"Тази сутрин ни е напуснала актрисата Гергана Кофарджиева", написаха от Съюза на артистите в България.

Една от най-харизматичните аристократки в българския театър е родена на 3 май 1932 г. в гр. Каменово, Бургаско. През 1956 г. звършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Ж. Мандаджиев. 

Тя е сред най-популярните актриси в близкото минало. В творческата ѝ биография й има роли на големи аристократки, заради което е наричана "Царицата" от колегите си.

Гергана Кофарджиева (ляво), Илия Раев и Леда Тасева в "Багаж" от Кева Апостолова на Театър "София"

Дебютира в ролята на Турандот в "Принцеса Турандот" от К. Гоци на сцената на ДТ-Враца. Работила е в драматичните театри във Варна, Враца, Пловдив, Смолян, Театър "София", "Театър на поезията и естрадата", театър "Възраждане", Театрална работилница "Сфумато", Народния театър "Иван Вазов".

24 май 2011 г. Гергана Кофарджиева със статуетката "Аскеер" за поддържаща роля за Щиглеца и жена над 70-те в "Преди / След" от Роланд Шимелпфениг, постановка Иван Добчев, Драматичен театър "София" (Снимка: BulFoto)

Сред по-известните и превъплъщения са в образите на Амели Петрович във "В полите на Витоша", Клея в "Езоп", Мария-Десислава в "Безсмъртна песен" и др. Последната роля, с която си взима сбогом с публиката е забележителното и изпълнение на Г-жа Фон Щайн в "Разговор в дома на господин Фон Гьоте" от П. Хакс, на сцената на Театър "София".

Но това не е наистина сбогом, а само довиждане, защото след 19 годишно отсъствие през 2011, Кофарджиева отново се качва на сцената, на която се раздели с почитателите на театралното изкуство и влезе в ролите на Щиглеца и Жената над 70-те в спектакъла на Иван Добчев "Преди/След" от Роланд Шимелпфениг. За тези си роли актрисата получава "АСКЕЕР" за поддържаща женска роля и е номинирана за наградата на Съюза на артистите в България "Икар" за 2011 г.

Последните години играеше в "Портрет на една Мадона", "Светлото бъдеще на битака" на сцената на Театрална работилница "Сфумато", във "Вуйчо Ваньо" на театър "Възраждане", в спектакъла "А, помните ли?", в Народния театър.

Гергана Кофарджиева в спектакъла "Светлото бъдеще на битака" на Театрална работилница "Сфумато"

Кофарджиева е натоварена с монолози, които превръща в съкровено споделяне, разтваряйки душата си чрез своето минало, преживявания, чувства.

"Родена съм по царско време, над главата ми са падали бомби през войната, мина социализмът, дойде демокрацията - лоши и добри неща и времена. Бях строго възпитавана. Бях "Царицата на театъра". Но след най-високите ми постижения в театъра дойде мъгла. Девет години просто бях в София някъде... После слънцето отново изгря за мен, отново получих възможност да играя на сцена. Животът е така. Когато бях пренебрегвана, си казвах, че не съм сама с моите успехи и неуспехи. Бог ми даде всичко и аз съм много благодарна.

Какво можех да очаквам през 1991, когато нямаше театри, кина, култура, освен случайни срещи с публиката около четенето на някоя книга. Истинското удовлетворение идва едва тогава, когато в тишината на сцената срещнеш очите на партньора, чуеш дишането, туптенето на неговото сърце. За тези мигове се живее. Изиграх прекрасни роли. За съжаление малко снимах в киното.", споделя актрисата в интервю за в. "Трета възраст".

Актрисата на театралните награди "Икар" през 2011 г. (Снимка: BulFoto)

Една от киноролите й е на Госпожата от филма "HDSP: Лов на дребни хищници" на режисьора Цветодар Марков от 2010 г. Актрисата е носител на редица национални награди.

Гергана Кофарджиева е съпруга на покойния голям наш режисьор Любен Гройс, с който имат двама синове и трима внуци.

Поклон!