ЧАСЪТ И МЯСТОТО НА СРЕЩАТА СА ИЗВЕСТНИ
"Неизпратени писма до Маргарита" - личната и професионална изповед на Иван Гарелов
Президентът Румен Радев, журналисти, народни представители, представители на държавни институции, музиканти, артисти, издатели, уважиха премиерата на книгата на изтъкнатия жураналист
Редактор : / 5592 Прочита 19 Коментара
Президентът Румен Радев поздравява Иван Гарелов на представянето на книгата му "Неизпратени писма до Маргарита"(Снимка: БТА)Иван Гарелов успя да превърне "Панорама" не само в най-гледаното публицистично предаване, но и в своеобразна институция. Защото в трудните времена, когато нашата демокрация едва прохождаше, немалко политици сверяваха своя часовник със стрелките на Гарелов. Това каза президентът Румен Радев, който тази вечер беше сред гостите на премиерата на книгата "Неизпратени писма до Маргарита".
Събитието се състоя в музея-галерия на хотел "Анел".
Президентът Румен Радев (Снимка: БТА)
Президентът допълни, че е от поколението, което си спомня времената, когато българите чакат пред екрана на единствената тогава телевизия да чуят думите "Часът и мястото на срещата са известни". "Приемахме, че това е един вид обещание, че "Панорама" ще продължава да съществува", каза той, цитиран от БТА.
"Господин Гарелов ясно доказва, че ако искаме да градим един по-добър свят, са нужни смелост и отговорност, така че да поставим истината и ангажираната позиция над всякакви рискове и заплахи", посочи президентът.
Президентът Румен Радев и актьорът Антон Радичев (Снимка: БТА)
Иван Гарелов покани на сцената до себе си за обща снимка всички, които са били в неговия екип на "Панорама". "На тях дължа това, което сме постигнали", посочи популярният журналист и допълни, че е посветил на всеки от този екип по една кратка характеристика в книгата си.
Венелина Гочева, управител на издателство "Труд", чието лого стои на корицата на "Неизпратени писма до Маргарита", разказа, че е усвоявала уроци от Гарелов преди да го познава, гледайки само предаването му "Панорама". "Да изслушваш този, когото си поканил, дори когато не си съгласен с него. Да даваш различни мнения и най-важното - много да се готвиш за всяка изява", посочва като усвоени уроци тя.
Калина Ковачева, дъщерята на Иван Гарелов, е и редактор на книгата му. "Той е фантазьор . Това означава, че може да вижда сюжети в привидно хаотична поредица от събития. Това го прави добър политически анализатор. Но също така прави възможно и той да пише въображаеми писма на жена, с която се запознава, когато е бил на 25 години", каза Ковачева.
Сред гостите на премиерата на книгата бяха народни представители, представители на държавни институции, музиканти, артисти, издатели и журналисти.
Антон Радичев и Иван Гарелов (Снимка: БТА)
"Неизпратени писма до Маргарита" представлява разказ за преживяното от Иван Гарелов в професионалния му път като телевизионен журналист. То се основава на писмата до реална личност - гръцката художничка Маргарита. Сред засегнатите въпроси в книгата са последиците от идеологическото и политическо разделение на народите, липсата на достатъчно познание един за друг, общото и различното в техния бит и мироглед.
Книгата съдържа текстове, свързани с личния живот и кариерата на Гарелов. Изключително богата е на снимков материал от личния архив на автора, както и от архива на БНТ. Снимките проследяват дългогодишната му кариера като репортер и водещ, както и историческите му срещи с ключови личности като Ясер Арафат, Шимон Перес, Ориана Фалачи и редица български президенти, премиери, политици, светски личности.
Материалите в книгата са публикувани в редица български периодични издания "24 часа", "Българан", "Пари", "Новинар", "Труд", "Ретро", "България днес", "Клуб 100", "Стандарт".
Иван Гарелов и Георги Лозанов - директор на дирекция "Знание и култура - ЛИК" в БТА(Снимка: БТА)
"Обзеха ме спомени за моето юношество. Ще ти разкажа през какви вълнения преминавахме, дано ме разбереш колко съм изстрадал. Вероятно ще ти бъде много трудно, защото дреболии от бита като дрехи и други атрибути, по които си падат младите хора, за вас не са никакъв проблем - на пазара няма празноти", пише Гарелов в "Неизпратени писма до Маргарита".
"После като студенти нашите прозорци към света бяха изданията на БТА - "Паралели", "По света", "Лик". Значението им бе неоценимо - тази информация липсваше, в което и да е от другите печатни издания. "Паралели" показваше света в снимки. На това списание дължа кариерата си в телевизията. По това време работех в БТА, а главен редактор на списанието бе Стефан Продев. Бях един от първите българи, които посетиха след войната Света гора (Атон) и Зографския манастир. Продев помести репортажа ми на двете вътрешни страници. Марко Семов го беше прочел и ме покани в телевизията", разказва още Гарелов.
Иван Гарелов в Гърция - из "Неизпратени писма до Маргарита" (Източник: БТА)
"По света" поместваше коментари от чуждия печат за политическите събития и беше първият ни учител по журналистика. А пък в "ЛИК" имаше прегледи и критики за културните събития и тенденции на Запад. Така ние знаехме какви са плюсовете и минусите на книги, филми, изложби, които не бяхме виждали и нямаше никакъв шанс да видим. Все е нещо.
Иван Гарелов и президентът Петър Стоянов - из "Неизпратени писма до Маргарита" (Източник: БТА)
Освен когато се намесваха и коментари от предубедени български автори. Не съм забравил как В. Г., която бе главен редактор на "ЛИК", принизи знаменития филм "Бони и Клайд" до елементарна реклама на гангстерите. Не се съмнявам, че такива критики е имало и в Америка, но за хора, които нямаха възможност да гледат филма, би трябвало да се даде една по-балансирана преценка", пише още Иван Гарелов.
Из"Неизпратени писма до Маргарита" (Източник: БТА)
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в Смилец. Завършил е Софийския държавен университет със специалност "Журналистика". През годините той е работил като редактор - първо във в. "Народна младеж" (1968 - 1969), а след това в Българската телеграфна агенция (1970 - 1973). От 1973 г. до 2000 г. е в Българската национална телевизия като заместник главен редактор и продуцент, водещ и продуцент на обзорното информационно-политическо предаване "Панорама". По-късно работи и в други телевизии.