"Демоничното дуо" - това е прозвището, което си спечели провокативният творчески тандем Весела Казакова и Мина Милева след представянето на първите си документални филми "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" и "Звярът е още жив" - за несправедливостите и зверствата на комунизма. Лентите предизвикаха противоречиви и скандални оценки, и реакции у нас.

"Просто още има теми табута, които не излизат в киното. Има много неща, които хората се страхуват да казват", е коментарът на Мина и Весела.

Мина Милева е завършила режисура на анимационен филм в "LA CAMBRE" Брюксел и Софийската филмова академия. След като режисира няколко международно признати анимационни късометражни филма, влиза в британската анимационна индустрия и повече от десетилетие работи като анимационен режисьор, аниматор и продуцент.

Весела Казакова е завършила актьорско майсторство и продуцентство, съответно в НАТФИЗ и УНСС в София. Ролите в киното й носят множество престижни международни награди и признание, не само в България. Започва да продуцира и режисира през 2008 г., след като създава продуцентска компания Activist38 заедно с Мина Милева.

"Котка в стената" е първият им художествен пълнометражен филм, който направи своята световна премиера, състезавайки се в най-елитната селекция на Международния кинофестивал в Локарно, а малко по-късно и в Сараево, през август тази година. Лентата бе оценена високо и намери широк отзвук от положителни реакции.

"Котка в стената" акцентира едновременно по забавен и драматичен начин върху отношенията между българските имигранти във Великобритания и местните жители, изпълнени с неразбиране и предразсъдъци. Фон на конфликта им е Брекзит и гръмките заглавия на английската преса в стил: "Емигрантите цицат социалната ни система!", "Изпратете ги обратно!", "Откраднаха работните ни места!".

Филмът ще бъде представен пред българска публика за първи път на 29 септември на 37-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна.

Весела и Мина за "стените" в киното и "стените", които сами строим помежду си:

Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

- Откъде започна всичко и как се роди идеята за филма "Котка в стената"?

Мина Милева: Знаехме, че игрален дебют няма да направим лесно след скандалите около документалното ни кино и пуснахме проект за телевизионна новела, къс филм, на конкурс в БНТ. Благодарение на Коста Биков и тогавашния програмен директор на БНТ Севда Шишманова, както и на други членове на комисията, необичайният аспект на историята бе оценен и ни класираха на първо място. Темата бе за една котка - историята се случи на мен в Англия, където живея повече от 20 години. Аз и синът ми намерихме една котка, която се оказа на съседите и последваха ред скандали, защото се оказа съвсем различно в културен аспект да вземеш котката на англичани, отколкото да вземеш котка тук в България.

Започна се с културните различия и последваха социалните.

Ангел Генов и малкият Орлин Асенов в "Котка в стената" (Снимка: © activist 38)

Британците реагираха, че им взимаме работата, социалните помощи и котките. Ситуацията ескалира. После се намеси и Брекзит и взе, че се случи. Така темата на филма стана по-дълга от заложеното за тв новела. От телевизията, обаче не ни дадоха да правим дълъг филм, защото сме били дебютанти в игралното кино.

Весела Казакова: Когато започнахме да снимаме, още никой не знаеше какво става, но в един момент темата започна да става актуална и сега, когато излиза филмът, вече е баш актуална. Сякаш докато правихме филма изпреварихме събитията.

Оказа се, че сме в центъра на конфликта, още преди той да се разгори. По едно време даже се притеснявахме, че ще закъснеем с темата, но Брекзит-а придоби чудовищни размери, без да предполагаме за това.

Мина Милева: Но това не е филм за Брекзит, за който вече има доста ленти. По-скоро Брекзит-а се усеща като фон.

Весела Казакова: Брекзит-а се усеща в манталитета на хората, в тяхното отношение, подкладено от медийната манипулация, която тръгна още преди разрешението за българи и румънци да работят на острова. Излизаха много статии, че ще залеем Англия и започнаха настроенията. Полската вълна преди нас също помогна на това отношение.

Весела Казакова и Мина Милева (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

- Кое е страшното в това отношение към имигрантите?

Мина Милева: Страшното е, че всъщност това най-демократично до този момент място, този модел на добър живот се разрушава пред очите ни. Аз съм влюбена в английската култура и изведнъж виждаш как тя изчезва, като пясъчна кула.

Преди време нямаше никакви предразсъдъци, расизъм или нещо такова. За 20 години там, чак през 2013 г. ме попитаха откъде съм. Никога този въпрос не ми бе задаван в професионални среди. Тогава за първи път си казах, че нещо започва да се случва. Краят на 90-те години бяха страхотни в Англия и от 2007-2008 г. ситуацията започна да се влошава.

Ангел Генов и Ирина Атанасова в "Котка в стената" (Снимка: © activist 38)

- А сега какво работиш в Англия?

- Мина Милева: Работя анимация. Затова и нашата обща работа с Весела Казакова започна и с филма "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", посветен на художника Антони Траянов, който беше и мой учител по анимация. Това ми е професията досега. Сега вече работим по-различни филми имам все по-малко време за нея, но ми се иска да бъда все още в тези среди, където ме търсят за работа.

Весела Казакова и Мина Милева на Международния фестивал в Локарно (Снимка: Личен архив )

- "Котка в стената" е вашият първи игрален филм.

Мина Милева: Напълно игрален с преобладаващо български екип, но част от тях живеят в Англия от години. Зад камерата Димитър Костов, фокус Галина Василева, монтаж Донка Иванова, с която правим вече 4-ти филм! Звук от живеещия и завършил звукообработка в Англия Георги Маринов, (Есем студио). Художник е Юлия Кунова, завършила със златен медал известното училище за декоративни техники Ван дер Келен в Белгия, както и живопис в Художствената академия в класа на Светлин Русев. Тя също отдавна е в Англия. Безусловна помощ с визията и обработката на материала получих от колегата ми от Натфиз Иво Сеферов.

Композитор е англичанинът Анди Каутън, работил по много филми и театрални постановки. Кастинг - Кери Копривленска и Яна Георгиева, също българки, живеещи отдавна на острова. Драматургични консултанти са Ваня Николова и англичанката Клер Доунс. Редно е да спомена и многото специализирана помощ, която получих от английските ми колеги като Кат Армър Браун, Роб Кенион, Бен Гибсън, Диана Молой, Лиз Розентал, Камила Годар.

Ирина Атанасова в "Котка в стената" (Снимка: © activist 38)

Весела Казакова: Гордеем се с професионалните актьори, които българската публика не е виждала: Ирина Атанасова, завършила актьорско майсторство в България при Крикор Азарян в НАТФИЗ, Ангел Генов е завършил актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова и наскоро завърши и режисура в Мет филм колеж в Англия. Малкият Орлин Асенов е син на Иветa Иванова, преводач и Кирил Асенов, електроинженер. Тези хора са пример за успели българи в Англия.

Мина Милева: Весела има особен "нос" за актьори. За ролята на Деби, една влиятелна продуцентка в Англия сподели, че сме открили талант за английското кино и че ще й предложи роля за в бъдеще. Весела забеляза Гилда Уо, актрисата, само по една коледна песничка в Интернет.

Весела Казакова: Гилда дойде на кастинга и влезе в нашия общински блок с ягуар и бели ръкавици, метафорично казано. На нас ни трябваше героиня от работническата класа, а тя е от доста по-висока класа. Ние търсехме "кокни" герои, (специфичния лондонски диалект, характерен за работническата класа). Гилда призна, че малко се е опасявала при кого идва, защото по естейтите е опасно. Каза, че много й е харесала ролята и е дошла от чисто любопитство, но по такива места кракът й не и бил стъпвал. Доста актьори ни лъжеха, че говорят кокни, а ние не можехме да го чуем. Гилда и консултанта по диалозите Роб помогнаха да се изясни тази ситуация.

Английското общество е все още много разделено.

Част от екипа на "Котка в стената" (Снимка: Личен архив )

- Труден кастинг сте имали.

Весела Казакова: Оставаха ни дни до снимките, а не можехме да открием 12-годишно момиче, което е пълно, тъй като е било изнасилвано. Огромен стрес. Звъняхме по много агенции, при някои цените бяха невъзможни за нас, а и лицата, които предлагаха не бяха подходящи, обикновено около на около 25-годишни.

В крайна сметка в пълната си безпомощност се екипирахме с звукозаписна техника и тръгнахме по улиците да я търсим, за да изглеждаме убедителни и да ни повярват. Бяхме с Деси Тенекеджиева и я открихме съвсем случайно в един супермаркет. Видях я на една витрина с продукти и с всичката техника по мен казвам: Извинявайте много, ние правим филм и вие сте нашата актриса (смеят се). Тя се обърна, застина, защото се притесняваше.

Леля й, която беше с нея й извика: Това е твоят шанс! Оказа се, че живее в съседния блок до нас. Страхотно семейство, което ни прие много добре.

- Вие сте писали сценария, доколко е реален?

Мина Милева: И двете писахме сценария. Почти всичко във филма е по-истински случаи. Дори момичето, което е системно изнасилвано. Ужасяваща история, на която не наблягаме, но тя силно присъства.

Весела Казакова: "Котка в стената" уж е лежерен филм, не е дълбока драма, комуникативен и свеж, с комични ситуации. Но пропастите се виждат, въпреки че ги пускаме много леко. Хващат те за гърлото и е много интересно да видиш действителността. Сниман е максимално реалистично, уж ти става пред очите и не можеш да разбереш това кино ли е. Дали е написан текст.

Кадиша Гий Камара и Джон-Джо Инкпен във филма "Котка в стената" (Снимка: © activist 38)

Чисто режисьорски успяхме да отпуснем хората, казвайки им да се изслушват, но да не се изчакват и да няма пауза между репликите. Да говорят, както говорят в живота. Ирина Атанасова в това отношение влизаше страхотно в този поток на диалози, изключително рефлективна и бърза. Тя като започне и няма спирачки и единствено ти остава да й се възхищаваш.

Много сме щастливи, когато се получи спойка между актьор и режисьор и когато средата ти даде благодат, и актьорите са ти с отворени сетива, за да влязат в тази среда. Тогава нещата се получават. Всичките ни актьори заживяха като семейство в снимачната къща, дори малкият Орлин казваше: Това е голямата ми филмова къща.

Мина Милева: Получихме помощ от много голям кръг хора около нас и във филма си личи тази екипност.

На кинофестивала в Локарно (Снимка: Личен архив )

- Кое ви бе най-трудно по време на направата на филма?

Мина Милева: Минималният бюджет. Имахме подкрепа от английския ни копродуцент, който осигури много техника и логистична подкрепа. После средата бе такава, че докато снимахме всички се радваха и идваха да помагат. Много хора се включиха и ни подкрепиха, въпреки не високите хонорари.

Весела Казакова: Малък екип, с няколко дейности на всеки един. Имахме усещането, че преместихме огромна планина. Усилията бяха много големи. Но сме изключително благодарни за всичко, което се случи. За трудностите е важно да се спомене, че успяхме продуцентски да го изменажираме добре и да го представим на няколко световни фестивали и форуми за проекти.

Там спечелихме няколко награди, от АRTE телевизия също ни спонсорираха за сценарий. Подкрепа за развитие получихме от програма МЕДИА на Творческа Европа в Брюксел. А субсидия за постпродукция от Френски фонд, което бе трудно, защото ни обявиха, че сме ултрадесни и филмът е едва ли не фашистки. Автентичността на езика и общуването, която запазихме малко ги стресна, защото този тип диалог е краен, но той реално съществува.

В това отношение филмът ни е много смел, даже имаме в него и леки феминистки закачки. Освен Брекзит, джентрификацията, удряме по доста теми, дори и расизма.

На Международния кинофестивал в Локарно (Снимка: Личен архив )

- С огромен интерес премина премиерата на "Котка в стената" на Международния кинофестивал в Локарно. Разкажете ни повече за това представяне.

Весела: В Локарно на световната ни премиера имаше над 3000 души. Много се смяха и Котката стана доста любим. По целия град след това чувахме викове - Котката е страхотен филм, браво на екипа...А, вие сте от "Котка в стената", браво!

Мина: Знаехме, че Локарно е много важен фестивал от гледна точка на филмовата индустрия. Но не предполагахме, че редовата публика е с такива традиции, по някакъв начин образована от дългото време и натрупвания - фестивалът е открит по-рано от Кан. Някакви хора казваха, че ще си изпуснат влака обратно за Германия, за да хванат следваща прожекция. Мястото локализира тип културен туризъм.

Мина Милева и Весела Казакова на кинофестивала в Локарно (Снимка: Личен архив )

- Кои коментари и ревюта на филма ви зарадваха?

Мина: Английските и немски ревюта - в тях личеше истинско разбиране на проблема и хумора, даже повече, отколкото сме очаквали. Немците се шегуваха: "Нищо чудно, че британците са за Брекзит, когато две българки крадат работата на героя на работническите класи Кен Лоуч." Имаше изречения, които описваха филма ни много добре като: "На една привидно бездомна котка и писва от нажежената атмосфера в блока и се барикадира в стена, като по този начин изисква помирение между съседите."

Или: "Ирина, всъщност, е в капана на дома си, който бива разглабян около нея на непоносимо висока цена, която тя няма избор да не плати. Има ли някой във Великобритания, който да не е усетил това на собствения си гръб в момента?"

- Как ви се отрази конкуренцията, имайки предвид, че вие бяхте селектирани в най-силната състезателна програма на фестивала?

Мина: Мятахме шапка, че изобщо сме там. Още отначалото ни казаха, че филмът ни рязко се различава от останалата селекция. Решихме да приемем това за комплимент, макар, че можеше и да е казано като критика.

На кинофестивала в Локарно (Снимка: Личен архив )

- Имахте опасения как ще се приеме филмът от английската публика?

Мина: Вече се прие доста добре. Уенди Айд, уважавана британска критичка каза в Скрийн Интернешънъл, че филмът има постигната автентичност, която напоследък липсва в английското кино. Направеното ревю от нея ще има много добро отражение върху бъдещата дистрибуция на филма във Великобритания (Бел.р.: Пълното ревю на Уенди Айд е публикувано в края на интервюто). Според Мередит Тейлър от Филмуфория филмът е пълен с енергия и обещава успешно бъдеще, но може да раздразни ултра левите. По фейсбук започнаха недоволства от хора на социални помощи, на база на това, което четат в английската.

Весела Казакова на представянето на "Котка в стената" на филмовия фестивал в Сараево (Снимка: Личен архив )

- Преминахте и през червения килим на Международния кинофестивал в Сараево, а от там какви бяха отзивите?

Мина: В Сараево прожекциите бяха натъпкани догоре със седящи хора по стълбите. На първата дойде цялото правителство на кантон Сараево, министър предстедателя с 10 министри и съпрузите си. Като на културно мероприятие. Прочели описанията на филмите и избрали нашия, заради съвременната гледна точка на проблема с градоустройството. Из града после хората отново ни спираха с: "Мачка у зиду" (на босненски) ни е любимия филм, желаем успех!

- Филмът "В кръг" на Стефан Командарев спечели две от отличията на фестивала. Какво мислите за продукцията му?

Мина: Не успяхме да гледаме "В кръг" понеже още не бяхме пристигнали от Локарно за датата на неговата премиера, но чухме добри отзиви.

На представянето на "Котка в стената" на филмовия фестивал в Сараево (Снимка: Личен архив )

- След двете ви представяния на "Котка в стената" на международната сцена и болезнените теми, които засягате в него, какво е усещането ви - повече разбрани или неразбарни останахте?

Мина: Повече от разбрани. Не сме се и надявали на толкова адекватна реакция.

- Сега какво предстои пред филма ви?

Мина: Борбата да го покажем на българската публика възможно най-скоро. Както знаете изкарването на български филм по кината е по-сложно от отиването на оскарите. Шегуваме се, разбира се, но не е просто щракване с пръсти. Още не знаем кой ще се съгласи да ни е медиен партньор.

Посещенията в кината са спаднали дори за американските блокбъстъри и това кара дистрибуторите да са много песимистични. Ние обаче вярваме, че ще успеем.

Весела Казакова и Мина Милева (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

- Как се намерихте двете като творчески тандем?

Весела Казакова: Ние се познаваме от години, но се събрахме когато направихме един общ филм, в който ни трябваше анимация. "Заради леля Снеже" го направихме заедно със сестра ми и е посветен на майка ни. Тя беше актриса и тъй като работеше с деца, ни трябваха детски рисунки, затова потърсих и помощта на Мина. След този филм ние с нея толкова добре се сработихме, че направихме компанията "Активист 38", която съществува вече повече от 10 години.

"Заради леля Снеже" стана емблематичен филм за една театрална трупа, която се пръсва по света. Това е нашето поколение, което израсна заедно по читалища, театралнни сцени, лагер школи и т.н., събрани заедно 30 години по-късно, вече някои от тях извън България и всеки занимаващ се с различни неща. Един интересен филм за едно поколение, живяло между двете системи.

Така започнахме с Мина, но цялата ни работа съдържа политически контекст. Занимават ни социално-политическите теми. Винаги искаме, както е и сега с филма "Котка в стената", историята да върви паралелно - чисто човешката гледна точка в социално-политическия контекст на времето, в което се случва. Да бъде картичка на времето.

Да запечаташ тази история "там", тя да се случва "сега", а не във време и пространство, което не съществува. Много ни интересува реалността в работите ни. "Котка в стената" е толкова реалистичен, че хората се чудят дали това са актьори.

- Предишните ви документални филми "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" и "Звярът е още жив" скандализират не само българската киноиндустрия и както разказвате последват забрани, атаки, проверки, заплахи от определени хора в нея. Има ли забрана, която може да ви спре?

Мина Милева: Слава Богу, че сме в Европейския съюз. Системата не позволява напълно да сме като Молдова или Беларус, където примерно положението щеше да е по-сериозно за нас. Ако даден директор на кино харесва филм и шайката, която ни преследва, не е с него, би го пуснал да го гледат. Ако не го харесва няма. Но сме имали и случай, когато хората получават телефонни обаждания, заплахи и филмът не бива излъчен. Вече не сме в тоталитарните времена и има някакъв избор, някакво хаотично ниво на демокрация, но един човек не може да определи всичко.

(Бел.р. Документалните филми "Заради леля Снеже", където рисунките са на Весела Казакова и "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" могат свободно да се гледат в YouTube: ТУК и ТУК)

Снимка: Личен архив

- Страх ли ви е от нещо?

Весела Казакова: Преди се страхувах много, но вече не. Като гледам снимки от онези месеци, когато имаше заплахи срещу мен, все едно влак ме е прегазил. Просто имаше силен психологически тормоз и никой не можеше да повярва, че е възможно това да се случва, но аз съм сигурна, че всеки би го преживял по този начин.

"Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" ни бе първи филм, ние не бяхме познати в киносредите, не сме врели и кипели в тях и могат да те размажат като мравка в ъгъла.

Мина Милева: Някои колеги ни казаха - какво толкова пискате вие? Да, но ти не си на моето място да отговаряш на имейли, телефонни обаждания и всякакви такива заплахи. Все пак не сме с такава закалка, а пък и никога не знаеш.

Весела Казакова: Тогава получихме силна поддръжка от мои колеги актьори, журналистите също се включиха, театралите също, от киното никой. Излязоха със защитни изказвания само няколко човека като Мира Сталева, Мартичка Божилова, Зелма Алмалех, Огнян Гелинов, Джони, Джеки и Чарли и дано не изпускаме някого от тези толкова важни за нас хора! Беше принципен въпрос.

Просто още има теми табута, които не излизат в киното. Много неща има, които хората се страхуват да казват. Не случайно "Откраднати очи" излезе повече от 20 години след Възродителния процес и представянето му също бе съпроводено със заплахи. Дори наскоро имаше пак проблеми. Всичко това е част от историята ни и трябва да се разглежда като факт.

Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

- Защо все се хвърляте върху доста конфликти теми, щекотливи, някои биха казали с различни прочити?

Мина Милева: Аз съм от горянско семейство, дядо ми е бил горянин, преминал през лагерите в Белене, Ловеч, различни затвори и го считам като дълг към по-широката си фамилия да изкарвам тези неща. Дядо ми освен всичко това бе и много образован човек, бил е поп в селото и имаше много особено отношение към историята. Запали ме по историята и обичам да съм наясно в какъв контекст се случва нещо, независимо дали произведение на изкуството или друго събитие. Да има референции към културата и общия дух на епохата.

Филмът "Звярът е още жив" е посветен на дядо ми, който се играе от Руси Чанев, а Весела играе мен. Между другото тъкмо АРТЕ Франция и Германия купи филма да го излъчи по техните канали за 30 годишнината от падането на Берлинската стена.

Весела Казакова: А БНТ го свалиха от екран след заплахи от ПР-а на БСП. Аз съм за революциите. Явно съм с бунтарски дух, интересува ме истината.

С Мина сме се събрали такива, които искаме нещо да кажем и да направим с нашите филми, независимо какво ни коства. Това е мисията ни.

Весела Казакова и Мина Милева (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

- А как се случва това творческо единомислие между вас - актьор и аниматор?

Мина Милева: Весела ми даде сила, аз иначе нямаше да се осмеля. Ако не беше тя, щях да си стоя в анимацията. Тя има физически и теренен опит, има и много голяма интуиция към режисирането на актьори и въобще работата с хора.

Весела Казакова: Ние имаме някаква спойка, която ти дава криле. Отделно в професиите си сме много силни и имаме своята диря. Но силата ни многократно се умножава, когато сме заедно, защото се допълваме в нещата, които искаме да направим и стават по-големи неща. Не сме и предполагали, че толкова ще се развием като тандем.

- В момента подготвяте ли нещо ново?

Весела Казакова: Започнахме да снимаме следващия си филм, който почти изцяло е само с жени.

Мина Милева: За него получихме нискобюджетна субсидия от НФЦ, благодарение на комисия от наши интернационално работещи колеги като Петър Вълчанов, Милко Лазаров, Любомир Младенов, което показва някакъв вид на доверие към нас и това ни радва.

Интервю на Тина Философова

Гилда Уо и Ирина Атанасова в "Котка в стената" (Снимка: © activist 38)

За първи българската публика ще може да види "Котка в стената"/"CAT in the WALL" на 37-ият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна на 29-ти септември от 20:15.

Представяме ви рецензията на британската критичка Уенди Айд, която излезе по време на представянето на филма на фестивала в Сараево:

Страхотна комедийна драма на фона на ежедневието в общински жилищен блок в източен Лондон - представена от български режисьорски тандем

Източник: Сараево Филм Фест

КОТКА В СТЕНАТА: Сараево Филм Фест
Уенди Айд / 21 август, 2019 г.
КОТКА В СТЕНАТА

Режисьори: Мина Милева и Весела Казакова. България, Великобритания, Франция. 2019 г. 92 мин.

На представянето на "Котка в стената" на филмовия фестивал в Сараево (Снимка: Личен архив )

Някои филми са любовни излияния към градовете, където се развива действието. Котка в стената е по-скоро скептична крива усмивка. Тази страхотна комедийна драма е представена на фона на ежедневието в един общински жилищен блок в източен Лондон, раздиран от социални и икономически противоречия и застрашаван от вездесъщата стихия на "облагородяването". В центъра на историята е българско семейство - самотната майка Ирина, малкият ѝ син и брат ѝ, Владимир - озовало се в конфликт със съседи от бедните социални слоеве заради правата над една котка. Филмът не се фокусира върху Брекзит, но съдържа явни препратки към този проблем. Ирина, всъщност, е в капана на дома си, който бива демонтиран около нея и за това тя е задължена да плати невъзможно висока сума. Дали в момента има някой във Великобритания, който не е добре запознат с подобна ситуация?

Един навременен имигрантски поглед върху положението във Великобритания - история, която заслужава да бъде разказана

Филмът е дебют на тандема Мина Милева - Весела Казакова в жанра на пълнометражните художествени филми, след изявите им в сферата на документалното кино. И двете са родом от България, но са се установили в Лондон - и в разказаната от тях история е заложено дълбоко познаване на града и, по-точно, на квартала Пекъм. Макар и на моменти нелицеприятна, обрисуваната картина е убедителна и искрена от край до край. Понякога брутално пряма. Очакваме топъл прием на Котка в стената сред фестивалните кръгове, а също и значителен зрителски интерес в киносалоните при подкрепа от критиката и по-широк отзвук сред публиката. Този навременен имигрантски поглед върху положението във Великобритания определено разкрива история, която заслужава да бъде разказана.

Като една неуморна природна стихия, Ирина (Ирина Атанасова) е чепата и пряма - образ, който истински ни радва. Сцената на Рай Лейн, където разпердушинва някакъв румен марксистки агитатор, си е истински деликатес. Ирина е мотивирана и прагматична и се надява да си изгради кариера като архитект; междувременно работи здраво като барманка, за да издържа домакинството. Не е човек, който би приемал подаяния - за разлика от мнозина свои съседи на социални помощи - и рязко отсича: "Не съм дошла тука да им живея като хрантутник!"

Напрежението между общинските наематели и собствениците на апартаменти, като Ирина, е само една от пукнатините, които прорязват тази многолюдна, но не дотам сплотена общност. Когато общината обявява сериозен, но ненужен - според Ирина - ремонт на блока, тя е потресена от огромната сметка, стоварила се върху нея и останалите собственици, докато наемателите не плащат нищо. А спорното право на собственост върху една котка се превръща във възпламенител на натрупаното напрежение.

Наблюдаваме една прекрасна, непринудена хармония между актьорите Ирина Атанасова и Ангел Генов, който играе ролята на брата, Владимир - историк с тъжни очи, принуден да монтира сателитни антени. Радваме се на свежест и неподправеност и в изпълнението на останалите актьори, сякаш филмът се гради върху импровизацията на аматьори, което изобщо не е така. Непретенциозната, но майсторска работа с ръчна камера допринася към усещането за реални житейски сцени, които се разиграват направо пред очите ни - почти в документален стил.

Особено впечатляваща е автентичността на образите от работническите класи - нещо, което британското кино понякога се затруднява да предаде сполучливо. Може и да не е случайност, че два от убедителните в това отношение филми тази година - Котка в стената и Мръсен бог на Саша Полак - са дело на гостуващи във Великобритания чуждестранни кинотворци.

Ирина Атанасова в "Котка в стената" (Снимка: © activist 38)

"Котка в стената"/"CAT in the WALL"

Продуцентски компании: Активист38, Гласхед Лимитед, Иси е ла Продъкшънс
Разпространител: Коксинел [email protected]
Продуценти: Мина Милева, Кристоф Брунше, Весела Казакова, Ламброс Атешлис
Сценарий: Мина Милева, Весела Казакова
Оператор: Димитър Костов
Монтаж: Донка Иванова
Художник: Юлия Кунова
Композитор: Анди Каутън

В главните роли: Ирина Атанасова, Ангел Генов, Орлин Асенов, Гилда Уо, Чинуи Ей Нуоколо, Кадиша Гий Камара, Джон-Джо Инкпен, Джон Харти

Активист38/Activist38: WEBSITE | FACEBOOK