НОВИ КНИГИ
Пътешествие през най-пленителните градове на света
Книгомания представя 30 от тези вълнуващи мегаполиси в книгата "Най-великите градове"
Редактор : / 9295 Прочита 0 Коментара
Ню Йорк/Сн.: Книгомания
Със съдействието на Книгомания ви показваме някои от най-великите градове на нашето време. Градове, притежаващи дух и архитектура, които ги правят вълнуващи, живи, неповторими.
Париж - Градът на светлината
Днешен Париж е резултат от цялостно градско преустройство, извършено през втората половина на ХIХ в. Това е най-посещаваният град в света според Световната организация по туризъм и образец за град от гледна точка на естетиката, който никой уважаващ себе си турист не може да го пропусне. Има градове с такава красота и толкова висок стандарт на живот, че е трудно да се сетим за отделна тяхна значима сграда или монумент. Френската столица обаче притежава може би най-известния урбанистичен символ в света - Айфеловата кула. Именно тази уникална конструкция, заедно с други като Триумфалната арка, Нотр Дам и пирамидата на Лувъра, изпълняват ролята на емблеми на един велик метрополис. И все пак не необикновената интуиция, демонстрирана чрез построяването на сгради символи, отличава най-силно Париж от други големи градове (като Рим например) с богато историческо наследство, а неговите открити, светли и подредени градски пространства, показващи уважение към жителите му.
Столицата на Франция е резултат от дълга история, тръгнала преди 23 века от меандрите на река Сена. Но никой френски герой, дори Карл Мартел, Жана д"Арк, Луи ХІV, Наполеон Бонапарт или Шарл дьо Гол, не е оказвал толкова огромно влияние върху облика на Париж, колкото барон Жорж-Йожен Осман. В средата на ХІХ в. император Наполеон ІІІ възлага на Осман, държавен служител и местен политик, създаването на проект за пълно преустройство на града. Това щяло да позволи на столицата да се отърси от едно минало, белязано от стария режим, и да се подготви за обещаващо бъдеще, в което на авансцената щяла да излезе напъпващата буржоазна класа, чието ранно развитие родило плодове като успешните Световни изложения в Париж през втората половина на ХІХ в.
Ню Йорк - градът на небостъргачите
Бруклинският мост, една от забележителностите на града, е открит през 1883 г. Преминава над река Ийст Ривър и свързва Манхатън с Бруклин. Бил е най-големият висящ мост по онова време и първият, направен от стомана.
Гара Гранд Сентръл, открита през 1871 г., е най-голямата в света по брой коловози и перони. В главната зала има часовник с четири циферблата, емблематичен за сградата.
Преди пристигането на европейците остров Манхатън е бил населен от местното племе алгонкин. Холандските имигранти, които пристигнали на острова в началото на XVII в., основали колония и я нарекли Ню Амстердам. През 1664 г. Селището било завладяно от англичаните и прекръстено на Ню Йорк.
За разлика от повечето големи градове, цялата сила, събрана в Ню Йорк, се дължи не на политическа или военна власт, а на неговата икономическа мощ. Основан от холандски заселници в Манхатън и 40 години по-късно - завладян от англичаните, Ню Йорк е бил столица на Съединените щати само за пет години между 1785 и 1790 г.
Оттогава насам той расте единствено благодарение на трескавата си търговска дейност, съсредоточена в необикновеното естествено пристанище в естуара на река Хъдсън, и благородната си, предприемчива политика спрямо имигрантите. Това може да се види и днес, отразено в гледката на милиони работохолици, търчащи из улиците с мобилни телефони до ушите, жестикулиращи, опитващи се да откраднат десет минути от деня, за да хапнат сандвич в малък парк срещу своя офис.
Родно място на едри магнати от миналото като Джон Джейкъб Астор, Андрю Карнеги и Джон Рокфелер, и от настоящето - като Доналд Тръмп и Майкъл Блумбърг, Голямата ябълка днес генерира брутен вътрешен продукт, който би я поставил сред 15-те най-развити икономики в света, ако беше самостоятелна държава.
Торонто - земя на изобилието
Няколко десетилетия по-късно, след загубата си в Американската война за независимост, голяма група британски заселници намерили убежище в този край и основали град Йорк, като построили военен форт и използвали пристанището за военноморска база. Тъкмо това британско селище поставило основите на Торонто - дума с местен произход, която означава "място за среща".
През следващите два века, та до днес градът приема това име много сериозно, като посреща новодошли от всички континенти - от ирландци, емигрирали заради Големия глад през 1846 г., до италианци, гърци и португалци, допринесли за огромното териториално разрастване на града след Втората световна война. Днес Торонто е не само център на канадската англофонска култура, но и автентично средище на мултикултурализма, тъй като половината от неговите жители са родени извън Канада, а една трета говорят вкъщи език, различен от английския.
Телевизионната кула Си Ен Тауър, емблема на града, е открита през 1976 г. и може да се похвали с грандиозни платформи за наблюдение, ресторанти и други атракции, привличащи 2 милиона туристи всяка година. Иглата или предавателната антена е висока 102 м. При вятър със скорост 190 км/ч нейното отклонение е около 1,07 м. Обсерваторията Скай Под се намира на 447 м височина и е най-високата в света. В ясни дни от нея се вижда на разстояние 160 км. На височина 356 м можете да се насладите на тази атракция - посетителите се разхождат по ръба на кулата, завързани с предпазни колани.
Рио де Жанейро - подслонен в залива
Рио де Жанейро има най-величественото естествено местоположение, за което един град може да мечтае. Разположен между Атлантическия океан и залива Гуанабара, Рио се възползва и от най-малките пукнатини на своя забележителен терен, за да процъфтява по склоновете на известните си скалисти хълмове, на места оголени, на места, покрити със зеленина. Склоновете на някои от тези хълмове представляват един от най-вълшебните спектакли на сливане между природата и цивилизацията на тази планета, на които можем да се насладим.
Пейзажът от връх Корковадо, на който се издига известната 38-метрова статуя на Христос Спасител, е особено показателен - с гледка към лагуната, обградена от най-специалните квартали на града; плажовете в Ипанема, Копакабана, Ботафого и Фламенго, съвършения естествен купол на Захарния хляб - всички те се съчетават, за да създадат един образ на Рио де Жанейро, станал толкова универсален, колкото имената на тези места, запечатани в колективната памет на половината свят като парадигма на добрия живот в тропиците.
Статуята на Христос Спасител (38 м), официално открита през 1931 г., е издигната в чест на 100-годишнината от обявяването на независимостта на Бразилия. Днес тя е една от най-големите туристически атракции в страната. Издига се на хълма Корковадо, висок 709 метра. Поставена е върху основа, чиято широчина е само 15 м, което прави конструирането ù истинско предизвикателство. Христос Спасител привлича 1,8 млн. посетители годишно, които се наслаждават на най-прекрасните панорамни гледки към града и хълма Захарния хляб. Всяка от разперените ръце тежи 30 тона. Общото тегло на статуята, проектирана от бразилския инженер Хектор да Силва Коста и направена от френския скулптор Пол Ландовски, е 1145 тона. Конструкцията се състои от стоманобетон и е висока 12 етажа отвътре. Сърцето се намира на 11-ия етаж, от външната страна на статуята. Голямо е 1,3 м, което пропорционално е доста малко спрямо човешкото тяло.
Лондон - градът на река Темза
Лондон, най-големият град на планетата от средата на ХIХ в. до 1925 г., и днес е един от най-важните финансови центрове в света. По-новата история на града, основан от римляните на бреговете на Темза през 43 г. сл.Хр., е издълбана в камъните на един дълъг век, през който икономиката и дипломацията на планетата са били диктувани оттук. Лондон все още пази жив имперския си дух благодарение на своята архитектура - вероятно не така монументална като тази в континентални столици като Париж, Виена или Санкт Петербург, но изобилстваща от могъщи световноизвестни символи като Тауър Бридж, построен през 1894 г.; грандиозния готически комплекс на седалището на Парламента; прочутата кула камбанария Биг Бен; Британския музей, пазещ творби, създадени в бившите колонии; Кралската обсерватория в Гринуич - лондонския квартал, откъдето през 1884 г. започва броенето на земните меридиани.
Мостът Тауър Бридж, построен през 1894 г., не само позволява на автомобили и пешеходци да пресичат Темза, но и благодарение на своята електрохидравлична система пропуска безпрепятствено плавателните съдове. Фасадата е проектирана от Джордж Стивънсън във викториански готически стил, за да прилича на замъка Тауър.
Средните части на моста се повдигат около 1000 пъти годишно, достигайки наклон от 83°. Общата им дължина е 69,6 метра. Мостът е огромна стоманена конструкция със зидана облицовка и отделни метални детайли на горните пешеходни пътеки.
Рим - град с две държави
Рим е единственият град, който управлява две държави едновременно - Италия и Ватикан - и е служил за столица на три отделни териториални обекта - Римската империя, Папската държава и самата Италия. Наричат го Вечният град, класически псевдоним, в който се крият изумителни факти. Без папската институция прекрасният град на Август и Траян лесно щял да се превърне в призрачен град, в куп многовековни руини, лишени от живот - като Вавилон, Петра, Мемфис на египтяните или Теотиуакан на ацтеките.
Рим всъщност е разрушен от варварите през V в. и в продължение на 1000 години не е нищо повече от малък град с 15-20 хиляди жители. Те живеели струпани около старата базилика "Св. Петър", докато внушителните сгради на някогашната империя чезнели в необитаваните покрайнини, жертви на грабежите и времето. Затова не е изненадващо, че градът на Тибър е запазил и няколко редки средновековни развалини наред с богатото си наследство.
Благодарение на разпространението на християнството от Стария свят и през Средновековието и решителните усилия на папа Николай V (1397-1455) Рим се събужда от продължителната летаргия през ХV в., което съвпада със зараждането на Ренесанса. Николай V издига нови градски стени, павира улиците, възстановява старите акведукти и построява красиви сгради, достойни за мястото, където апостол Петър, първи баща на Християнската църква, е умрял като мъченик.
Стокхолм - градът на благополучието
В началото Стокхолм е малък остров със стратегическо положение между Балтийско море и езерото Меларен. Едно разглеждане на града с Гугъл Мапс обяснява много неща за Стокхолм. Само поглед към огромния метрополисен регион е достатъчен да покаже сложната мрежа от канали между Балтийско море и езерото Меларен, създадени под въздействието на глетчерите, покривали тези земи преди няколко десетки хиляди години. Разбира се, картата дава много информация за неговата география: 24 000 островчета са се образували на това измъчено от ледовете място. Но това обяснява и много неща за историята му: през 1252 г. ярл (граф) Биргер заповядва да се построи укрепление на един малък остров със стратегическо положение в района с цел защита срещу вражески нашествия. Този остров, наречен тогава Стадсхолмен, слага началото на Гамла Стан, Стария град - средновековното сърце на Стокхолм. То е заобиколено от кварталите Нормалм (съвременния градски център), Сьодермалм (с най-хубавите изгледи на града и прекрасно място за вечерни забавления), Йостермалм (скъпия квартал) и Дюргарден (горист остров, на който се намира известният музей на открито Скансен).
Това стратегическо положение е една от главните причини градът да се развие и порасне между края на Средновековието и началото на съвременната епоха. Но след един великолепен ХVІІ в., когато населението се увеличава седемкратно и достига 100 000 жители, настъпват дълги векове на упадък в резултат на Великата северна война, оставила града полуразрушен. Това е труден период не само за Стокхолм, но и за цяла Швеция и много от гражданите ѝ емигрират в Северна Америка, за да избягат от ширещата се бедност.
Когато погледнем днешното завидно положение на града, изглежда невероятно, че само преди век той е преживявал дълбока криза. Днес Стокхолм, люлка на Алфред Нобел, Грета Гарбо и Ингрид Бергман, на АББА и Хенинг Манкел, е богат град с висок жизнен стандарт, смиряван единствено от традиционното северно пуританство. Освен че е седалище на транснационални компании като Ериксон и Електролукс (с офиси в технологичния район Киста) и търговската мрежа за продажби на облекло H&M, градът има оживено пристанище. Той поддържа връзки с всички балтийски градове и се е възстановил от тежката икономическа криза, разтърсила из основи шведското общество през 90-те години, заплашвайки традиционната социалдемокрация - доминираща идеология в страната през ХХ в., отговорна за успешния държавен модел на благосъстояние, на който се радват неговите граждани.
Амстердам - северната Венеция
Построен върху земя, отвоювана от морето, Амстердам е разсечен от 160 канала, които му придават особена индивидуалност. Амстердам е разположен непосредствено до водите на залива Ей, които свързват града със Северно море през защитните насипи. За да се улесни трафикът на плавателни съдове, през полуостровната част на Северна Холандия е бил прокаран канал за пряка връзка между пристанището и Северно море.
Има писмени сведения, че група фризийски рибари се заселили по тези земи през ХІІ в. Но първите писмени документи, в които се споменава Амстердам, датират от 1275 г. Днес, заедно с Ротердам, Утрехт и Хага, градът е част от многолюдната конурбация Рандстад, която наброява 6,5 млн. жители.
Амстердам е основан през ХІІ в. от рибари и селяни, които изграждали насипи, след което пресушавали територията, отделена от морето (наричали я "полдер"), за да отглеждат посеви. Площад Дам, гордост за града още от неговото създаване, е бил първият насип ("дам" на холандски), издигнат, за да задържи води, които днес се вливат в река Амстел - оттук идва и името на града. Благодарение на стратегическата си позиция, защитен от Северно море, Амстердам бързо израства. През 1300 г. получава статут на град, а през ХVІ в. приема значителен брой евреи, изгонени от Испания и Португалия, протестанти, бягащи от Фландрия, и преследвани във Франция хугеноти.
Брюксел - столица на Европа
Брюксел е връзката между валонците и фламандците в Белгия и столица на 28-те страни - членки на Европейския съюз. Като столица на малка държава и велик континент, е нещо повече от домакин на повечето европейски институции - той е великолепен символ на всичко, което Европа олицетворява. Брюксел на едните и Брюксел на другите - валонци и фламандци - е механизъм за спояване на двете общности, съставящи държавата Белгия. Той непрекъснато се стреми да ги държи заедно заради осезаемите разлики помежду им - културни, езикови, социални и икономически - и същото се случва в по-голям мащаб, между 28-те страни, съставящи Европейския съюз.
Метрополисният регион на Брюксел, заедно с Фландрия и Валония, са трите федерални района в състава на Белгия. Те отразяват политическата децентрализация, предприета през 1993 г. с цел да се спре прогресивното отдръпване на говорещите холандски фламандци към север, а на говорещите френски валонци към юг. Двайсет години по-късно напрежението продължава и за управлението на страната става все по-трудно, въпреки обединяващата роля на столицата, която е едновременно и седалище на НАТО.
Макар че официално страната е двуезична, сега в Брюксел преобладават хората, говорещи френски. Но невинаги е било така. След като е основана в периода на Развитото Средновековие - върху малък хълм, издигнат над мочурлива област, - белгийската столица била почти изключително град на холандци до края на Средните векове и дори през част от Съвременната епоха. Обаче след ХVІІІ в. тя претърпяла интензивен период на френско развитие, което обръща ситуацията. Днес 57% от населението ѝ говорят френски като майчин език и само 7% произлизат от семейства, говорещи холандски. Останалите жители идват от Магреб, Турция и Конго - някогашна белгийска колония - или са европейски служители, чийто навик да използват френски като лингва франка засилва още повече съществуващия езиков дисбаланс.
Две неща, по които няма спор между валонци, фламандци и чуждестранни резиденти, са хубавата бира и шоколадовите бонбони, с които Брюксел е световноизвестен. Едно от най-големите удоволствия, които белгийската столица предлага, е да направите избор между стотиците марки бира в някое от отличните заведения и да се насладите на традиционните миди с пържени картофки - просто ястие, което в кръчмите на централен Брюксел е превърнато в ритуал, достоен за ценители.
Москва - родно място на милионери
Надминавайки не кой да е, а Ню Йорк, Москва днес е градът с най-голям процент милионери в света. Московският бизнес център, наричан от всички Москва Сити, е създаден в края на ХХ в. в Пресненски район. Неговата цел е създаването на град в града - с офиси, жилища и развлекателни центрове за съвсем ново поколение руски администратори. Олицетворение на тази нова социална група е Михаил Ходорковски, който благодарение на печалбите от компанията Юкос Ойл бързо става един от най-богатите хора на планетата ..., преди да изпадне в немилост пред президента Путин и да отиде в затвора.
Политически охулена, старата, но все пак много интересна сталинистка архитектура постепенно бива отхвърлена от местните власти, които с нетърпение събарят сградите от ХХ в. по цели улици, за да издигнат нови небостъргачи - стремежът им е да създадат пейзаж, подобен на онзи в големите северноамерикански метрополиси. За щастие все още са запазени големи творения като Седемте сестри - монументални сгради, издигнати по времето на Сталин между 30-те и 50-те години, за да приютят най-представителните органи на съветския режим. Нещо повече, Червеният площад, който е сърце на столицата и "нулев километричен камък" на Русия, е запазил атмосферата си - привилегия, която малко избрани места в този град са получили при значителните промени в него. Площта му от 2,3 хектара осигурява достъп до Кремъл (някогашната царска крепост), православния храм "Василий Блажени", построен през ХVІ в., Руския държавен исторически музей и универсалния магазин ГУМ, създаден през съветския период, който днес е задължителна спирка за туристи и богати московчани, търсещи дизайнерски марки. Онези жители на града, които не са такива късметлии, се утешават с факта, че имат най-необикновеното метро на планетата, с изключително елегантни станции в различни стилове - исторически, модерен, ар деко. Художествената стойност на метростанциите е причината те да бъдат наречени "дворците на народа".
________________________________
Откъсите от книгата "Най-великите градове" публикуваме със съгласието на издателя "Книгомания".
"Пътешествие през най-пленителните градове на света", корица/Сн.: Книгомания
Тази книга ще ви отведе на пътешествие през 30 такива градове на земята. Триизмерните илюстрации и макети, придружени с обяснения, ще ви позволят да докоснете душата на всеки от тях и да усетите пулса на някои от най-динамичните и вълнуващи световни метрополиси.
В нея са представени градовете: Сан Франциско, Ню Йорк, Торонто, Мексико Сити, Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Лондон, Барселона, Париж, Рим, Венеция, Виена, Стокхолм, Амстердам, Брюксел, Берлин, Прага, Атина, Москва, Истанбул, Йерусалим, Дубай, Сидни, Окланд, Кайро, Йоханесбург, Мумбай, Пекин, Сеул, Токио
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}