Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Пинхед се завръща и настава Ад... (откъс)

ХОРЪР

Пинхед се завръща и настава Ад... (откъс)

Носителят на поредица награди Клайв Баркър, превърнал се в литературна легенда, го връща в новия си епос "Аленото евангелие"

Илюстрация: Shutterstock

Дългоочакваният епос "Аленото евангелие", подписан от краля на хоръра Клайв Баркър, вече има българско издание, съобщават издателите от "Колибри".

"Аленото евангелие" в превода на Надя Баева ни среща със Свещеника от ада, по-добре познат с прозвището си Пинхед, един от най-прочутите и разпознаваеми образи в пантеона на хорър романите. Носителят на поредица награди Клайв Баркър, превърнал се в литературна легенда, го връща с финалната глава на повествованието си, започнато с "Обречени на ада", и окончателно затваря кръга на митарствата на ценобита.

Многострадалният детектив Хари Д"Амур ("Последната илюзия", "Евървил"), разследващ всевъзможни свръхестествени явления, вълшебства и злонамерени сили от отвъдното, от години се бори с личните си демони. Когато се натъква на изкусно изработена кутийка-пъзел, която отваря пътя към ада, преносните демони са заменени с истински и той се оказва въвлечен в ужасяваща игра на котка и мишка - кървава, плашеща и удивително сложна.

Клайв Баркър (Снимка: Getty Images /Gulliver fotos)

Клайв Баркър е британски писател, филмов режисьор, сценарист, продуцент, актьор и художник. Когато дебютната му книга - сборникът с разкази и новели "Кървави книги", е публикувана в Щатите, Стивън Кинг казва: "Видях бъдещето на ужаса... и то се казва Клайв Баркър.

Да четеш Клайв Баркър, е като да се спускаш в дълбините на своето подсъзнание, да се давиш в ужас и ирония, бичуваща недъзите на съвременната действителност. Завладяващ разказвач, сценарист, режисьор, актьор и художник, той печели популярност заради необузданото си въображение и умението да обвива хоръра в метафори. Колкото зловеща, толкова красива - неговата сюрреалистична проза се отличава с поразителна дълбочина. Шестте тома на култовата серия "Кървави книги" са извор на гротескни и шокиращи истории, гарнирани с черен хумор, и неслучайно са издадени в 40 страни. Много от произведенията на Баркър са екранизирани, а филми като "Хелрейзър", "Кендимен" и "Среднощният влак за месо" превръщат автора в световна хорър икона.

"Аленото евангелие" от Клайв Баркър, превод: Надя Баева, 368 стр., цена: 20 лв.

Из: "Аленото евангелие" от Клайв Баркър

След дългото безмълвие на гроба Джоузеф Раговски заговори и казаното не бе приятно нито като звук, нито като вложено чувство.

- Я се вижте - рече, вторачен в петимата магьосници, които го бяха събудили от лишеното от сънища небитие. - До един приличате на привидения.

- И ти не си първа хубост, Джо - отбеляза Лили Сафро. - Балсамьорът ти се е попрестарал с ружа и очната линия.

Раговски ѝ се озъби, стрелна ръка към бузата си и изтри донякъде грима, използван да прикрие бледността, с която го бе оставила насилствената му смърт. Балсамирали го бяха набързо, без съмнение, преди да го положат в отредената му ниша на семейния мавзолей в гробище в покрайнините на Хамбург.

- Дано не сте си дали всичкия този труд само за да ме засипвате с безвкусни подигравки - каза Раговски, като оглеждаше разнообразните предмети, пръснати на пода около него. - И все пак съм впечатлен. Некромантските занимания предполагат остър нюх към детайла.

Методът Н"Гуизе, използван от магьосниците за съживяването на Раговски, изискваше яйца от чисто бели гълъбици, инжектирани с кръв от първата менструация на момиче, да бъдат счупени в единайсет алабастрови купи, заобикалящи трупа, всяка съдържаща тайнствени съставки. Чистотата бе от първостепенно значение при този метод. Птиците не биваше да имат петна по перата, кръвта трябваше да е прясна, а две хиляди седемстотин и деветте цифри, изписани с черна креда, като се започнеше от ръба на купите и по спирала се стигаше до мястото, където бе разположен подготвения за съживяване труп, задължително спазваха точен порядък без изтривания, зачертавания и поправки.

- Това е твое дело, нали, Елизабет? - попита Раговски.

Елизабет Котлъв, най-възрастната от петимата магьосници, жена, чиито умения в най-тънките и сложни нюанси на вълшебството не ѝ бяха помогнали да заличи от лицето си изражение на недохранена и недоспала от десетилетия, кимна.

- Да - потвърди тя. - Имаме нужда от помощта ти, Джоуи.

- Отдавна не си ме наричала така - подхвърли Раговски. - А обикновено го правеше, като се ебеше с мен. Да не би и сега да съм ебаван?

Котлъв стрелна бърз поглед към колегите си магьосници - Лили Сафро, Яшар Хеядат, Арнолд Полташ и Тиодор Феликсън - и видя, че и те също като нея никак не бяха развеселени от обидите на Раговски.

- Виждам, че смъртта не те е отървала от острия ти език - процеди тя.

- Да му се не види! - възкликна Полташ. - Тъкмо това е проблемът открай време! Какво сме и не сме правили, какво сме имали или не е без съвършено никакво значение. - Той поклати глава. - Колко време само пропиляхме да се боричкаме и да се надцакваме един друг, когато можехме просто да си сътрудничим. Чак ми се доплаква.

- Ти плачи - заяви Тиодор Феликсън. - Аз ще си се боричкам.

- Да, моля те, Арнолд, спести ни сълзите си - обади се Лили. Единствена тя от петимата призоваващи седеше поради простата причина, че нямаше ляв крак. - Всички бихме искали да променим нещата...

- Лили, скъпа - обърна се към нея Раговски. - Няма как да не забележа, че не си някогашната жена. Какво се случи с крака ти?

- Всъщност извадих късмет - отвърна тя.

- Той за малко да ме утрепе, Джоузеф. - Той...? Искате да кажете, че не сте го спрели? - Ние сме измираща раса, Джоузеф - намеси се Полташ. - Във всяко отношение сме застрашен вид.

- Колко от Кръга останаха? - поиска да узнае Джоузеф с внезапна настойчивост в тона. Настана мълчание, докато петимата се споглеждаха колебливо. Котлъв бе тази, която заговори най-сетне.

- Само ние сме - отговори, втренчена в една от алабастровите купи и кървавото ѝ съдържание.

- Вие? Петимата? Не. - Всичкият сарказъм и игривост в гласа и маниера на Раговски се бяха изпарили. Дори ярките багри на балсамьора не успяваха да смекчат ужаса, изписал се по лицето му. - Колко дълго бях мъртъв?

- Три години - отвърна Котлъв.

- Това трябва да е някаква шега. Как е възможно? - Само членовете на Висшия кръг наброяваха двеста седемдесет и един!

- Така е - рече Хеядат. - И това са само онези, които бяха избрали да се числят официално сред нас. Не се знае колцина е изтребил извън Кръговете. Стотици? Хиляди?

- Нито пък се знае какво са притежавали - допълни Лили Сафро. - Имахме доста подробен списък...

- Но дори той не беше пълен - прекъсна я Полташ. - Всички си имаме тайни притежания. За мен поне важи.

- А... самата истина - присъедини се Феликсън.

- Петима... - Раговски поклати глава. - Толкова ли не можахте да се обедините и да измислите начин да го спрете?

- Тъкмо затова си дадохме целия този труд да те върнем - обясни Хеядат. - Повярвай, никой от нас не го прие на драго сърце. Да не мислиш, че не се мъчихме да спипаме мръсника? Опитвахме се и още как. Но демонът е хитър, мамка му.

- И става все по-хитър - добави Котлъв. - В известен смисъл трябва да си поласкан. Теб те отстрани рано, защото си беше направил проучването. Знаеше, че тъкмо ти си способен да ни обединиш срещу него.

- А когато ти умря, започнахме да се джафкаме и да се сочим обвинително с пръст като глупави ученичета - въздъхна Полташ. - Взе да ни отстранява един по един, като кръстосваше цялото земно кълбо, така че никога не знаехме кой ще е следващият. Мнозина умряха, без никой нищо да разбере. Научавахме едва по-късно, обикновено след няколко месеца. Понякога дори след година. По чиста случайност. Опитваш се да се свържеш с някого и установяваш, че къщата му е била продадена, или изгорена до основи, или просто оставена на разруха. Посетих няколко такива. Помниш ли къщата на Брандър в Бали? Ходих там. Ами онази на доктор Биганцоли в околностите на Рим? И там бях. Нямаше никакви признаци за оплячкосване. Местните твърде много се бояха заради онова, което бяха чували за обитателите, та да се осмелят да пристъпят в която и да било от двете къщи, макар да бе ясно, че са необитаеми.

- И какво откри? - попита Раговски.

Полташ извади пакет цигари, запали една и продължи. Ръцете му трепереха и се наложи Котлъв да успокои онази, с която държеше запалката.

- Всичко с магическа стойност бе изчезнало. Факсимилетата на Брандър, колекцията апокрифни издания от Ватикана на Биганцоли. Всичко до най-тривиалния богохулен памфлет липсваше. Рафтовете бяха опразнени. Личеше си, че Брандър се е борил, имаше много кръв и то не къде да е, а в кухнята...

- Нужно ли е да повтаряме всичко това? - възрази Хеядат. - Всички знаем как завършват тези истории.

- Изтръгнахте ме от комфортната ми смърт, та да ви помагам да си спасявате душите - посочи Раговски. - Най-малкото, което ми дължите, е да ме запознаете с фактите. Продължавай, Арнолд.

- Кръвта беше стара. Ляла се бе в изобилие, но беше засъхнала преди много месеци.

- При Биганцоли същото ли беше? - осведоми се Раговски.

- Къщата на Биганцоли беше затворена отвсякъде, когато отидох. Хлопнати капаци, заключени врати, сякаш бе заминал на дълга ваканция, само дето още си беше вътре. Открих го в кабинета му. Той... Божичко, Джоузеф, висеше от тавана, провесен на вериги. В краищата им имаше куки, забити в плътта му. И беше страшно горещо там. Според догадките ми бе прекарал мъртъв в тази жега около шест месеца. Тялото му бе напълно съсухрено. Възможно е изражението на лицето му да се дължеше на свилата се от изсъхване плът около устата, но, Бога ми, имаше вид, че е умрял с писъци.

Раговски огледа изпитателно лицата пред себе си.

- И тъй, докато сте водили личните си войни заради любовници и момчета, демонът е прекратил живота и ограбил умовете на най-изтъкнатите магьосници на планетата?

- В обобщение е точно така - потвърди Полташ.

- Защо? Какво е било намерението му? Това поне установихте ли?

- Вероятно същото като нашето - отговори Феликсън. - Сдобиване с власт и запазването ѝ. Прибира не само трактати, списъци и ръководства за магии, а също всички символи, амулети и талисмани...

- Тихо - внезапно рече Раговски. - Чуйте.

За миг сред тях настана мълчание и тогава в далечината се чу тих погребален звън.

- Исусе - промълви Лили. - Това е неговата камбана.

Мъртвецът се разсмя.

- Открил ви е.

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

"Как се пътува със сьомга" - ще разберете от Умберто Еко

"Как се пътува със сьомга" - ще разберете от Умберто Еко

Още

"Рядък модел" - подписано от Том Ханкс

"Рядък модел" - подписано от Том Ханкс

Още

"Светът от вчера" - мемоарите на вещия познавач на човешките страсти Стефан Цвайг

"Светът от вчера" - мемоарите на вещия познавач на човешките страсти Стефан Цвайг

Още

Едва ли скоро сте чели толкова мъдра книга - "Да мислиш двайсети век"

Едва ли скоро сте чели толкова мъдра книга - "Да мислиш двайсети век"

Коментирай 0

1/1

Илюстрация: Shutterstock

Клайв Баркър (Снимка: Getty Images /Gulliver fotos)

"Аленото евангелие" от Клайв Баркър, превод: Надя Баева, 368 стр., цена: 20 лв.

Календар

Препоръчваме ви

Гинес рекорд за най-голяма глоба, наложена от библиотека

Глобата се натрупала по два цента на ден за 47 години

Направиха генетичен анализ на свитъците от Мъртво море

Кумранските свитъци съдържат няколко от най-древните версии на Библията и са от изключителен интерес за християни, мюсюлмани и евреи

Авторът на "Завръщането" Майкъл Пунке ще издаде нов роман през 2021 година

Новият роман "Ridgeline" е първата художествена творба на писателя от близо 20 години

Излезе най-новият роман на Джон Гришам

"Ветрове над Камино" е пак с криминална загадка, но без адвокати, прокурори и съдебни процеси

Една от най-известните блогъри в света издава у нас първата си книга (ОТКЪС)

На 5 юни в Издателство "Колибри" излиза от печат "Фигури", дебютната книга на Мария Попова, създателката на брилянтния енциклопедичен сайт Brain Picking

Първият български детски роман излиза след 20 години отсъствие от книжарниците

"Златно сърце" от Калина Малина - в ново издание, съобщиха от "Кръг"