Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Пинхед се завръща и настава Ад... (откъс)

ХОРЪР

Пинхед се завръща и настава Ад... (откъс)

Носителят на поредица награди Клайв Баркър, превърнал се в литературна легенда, го връща в новия си епос "Аленото евангелие"

Илюстрация: Shutterstock

Дългоочакваният епос "Аленото евангелие", подписан от краля на хоръра Клайв Баркър, вече има българско издание, съобщават издателите от "Колибри".

"Аленото евангелие" в превода на Надя Баева ни среща със Свещеника от ада, по-добре познат с прозвището си Пинхед, един от най-прочутите и разпознаваеми образи в пантеона на хорър романите. Носителят на поредица награди Клайв Баркър, превърнал се в литературна легенда, го връща с финалната глава на повествованието си, започнато с "Обречени на ада", и окончателно затваря кръга на митарствата на ценобита.

Многострадалният детектив Хари Д"Амур ("Последната илюзия", "Евървил"), разследващ всевъзможни свръхестествени явления, вълшебства и злонамерени сили от отвъдното, от години се бори с личните си демони. Когато се натъква на изкусно изработена кутийка-пъзел, която отваря пътя към ада, преносните демони са заменени с истински и той се оказва въвлечен в ужасяваща игра на котка и мишка - кървава, плашеща и удивително сложна.

Клайв Баркър (Снимка: Getty Images /Gulliver fotos)

Клайв Баркър е британски писател, филмов режисьор, сценарист, продуцент, актьор и художник. Когато дебютната му книга - сборникът с разкази и новели "Кървави книги", е публикувана в Щатите, Стивън Кинг казва: "Видях бъдещето на ужаса... и то се казва Клайв Баркър.

Да четеш Клайв Баркър, е като да се спускаш в дълбините на своето подсъзнание, да се давиш в ужас и ирония, бичуваща недъзите на съвременната действителност. Завладяващ разказвач, сценарист, режисьор, актьор и художник, той печели популярност заради необузданото си въображение и умението да обвива хоръра в метафори. Колкото зловеща, толкова красива - неговата сюрреалистична проза се отличава с поразителна дълбочина. Шестте тома на култовата серия "Кървави книги" са извор на гротескни и шокиращи истории, гарнирани с черен хумор, и неслучайно са издадени в 40 страни. Много от произведенията на Баркър са екранизирани, а филми като "Хелрейзър", "Кендимен" и "Среднощният влак за месо" превръщат автора в световна хорър икона.

"Аленото евангелие" от Клайв Баркър, превод: Надя Баева, 368 стр., цена: 20 лв.

Из: "Аленото евангелие" от Клайв Баркър

След дългото безмълвие на гроба Джоузеф Раговски заговори и казаното не бе приятно нито като звук, нито като вложено чувство.

- Я се вижте - рече, вторачен в петимата магьосници, които го бяха събудили от лишеното от сънища небитие. - До един приличате на привидения.

- И ти не си първа хубост, Джо - отбеляза Лили Сафро. - Балсамьорът ти се е попрестарал с ружа и очната линия.

Раговски ѝ се озъби, стрелна ръка към бузата си и изтри донякъде грима, използван да прикрие бледността, с която го бе оставила насилствената му смърт. Балсамирали го бяха набързо, без съмнение, преди да го положат в отредената му ниша на семейния мавзолей в гробище в покрайнините на Хамбург.

- Дано не сте си дали всичкия този труд само за да ме засипвате с безвкусни подигравки - каза Раговски, като оглеждаше разнообразните предмети, пръснати на пода около него. - И все пак съм впечатлен. Некромантските занимания предполагат остър нюх към детайла.

Методът Н"Гуизе, използван от магьосниците за съживяването на Раговски, изискваше яйца от чисто бели гълъбици, инжектирани с кръв от първата менструация на момиче, да бъдат счупени в единайсет алабастрови купи, заобикалящи трупа, всяка съдържаща тайнствени съставки. Чистотата бе от първостепенно значение при този метод. Птиците не биваше да имат петна по перата, кръвта трябваше да е прясна, а две хиляди седемстотин и деветте цифри, изписани с черна креда, като се започнеше от ръба на купите и по спирала се стигаше до мястото, където бе разположен подготвения за съживяване труп, задължително спазваха точен порядък без изтривания, зачертавания и поправки.

- Това е твое дело, нали, Елизабет? - попита Раговски.

Елизабет Котлъв, най-възрастната от петимата магьосници, жена, чиито умения в най-тънките и сложни нюанси на вълшебството не ѝ бяха помогнали да заличи от лицето си изражение на недохранена и недоспала от десетилетия, кимна.

- Да - потвърди тя. - Имаме нужда от помощта ти, Джоуи.

- Отдавна не си ме наричала така - подхвърли Раговски. - А обикновено го правеше, като се ебеше с мен. Да не би и сега да съм ебаван?

Котлъв стрелна бърз поглед към колегите си магьосници - Лили Сафро, Яшар Хеядат, Арнолд Полташ и Тиодор Феликсън - и видя, че и те също като нея никак не бяха развеселени от обидите на Раговски.

- Виждам, че смъртта не те е отървала от острия ти език - процеди тя.

- Да му се не види! - възкликна Полташ. - Тъкмо това е проблемът открай време! Какво сме и не сме правили, какво сме имали или не е без съвършено никакво значение. - Той поклати глава. - Колко време само пропиляхме да се боричкаме и да се надцакваме един друг, когато можехме просто да си сътрудничим. Чак ми се доплаква.

- Ти плачи - заяви Тиодор Феликсън. - Аз ще си се боричкам.

- Да, моля те, Арнолд, спести ни сълзите си - обади се Лили. Единствена тя от петимата призоваващи седеше поради простата причина, че нямаше ляв крак. - Всички бихме искали да променим нещата...

- Лили, скъпа - обърна се към нея Раговски. - Няма как да не забележа, че не си някогашната жена. Какво се случи с крака ти?

- Всъщност извадих късмет - отвърна тя.

- Той за малко да ме утрепе, Джоузеф. - Той...? Искате да кажете, че не сте го спрели? - Ние сме измираща раса, Джоузеф - намеси се Полташ. - Във всяко отношение сме застрашен вид.

- Колко от Кръга останаха? - поиска да узнае Джоузеф с внезапна настойчивост в тона. Настана мълчание, докато петимата се споглеждаха колебливо. Котлъв бе тази, която заговори най-сетне.

- Само ние сме - отговори, втренчена в една от алабастровите купи и кървавото ѝ съдържание.

- Вие? Петимата? Не. - Всичкият сарказъм и игривост в гласа и маниера на Раговски се бяха изпарили. Дори ярките багри на балсамьора не успяваха да смекчат ужаса, изписал се по лицето му. - Колко дълго бях мъртъв?

- Три години - отвърна Котлъв.

- Това трябва да е някаква шега. Как е възможно? - Само членовете на Висшия кръг наброяваха двеста седемдесет и един!

- Така е - рече Хеядат. - И това са само онези, които бяха избрали да се числят официално сред нас. Не се знае колцина е изтребил извън Кръговете. Стотици? Хиляди?

- Нито пък се знае какво са притежавали - допълни Лили Сафро. - Имахме доста подробен списък...

- Но дори той не беше пълен - прекъсна я Полташ. - Всички си имаме тайни притежания. За мен поне важи.

- А... самата истина - присъедини се Феликсън.

- Петима... - Раговски поклати глава. - Толкова ли не можахте да се обедините и да измислите начин да го спрете?

- Тъкмо затова си дадохме целия този труд да те върнем - обясни Хеядат. - Повярвай, никой от нас не го прие на драго сърце. Да не мислиш, че не се мъчихме да спипаме мръсника? Опитвахме се и още как. Но демонът е хитър, мамка му.

- И става все по-хитър - добави Котлъв. - В известен смисъл трябва да си поласкан. Теб те отстрани рано, защото си беше направил проучването. Знаеше, че тъкмо ти си способен да ни обединиш срещу него.

- А когато ти умря, започнахме да се джафкаме и да се сочим обвинително с пръст като глупави ученичета - въздъхна Полташ. - Взе да ни отстранява един по един, като кръстосваше цялото земно кълбо, така че никога не знаехме кой ще е следващият. Мнозина умряха, без никой нищо да разбере. Научавахме едва по-късно, обикновено след няколко месеца. Понякога дори след година. По чиста случайност. Опитваш се да се свържеш с някого и установяваш, че къщата му е била продадена, или изгорена до основи, или просто оставена на разруха. Посетих няколко такива. Помниш ли къщата на Брандър в Бали? Ходих там. Ами онази на доктор Биганцоли в околностите на Рим? И там бях. Нямаше никакви признаци за оплячкосване. Местните твърде много се бояха заради онова, което бяха чували за обитателите, та да се осмелят да пристъпят в която и да било от двете къщи, макар да бе ясно, че са необитаеми.

- И какво откри? - попита Раговски.

Полташ извади пакет цигари, запали една и продължи. Ръцете му трепереха и се наложи Котлъв да успокои онази, с която държеше запалката.

- Всичко с магическа стойност бе изчезнало. Факсимилетата на Брандър, колекцията апокрифни издания от Ватикана на Биганцоли. Всичко до най-тривиалния богохулен памфлет липсваше. Рафтовете бяха опразнени. Личеше си, че Брандър се е борил, имаше много кръв и то не къде да е, а в кухнята...

- Нужно ли е да повтаряме всичко това? - възрази Хеядат. - Всички знаем как завършват тези истории.

- Изтръгнахте ме от комфортната ми смърт, та да ви помагам да си спасявате душите - посочи Раговски. - Най-малкото, което ми дължите, е да ме запознаете с фактите. Продължавай, Арнолд.

- Кръвта беше стара. Ляла се бе в изобилие, но беше засъхнала преди много месеци.

- При Биганцоли същото ли беше? - осведоми се Раговски.

- Къщата на Биганцоли беше затворена отвсякъде, когато отидох. Хлопнати капаци, заключени врати, сякаш бе заминал на дълга ваканция, само дето още си беше вътре. Открих го в кабинета му. Той... Божичко, Джоузеф, висеше от тавана, провесен на вериги. В краищата им имаше куки, забити в плътта му. И беше страшно горещо там. Според догадките ми бе прекарал мъртъв в тази жега около шест месеца. Тялото му бе напълно съсухрено. Възможно е изражението на лицето му да се дължеше на свилата се от изсъхване плът около устата, но, Бога ми, имаше вид, че е умрял с писъци.

Раговски огледа изпитателно лицата пред себе си.

- И тъй, докато сте водили личните си войни заради любовници и момчета, демонът е прекратил живота и ограбил умовете на най-изтъкнатите магьосници на планетата?

- В обобщение е точно така - потвърди Полташ.

- Защо? Какво е било намерението му? Това поне установихте ли?

- Вероятно същото като нашето - отговори Феликсън. - Сдобиване с власт и запазването ѝ. Прибира не само трактати, списъци и ръководства за магии, а също всички символи, амулети и талисмани...

- Тихо - внезапно рече Раговски. - Чуйте.

За миг сред тях настана мълчание и тогава в далечината се чу тих погребален звън.

- Исусе - промълви Лили. - Това е неговата камбана.

Мъртвецът се разсмя.

- Открил ви е.

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

"Как се пътува със сьомга" - ще разберете от Умберто Еко

"Как се пътува със сьомга" - ще разберете от Умберто Еко

Още

"Рядък модел" - подписано от Том Ханкс

"Рядък модел" - подписано от Том Ханкс

Още

"Светът от вчера" - мемоарите на вещия познавач на човешките страсти Стефан Цвайг

"Светът от вчера" - мемоарите на вещия познавач на човешките страсти Стефан Цвайг

Още

Едва ли скоро сте чели толкова мъдра книга - "Да мислиш двайсети век"

Едва ли скоро сте чели толкова мъдра книга - "Да мислиш двайсети век"

Коментирай 0

1/1

Илюстрация: Shutterstock

Клайв Баркър (Снимка: Getty Images /Gulliver fotos)

"Аленото евангелие" от Клайв Баркър, превод: Надя Баева, 368 стр., цена: 20 лв.

Календар

Препоръчваме ви

"В края на дъгата" - неиздавани досега разкази на Джек Лондон

ИК "Изток-Запад" пусна на българския книжен пазар нова книга на изключителния разказвач на истории

"Психология на глупостта": Възможен ли е свят без глупаци?

Книгата е под редакцията на Жан-Франсоа Мармион и предлага аутопсия на глупостта във всичките й форми

Какъв е "Мостът на тайните" на Сергей Гризунов?

Дипломатическият роман на руския журналист и професор по международни отношения вече е и на българския пазар

Време е за приказка: "Мъдрата кралица Дагмар"

ИК "Изток-Запад" пусна на книжния пазар "Скандинавски приказки", превод и подбор на Венера Атанасова, илюстрации от Борис Стоилов (откъс)

Осем номинации за националната награда "Елиас Канети"

Победителите ще бъдат обявени на 30 октомври тази година, в навечерието на Деня на народните будители, на церемония в Доходното здание в Русе

Изненадващо двойно награждаване - Маргарет Атууд и Бернардин Еваристо са носителките на "Букър"

За първи път две писателки получават отличието за най-добър роман на английски език, а Еваристо е първата чернокожа жена носител на престижната литературната награда