Познат като един от пионерите на източноевропейската графити култура, Станислав Трифонов - Насимо е сред най-популярните съвременни български художници по света. Известен е с това, че платната му често са с размерите на цели сгради и изобразяват картини вдъхващи надежда, любов и светлина. Започва да се занимава с изкуство в началото на 90-те и 25 години по-късно неговите уникални стенописи заемат значимо място в градската култура на България, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Белгия, Канада, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Индия и Китай.

Още

Насимо предизвика невиждан досега интерес към изложбено събитие

Насимо е номиниран за "Будител на годината" през 2016 г., а Община Търговище го награждава за цялостен принос към българската култура в категория "Изящни изкуства" в началото на 2018 г. за изложба му "There is Light" /"Има светлина"/, която представя 18 монументални живописни творби, показващи двете основни състояния по пътя на "духовния войн" - Подготовката и Възвисението.

На 15 май т. г. беше открита изложбата му "Life is a Study" /"Животът е училище"/ и се състоя премиерата на новата му книга-албум "25 Years of Nasimo: Sketchbook" /"25 години Насимо: Скицник"/ в столичната галерия "2.0". И двете събития преминаха при огромен интерес. 

Откриването на изложбата на Насимо ,,Life is a Study" /Снимка: Team Nasimo/

Изложбата "Life is a Study" ще гостува във Варна от 3-ти до 10-и юли, и в Бургас - в края на месец юли, като Насимо планира да посети с изкуството си и други градове, по-късно през годината.

Откриването на изложбата на Насимо ,,Life is a Study" /Снимка: Team Nasimo/

Роден в малкото градче Търговище, израснал в бурните години на прехода, Насимо не вярва в предразсъдъци и ограничения, и трудно може да бъде сложен в някакви рамки. Ето какво разказа за себе си и творчеството си от първо лице: 

- Миналия месец открихте изложбата си "Life is a Study" и представихте новата си книга "25 Years of Nasimo: Sketchbook" при огромен интерес. Защо, според вас, хората се интересуват толкова много от това, което правите?

Още

Електронният артист Иван Шопов и стрийт арт художникът Насимо в уникална колаборация

- Предполагам, че защото изкуството ми е достъпно за тях - с грандиозни размери е и това естествено прави впечатление. Освен това, отдавна съм на сцената и създавам съвременно изкуство, което е различно, и по някакъв начин бунтарско. Аз съм освободен художник и обичам да експериментирам. Правя това, което ми харесва и съм искрен в работата си. Моята цел не е просто да рисувам красиви картини, а винаги да оставя някакво специално послание.

Видни куратори, които присъстваха на откриването на "Life is a Study", ми казаха, че не са виждали толкова много хора на изложба у нас, и в този смисъл сме разбили рекордите по посещаемост.

Откриването на изложбата на Насимо ,,Life is a Study" /Снимка: Team Nasimo/

- Казахте, че изкуството Ви е бунтарско. Срещу какво се бунтувате?
- Бунтувам се най-вече срещу собствените си недостатъци. Самонаблюдавам се и виждам много неща, върху които имам да работя. Много е лесно е да се бунтуваме срещу външните обстоятелства - винаги може да се намери от какво да се оплачем. Като по-млад се бунтувах срещу родителите си, догмите и ограниченията, срещу какво ли не.

Но с времето разбрах, че всичко е вътре и зависи от нас самите.

Заобикалящата ни среда всъщност е като едно огледало, в което можем да се огледаме. Това важи с пълна сила и за взаимоотношенията ни с хората. Когато виждаме проблем в някого, той е индикация, че чуждият проблем всъщност е и наш. Никога не трябва да се търси вината само в другия. Просто така функционира вселената - тя ти праща определени хора и ситуации, за да ти покаже върху какво трябва да работиш.

Единствената свобода, с която разполагаме е нашият избор. Винаги имаме такъв и той определя как ще прекараме живота си. Неприятностите и несполуките обикновено са най-големите ни учители.

Но, ако се концентрираме върху доброто, то винаги се връща при нас.

И името на изложбата ми означава точно това - "Life is a Study" - "Животът е училище". Много често се връщам назад към основните техники и похвати в рисуването, и постоянно откривам нови неща. В живота е аналогично - за всеки има какво ново да се научи. Само когато човешката душа достигне пълно съвършенство,  тя се връща към изначалната си същност и спира да обитава материалния ни свят.

Станислав Трифонов - Насимо /Снимка: ©nasimo.org/

- В книгата си споменавате, че сте се върнал 10 години по-късно в университета, за да се задълбочите в техниките на старите майстори. Защо решихте да се обърнете отново към класическото изкуство?
- Имал съм влечение към класическото изкуство от съвсем малък, много преди да се занимавам с графити и винаги съм се възхищавал на големите майстори като Рембранд, Рубенс, Уилям Бугеро, Густав Климт. Те за мен са богове, които са слезли на земята, за да ни покажат красотата на природата, която е навсякъде около нас. Абстрактното изкуство не е в състояние да предаде това.

Още

Майсторът на стрийт арта Nasimo ще изрисува фасада в квАРТал

В тийнеджърските си години бях много свободолюбив и постоянно бях "въпреки" на всичко, привличаха ме забранените неща. Едно от основните ми занимания по това време беше скейтборда. Тогава да караш скейт означаваше, че си много различен от останалите, и едва ли не "опасен". Израствайки в тези среди, по естествен начин развих влечение към графитите. Въпреки трансформацията, която преживявах в онзи момент, интересът ми към класическото изкуство остана и може би заради това още от ранните си години като графити артист успях да впечатля много хора от сцената в Канада и САЩ. Те просто не бяха виждали подобно нещо. Навсякъде оценяваха това, което правя. По онова време повечето улични художници от тази култура, рисуваха само букви и надписи.

- Важно ли е образованието за хората, които изразяват себе си чрез изкуството?
- Според мен за всеки, който иска да постигне добри качества и умения в изкуството, е изключително важно да намери подходящ учител, който да е достатъчно авторитетен и ерудиран, за да му помага да се развива. Самият аз съм имал много учители, пред които се прекланям и им благодаря дълбоко, за всичко, което са направили за мен.

- Как избирате сюжетите на творбите си?
- Те се появяват естествено, на момента. Най-голямата ми страст са портретите и човешката фигура. Чрез тях успявам най-лесно да изразя себе си. Например, когато рисувам нечий портрет, взимам състоянието на човека и влагам своята емоция - не винаги изразявам нещо негово. Защото, както споменах, според мен хората срещу нас са ни като огледало. Винаги се стремя да видя най-доброто у човека. И така, когато припозная в другия нещо мое, го взимам и по този начин разкривам част от себе си чрез неговия портрет. Създава се особена връзка.

Има случаи, в които се влюбвам в нечий образ, или в даден човек, и просто изразявам чувствата си към него. В изкуството си съм напълно откровен. Ако някой иска да разбере нещо повече за някой артист, трябва да се вгледа в творчеството му.

Станислав Трифонов - Насимо /Снимка: ©nasimo.org/

- Малко са хората днес с дълбока душевност като Вашата, особено в нашата действителност, където всичко лошо е позволено и достъпно. Какво Ви помогна да изградите такъв характер?
- Най-много са ми помогнали неприятностите и несполуките, през които съм минавал. Като млад артист не получавах разбиране и одобрение, което ме потискаше. Много пъти съм бил на ръба да се предам, когато нямах пари и клиенти. В един труден период не получих подкрепа и от така наречените ми приятели тогава. Или например, любовните ми разочарования, които първоначално са ме карали да се чувствам отчаян... Но точно тези моменти ми помогнаха и да осъзная, че ако искам да продължа напред, трябва да се отскубна от проблема.

Още

Вижте какво направи Nasimo в Санкт Петербург

От нас зависи дали искаме да се оставим на негативното събитие да ни повлече надолу, или ще се опитаме да намерим сили в себе си да се изправим, да станем и да продължим. На мен лично много ми помогна една книга на Петър Дънов, която ми даде изключителна сила и желание да осмисля живота си. След това попаднах и на книга на Пако Рабан, която толкова ме вдъхнови, че посветих изложба на нея. Това е литература за хора, които се интересуват от нещата, които са отвъд онова, което виждаме.

Но исках да кажа, че когато започнем да търсим - решения има навсякъде.

Важно е, разбира се, и с какви хора се събираш. Огледай се наоколо и направи анализ за себе си, дали искаш да приличаш на тях и дали те ще ти помогнат да постигнеш целите, които си си набелязал.

Станислав Трифонов - Насимо /Снимка: ©nasimo.org/

Друга грешка, която правим е, че не си поставяме високи цели. Проблемът с ниските цели е, че са лесно достижими и бързо се задоволяваме с тях.

В зоната на комфорта не може да се постигне нищо особено, и оставаш посредствен като всички останали.

Изгубили сме и всякаква вяра, а когато човек не вярва в себе си и в това, което стои над нас, е най-лошо. Мисля, че тези ценности е необходимо да се възпитават в личността от най-ранна детска възраст, за да може впоследствие човек да има възможност да разпознава стойностното в живота. Надявам се да не бъда разбран погрешно - аз не се имам за светец. Допускал съм много грешки, но се стремя да се уча на законите на Любовта и да ги прилагам. Вярвам, че единственият начин да помагаме на другите е чрез личния си пример.

Станислав Трифонов - Насимо /Снимка: ©nasimo.org/

- В книгата си споменавате, че сте разбрал каква огромна сила има уличното изкуство върху хората, и сте започнал да залагате повече послания в творбите си. Осъзнаваме ли всъщност, колко много ни влияе заобикалящата ни среда?
- Днес съзнанието ни е ангажирано най-вече с правене на пари и събиране на лайкове в социалните мрежи, и много често не отчитаме изобщо какво ни заобикаля. За мен мястото на изкуството е сред хората, и затова съм на улицата. Случи ми се по най-естествения начин, изпитах огромно влечение и започнах да го правя без да мисля докъде ще стигна.

Много неща се промениха оттогава, но онова диво момче винаги ще живее в мен.

Тази енергия вече пренасочвам в изкуството, а не във взаимоотношенията си с хората. С времето се научих да търся златното сечение, но хвана ли четката, съм абсолютно краен и не правя никакви компромиси. Всичко, което ми се случва в живота, се отразява и на творчеството ми.

Например, работите ми преди 2009 г. бяха пълна "диващина". Просто такъв бях и аз тогава. След като развих интерес към духовния аспект на живота, и това което правех, естествено започна да се променя. Въпреки всичко, бунтарският дух винаги ще живее в мен, но вече впрегнат да ми помага да достигам върховете, към които се стремя.

Станислав Трифонов - Насимо /Снимка: ©nasimo.org/

- Може ли човек да се издържа с изкуство в България?
- Аз го правя, никога не съм работил нещо друго и винаги съм изкарвал парите си само с рисуване. И са ми стигали за всичко, от което имам нужда. Успешно продавам работите си и в България, въпреки че у нас изкуството все още не се оценява толкова високо, колкото на Запад.

- Случвало ли Ви се е като човек на изкуството да получавате "божествено" вдъхновение?
- Имал съм такива моменти, когато насън ми се е явявала някаква идея и просто трябва да стана и да я запиша, или набързо да скицирам нещо. Някои от стените, които съм изрисувал, съм "видял" първо по този начин. Не абсолютно буквално, разбира се. При мен работи по-скоро методът на медитацията. Когато се концентрирам върху дадена концепция, в един момент това, което ми трябва, просто се появява. Понякога пък, без да очаквам, някоя идея ме връхлита, като моментално вдъхновение. Това бих сравнил с момента на влюбването. В първата секунда, когато видях момичето, с което съм в момента, бях абсолютно поразен - не можех да спя, да ям, нищо. Само тя беше в съзнанието ми и така направих нейния портрет, който е най-скъпата картина в настоящата ми изложба, защото е най-ценна за сърцето ми.

Но за големи успехи в изкуството е необходим и мощен труд. Талантът е малка част от качествата, които са нужни за постигане на високите цели. 

Трябва да се бориш за мечтите си, на живот и смърт. Само тогава може да се постигне нещо изключително.

Станислав Трифонов - Насимо /Снимка: ©nasimo.org/

- Смятате ли се за основоположник на нова артистична форма, която съчетава уличното с академичното изкуство?
- Да, нарекъл съм я Fine Graf Art - от Fine Art - изящно изкуство и Graf Art - графити изкуство.

- Какво мислите за манията за популярност в днешно време?
- Човек би могъл да стане известен, ако не бяга от себе си.

- Какви са бъдещите Ви творчески планове?
- Да продължавам да правя това, което обичам.

Интервю на Йоана Александрова, БТА