Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Само един бог ли съществува? Защо страдаме?

ЕНЦИКЛОПЕДИЧНИ ЗНАНИЯ

Само един бог ли съществува? Защо страдаме?

"Книгата за религиите" е новото заглавие в поредицата "Големите идеи, обяснени просто"

Илюстрация: Shutterstock

Енциклопедичен справочник, научен труд или увлекателно повествование? Или всичко това, взето заедно?

Отговорът на този въпрос се крие в четенето на тази книга, което е същинско духовно приключение, удоволствие, носещо познание и мъдрост.

"Книгата за религиите" е новото заглавие в поредицата "Големите идеи, обяснени просто". Преводът от английски е на Илия Илиев, съобщават издателите от "Книгомания".

Луксозната енциклопедия включва хронологичен обзор от първобитните вярвания от праисторическата епоха, през древни и класически религии, индуизъм, будизъм, юдаизъм, християнство и ислям до съвременните религии като растафарианство, сикхизъм, каодай, универсализъм и др. Идеите и понятията са представени кратко, ясно и точно, както и с нагледни примери и схеми. Богатите илюстрации правят по-лесноразбираеми религиозните представи на човечеството.

Само един бог ли съществува? Защо страдаме? Милиарди хора по света намират смисъл в религията, но какви идеи влагат в това понятие и как са се формирали те?

Книгата е написана на достъпен език и предлага информация за основните религии в света. Тя съдържа кратки, ясни и находчиви обяснения на идеите и понятията, нагледни примери и схеми за сложните понякога концепции, а богатите илюстрации правят по-лесноразбираеми религиозните представи на човечеството.

Дори и да нямате вкус към сложните неща, а разнообразието от религиозни вярвания по света да не ви е любима тема, в тази книга ще намерите толкова много любопитни и интригуващи факти и илюстрации, че няма да можете да се отделите от нея.

Сред авторите на "Книгата за религиите" ("Книгомания", поредицa "Големите идеи, обяснени просто") има световноизвестни учени и писатели от Великобритания и САЩ, познавачи на религиите, историята, фолклора, философията. Но едновременно с това всички те са и майстори-разказвачи, които притежават способността да "превеждат" информацията и анализа на достъпен език, без да ги профанизират, т.е. без да пострада научната аргументация.

В този обемист труд, оформен като луксозно, богато илюстровано издание, е обхванат целият спектър от религиозни учения и разклоненията им, като се започне от първобитните и праисторическите времена на шаманизма и общуването с отвъдния свят, премине се през класическата древност (люлката на цивилизацията - Месопотамия, Древна Гърция и Древен Рим, Индия, Тибет, Далечният Изток и пр.), и се стигне до днешния ден. Проследяват се различните варианти на традиционните религии, новите теории и практики, за някои от които едва ли сме чували. Естествено, ключово място тук заемат юдаизмът, християнството и ислямът, чиито последователи по света са най-многобройни, а и притежават редица разклонения. За християнството например е любопитно да се знае, че като най-голямата религия в света (над два милиарда вярващи!) освен че е разделено на източноправославно и римокатолическо, има още поне две дузини различни деноминации. Друга подробност, която едва ли е всеобщо известна, е, че индуизмът - възникнал през ХІІІ в. пр.н.е., е най-старата религия, която съществува до днес.

Още

Пътешествие през най-пленителните градове на света

Пътешествие през най-пленителните градове на света

Докато митологията на първобитните народи прилича на приказка, то "разказът" за повечето от другите, възникнали по-късно религии, е значително по-богат и сложен, без това да затруднява читателя. Този разказ тече в няколко успоредни посоки, като една от най-важните и интересните представлява животоописанието на личностите, които играят съществена роля в утвърждаването или реформирането на дадена религия: Конфуций, Шанкара, Буда, Мойсей, Христос, Калвин, Мартин Лутер, Ганди, Сидхарта Гаутама, Далай лама, Бахаулла, Хайле Селасие І мн. др.

Испанският философ Джордж Сантаяна казва: "Каква религия ще изповядва човек е до голяма степен историческа случайност - като езика, който ще използва в своя живот". Тези думи, цитирани още в предговора, до голяма степен обясняват обвързването на индивидите и общностите с една или друга религия, но интересът към тяхното опознаване и изучаване е присъщ на модерния човек. С помощта на тази книга ние можете да направим и двете неща - и да опознаете, и да изучите историята, същността, смисъла на религиите. Но ще имаме и друга възможност - да се насладим на мъдростта и хуманността на различните духовни учения, които човечеството е придобило, за да опознае и разбере себе си, своята индивидуална същност, както и обкръжаващото го, да утвърди правила за нравствено поведение, за достоен личен и обществен живот - например Десетте божи заповеди при юдеите и християните или "Осмичният благороден път" при будизма.

Алберт Айнщайн стига до обобщението, че "Всички религии, изкуства и науки са разклонения на едно и също дърво". Това дърво всъщност е общата природа на човешкото, която сама по себе си е толерантна, не противопоставя раси, етноси, вярвания, доказателство за което са многото общи черти между свещените текстове. Но от тази книга ще научим също, че макар да проповядват мир и любов, религиите неведнъж са били в основата на кървави конфликти, подклаждани от владетели и висши свещенослужители, били са удо¬бен претекст за война и унищожение, дори геноцид на цели народи - каквито примери има в по-новата ни история, дори и в съвременността.


 

От книгата: 

Не е лесно да се формулира кратко определение на религията, което напълно да обхване всички нейни измерения. Причината е, че това явление включва в себе си както духовни, така и лични и социални елементи и е проникнало навсякъде по света и във всички култури - от праисторията до нашата съвременност, както свидетелстват пещерните рисунки на първобитните хора и продължаващото и днес търсене на отговор на въпроса за духовната цел на човешкия живот.

За първобитните хора, както и по-късно през по-голямата част от писаната история на човечеството, религията представлява начин за осмисляне и влияние върху могъщите природни стихии. Климатът и сезоните, сътворението и животът, смъртта и отвъдното, структурата на планетата и на Космоса са все въпроси, за чието обяснение религията е използвала различни божества, господари на съответните природни явления. Така възниква представата за невидимото царство, населявано от божества и митични същества. Религията предоставя на човека средства за общуване с божествата от това царство - ритуали и практики, които, когато се извършват от цялата група, създават здрава социална спойка, легитимират йерархията в нея и генерират дълбоко чувство за колективна идентичност на членовете на религиозната общност.

С развитието и усложняването на човешките общества, системите от религиозни вярвания също стават по-комплексни, а религията започва да се използва като политически инструмент. Военните победи и завоевания често са последвани от поглъщането на пантеона на покорения народ от победителите, а царствата и империите обикновено се поставят под покровителството на собствените си върховни божества и се управляват от жречески съсловия.

Собствените божества

Религията задоволява много от потребностите на древните народи, като им дава образците, по които да организират своя живот чрез обичаи, ритуали и табута. Тя позволява на човека да си представи своето място в Космоса. Може ли поради това да твърдим, че тя е чисто социално явление? Мнозина ще възразят, че религията е много повече от това. През вековете хората са се противопоставяли на опитите за забрана на тяхната религия. Изтърпявали са гонения и са понасяли страдания, за да имат право да почитат собствените си божества.

Дори и днес, когато светът е станал по-материалистичен от всякога, повече от три четвърти от населението на планетата декларира, че притежава някакъв вид религиозни убеждения. Междувременно религията се проявява като нещо толкова необходимо за човешкото съществуване, като използването на езика например. Дали тя се проявява като активна лична позиция и практика, или просто като вътрешно убеждение в съществуването на някаква свръхестествена сила, или пък просто е начин човек да намери някакъв смисъл на своя живот, да бъде отправна точка за това, което ще се стреми да постигне в бъдеще, религията се оказва от фундаментално значение за мнозина както в индивидуален, така и в социален план.

В самото начало

"Всички хора имат нужда от богове." - Омир

За религията на първобитните хора научаваме както от артефактите, които са ни оставили, така и от разказите на по-късните цивилизации. Освен това отделни изолирани племенни общности, населяващи места като джунглите на Амазония, някои от островите на Индонезия или части от Централна Африка, все още практикуват религиозни ритуали, за които се предполага, че са се запазили без промяна в продължение на много хиляди години.

Тези първобитни религии най-често представляват вяра в единството между природата и душите на хората, свързвайки човека по неразривен начин със средата, която обитава. С развитието на първобитните религии се оформят сложни церемониални и космологични системи. В регионите на първобитните номадстващи или полуномадстващи племена се налагат религиите на античните народи, които на свой ред отстъпват на тези от класическата епоха. Днес често религиите на класическите цивилизации са определяни с пренебрежителното наименование митология, но много елементи от тези вярвания на древните, познати ни от писмената и устната традиция, са се запазили и в днешните религиозни системи. В съвременността традиционните религии фактически непрестанно приспособяват стари схващания към живота на обществата, които са ги наследили, като същевременно възникват и нови религии със съвсем различни вярвания и ритуали.

От античността към Новото време

При повечето религии е трудно да определим с точност кога е поставено началото им, защото корените им стигат далеч назад в праисторията, а запазените разкази за тяхното създаване обикновено датират от много по-късно време. Все пак учените са единодушни, че най-старата религия, съществуваща днес, е индуизмът. Началото му е преплетено с фолклорните религии на Индийския субконтинент, обединени и записани във Ведите още през ХІІІ век пр.н.е. От тази ведическа традиция произхожда не само плуралистичната религия, наричана индуизъм, но също и джайнизмът, будизмът, а по-късно, през ХV век сл.н.е. - и сикхизмът.

Междувременно на Изток възникват и други религии. През ХVІІ век пр.н.е. китайските династии създават свои национални държави и империи. Техните фолклорни религиозни вярвания по-късно са обобщени във философско-религиозните системи на даоизма и конфуцианството.

В Източното Средиземноморие древните египтяни и вавилонци все още практикуват своите религии, когато възникват първите градове държави в Гърция и Италия, развиващи свои собствени митологии и пантеони на божествата си. На изток от тях се формира първата голяма монотеистична религия - зороастризмът, чиято родина е Персия.

В същото време древните евреи създават юдаизма - първата авраамическа религия, от която по-късно се развиват християнството и ислямът. Много религии признават изключителните заслуги на една или повече личности, които смятат за свои основатели: тези личности могат да бъдат превъплъщение на Бога (като Иисус или Кришна) или пък реципиенти на специални божествени откровения, например Мойсей и Мохамед.

Религиите на Новото време продължават да се развиват - понякога улеснени от обществото, друг път - не, но често и разделени на отделни течения.

През ХІХ и ХХ век се появяват съвсем нови религиозни изповедания, които обаче носят видими следи от по-стари религиозни схващания и практики.

Религия и морал

Представите за добро и зло също са фундаментални при много религии, защото вярата има амбицията да дава на обществото морални примери за подражание. Големите религии се различават помежду си в определението за това що е "добродетелен начин на живот". При конфуцианството и будизма например разделителната линия между вяра и етическа философия е доста размита, но така или иначе религиите притежават някои общи основни морални норми, които имат почти универсално значение. Религиозните табута, заповеди и т.н. не само гарантират, че волята на върховното божество ще бъде зачитана, но и дават възможност на хората да живеят в мир помежду си. Духовното водачество, което в стари времена е било осъществявано от пророци под божествена егида, постепенно е делегирано на специално свещеническо съсловие - важна част от обществото, а в някои случаи и сериозен фактор в неговия политически живот.

Смъртта и животът след нея

При много религии въпросът за загрижеността на хората какво ще се случи след смъртта се разглежда в духа на обещанията за задгробен живот. В традицията на източните религии като индуизма например за душата се смята, че е безсмъртна и че се въплъщава в друго тяло след смъртта на дадения индивид. При други религии за душата се проповядва, че ще бъде съдена след смъртта и ще пребивава в нематериалните пространства на рая или ада.

Надеждата, че могат да постигнат прекратяване на продължителния цикъл от прераждания на душата или да ù гарантират безметежно съществуване за вечни времена, кара вярващите да следват правилата на своята вяра.

Религиозните конфликти в историята

Религиите са създавали вътрешна спойка на обществата, но често са били и причина - дори насърчение - за кървави конфликти. Макар всички основни религии да определят мира като върховно благо, те определят и случаите, в които е приемливо да се използва сила - при защита на собствената вяра или при нейното разпростиране върху повече хора например. Така религията става удобен претекст за враждебните действия между различни държави в историята. Макар всяка религия да поощрява толерантността, еретиците и друговерците обикновено са обект на религиозно преследване до степен на геноцид, какъвто е случаят с Холокоста.

Новите тенденции

Още

"Най-големите чудеса на света" са вече на книжния пазар

"Най-големите чудеса на света" са вече на книжния пазар

В условията на социални промени и научно-технически прогрес някои от старите религии са принудени да се приспособяват или се разпадат на различни течения. Други упорито бранят позициите си, като обявяват за ерес всичко ново във все по-материалистичния, рационален и безбожнически свят.

Това подхранва с нови привърженици фундаменталистките направления в християнството, юдаизма и исляма, които отхвърлят либералните ценности на съвременния свят.

В същото време много хора изпитват потребност от повече духовност в своя живот в модерното общество и се обръщат към харизматичните деноминации на големите религии или към някое от множеството нови религиозни движения, появили се на бял свят през последните 200 години.

Има и такива, които, повлияни от движението Нова ера в духовността (Ню Ейдж) от края на ХХ век, преоткриват древните вярвания или екзотичното в традиционните религии, без да държат сметка за неговата релевантност спрямо съвременния свят. Така или иначе основните религии по света продължават да трупат нови и нови последователи и дори днес малко държави могат да бъдат разглеждани като изцяло светски човешки общности.


Откъсите от "Книгата за религиите" публикуваме със съгласието на издателя "Книгомания".

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Без милост към себе си: Стани по-добра своя версия

Авторът на "Адската седмица" Ерик Бертран Ларсен се завръща с нов хит

"Афродита" от Исабел Алиенде - магична книга с приказки, рецепти и други афродизиаци

Тя е доказателство за невероятно богатото въображение и забележителния разказвачески талант на авторката

"Кралицата мълчи" - роман за цяло едно поколение (ОТКЪС)

Творбата на Лаура Фройденталер излезе от печат в Издателство "Колибри"

"Бегълка" - от краля на психологическия съспенс Харлан Коубън

Романът излезе от печат в Издателство "Колибри"

"Майсторът и Маргарита" е най-предпочитаният роман от затворниците в Русия

Осъдените се вълнуват и от поезия, най-популярни сред тях са творбите на Сергей Есенин, Александър Блок, Анна Ахматова и Марина Цветаева

Раждането на "Нетфликс" и удивителният живот на една идея (ОТКЪС)

Как от "Това никога няма да стане", създателите на Нетфликс го превръщат в световна платформа