IN MEMORIAM
Димитър Дейнов: Натискаш спусъка само тогава, когато си уверен, че трябва да снимаш...
Днес се сбогувахме с емблематичния фотограф, който ни напусна на 27 април
Редактор : / 4996 Прочита 0 Коментара
Тодор Живков и Муамар Кадафи в Либия (Фотограф: Димитър Дейнов)
Димитър Дейнов е първият български фоторепортер, отличен с наградата World Press Photo в далечната 1974 година.
Фотографът със сдържан и замислен поглед запечата исторически, забележителни кадри от историята ни. По-голямата част от творческия път на Димитър Дейнов преминава в редакция "Пресфото" на Българската телеграфна агенция, а тринадесет години в Асошиейтед прес.
Заблежителният фотожурналист си отиде на 27 април след тежко боледуване.
Фотографът Цветан Томчев ни припомня част от интревюто си с Димитър Дейнов, което той направи в книгата си "Големите фоторепортери на България 1960-1989":
Димитър Дейнов, 2010 г. Снимка: Цветан Томчев
- Най-добрите фотографи, от които се учеше?
- В БТА специално съм се учил от Димитър Ангелов, защото той имаше свеж поглед върху нещата, интересни ми бяха работите на братята Панамски, Георги Викентиев, Рачо Стоянов от "Работническо дело", Ганчо Стоянов.
- Големите личности и събития, които си отразявал?
- Отразявал съм много. Във Виетнам бяхме командировка със Стефан Продев през 73-та година. Точно на 3-ти март. Тогава катастрофира наш самолет. Пристигнахме малко след като беше подписано примирието в Париж между Северен Виетнам и САЩ и спряха бомбардировките. Много добре помня как направих снимка след последната бомбардировка на Ханой. Това е историята на една медицинска сестра, Ан Ли. Тя е била дежурна през нощта, когато е почнала бомбардировката. Идват самолетите.
Те падат на серии, бомбите, и тя чула, че там някъде около тяхната къща паднала една и се затичала да види какво става. И тогава следващата бомба паднала в поликлиниката. И тя така между двете бомби случайно оцеляла. И останала само със снимката на децата си... Тази история много ми подейства и затова снимката на Ан Ли ми е много скъпа.
- Това ли е снимката, която изпрати в World Press Photo?
- Да, и там тя взе първа награда в категория А view of woman - поглед към жената. Същата снимка получи 75-та година втора награда от Интерпресфото. А една друга снимка е правена в землянка в Южен Виетнам, където учеха деца - в зона, която през войната е контролирана от Виетконг. Нямаше никъде къщи, всичко беше разрушено от бомбардировките. И ние също живяхме там в землянка. Тази снимка получи специалната награда на министъра на културата на ГДР Маргот Хонекер. Тази награда ми е ценна, защото не беше медал или часовник, а едно куфарче с една Практика и три обектива. Това всъщност е първият ми професионален хубав личен фотоапарат. Още си го пазя. Снимал съм в Куба Младежкия фестивал.
- Какви качества трябва да има фоторепортерът?
- Идеалният образ... Според мен на първо място трябва да притежаваш обща култура. Това е задължително, въпреки че съм срещал хора, които снимат добре и я нямат общата култура. Но човек трябва да има широк поглед върху живота. В днешно време трябва да се владее и техниката. Обаче има и нещо друго - цифровата фотография действа деморализиращо на фоторепортерите. На времето като снимахме на филм 6х6, имаш 12 кадъра и като знаеш, че си на десети кадър и ако ти се наложи да сменяш филм точно когато е моментът (губиш половин-една минута и оставаш без снимка), тогава човек се научава да цени всеки кадър.
Натискаш спусъка само тогава, когато си уверен, че трябва да се снима. Докато сега е много лесно - с една 4 гигабайта карта правиш 500 снимки като американски турист. Много пъти след такова масово снимане не се открива и една свястна снимка. Защото снимката човек трябва първо да я помисли. За части от секундата дори да е, но да я видиш, да прецениш дали това е, което ти трябва.
Поклонението пред Димитър Дейнов бе днес в църквата в Лозенец:
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}