СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Момичето от София, което изправи ловешкия театър на крака
Биляна Петрова поема ръководството на Ловешкия театър преди едва 10 месеца
Автор : / 12221 Прочита 0 Коментара
Биляна Петрова (Снимки: Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев)
В рубриката "DIRections" всеки месец ви отвеждаме до любимите градове на България, за да ви срещнем с техните сърца. Вече ви представихме трима млади мъже, които осъзнато избират да работят и развиват своя град. А сега ще ви запознаем с единствената дама, за която можем да кажем много, но всъщност е по-важно да прочетете какво има да ви каже тя. Тя е актрисата и режисьор Биляна Петрова, която играе една голяма роля - да режисира театралния живот в Ловеч.
Наш партньор в това пътешествие е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.
Когато поех ангажимента да пиша за Ловеч и неговите хора, в главата ми веднага се завъртяха няколко имена. Режисьор - създател на кино, технолог в крафт пивоварна, млад учител в местната елитна гимназия си бяха някак естествен избор. Чух се с няколко души по телефона, за да разбера има ли някого, когото пропускам. Е, оказа се, че определено има. Научих за директорката на ловешкия театър - млада, мотивирана и най-интересното е, че не е от провинциалното градче с аромат на люляци, а е от София. Съвсем естествено си зададох въпроса какво прави едно момиче от столицата в град като Ловеч. Когато се срещнах с нея в очукания ѝ кабинет в сградата на театъра, тя ми отговори съвсем естествено:
"Този въпрос ми го зададоха и на конкурса за ловешкия театър. Всъщност в момента битката за извънстоличните театри е много ожесточена, защото те са репертоарни и имат собствени трупи."
Мобилният ѝ телефон започва да звъни настоятелно, извинява ми се и излиза, за да проведе важен разговор. Секретарката ѝ я търси по друг въпрос. Връща се набързо и докато отпива глътка от чая си, любезно ми предлага през смях: "Направо да Ви сипя едно уиски...". Отказвам ѝ, защото трябва да шофирам после обратно към София, а тя започва да ми разказва, без да се притеснява, защото определено е човек, който няма какво да крие.
"Съдържането на репертоарен театър изисква големи усилия и наистина в момента Министерство на културата, в лицето на министъра на културата Боил Банов, провежда именно тази политика, че трябва те да бъдат отстоявани по смисъла, по който това не е просто институция - драматичен театър, а е жива трупа със свои актьори, с технически служби, които не просто обслужват някакви пътуващи представления, а които са и производствена сила. Те са гръбнакът на трупата - техническите лица, без които не може - хората зад кулисите, а артистите са лицето.
С идеята за тази мисия пожелах да поема този театър, а той беше в едно много тежко състояние, тъй като през последните 5 години тук е водена една изключително лоша финансова политика от предишното ръководство. До голяма степен театърът е оставен на самотек", обяснява Биляна.
Входът на Драматичен театър Ловеч
Разказва ми, че е сменила изцяло администрацията и е събрала собствен екип от хора. Дясната ѝ ръка се казва Елица Андреева, която е заместник-директор на театъра и ни прави компания по време на интервюто. Биляна ми споделя, че Елица е сценограф и художник, но се занимава и с много административна работа, до която директорката не успява да стигне и за нея е солиден партньор и гръб. И продължава да ми представя екипа си:
"Артистичният секретар, която се е занимавала с логистика и в момента ни е изключително полезна с всичко, което прави. Новият главен счетоводител, който бе открит със съдействието на бившия областен управител - Георги Терзийски. Той ни съдейства да го намерим - изключителен професионалист. Касиер-счетоводителката ни също е много готина, откраднахме я от Пощенска банка (смее се). За да тръгне машината отново назначих нови хора на позиции, които в театъра са много важни - напр. трябва ни шивач, необходими са ни помощник-режисьор гардероб - дойдоха хора, без които няма как да върви работата."
Питам я дали всички тези хора, които е успяла да въвлече, са местни. А тя продължава:
"Повечето, които работят на технически позиции, са си от града. Повечето от актьорите са базирани в София и пътуват за репетиции, за спектакли. Назначих и млади актьори, защото е важно да се обнови лицето на трупата - красиви, талантливи хора с академично образование. В рамките на 10 месеца изкарахме 10 премиери. Звучи много гръмко, но тъй като аз заварих един абсолютно неработещ репертоар, свалих всички представления и започнах изцяло отначало.
Ние изкарахме два документални спектакъла, всеки от които е работен в рамките на седмица до 10 дни. Това се случи с помощта на наши колеги и приятели, които си сваляха от хонорара, които търсеха компромисни решения да се репетира в алтернативни пространства и в София, за да се извади представление в кратки срокове, което не е желателно, но понякога работи, когато човек има идеи и желание.
Театърът има и млад графичен дизайнер, завършил в Милано, който се грижи за визиите
Всичко ми се струва много амбициозно, особено като имам предвид летаргията, която царува по презумпция в малкия град. Слушам в захлас всяка нейна дума, защото знам много добре какво се случва с градовете, в които културата е оставена на заден план и в които хората нямат никаква алтернатива на телевизора вкъщи.
Биляна си довършва мисълта за документалните представления, като ми разказва, че това не са типичните театрални спектакли, предшествани от четене на маса и два месеца репетиции. И двата са много добре съчетани с гордостта на ловчалии. В единия, който е за Апостола на свободата Васил Левски, текстът върви върху черен тюл, а актьорите четат в реално време. Другият - за първия български космонавт Георги Иванов, е на режисьора Благой Бойчев с вербатим техника със записан текст, който върви в слушалки.
Питам я, дали това е същото, което използва като похват режисьорката Неда Соколовска.
"Да, тази стилистика използва Неда Соколовска. В случая Благой заложи на интервюта с хора, които си спомнят този ден или млади хора, които не са чували изобщо за полета, защото има много младежи, които не знаят за това", обяснява Биляна.
И веднага ми изниква въпросът дали в Ловеч има някакъв интерес към този тип представления.
"Да! Безумно! Тези два спектакъла бяха направени по културен календар на Общината, салонът беше и трите пъти пълен. Хората бяха много развълнувани и имаше страхотни отзиви", въодушевено казва тя.
В разговора ни се включва и заместник-директорът Елица:
"Да, много бяха възхитени и то от един жанр, който няма как да гостува тук, защото това не се продава. Продават се ситуационни комедии, популярни лица от малкия екран. А това е автентичен спектакъл, който е голяма театрална магия и всички бяха впечатлени."
Кукла за едно от детските представления в Драматичен театър Ловеч
Биляна допълва, че по този начин проправят пътища за нови жанрове. И казва каква е причината:
"Първа точка в концепцията ми гласеше - детски спектакли, защото възпитаването и отглеждането на публика също е от изключително голямо значение и е във функциите, и мисията на един театър. Направихме 3 детски спектакъла, от които единият е възстановен, но в това също колегите от екипа вложиха много усилия. Първият е само с артисти и той е заложен с много красиви костюми. Измислен е така, че да се играе на голяма сцена, камерна сцена и дори в детски градини. Сценографията на голяма сцена се разгръща в красиви платове, а в детската градина ги събираме и артистите ги омагьосват с атрактивните си костюми.
След това направихме едно прекрасно коледно представление, на което Елица (заместник-директорката - бел.ред.) беше сценограф. Режисьор и на двата спектакъла е Кристияна Бояджиева, която е възпитаник на Възкресия Вихърова. Представяме и едно детско представление с кукли на нашия щатен куклен режисьор Данко Ковачовски и сценографията на Надя Ковачовска. Те работят в екип, двамата са и семейство, и изработват куклите си в своята куклена работилничка в София.
Тези кукли са от изключително значение, защото децата възприемат по много по-различен начин разказа и театъра през куклата, която се движи и говори. Изпадат във възторг от цялата тази магия. Наскоро имах среща с министъра и му предложих да регистрираме театъра като драматично-куклен - път към това има, защото в цялата Област Ловеч единствената професионална институция за театър е Драматичен театър Ловеч. Би било хубаво да станем Драматично-куклен театър, защото така ще можем да си изработваме тези вълнуващи спектакли.
Оттам насетне се насочихме към учениците и поставихме "Гераците" по Елин Пелин с режисьор голямата актриса Снежина Петрова. Тя направи много красиво, емоционално, силно представление, което беше на фестивала в Шумен."
Кукла за едно от детските представления в Драматичен театър Ловеч
Самата аз много харесвам Снежина Петрова като актриса и се интересувам дали участва и като актриса. В случая обаче тя е в ролята на режисьор, а в представлението участват изцяло актьорите от трупата на театъра. Биляна казва, че са инвестирали и във фестивално представление, на което режисьор е Дамян Тенев с млад екип и ми представя кои са те:
"Сценографът Радостина Тодорова и съвсем младият Волфрам Лотц, който е немски драматург и е вече доста поставян и в Германия, и в Австрия. С този спектакъл спокойно бихме могли да отидем да гостуваме в Германия, защото това е съвременен театър. Дамян е търсил ключа в жанра на абсурда и наистина едно такова представление беше изненада и доста смело решение за града, защото със ситуационните комедии, на които е навикнала публиката, за нея беше изпитание да види "Космически съобщения". Гостувахме и в София, където бе приет с голям интерес. Тук по-скоро бяха изненадани."
През смях изказвам предположение, че част от ловешката публика вероятно е била дори шокирана, а Биляна първа ми казва:
"Абсурдна комедия, но за да влезеш в тази стилистика и да четеш посланията, поне малко да си чел."
А Елица допълва:
"И да си запознат със средствата на този жанр."
Споделям им, че много харесвам работите на режисьорката Ани Васева, които поставя в София, а Биляна реагира спонтанно:
"Е, Ани Васева, ако я докараме тук, смятай, че ще взривим Ловеч. Истината е, че такова представление ("Космически съобщения" - бел. ред.) беше нужно. Оттам насетне имаме криминална комедия с Калин Врачански, която наистина стана много силна."
Сцени от постановката "Испанска афера" с Калин Врачански и трупата на театъра
Казвам им, че предполагам, че предвид популярността на актьора в главната роля, вероятно е предизвикала голям интерес. А Елица ми обрисува сюжета с няколко думи:
"В нея има много забава. Ситуацията се върти около една вила, която е подарена на един министър и той трябва да си подаде оставката, защото става гаф. Ситуацията е актуална и публиката много добре реагира."
Биляна разяснява мотивите им да реализират това представление:
Калин Врачански е много харесван, много го обичат хората, много му се радват. Идеята за спектакъл с него беше да влязат и наши артисти - актьорите на театъра и Калин Врачански. Мисля, че комбинация страхотно сработи. В главната женска роля му партнира прекрасна актриса от хасковския театър - Николета Малчева. Тя също се справя много професионално и талантливо с тази комедия, защото и двамата играят на ръба на лудостта, което е изключително важно и хората взривиха салона от смях.
И накрая, но не на последно място, спектакълът "Колега" на Ованес Торосян и Петко Венелинов. Той е техен авторски спектакъл - измислили са всичко сами - текста, сценографията и костюмите, които са достатъчно минималистични. В него двамата импровизират по страхотен начин. Хората изкъртват салона от смях, а актьорите свалят четвъртата стена и общуват, което много зарадва публиката тук. Със спектакъла обикаляме цялата страна и навсякъде много се харесва."
Сцени от постановката "Испанска афера" с Калин Врачански и трупата на театъра
На "Колега" му предстои и изява през август на фестивал в град Рязан, който е побратименият руски град на Ловеч. Тъй като си говорим почти в края на театралния сезон, Биляна ми казва и какво предстои:
"Започнаха репетиции на "Майстори" на Рачо Стоянов, той пак е насочен към таргета гимназиална публика, с режисьор Бойко Илиев. Репетициите са в София, а в главната женска роля е Елен Колева, която ще ни носи публика, и отново наши артисти. Мисля, че екипът, който се събра е много хармоничен за разказа на тази история. Тази година се готвим и за 50-годишен юбилей (15 ноември - бел.ред.), биеналето Фестивал на младите. Поканили сме 7-8 млади режисьори, които да си представят спектаклите през есента."
Биляна ентусиазирано казва, че есента ще бъде много наситена, а се готвят и за детско представление до края на годината. Набързо ми казва и защо прави всичко това:
"Много важно беше отварянето на театър към хората от града, така че да почувстват и да осъзнаят, че си имат културно-духовна институция, която им доставя един духовен продукт. Не просто някой идва да се чеше по сцената и те да се смеят, а нещо, което работи в ритъма на културния календар на града, носи нови преживявания и ги отваря към различни жанрове и артисти."
Кметът на Ловеч Корнелия Маринова и директорът на театъра Биляна Петрова
Тъй като съм завършила Езиковата в Ловеч, където има една страхотна традиция завършващият випуск да поставя свое театрално представление, разбира се, с помощта на режисьор, решавам да попитам дали са работили с учениците тази година, а те ми казват, че са помогнали с гардероб, реквизит и разбира се най-важното - сцената. Оказва се, че помощта далеч не е едностранна, а Биляна не пропуска да спомене всички, които ги подкрепят:
"Директорът на Езикова гимназия (Радослав Хитов - бел. ред.) също е отворен към нас и ни помага с каквото може, както и всички фирми в града. Намерихме си много спонсори, на които разчитаме и които приеха патриотично и присърце мисията на театъра. На първо място, разбира се, Община Ловеч, които са ни основен стълб във всяка дейност и много разчитаме на тяхната подкрепа, както и на партньорството на Областна администрация. Получихме и грамота за културна институция във възход."
След като чух колко много работа са свършили за краткото време, през което са поели театъра, идва моментът да задам въпроса за трудностите, който веднага предизвиква усмивки и смях.
"Трудностите не спират, те са ежедневие, защото имаме финансови проблеми. 400 000 лв. е минусът, ние ще трябва да наваксваме, затова цитирах и прихода за май месец, който е най-добрият от 10-те месеца досега - 21 000 лв., а и може би от предходните 5 години."
Елица се в включва с кратко допълнение, че в България нещата са поставени така, че всичко трябва да се продава. И ги питам какво мислят те по този въпрос. А заместник-директорката изстрелва през смях:
"Понякога се чувствам все едно работя в супермаркет."
Биляна Петрова (Снимки: Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев)
Биляна ме кани да се разходим из театъра. Влизала съм вътре неведнъж и виждам, че през последните 20-30 години нищо не се е променило. Започваме да говорим за тривиално-битовите теми като ремонта. Оказва се, че вече са направили постъпки, но ще отнеме време заради обществената поръчка. Има едно важно нещо, което обаче е ремонтирано и това е тоалетната до гримьорните. Биляна ми я показва и наистина може би едно от малкото неща, които изглеждат свежо в овехтялата сграда.
"Беше в изключително окаяно състояние. Сега с обществената поръчка ще стартираме ремонта и на тоалетните за зрители. Един от основните ни спонсори ни подари този страхотен италиански диван, който дойде чисто нов за чакащите артисти - да си чакат на диван. Решихме, че е по-добре да е тук, отколкото в администрацията, защото артистите от цялата страна минават оттук."
Биляна Петрова пред касата на театъра
Насочваме се към сцената, излизаме на нея, за да я разгледаме по-добре, а Биляна ми я показва с театрален жест, който само една актриса и режисьор може да покаже.
"Заварих един изключително мръсен и гаден килим, който смъкнахме още с влизането ми, и боядисахме цялата сцена, байцвахме я. Сега в края на сезона, когато стигнем до профилактиката, ще си я байцваме още веднъж. Столове са основното перо в бъдещия проект за ремонт."
Излизаме отново навън под топлите слънчеви лъчи и се насочваме към централния вход, а на Биляна толкова ѝ отива този театър и тази роля. Подхожда на шарената ѝ пола, изработена от различни парченца плат. Сякаш е една метафора за човека, който знае как да събере парченцата, за да създаде едно цяло и то красиво. Ако имате път към Ловеч или сте ловчалии, които все още не са се отбивали в театъра, непременно отидете и вижте какво правят тези млади хора. Уважете труда им и ги оставете да спечелят сърцата ви.
Интервю на Нели Делчева
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}