насъбрах в моята банда хора от Академията, които зарибих, и заедно започнахме да вкарваме иновативен стил в графитите.
Дотогава всички правеха само надписи и подписи и изведнъж се появихме аз и моята група - художници със съвсем друг поглед върху нещата. Ние взимахме елементи от изящното изкуство, от графиката, от старата стенопис и т.н., и ги преплитахме със съвременните елементи на графити културата. И стана симбиоза между няколко изкуства. Получаваше се съвсем естествено, без да си поставяме цел - сега ще измислим нов стил или нещо подобно.
- Казваш, че все още докато рисуваш навън, инстиктивно се оглеждаш за полицаи. Имали сте, предполагам, проблеми с полицията?
- Ние рисувахме през нощта и винаги сме се криели, защото не сме питали за разрешение. Отиваш, направиш нещо за 15-20 минути и бягаш. Много често са ни хващали, бягали сме, гонили са ни. Спомням си през 2001-2002 година при НДК, когато нямаше все още нищо нарисувано, бяхме трима и дойдоха цели три патрулки да ни приберат. Сложиха ни бeлезници и такива шамари играха (смее се). Много неприятно, все едно бяхме най-големите престъпници на света.
Стресиращ спомен имам и когато рисувахме върху едни влакове и влакът взе, че тръгна, а ние сме под него. Освен това нямаше много накъде да бягаш, защото по пилоните се разкарват полицаи (смее се).
- А през август тази година изрисува цял локомотив, превръщайки го в своеобразно произведение на изкуството.
- Това е противоречието на живота - едно време ни гонеха заради това, а сега ми се обаждат, за да изрисувам влакове, стени и всякакви неща.
Истината обаче е, че тогава аз нямах тези умения, които имам сега, и не съм правил толкова стойностни неща. Не искам да кажа, че сега са супер стойностни, но в сравнение с едно време съм си вдигнал нивото.
- Известността, която имаш днес, как ти се отразява? Идва ли ти в повече, пречи ли ти?
- Не. Аз не мисля, че съм чак толкова известен. Има много графити артисти, които просто не са се популяризирали. При мен, може би, е съдба, стечение на обстоятелствата.
Може да и заради това, че 25 години не се отказах и съм постоянно активен.
Все ми е тая за известността, но не ми и пречи, даже ми помага да си намирам по-лесно модели и работа.
- Кога си се чувствал повече бунтар - когато си започвал в началото на прехода или днес?
- Винаги съм се усещал как нося нещо различно. Нещо, което непрекъснато ме ръчка и не ме удовлетворява. И днес виждаме какви небивалици се случват.
Бунтът не е излизал от главата ми и винаги намирам нещо, за което да се хвана. Нещо, което естествено ме дразни.
- Кой е твоят дразнител днес?
- Ако нещо ме дразни отвън, то това за мен е показател, че то съществува и отвътре в мен, затова се опитвам най-вече да работя върху себе си, за да премахна съответната разкрита и фиксирана пречка.
Може би, най много се дразня от пошлостта, на която голяма част от хората се поддаваме.
- Казваш, че рисуването най-добре те изразява и отразява, но имал ли си периоди, в които си спирал?
- Имал съм периоди, в които с месеци не ми е идвала музата и съм правил други неща.
- Кога идва музата на Насимо?
- По различно време, на най-вече когато се съсредоточиш и работиш върху нещо. Най-често ме връхлита, когато се влюбя. Тогава виждам музата на живота си. Озарява ме и не мога да спра.- Сега влюбен ли си?
- Да, в Божието творение.
- Клише ли е, че творците са самотно-тъжни?
- Ако си се съсредоточил върху това, така и ще бъде. Обаче е най-естествено да си в самота, когато твориш, за да може да се концентрираш. Това не значи да си самотник. Това съзерцание идва, за да останеш сам със себе си и да имаш време да анализираш и да разбереш много неща. Кой си ти? Какво правиш в живота си?
Повечето хора се пускаме по течението на масата и се страхуваме да останем самички, защото ни е страх от самите нас. Да не би да вземем да се разберем.
- Ти достигнал ли си до някакво разбиране за себе си?
- Открих духовността си и затова ходя често до Индия. В такива моменти човек прозрява много неща и аз съм щастлив, че моята работа е такава, че ми позволява да изпадам в този вид усамотение. Тогава аз не се чувствам самичък. Всичко зависи от настройката на съзнанието.
Ако видя, че това ми пречи, ще се обадя на някой приятел, ще изляза, ще поговоря с непознат, ще пиша на непознати, ей така за фън...
Просто ние хората на изкуството, творците, малко по-надълбоко изживяваме нещата, по-тънка сензитивност имаме към всичко. По-лесно влизаме в дълбочина.
- По-лесно раними?
- Да, но понякога, когато много пъти си нараняван, ставаш малко непукист. Нещата са взаимни. Както аз съм нараняван, така и аз съм наранявал. Това е законът на кармата. Всичко се връща. Затова трябва да си мериш действията и да не правиш неща, които не искаш да ти се връщат. Изтъркано е, но е така.
И, да, нараняването те прави някак си стоманен, каменен, но само до време. Трябва да имаш и социален, и личен живот, да допускаш нещата да те провокират. Иначе ще си стоя вкъщи и ще правя натюрморти. Ако се затворя, работата ми няма да комуникира с хората.
- Винаги си казвал, че предпочиташ да рисуваш портрети.
- Най-малкото в портрета ти се сблъскваш с още един характер, с още една вселена, различна от твоята. Използвайки човешката фигура и портрет по-лесно мога да покажа своите чувства и емоция. Понякога вземам само външния облик на някой, за да изразя нещо, което е дълбоко скрито в мен.
- Детското начало при творците се съхранява дълго и като че ли никога не си отива. Как изглежда детето в Насимо?
- Аз наистина понякога изглеждам като чисто дете. (смее се) Забавлявам се с най-малките неща. Най-дребното нещо може да ми стане интересно и съм запазил това детско любопитство. И, въпреки че съм имал множество разочарования в личния си живот, винаги имам стремежа и търся нещо ново да открия в следващата връзка или случка.
Трябва си отворен за интересното в света, защото то е там и те чака. То е навсякъде.
- Картините ти носят една особена положителна романтика. Романтик ли си?
- Аз съм рак - зодията на романтиците. Романтизмът ми е дълбоко вграден. (смее се)
Аз като се влюбя започвам да свалям не звезди, ами цели планети, каня извънземни... (смее се)
- Това чувство е трудно да се запази в нашето лудо и стресиращо ежедневие. Ти как го запазваш?
- Моето ежедневие не е като на останалите - аз, когато искам тогава ставам, каквото искам това правя, общо взето съм абсолютно свободен. Желанието ми да творя, и нещата, които ми се случват в живота, ме мотивират да ставам със заряд, а ако го няма го изчаквам да се появи. Ще отида я на фитнес, я с приятели на планина, на кино, ще отида в някакъв град, ей така, просто да пия кафе.
- Как се оправяш с мащабите при работата с графитите на огромни сгради?
- Не е лесно, но трябва да се научиш да гледаш от различни ъгли. Случвало ми се е да заличавам цяла стена, след като я видях отдалеч. Отблизо не виждаш почти нищо. Просто мацаница. Бавно и с огромно търпение. Понякога зацикляме в нещо, и не мислим как изглежда това нещо отстрани. И няма никакво значение дали е в рисуването или в други дейности. Дори и когато готвиш... Да го оставиш да си поеме въздух, за да го осъзнаеш. Да се отдръпнем от нещото, което правим, за да се огледаме отстрани.
- В твоите графити винаги има заложен скрит смисъл и послание. Как го избираш?
- Обикновено целта ми е да покажа красотата от определен ъгъл. Във всичко има скрита красота, въпросът е откъде ще я погледнеш. Ако се настроиш да видиш красивото, ще го видиш, ако се настроиш да гледаш грозното, то ще изпъкне. Така става и във връзките доста често. В един момент се самонавиваме да търсим грозното и то излиза, и до там. Разводи, кавги, скандали...
- Имал ли си много такива връзки?
- Две-три такива връзки имах, които преживях изключително тежко, но това ми помогна да видя някои свои черти, които се опитвам да изправям.
Другите хора са огледало за нас самите. Те са нашата навигация, над какво да работиш върху себе си.
- Как ще изглежда портрета на Насимо, ако трябва да го направиш ти?
- Аз се рисувам през цялото време. Всичко, което прави един автор е всъщност негов автопортрет. Ако човек има очите и съзнанието, той ще види във всяка картина една част от автора.
Всеки един истински художник е разкрил себе си в творбите, които прави. Ние сме голи. Затова и сме толкова нараними, защото най-съкровените части от нас са вкарани в картините ни. Иначе не може да се получи изкуство, което да вълнува.
- Трудна ли е раздялата със собствените творби, имаш ли слабост към някоя?
- Всичките са ми слабости и винаги, когато се разделям с някоя ми е гадно. Но си казвам, че трябва да се науча да не съм привързан. След като съм го завършил, то трябва да започне да живее собствения си живот.
Ако човекът, който я купува не ми хареса, няма да му я продам. Ще се откажа, ако не го усетя, но много често ти не разбираш при кого отива.
Имах един интересен случай в една галерия, когато бях в Канада. Спря пред нея едно ламборгини и от него слезе човек, наподобяващ нашите мутри, уж просто ей така - да разгледа, без да знае кой е авторът. Когато обаче видя картината с Петър Дънов, буквално се разрева. Този огромен, целият татуиран гангстер се умили и омекна, стана като малко дете. Разрева се и каза, че я купува независимо колко струва и кой е авторът й.
- Пазари ли се за нея?
- Не. Аз тогава не умеех да си ценя труда. Сега, ако трябваше да му я продам, щях да му искам други пари. Тогава направо му направих подарък. Но с тази картина имах друга цел. Парите не ги исках за себе си, дарих ги всичките.
Смятам, че има неща, които трябва да се пазят чисти, особено ако картината е рисувана с духовно по-възвишена мотивация. Когато дойдат такива пари, трябва да се научим да ги даваме за каузи.
- Преминал си през голяма духовна промяна.
- Аз бях тотално от другата страна. Просто имах доста катарзисни моменти в живота си. През 2009 г. ми се случи поредната драматична история, естествено свързана с жена. (смее се) Тогава реших да кажа - майната му на всичко!, и да тръгна нанякъде, където не познавам никой. Да започна на чисто и ново. Възползвах се от това, че в едно канадско списание бяха направили статия за мен и се свързах с хората, които я бяха писали. Попитах ги мога ли да направя една изложба в Канада във Ванкувър. Човекът отсреща каза - да, ще ти помогна с най-голямо удоволствие.
За комуникацията използвах други хора, защото по това време не знаех грам английски. Всичко стана адски бързо, след два месеца трябваше да съм там. Събрах всичките си картини в един сандък и го изпратих. Хванах си самолета и самичък отидох във Ванкувър, с всичките си пари, които имах - 500 долара. Билетът ми беше за два месеца и половина и си правех планове, как през това време ще продам всичко и ще се върна богат и известен. (смее се) Нищо такова не се случи...
Първо, човекът, който организира изложбата в тaту студио... Още като ме посрещна на рецепцията, целият в татуировки, включително и лицето му, с огромни обеци, си викам: "Това сериозно ли е? Тук ли ще представям картините си?" Да, изключително стряскащо, но си беше сериозно. (смее се)
Тогава, като стъпих в Канада, осъзнах какво всъщност съм направил. Дошъл съм на другия край на света, без да знам английски, без никакви познати, при човек, който виждам за първи път, без никакъв телефон... пълна лудост. Разбираш, че каквото и да се случи с теб, няма кой да ти помогне. Ти си сам. Травмирах се страшно. Да не говорим, че и не разбирах нищо от това, което ми говореха, камо ли аз да говоря. Страшно напрежение изживях, главата ме болеше повече от месец.
- Как се оправи с това?
- Започнах да чета книги, речници, всякакви неща. Практиката ме научи, то няма и друг начин като ти се налага. Останах три месеца там, като първия нищо не продадох. На изложбата дойдоха трима човека. Отчаях се. Викам си - ще си отида и тука никой няма и даже да разбере. (смее се) Но нямаше какво да направя, освен да чакам. В този период ми попадна книга на Петър Дънов, допаднаха ми нещата, които казва, и реших, че трябва да пробвам да приложа нещо от знанията му. Не знам какво да кажа, но в рамките на дни започнаха да се случват чудеса, поне за мен бяха такива.
Вътрешно се молех и се започна... Един човек ми предложи едно, друг друго. Нарисувах няколко стени, без да искам заплащане, просто ги помолих за възможност да се изявя, единствено да ми платят боите. Така бях забелязан от Джон ван Хуленар - Холандеца, който за Канада е легенда на тату сцената. Възрастен човек, с най-вървежното студио за татуировки. Той ме намери и помоли да му изрисувам студиото. Това си бе - уау! Човекът, който е правил татуси на Джони Деп, Мелани Грифит и кой ли не от звездите. Покани ме в къщата си и спах на леглото, където е бил настанен и Джони Деп. С него станахме страшно добри приятели, помагаше ми с английския, толерираше ме пред приятелите си.
В един момент дори, когато нямаше къде вече да спя, нямах и пари, той ме приюти, даде ми ключовете и каза: "Моята къща, вече и твоя къща, с всичко в нея". Харесваше много нещата ми и започна да ме препоръчва на приятелите си. Дойдоха и поръчките, и парите, и нещата тръгнаха.
- Какво се случи, когато се върна в България?
- Когато се върнах в България ми стана още по-интересно как работи тая Вселена, какви са принципите, които задвижват света. Тогава отказах и месото, и алкохола, и наркотиците. Просто разбрах, че това не само не ни помага, но ни връща още по-назад в стълбичката. Така съм вече повече от 10 години. Това ме мотивира. Толкова интересно ми стана, че реших да отида и до Индия, където изрисувах множество храмове.
- Как би описал това усещане и разбиране за живота днес?
- По едно време следвах много стриктно древните учения, но разбрах, че пълната посветеност в тях не е за мен. Аз съм артист и няма как да се огранича във всичко светско, за да бъда духовно извисен, а и това си е сложно.
Осъзнах, че за мен е важно да спазвам най-елементарните неща, като това да не причиняваш вреда на друго живо същество.
Затова не консумирам меса. Видях и при мен алкохолът какви лоши последствия имаше, за това съм се ограничил напълно от него.
- Сега кое те води?
- Разбрал съм едно.
В това, което правиш, трябва да даваш 100 процента от себе си. 99.9% вече е компромис. В работата не трябва да има такова нещо - или го правиш на макс, докъдето можеш, или не. В нея стигам до крайности. Това е за мен даването. Аз давам всичко от себе си, в това което правя.
- Носиш харизма, когато говориш за картините си. А сега и правиш курсове по рисуване.
- Да. (усмихва се) Курсистите не искат да си тръгват, то и не мен не ми се тръгва. Почнах да преподавам миналата година. Хората бяха доволни и реших да го повторя. И графика и живопис на човешкото тяло, за да се хванат основните принципи, които всеки да си доразвие.
- Връщал ли си някой с "вързани" ръце?
- В началото връщах, но вече не - който се запише пръв. Аз само бих си опитал да му помогна, но той трябва да положи някакви усилия. Не мога аз да му ръзвържа ръцете. Трябва той сам да го направи, аз единствено мога да покажа как. Трябва да си много търпелив и упорит. Някои си мислят, че щракаш с пръст и чат - магията е готова, но не става така...
- Банално е, но можеш ли вече да конкретизираш какво е рисуването - повече талант или повече труд?
- Много труд. Да, и талант трябва да има, но то на всеки му е дадено по нещо, независимо какво. Но този талант трябва да го развиеш с много труд. Господ ти е дал зрънцето, което да поливаш и то да расте.
Човек трябва да има достатъчно вяра в себе си и в Бога и да се самонаблюдава, кое му носи най-голямо удовлетворение в това, което прави. Обичаме да се мятаме на сигурното и забравяме да подклаждаме огъня, който ни е даден. Резултатът е недоволни хора, защото не правят това, което искат.
- В момента се връщаш към изящното изкуство?
- От малък имам влечение към изящното изкуство. Покрай скейтборда се запалих за графитите и екстремно се отдадох в тази посока, но влечението ми към изящното така и не ме напусна. Това ми помогна да се различа от всички други художници, защото правих различни неща, базирани на майсторите. Сега още повече дълбая в тази посока, защото искам да разбера в дълбочина шедьоврите, които са правили преди векове. Виж каква реалност са правили, пред която която си загубваш дъха. В днешно време се създават много плитки неща, а аз искам моето изкуство да няма тази пошлост, която преобладава в съвременното творене. Да направиш нещо скандално, за да се привлече повече внимание към автора.
Идеята на изкуството е друга. Цитирам Уилям Бугеро, на който се възхищавам и който го казва най-точно: Изкуството има една единствена цел - да издига човешкото съзнание. Няма друга цел. Да дава посока, алтернатива и нещо, към което да се стремим.
Затова се възхищавам на старите майстори, защото са го постигнали, както Бугеро, Мурильо, Тициан, Веласкес... Неописуемо е това, което са създали. А днешното какво е - черен квадрат...
- Приемаш ли Банкси? Комерсия ли е поведението му?
- Банкси е гений. Гений на съвременната стрийт култура. Той успя да вкара това изкуство в музеите и галериите, и да го направи толкова ценно. Той сложи графити изкуството редом до старите майстори. Уникално явление е. Отразява днешния свят, защото изкуството трябва да отразява и да дава алтернатива. Може да няма чак такива художествени умения, но като съвкупност от поведение и начин на изразяване е на много високо ниво.
Изкуството трябва да има и концепция. Майсторите и всички останали залагат идея и работят върху нея. Различни идеи, резониращи около нас. Аз не отричам съвременното изкуство, защото и то резонира с тази честота, която тече в обществото около нас. Но то няма същата сила и не би останало така дълбоко в съзнанието на хората.
- Не харесваш да те определят с думата бунтар?
- Не, не съм бунтар. Не знам как трябва да се каже. Аз не съм в съгласие с определени становища и норми на поведение.
Може би, съм чешит и това хората определят като бунтарство. Имам си свое виждане за нещата и не правя това, което би правил един художник в България. Да членувам в СБХ, да си пусна брада, да ходя по изложби, да пия вино и да използвам сложни думички. Не харесвам клишето, че съм будител или бунтар... Просто така си ми идва отвътре.
- Затова ли последната ти изложба се казва "Life is a Study"?
- "Life is a Study" означава, че животът е училище, урок. Всеки един от нас има какво да научи, затова и сме попаднали тук. Тук бях вкарал и малко двойственост, защото на английски study, означава и етюд. Там показах повече етюди, неща на които съм се учил. Как са работили майсторите по академичните, класически методи, от които съм черпил знание.
Игра на думи - Животът е етюд, но и училище.
- Кои са твоите български майстори?
- Страшно харесвам Илия Петров - невероятен е. Дечко Узунов, Майстора...
- Следващата ти крачка?
- Фотографията. Художествената... За кеф. Както правя и в изкуството. Това, че ми плащат за него, само мога да благодаря. (усмихва се) Винаги съм се издържал само с изкуството си.
- Щастлив ли си като творец в България?
- Щом съм тук, значи съм щастлив. Тук всичко ми харесва. Самият факт, че ме признават като творец, дори и тук, имам клиенти, поръчки...
Щастлив съм да съм художник в България.
Интервю на Тина Философова
NASIMO: WEB | FACEBOOK | INSTAGRAM | YOUTUBE
На събитието не се допускат лица под 18 години.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}